№ 3653
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20251110208941 по описа за 2025 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е от А. Б. В. от гр. София наказателно постановление (НП) изх.
№*** от 13.03.2025 г. на директора на Столичната Регионална здравна
инспекция (СРЗИ), с което на основание чл.231, ал.2 и чл.218, ал.1 от Закона
за здравето (ЗЗ) му е наложена глоба в размер на 300 (триста лева) лв., за
нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и несъобразено с норми от Конституцията на Р България, като се
моли да бъде освободен от административнонаказателна отговорност.
Оспорва се жалбоподателят да е извършил административно нарушение.
Прави се ретроспекция на отразяването на забраните за тютюнопушене в
България и във Франция в медиите, както и се позовава на Решение №4 на КС
по конституционно дело №29/2024 г. относно прилагане на чл.27 и чл.28 от
ЗАНН. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Депозирал е писмени бележки.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
1
отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, като се твърди, че
фактът на нарушението е установен, както и че лицето е пушело
конвенционална цигара, което е в приложното поле на чл.56 от ЗЗ. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 29.11.2024 г. около 21:00 ч. била извършена комплексна проверка на
„***“, находящ се в гр. София, ул. „*** от служители на полицията, а именно
СДВР и Столична РЗИ. В заведението, което е било изцяло закрито по масите
имало поставени *** и клиенти, които ***. Свидетелката Я. – главен
инспектор, която била част от екипа, който извършвал проверката, от страна
на СРЗИ, установила, че жалбоподателят А. В. държал цигара в ръката си и
пушел конвенционална цигара в закритата част на заведението.
На 29.11.2024 г. бил съставен на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от А. Г. Я. – главен инспектор в отдел
„Профилактика на болестите и промоция на здравето“, към СРЗИ за това, че
на същата дата в гр. София, „***“, находящ се в гр. София, ул. „*** е
констатирана забраната за тютюнопушене в закрити обществени места и в
залата за посетители, представляваща закрито обществено място лицето А. Б.
В. като клиент на обекта ***. Нарушението е с правна квалификация по чл.56,
ал.1 от ЗЗ. Съставен е в присъствието на лицето и лично му е връчен на
същата дата, като в него е вписано като възражение, че *** не била негова.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Я. излага изцяло
показания в подкрепа на констатациите по акта. Видно от Заповед №РД-16-
169/21.05.2024 г., същата е назначена на длъжност главен инспектор в
дирекция „Обществено здраве“, отдел „Профилактика на болестите и
промоция на здраве“ при СРЗИ, считано от 01.01.2024 г. за неопределен срок,
съгласно подписаната от нея длъжностна характеристика за длъжността
„главен инспектор“.
Въз основа на съставения АУАН директора на СРЗИ е издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.231, ал.2 и чл.218, ал.1 от
ЗЗ е наложена глоба в размер на 300 (триста лева) лв., за нарушение на чл.56,
ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя. Издалият наказателното постановление, видно от
приложения трудов договор №РД-15-672/01.04.2021 г. е назначен на длъжност
2
директор на СРЗИ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетеля Я., дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира доказателствата, които са относими към фактите от предмета
на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния 14-дневен
срок (процесното наказателно постановление е връчено на 27.05.2025 г., а
жалбата е подадена на 09.06.2025 г.) и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява неоснователна, по
следните съображения:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността
на административнонаказателната процедура и във връзка с изложените от
жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите
задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им
констатира следното:
Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и
това на защита, поради следното:
Както АУАН, така и процесното НП са съставени, респективно издадени от
оправомощени за това лица. Като акта е съставен от съответното длъжностно
лице по чл.231, ал.2 от ЗЗ – държавен здравен инспектор, а НП е издадено от
директора на СРЗИ, който притежава компетентност по чл.231, ал.2 от ЗЗ да
издава наказателни постановления по чл.218, ал.1 от Закона за здравето.
Същите са съставени, респективно издадени съгласно посоченото в ЗАНН
и в сроковете, посочени в същите и след съобразяване на относимите към
административното нарушение доказателства. В случая не е изтекъл
тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на
нарушителя, тъй като АУАН е съставен на 29.11.2024 г. при констатирането на
административното нарушение, а НП е издадено на 13.03.2025 г., т.е. в
3
шестмесечния срок от съставянето на акта.
Обстоятелствено и пълно е описано административното нарушение, за
което е посочена съответната правна квалификация, както и са посочени
време и място на осъществяване на същото. Предвид горното са спазени
изискванията на ЗАНН и задължителните реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57,
ал.1 от същия.
По отношение съществото на делото, следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, се забранява
тютюнопушенето в закритите обществени места. Понятието „обществени
места” е дефинирано в §1а от ДР на ЗЗ, като процесният „***“ представлява
обществено място по смисъла на б. „г“ от посочената разпоредба. Легалното
определение за „цигара” е дадено в § 1, т.4а от ДР на ЗТТИ, където е
посочено, че това е цилиндрично тяло от тютюн, което може да се консумира
чрез процес на горене и което е определено в чл. 11 от Закона за акцизите и
данъчните складове. Като е пушил цигара от тютюн в обект, представляващ
закрито обществено място, жалбоподателят действително е нарушила виновно
разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ, като наличието на нарушение правилно е
констатирано в обжалваното наказателно постановление. Това се установява
по безспорен начин от показанията на свидетелката Я., дадени в хода на
съдебното следствие, че жалбоподателят не само е държал, но е и пушел
цигара. Санкцията също така е наложена правилно, на основание чл.218, ал.1
от ЗЗ, предвиждащ специално наказание за нарушения на чл.56 от ЗЗ, какъвто
е и настоящият случай.
Ето защо, следва да се приеме, че от обективна страна признаците на
състава на вмененото нарушение са осъществени и същото е безспорно
установено. Налице е и доказаност на авторството на деянието, като
наказанието е индивидуализирано надлежно и на жалбоподателят е наложено
административно наказание „глоба” , в минималния предвиден в закона
размер от 300 лева, като са отчетени особеностите на случая. Ето защо съдът
счита, че административно-наказващият орган е съобразил правилата,
визирани в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки тежестта на
извършеното нарушение и степента на обществената му опасност.
Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган не е
приложил института на „маловажен случай“ за конкретното нарушение.
4
Квалифицирането на дадено нарушение като „маловажно“ се предполага от
обективно съществуващи обстоятелства, сочещи по категоричен начин на по-
ниска степен на обществена опасност на дееца и на простъпката, в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от тази категория. В
случая такива не са налице, поради което и не са налице основания да се
определи същият за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и
законосъобразно нарушителят е привлечен към административно -
наказателна отговорност за деяние, което е реализирал от обективна и
субективна страна. Като не е приложил чл.28 от ЗАНН,
административнонаказващия орган правилно е приложил материалния закон и
е издал правилен и законосъобразен санкционен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да се
потвърди като законосъобразно.
Претендират се разноски от въззиваемата страна, която е била защитавана
от юрисконсулт на СРЗИ, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но
самото дело се преценя, че не е такова с фактическа и правна сложност,
поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1
от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление изх. №*** от 13.03.2025 г.
на Директора на Столичната Регионална здравна инспекция, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А. Б. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*** да
заплати на Столичната Регионална здравна инспекция, с адрес: гр. София, ул.
"Врабча"№20, ЕИК/ПИК: ********* сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени в НПК по
5
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6