№ 34468
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110135252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 237288 от 19.07.2024г., подадена от адв. Е. К.,
процесуален представител на ответника Арут Н. Я., за изменение на решението от
02.07.2024г. по гр.д. № 35252/2023г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта му за
разноските.
С цитираното решение от 02.07.2024г. съдът е приел, че следва да се присъди на
процесуалния представител на ответника Арут Н. Я., осъществил безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА сумата от общо 176 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е изразил
становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за
разноските.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения.
В настоящия случай с оглед изхода на спора в полза на адв. К. е присъдена
сумата от 176,00 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита за исковото производство.
При определяне на дължимия размер на адвокатския хонорар съдът е
съобразил редакцията на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., действала към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие, от който е присъдил разноски
за осъщественото процесуално представителство на основание чл.78, ал.3 ГПК на
базата на отхвърлената част от исковете – (247,58:565,87) х 400 лева.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната
1
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда в полза адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая от страна на процесуалния представител на ответницата в исковото
производство е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна защита. Представен е договор
за правна защита от 20.10.2023г.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на
определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
В случая в молбата по чл. 248 ГПК се поддържа, че адвокатското
възнаграждение следва да се определи съобразно цената на всеки иск поотделно. В
Решение от 28.07.2016 г. по дело C57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината
на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални
съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е
недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено,
че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по
такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това
член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва
да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,
като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда,
които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би
могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото
страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в
областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив,
да се отклони по изключение от този режим.
Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В настоящия случай обаче съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на
ответниците бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за
адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им следва да се съобрази, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в разумни срокове,
без процесуални усложнения и събиране на множество доказателства, като се
съобразят и реално извършените действия от процесуалните представители на
ответниците. Отделно от това, макар и да са налице четири претенции същите имат
един общ правопораждащ юридически факт, а именно възникването на облигационно
2
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е
определящо за основателността/неоснователността на претенциите за главница за
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение, а другите две претенции са
акцесорни, касаещи лихви за забава.
За определяне размера на адвокатското възнаграждение за безплатна правна
помощ съдът съобразява и разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16,
задължителни за прилагане от националните съдилища. При отчитане на посочените
обстоятелства и релевантната съдебна практика при определянето на
възнагражденията за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. (напр.
определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г.
о.), че разписаното в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не е задължително за прилагане от съда при
произнасянето по отговорността за разноските, съдът намира, че не са налице
основания за промяна на присъдените с решението разноски – присъждането на
разноски в по-голям размер не би преследвало легитимни цели. Присъждането на
отделно адвокатско възнаграждение за отхвърлените искове (в размер на 400 лв. за иск
с цена от 2,35 лв. и в размер на 400 лв. за иск с цена от 1,80 лв.) би надхвърлило
значително материалния интерес по тях, като предоставянето на безплатна адвокатска
помощ не следва да е с цел извличане на икономическа облага и следва да се
съблюдава принципът на чл. 3 ГПК.
Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 237288/19.07.2024г., подадена от адв.
Е. К. К., с която се иска за изменение на решението от 02.07.2024г. по гр.д. №
35252/2023г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта му относно разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3