№ 602
гр. Варна, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Е. Ц. Л. срещу Решение № 3465 от
14.11.2022г. по гр.д. № 9096/2022г. по описа на ВРС, XХХIII-ти състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3414.68 лева,
начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Победа“, бл. № 4, вх. В, ап. 45 с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 16.04.2016г. до 27.04.2022г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 10.05.2022г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно и в
противоречие с доказателствата по делото е приетото от ВРС, че проверката на СТИ от
27.04.2022г. е извършена в присъствие на абоната, както и че е спазена процедурата по чл.
49, ал. 3 от ПИКЕЕ. В представеното по делото препоръчано писмо с обратна разписка
липсва отразена дата на изпращане, за да се приеме, че е спазен срока за изпращане на
протокола на ползвателя по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. Съдът неправилно е приел също, че СТИ
е метрологично годен, без надлежни доказателства, че метрологичната му годност изтича
именно в края на 2022г. Метрологичната годност на електромера в случая е 6 години, като
от монтирането му на обекта на 15.04.2016г., срокът на годност е изтекъл на 15.04.2022г.
/съгласно т. 27 от Заповед № А-259 от 29.04.2021г. на Председателя на ДАМТН/. По делото
няма данни, нито твърдения за извършена последваща метрологична проверка на
1
електромера. Следователно след тази дата електромерът не е годно средство за измерване,
поради което начислените суми въз основа на неговите показания са незаконосъобразно
начислени и не се дължат. Отделно се поддържат доводи, че ответникът не е имал
материалноправно основание за преизчисление с оглед действието на ПИКЕЕ занапред;
потребителят не дължи технологичните разходи, а реално потребено от него количество ел.
енергия отчетена по уговорените между страните тарифи и способи на отчитане; в случая не
е установено кога и по какъв начин е осъществено неправомерното софтуерно въздействие
върху паметта и в тарифната схема на електромера, поради което не е ясно как е определен
началният момент и въобще периодът на натрупване в трета тарифа; както не е доказана и
реалната доставка и потребление на претендираните количества ел. енергия; по делото не е
доказано при монтажа на СТИ в обекта показанията на скритите регистри, в т.ч. и на Т3 да
са били нулеви; в качеството му на краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ за
ответното дружество не е налице основание да извършва корекция на сметки на крайния
клиент. В този смисъл отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск да уважи с извод за основателност.
В отговор по жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея като
неоснователни, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Поддържа, че исковото вземане произтича на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ/2019г. вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Съставеният КП е подписан от независим свидетел;
ирелевантно е авторството на действията, довели до неизмерването; обстоятелството, че
преминалата и отчетена ел. енергия в сумарен регистър Т0 е в количество различно от сбора
на количествата ел. енергия, отчетено в Т1 и Т2, означава, че ел. енергията отчетена в
невизуализиран регистър е преминала и реално доставена и потребена от абоната, а с
ПИКЕЕ/2019г. е възприет принцип мрежовият оператор да издава директно фактура на
клиенти за коригираните количества ел. енергия, независимо от доставчика. По тези
съображения отправя искане решението да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и отговора
й не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 28.02.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
2
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3