№ 1651
гр. Варна, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20213100502014 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:41 часа се явиха:
Въззивникът ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемият П. АЛ. П., редовно призован, не се явява лично,
По хода на делото СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. №
18967/27.09.2021г. от въззивника, в която е изразено становище да бъде даден
ход на делото в отсъствие на представител на въззивника, поддържа се
въззивната жалба, изразява се становище по съществото на спора. В молбата е
възпроизведен и списък по чл. 80 ГПК. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия в случай, че то
надхвърля определените минимуми.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 19077 от 28.09.2021г., изходяща от
въззиваемия, чрез процесуален представител. Също е направено искане да
бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на въззиваемия,
поддържа се отговора на въззивната жалба, не се сочат доказателства,
представя се списък по чл.80 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение и се изразява становище по същество.
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2879 от 12.08.2021 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Асет Иншурънс" АД срещу
решение № 261726/21.05.2021 г., по гр. дело № 5202/2020 г. по описа на РС –
Варна, в частта, с която ЗАД „Асет Иншурънс" АД е осъдено да заплати на П.
АЛ. П. разликата над 6 000,00 лева до присъдената сума от 10 000 /десет
хиляди/ лева – частичен иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат от настъпило на
27.06.2018год ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 27.05.2020 год. до окончателното изплащане, на
основание чл.432, ал. 2 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Нарушението на
материалния закон се изразявало в неправилното прилагане на нормата на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите. Жалбоподателят счита, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено и
не съответства на действително претърпените болки и страдания, както и на
обществените критерии за справедливост, постоянната съдебна и
застрахователна практика. Счита, че претенцията е неоснователна за сумата
над 6 000 лв., съответно, че решението е неправилно в частта, с която е
уважен искът над тази сума, тъй като съдът неправилно е преценил обема,
характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление и
обективното здравословно състояние на ищеца към настоящия момент. Прави
обстоен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който
счита за установени търпени от П.П. болки и страдания за непродължителен
2
период от време, ниска степен на увреждане на здравословното състояние и
стабилизиране към настоящия момент. Респективно поддържа, че така
установените болки и страдания обуславят определянето на значително по-
нисък размер на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
присъдения от първоинстанционния съд размер от 10 000 лв. Настоява, че
разумното и реално дължимо обезщетение при спазване на принципа за
забрана на неоснователното обогатяване би било в размер на 6 000 лв. Моли
за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част, отхвърляне на иска за
сумата над 6 000 лв. до присъдените 10 000 лв., ведно със законната лихва
както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две
инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с
който оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, поради което моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Искания за събиране на нови доказателства не са направени от
страните.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключени и
обяви, че ще постанови решението си в законния едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 14,43 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3