Решение по дело №1884/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 111
Дата: 5 февруари 2020 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101001884
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……../…………02.2020г.

гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА ПИСАРОВА  

                                                           ЧЛЕНОВЕ :  СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                            ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА 

при секретаря Нели Катрикова

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно търговско дело № 1884 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2“ ЕООД ЕИК ********* чрез пълномощник адв.Р.М. срещу Решение №3435/23.07.2019г. по гр.д.№ 8410 от 2018г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2“ ЕООД в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********, за присъждане на

сумата от 8126.93 лв., представляваща дължима от „Енерго-Про Продажби“ АД цена за произведена и доставена, но неплатена ел. енергия за месец август 2015г., от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в количество от 38,200 мв.ч., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79 ГПК и

сумата от 2050.28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8126.93 лв., представляваща дължима от „Енерго-Про Продажби“ АД цена за произведена и доставена, но неплатена ел. енергия за месец август 2015г., от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в количество от 38,200 мв.ч., за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на претенцията в съда – 30.05.2018г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Жалбоподателят счита, че решението се основава на неправилно възприети от съда факти и обстоятелства и съответно неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Неправилно е приложил последствията от отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. Настоява се, че исковият съд е следвало да спре делото до окончателното влизане в сила на Решение №СП-5/28.03.2019г., както и че е следвало да се произнесе по валидността на решението. Жалбоподателят счита, че решаващият съд не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на ищеца.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* депозира писмен отговор, в който счита атакуваното решение за правилно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалните и съдопроизводствените правила, и събраните в хода на процеса доказателства. Оспорва се възражението за допуснати съществени нарушения на материалния закон поради липса на анализ на ефекта на изменението  на нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на цената на произведена от възобновяеми източници ел.енергия. Оспорва се твърдението, че отмяната на т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015г. има обратна сила, която се прилага по отношение на всички. Твърди се, че довода на жалбоподателя за липсата на мотиви как се отразява на процесните отношения приемането на Решение №СП-5/28.03.2019г. и че същото не е влязло в сила, са неоснователни. Според въззиваемия липсват твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Счита се за неоснователно оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила чрез неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на валидността на №СП-5/28.03.2019г. на осн.чл.17, ал.2 от ГПК. Искането е потвърждаване на поставения съдебен акт и присъждане на разноски.

Третото лице помагач на ответника – НЕК ЕАД депозира писмен отговор, в който се оспорват въведените с въззивната жалба основания за атакуване на постановения съдебен и се настоява за потвърждаване на обжалваното решение изцяло.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са - да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Ищецът "Кей енд Ес Енерджи 2" ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ „ВГ7", с обща инсталирана мощност от 4000 kW, състояща се от два броя генератори тип VESTAS V90, всеки от които с номинална мощност от 2000 КW, съответно генератор „ВГ 14“, находящ се в ПИ  № 35064.14.19  по плана за земеразделяне  на гр.Каварна и генератор „ВГ 15“ , находящ се в ПИ № 35064.19.146 по плана за земеразделяне  на гр.Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 4073/02.11.2006-4795/14.12.2006-3017/30.03.2007-4020-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г. и Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 844/10.09.2008-3086-ВГ-25.09.2008-4060-ВГ-27.10.2008 от 12.11.2008г.

Ответникът „Енерго- Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.

Третото лице помагач на ответника - „Национална електрическа компания" ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДКЕВР.

Като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.

Между „Енерго-Про Продажби" АД и "Кей енд Ес Енерджи 2" ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №85 от 11.06.2009г. По силата на този договор "Кей енд Ес Енерджи 2" ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект -вятърна електроцентрала, състояща се от два енергийни генератора „ВГ14" и „ВГ 15“ на „Енерго-Про Продажби" АД в качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.

Към момента на сключване на договора, цената, по която производителят продава на купувача произведената ел.енергия е тази по Решение на ДКЕВР под №Ц-04 от 30.03.2009г.

През процесния период - м.август 2015г. преференциалната цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на ДКЕВР. На основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима до достигане на размера на нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, определено в Решение СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР. За количествата, надхвърлящи размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на балансиращия пазар /т.2 на същата разпоредба/.

Не се спори между страните, че в конкретния случай през м. септември на 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 38,200 MWh, за която е издал фактура № 92/11.09.2015 г., на стойност 504.24 лв. с ДДС като стойността била изчислена по единични цени за излишък на балансиращия пазар – 11 лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила прага от 2000 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност, но не била достигнала 2250 часа работа.

Впоследствие след като централата надхвърля 2250 часа работа, ищецът издава дебитно известие № 94/31.10.2015 г. към фактура № 92/11.09.2015 г., с което коригира продажната цена до размера на преференциалната цена, различна от тази за излишък. След корекцията с дебитно известие № 94/31.10.2015 г. общата фактурирана продажна стойност за електрическата енергия доставена от ищеца на ответника през месец август 2015 г. възлиза на 8 631.17 лв. с ДДС, от която сума ответникът заплаща 504.24 лв. по фактура № 92/11.09.2015 г. Именно разликата в цената, осчетоводена в дебитното известие, и фактурата, според ищеца, е дължима от ответното дружество като остатък от продажната цена на регулиран пазар, ведно с обезщетение за забавено плащане. Твърди се, че след изтичане на уговорения 15-дневен падеж на отложеното плащане, при получено дебитно известие на 06.11.2015г., ответникът е изпаднал в забава в плащането на главницата. 

Не се спори, че процесните количества електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 85 от 11.06.2009 г. Съгласно чл.18 от същия договор цената е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към момента на сключването му е определена с Решение Ц-04/30.03.2009г. Съгласно чл.18, ал.2 от договора в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходима подписване на допълнително споразумение по настоящия договор.

Съгласно приетото от ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011г. са определени преференциални цени на ел.енергия, произведена от ветрови електрически централи, при които се прилага специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори : до 2250 годишни часа включително и над 2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011г. между страните по договорите за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лв/МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВятЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95 лв/МВтч, в съответствие с чл.21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.     

            Действащият към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ, е отменен с влезлия в сила на 03.05.2011г. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима към процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР цена на изкупуване на ел.енергия.

Не се оспорва по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014г., съгласно което крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните снабдители.

В сила от 24.07.2015г. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решение на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар.  Въведеният нов критерий „нетно специфично производство на електрическа енергия" /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/.  

С Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР са определени различните стойности на НСП, в съгласие с които се прилагат определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015г., като е приложен критерий за диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори. Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР е в размер на 2000 kWh, при определена цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над 2 250 часа /т.1.8/.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на спора в конкретния случай е как следва да се определи размера на дължимата цена с оглед  Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, с което са определени две различни количества на НСП, като основният въпрос който се поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера на която, разликата се заплаща по цени за излишък.

Видно от мотивите на Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, НСП на ел.енергия на съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с Решение  № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, е установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник, които са взети предвид при първоначалното определяне на съответната преференциална цена, за конкретния случай – чрез Решение Ц-13 от 28.06.2006г. за вятърни енергийни централи, работещи до и над 2250 часа.

С решение №1115/28.01.2019г., постановено по адм.д. №5284/2018г. по описа на ВАС, четвърто отделение, е оставено в сила решение №1177/23.02.2018г. по адм.д. № 8522/2015г. на Адм съд София град, в частта, с която е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР по т.1.7, с която е определено НСП на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР в размер на 2000  kWh, при определена цена -188.29  лв./MWh без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа. Отменената точка установява един от множеството технически параметри, които вече са послужили за утвърждаване на преференциалните цени на ел.енергия с цитираното в мотивите Решение  № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР.

Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП е прието Решение №СП-5/27.03.2019г., което към датата на приключване на устните състезания, е породило действие /чл.13, ал.9 от ЗЕ/ и следва да бъде съобразено, по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК. Законодателят е въвел правилото за предварително изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от тяхното обжалване, същите произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по тези правоотношения. Поради което и настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването в жалбата за произнасяне на обжалваното решение при наличие на процесуална пречка по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, с оглед наличие на основание за спиране на производството до приключване на това по обжалване на  прието Решение №СП-5/27.03.2019г.

Установеното НСП, съгласно Решение №СП-5/27.03.2019г., се прилага, считано от 31.07.2015г. Обратното действие на административния акт е придадено със закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

Като се вземе предвид установеното по делото обстоятелство, че през месец август 2015 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си специфично производство от 2000 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от централата на ищцовото дружество ел.енергия за 2015 г. е надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.

Следователно е лишен от основание доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената от електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172,95 лв./MWh, а след достигане на 2 300 кВтч нетно специфично производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.

Това твърдение е необосновано и изцяло противоречи на законовата регламентация за два самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от самото начало – 2006 г. и понастоящем води до различни стойностни и ценови параметри за всяка една от тях. Подробен анализ на нормативната уредба в тази насока е изложен в посеченото по-горе решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018г. на ВАС. Посочено е, че за първи път през 2006 г. в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. В мотивите към решението е отразено, че пълните ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път се определят преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален критерии при определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-010/2011 г., в което е посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за електроцентрали, работили до посочените часове годишно.

Ако се възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо платена.

Съгласно твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения от ответника факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел.енергия преференциалната цена в размер на 188.29 лева МВтч – утвърдената с т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г., следва да се приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ като такава,  работеща до 2250 ефективни часа годишно.

НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г., е 2000 КВтч. Същото е определено както с отменената по съдебен ред т.1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение  №СП-5/27.03.2019г.

Доколкото в чл.18, ал.4 от договора от 11.06.2009г. за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник страните са определили, че технологичната годност за работа на обекта през календарната година е до 2250 часа, следва че е приложима преференциалната цена за достиганато НСП от 2000 КWh годишно – по 188.29 лв./ MWh. 

Доколкото ищецът сам е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2015г. преференциална цена, съответстваща на тази за категорията, то за тази категория са прилага съответното й НСП.

Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва над този праг е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага- тази по т.8 или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г. Прагът, след който не се дължи преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ от тази категория да работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана мощност/ и да произведе съответно 2250 кВтч енергия от 1 кВт мощност, то по преференциална цена законът допуска да бъдат заплатени само 2000 кВтч, остатъкът, ако бъде продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена за излишък. Подходът на законодателя е принципен и се ръководи от параметрите на централата и възможността й за ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни групи. Този извод се съдържа и в Решение на ВАС № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г., с което е обявена незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. В мотивите съдът приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че по отношение на един и същ производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.

Между страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.

С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.  Неоснователни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава за период до датата на предявяване на иска – 30.05.2018 г., както и за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Възраженията, поддържани с въззивната жалба, са изцяло неоснователни. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат сторените съдебни разноски за въззивната инстанция под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 1008 лева с вкл.ДДС.

Воден от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №3435/23.07.2019г. по гр.д.№ 8410 от 2018г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2“ ЕООД ЕИК ********* чрез пълномощник адв.Р.М. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* сумата от 1008 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

   

 2.