Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 5390 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 2357,20лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 392,97 лева, чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 16,59 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 120,00 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, със законен представител *** и *** срещу Н.И.В., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че ***" ЕАД е предоставила на Н.И.В. по силата на
Договор за стоков кредит от 26.05.2015 г. стоков кредит. Твърди, че кредитът в
размер на 2 625 лева е за закупуване от „*** на климатик „Самсунг",
пералня „Самсунг", Ледогенератор „Iсе РМ", Телевизор „Филипс"
и Фритюрник „Тефал" и е със срок на
погасяване 30 месеца, считано от датата на усвояване, с падежна дата 23-то
число. Твърди, че при подписването на Договора за кредит са приети и подписани
Общите условия на *** ЕАД за вида кредит, действащи към този момент и явяващи
се неразделна част от Договора. Твърди, че кредитът е осчетоводен и усвоен
изцяло по сметка № *** в размер на 2 625 лева. Твърди, че Н.И.В. е закупила
вещите от «***, чиято обща стойност е в размер на 2 665,01 лева, сумата от 40,01 лева е заплатена от
ответницата в брой, част от стойността им съобразно Договора за кредит - 2 625
лева. Твърди, че фактът на плащането се установява от издадения финансов
бон/фактура от "Технополис България" ЕАД-ответникът е заплатил на
касата в брой 40,01 лв., а чрез кредит от ***" ЕАД са платени оставащите 2
625 лева. Твърди, че при погасяването на кредита, са допуснати нередовности в
плащането на погасителните вноски по главница и лихва, което е довело до
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на осн. т. 12.1. от Общите
условия- при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.
Твърди, че тази забава е налице по отношение на дължимите вноски от м.
септември 2015 г. и съгласно т. 12.1. от Общите условия целият остатък от
кредита е станал предсрочно изискуем. Твърди, че върху неплатените вноски е
начислена санкционираща лихва съгласно т. 12.1 от Общите условия. Твърди, че
върху остатъка по кредита санкционираща
лихва е начислена съгласно т. 12.1 от общите условия, като общо
дължимата санкционираща лихва по кредита е в размер на 16,59 лв. Твърди, че
макар с Общите условия да е уговорено, че предсрочната изискуемост на кредита
настъпва автоматично, ***" ЕАД е уведомила съгл. изискванията на т. 18 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Писменото уведомление е достигнало до длъжника Н.И.В. на 09.05.2016г.,
видно от нотариална покана рег. № 3295, том 1, акт 198 от 27.04.2016г. на
нотариус ***, рег. № 516 на НК.Твърди, че за вземането е образувано ч.гр.д. по
чл.417 ГПК и след издаване на заповедта за незабавно изпълнение на 03.06.2016
г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ ***, рег. № 905 под № 325/2016 г. В
законоустановения срок в РС-Плевен е постъпило възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение. Твърди, че от представеното по ч.гр.д. № 3613/2016 г.
на РС- Плевен извлечение от счетоводните книги на Банката е видно, че към
18.05.2016 г. Н.И.В. не е погасила задълженията си към банката и дължи: обща
сума в размер на 2 886.76 лева, от които:
главница 2 357.20 лева, 392.97 лева
лихва за забава от 23.09.2015 г. до 17.05.2016 г., 16.59 лева
санкционираща лихва от 16.05.2016 г. до 17.05.2016 г. и 120 лева - заемни
такси. Моли, да бъде признато за установено, че Н.И.В. дължи на ***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, сумата 2 357.20 лева - главница по извлечение от
счетоводни книги по договор за кредит от 26.05.2015г., сумата 392.97 лева лихва
за забава от 23.09.2015 г. до 17.05.2016 г., сумата 16.59 лева санкционираща
лихва от 16.05.2016 г. до 17.05.2016 г., сумата 120 лева заемни такси, ведно
със законната лихва, считано от 18.05.2016 г. до изплащане на вземането, заедно
с направените разноски в заповедното производство - 57.74 лв. разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 331.04 лв. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата, в който счита претенцията за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че въпреки очевидно
затрудненото финансово положение на длъжника, Банката-кредитор не е отправяла
предложения за предоговаряне на условията по договора при по-облекчен режим за
Кредитополучателя, което би довело до редовното изплащане на погасителните
вноски. Възразява за наличието на нищожни клаузи, а именно чл.7 от Договора за
стоков кредит. Твърди, че посочената клауза не е индивидуално уговорена по
смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Твърди, че клаузата е част от стандартни,
изготвени предварително от банката условия и кредитополучателя не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Счита, че с клаузата на т.7 от Договора
банката е обезпечила за себе си правото произволно да променя лхвения процент,
като го увеличава със ставка, която счете за целесъобразна. Твърди, че по този
начин уговорката е във вреда на потребителя и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора и накърнява принцира на
добросъвестност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Договор за стоков кредит №
101080/26.05.2016г. ищеца по делото е отпуснал на ответницата Н.В. стоков
кредит в размер на 2625,00 лв. за закупуване/заплащане на следните стоки,
продавани от Технополис България ЕАД: климатик „Самсунг", пералня
„Самсунг", Ледогенератор „Iсе РМ", Телевизор „Филипс" и Фритюрник „Тефал". Уговорен е срок за
издължаване на кредита 30 месеца, считано от датата на усвояването му. В т.6 от
договора е уговорено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 25,52 % годишно или 0,0709% на ден. В т.7
е уговорено, че ГПР по кредита е 28,68 %
и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
С подписване на договора, кредитополучателя заявява, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК и общи условия. Съгласно т.11
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които *** прилага по извършвани услуги на клиенти.
Кредитополучателят е запознат с тарифата, действаща към деня на сключване на
договора. Съгласно т.12 Неразделна част от договора са Общите условия по
договори за стокови кредити на физически лица, които кредитополучателят е
получил и приема с подписването на договора.
Представени са подписани Общи условия по договори
за стоков кредит, подписани от ответницата по делото. Съгласно т.2 от тях кредита
се усвоява наведнъж, като средствата от него се превеждат по банкова сметка ***.
Съгласно т.12 при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 %. Съгласно т.12.1 При допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с 10
процентни пункта надбавка за забава. След предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва
по чл.86 ЗЗД.
Видно от Нотариална покана/л.15 от делото/ и
Разписка № 112/2016г. ищеца е уведомил ответницата на дата 09.05.2016г., че от датата на
получаване на нотариалната покана, целия размер на кредита е предсрочно изискуем
и банката ще пристъпи към събирането му по съдебен ред.
Установява се от Уведомително писмо и
Декларация/л.53 от делото/, Н.В. е декларирала, че е получила описаните стоки.
Видно от заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и
компетентна, по банковата сметка, за
отчитане на кредита, както и от представената фактура се установява, че сумата
от 2625,00 лв. е усвоена на дата 26.05.2016г. За погасяване на кредита са
постъпили погасителни вноски в общ размер на 477,04 лв., с които са погасени
главница 267,80 лв. и договорна лихва 209,24 лв. Последната внесена погасителна
вноска е от 29.09.2015г. в размер на 119,26 лв. и от тогава няма извършвани
плащания. Неизплатеното задължение по договора за банков кредит към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/18.05.2016г./ е
както следва: 2357,20 лв. главница, 392,97 договорна лихва за периода от
23.09.2015г. до 17.05.2016г., санкционираща лихва 16,59 лв. за периода
23.09.2016г. до 17.05.2016г. Съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните- т.11, разходите при изискуем кредит са в размер на 120 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на
срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
По делото е установено, че по силата на Договор за
стоков кредит № 101080/26.05.2016г. ищеца по делото е отпуснал на ответницата Н.В.
стоков кредит в размер на 2625,00 лв. Не се оспорва от ответницата и се
установява от представените доказателства, както и от съдебно-икономическата
експертиза, че сумата е усвоена от ответницата на 26.05.2015г. Поради неплащане
в срок на някой от погасителните вноски по кредита, ищеца е упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е изпратил нотариална покана до
ответницата, получена от нея на 09.05.2016г. Ответницата не е представила
доказателства да е изпълнила задължението си за погасяване на дължимите вноски
по кредита. Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила,
че претендираните по заповедното производство размери на главницата, възнаградителната
лихва, санкциониращата лихва и таксата са точно отразени и съвпадат със сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3613/2016 по описа на
РС-Плевен.
Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за Договор за стоков кредит № 101080/26.05.2016г.
и същия съставлява годно правно основание, което поражда отговорност на ответника да погаси
задължението си по сключения договор.
При така изложеното, съдът счита, че се доказа по
безспорен начин, че ответника дължи връщане на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 3613/2016г. по описа на ПлРС, поради което
предявените искови претенции за главница, договорна лихва, санкционираща лихва
и такса се явяват
основателни и доказани в предявените си размери и като такива следва да бъдат
уважени.
Съдът намира за неотносимо направеното възражение
за нищожност на т.7 от Договора, тъй като тя касае годишния процент на
разходите по кредита, а лихвения процент по договора за кредит е уговорен
индивидуално в т.6 от договора и санкциониращата лихва е уговорена в Общите
условия- т.12.1, които са подписани от ответницата по делото, като ответницата
не е направила възражение за нищожност на тези точки от Договора и от Общите условия, които са относими към правния
спор. По направеното възражение за нищожност на т.7 от Договора, съдът не дължи
произнасяне като неотносимо.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 388,18 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за ДТ
и депозит за вещо лице в размер на 333,55 лв., съразмерно с уважената част на
исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника Н.И.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на “***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***- Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен
директор, сумата 2357,20 лева, представляваща
задължение-главница по Договор за стоков кредит № 101080/26.05.2016г., за която е издадена
заповед за изпълнение № 2340/19.05.2016 по ч.гр.д.3613/2016 по описа на
РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, по отношение на ответника Н.И.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на “***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***- Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен
директор, сумата 392,97 лева, представляваща
задължение-договорна лихва за периода 23.09.2015г. до 17.05.2016г., по Договор
за стоков кредит № 101080/26.05.2016г., за която е издадена заповед за
изпълнение № 2340/19.05.2016 по ч.гр.д.3613/2016 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, по отношение на ответника Н.И.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на “***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***- Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен
директор, сумата 16,59 лева, представляваща
задължение-санкционираща лихва за периода 16.05.2016г. до 17.05.2016г., по Договор
за стоков кредит № 101080/26.05.2016г., за която е издадена заповед за
изпълнение № 2340/19.05.2016 по ч.гр.д.3613/2016 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, по отношение на ответника Н.И.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на “***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***- Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен
директор, сумата 120,00 лева, представляваща
задължение-заемни такси по Договор за стоков кредит №
101080/26.05.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение №
2340/19.05.2016 по ч.гр.д.3613/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.И.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***-
Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен директор, сумата от 388,18 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.3613/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК Н.И.В.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***- Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен директор разноски за производството за ДТ и депозит за вещо лице в размер на 333,55 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: