Решение по дело №166/2025 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 110
Дата: 30 юли 2025 г. (в сила от 30 юли 2025 г.)
Съдия: Асен Черешаров
Дело: 20255420100166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Златоград, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тридесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100166 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от С. М. Д. ЕГН ********** с адрес гр
С. ул. ,,Г.“ №*, чрез адв. Е.М.В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „А.С.“ № * срещу О.Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл.
С., ул. „А.С.“ № *, Булстат ****, представлявана от кмета Б. Р. К., за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик, на основание изтекла в негова полза придобивна давност - в
периода от 1990 г. до 08.05.2025 г. - датата на предявяване на иска, на следния
недвижим имот: имот с идентификатор 40628.1.46 м. К., вид територия
Земеделска, категория 9, НТП Ливада, площ 2591 кв. м, стар номер 001046
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-804/13.11.2019 г., издадена от
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с
идентификатори 40628.1.44, 40628.1.45, 40628.1.47, 40628.1.48, 40628.1.50,
40628.1.53,40628.1.54, 40628.2.8.
В исковата молба се твърди, че ищецът завладял имота през 1990 г., като
вадението придобил от родителите си.
Сочи, че ищецът ежегодно от 1990 г. а преди това и неговите
праводатели са обработвали прецесния имот като свой, като през годините е
засаждал и към настоящия момент продължава да го засажда с различни
селскостопански култури, тютюн, картофи пшеница заедно със семейството
си. Към настоящия момент процесния имот в едната си част е дворно място,
градина към посторената в имота жилищна сграда, а в другата си част е
ливада която се коси ежегодно и се прибира сеното.
Твърди се, че в имота е изградена едноетажна масивна сграда със ЗРП
1
около 70 кв. м., като сградата е строена през 70 г. на миналия век.
При направена справка ищецът установил, че процесния имот е
записани като стопанисвани от О.Н. и попадащи в категорията на земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор 40628.1.46 м. К., вид територия
Земеделска, категория 9, НТП Ливада, площ 2591 кв. м, стар номер 001046
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-804/13.11.2019 г., издадена от
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с
идентификатори 40628.1.44, 40628.1.45, 40628.1.47, 40628.1.48, 40628.1.50,
40628.1.53, 40628.1.54, 40628.2.8 никога не е бил с неустановен собственик
или безстопанствен, а още по-малко О.Н. някога го е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.
На следващо място, ищецът сочи, че в периода от 1990 г. до настоящия
момент вкл. не е прекъсвал и не е губил владението върху процесния имот,
същия имот постоянно явно и необезпокояван от никого е владян от него като
негов с оглед на което е и придобит по давност.
По-нататък, сочи се, че към владението, което е осъществено от ищеца
следва да се присъедини и това на неговия баща, който е владял имота от 1950
г., който през 1990 г. му го предава.
Сочи, че при позоваване от негова страна на изтекла в негова полза
придобивна давност, същия следва да установи осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици в този смисъл РЕШЕНИЕ № 21
ОТ 04.02.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1327/2009 Г., Г. К„ II Г. О. НА ЕКС
В заключение, основателността на иска ищецът мотивира с излагане
на подробни правни съображения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът О.Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан
и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за
завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В осз ищеца не се явява, представлява се от адв. В., който поддържа
иска.
Ответникът – редовно призован, се представлява от юрк. Д..
Между страните не се спори относно наличие елементите от
фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за
своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание
на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва
2
да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.
Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на
производството по реда на чл.237 ГПК:

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.,
ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на
иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени,
което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита
срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ
факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
3
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото е разпитан свидетеля В.М.Ч.. От показанията му се
установява, че от преди повече от 40 години, ищецът владее и стопанисва
процесния имот, където е изградена едноетажна селскостопаска постройка за
съхранение на сено и инвентар. Свидетелят описват имота подробно по
местонахождение и начин на ползване, Сочи, че земята е била обработваема
нива, а понастоящем ливада за косене.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено са
възприети от свидетеля като очевидец. От тези обстоятелства се налага
категоричен извод, че има ясна представа за имота, кой го ползва, от колко
време и дали го ползва като собственик.
Същевременно свидетеля не се опитва манипулативно да представи
фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ищеца. В
заключение показанията на свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно
дадени, поради което се ползват с доверие от съда.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
4
години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищеца счита
имота за своя собственост.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски
показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:

Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Р.Б. (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.)
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Р.Б., т.е. един ден след
07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
5
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС
и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал
фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок
за придобиването й по давност.
Владението е продължило от 1990г. до 08.05.2025 г., когато е предявен
искът.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
променя изводът, че ищците са упражнявали фактическа власт с намерение
своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищците успешно доказват владение за себе си.

По разноските:

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива обаче не се претендират.

Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от С.
М. Д. ЕГН ********** с адрес гр С. ул. ,,Г.“ №*, срещу О. Н., Булстат ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Неделино, ул. „А. С.“ № *,
представлявана от кмета Боян Кехайов, че ищецът С. М. Д. ЕГН ********** с
адрес гр С. ул. ,,Г.“ №*, е собственик, на основание изтекла придобивна
давност, по упражнено владение в периода от 1990г. до 08.05.2025 г. – датата
на предявяване на иска, на следния на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40628.1.46 м. К., вид територия
Земеделска, категория 9, НТП Ливада, площ 2591 кв. м, стар номер 001046
6
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 804/13.11.2019 г., издадена от
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с
идентификатори 40628.1.44, 40628.1.45, 40628.1.47, 40628.1.48, 40628.1.50,
40628.1.53,40628.1.54, 40628.2.8..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: ____________А.Ч.___________

7