№ 565
гр. Варна , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503291 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от К. С. С.
чрез процесуален представител, срещу Решение №3346/22.07.2020г. по гр.д.
№20520/19г. по описа на ВРС, 25-ти с-в, в частта, с която е осъден въззивника
да заплати на Е. К. С., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител С. Е. Р., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на
1 920 лв. – за периода от 11.12.2018г. до 11.12.2019г. Във въззивната жалба се
излага, че решението на ВРС в обжалваната част не е законосъобразно,
доколкото съдът не е съобразил направените от ответника възражения, че
страните имат още едно общо дете- син Й. К. С., който се отглежда от бащата.
Майката С.Р. нито е давала издръжка за детето Й., нито е търсила такава за
детето Е. до подаване на исковата молба. Сочи се, че не е съобразено и
изложеното, че бившите съпрузи са се споразумели, че бащата ще се грижи за
детето Й., а майката за детето Е.. Затова издръжки до този момент не са
претендирани. Твърди се, че не е ясно как ще се изразходва издръжката на
детето, тъй като майката нито е посочила адрес, на който живее заедно с
детето, нито пък начин на отглеждане на детето Е.. Моли за отмяна на
решението в атакуваната част и отхвърляне на иска.
1
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от С.Р., действаща като
родител и законен представител на детето Е.. Същата оспорва жалбата и моли
решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба, депозирана от К. С. С. срещу определение
№ 262051/14.10.2020г., с което е оставена без уважение молбата на С. за
изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на ищцата да
заплати разноски на ответника. В жалбата се излага, че разноски се дължат на
ответника, тъй като нормата на чл.78 ГПК е приложима. Моли се за отмяна на
определението и присъждане на разноски в полза на ответника в размер на
450 лв.
В срока по чл.276 ГПК отговор на постъпилата частна жалба не е
постъпил.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
В исковата молба ищцата С. Е. Р. излага, че гражданският й брак с
ответника К. С. С.. бил прекратен с Решение №26/07.07.2009г. по гр.д.
№217/2009г. по описа на РС-Павликени. Въпреки развода им двамата
продължили да живеят съвместно в жилището, което обитавали до развода.
През месец декември 2012г. се родил вторият им син Е. К. С.. През месец
септември 2014г. двамата се разделили окончателно. Ищцата и детето Е. се
преместили да живеят в гр.Варна, като и до настоящия момент живеели в
жилище под наем.От момента на раздялата им грижите по отглеждането,
възпитанието и издръжката за детето Е. били поети от ищцата.
Здравословното състояние на Е. се влошило през лятото на 2019г. Детето
развило инконтиненция на изпражненията, като твърдяло, че не усеща позиви
за изхождане и уриниране и не може да ги контролира. Това наложило
употребата на памперс гащи. На 22.11.2019г. се наложило да се направи
2
рентгенография на гръбначен стълб и се установила Торако-лумбална
сколиоза- 2 степен. Заболяване Спина бифида S1. Ищцата се свързала с
представител на Турската болница LightMedi, откъдето й била представена
проформа фактура за лечението. Ищцата разполагала с финансова
възможност за започване на лечението веднага с цел подобрение на детето и
преграждане на възможността за влошаване на здравословното му състояние.
Ищцата се стараела да осигури всичко необходимо за отглеждането на
детето. Бащата не плащал издръжка и не се интересувал от второто си дете.
Отправя искане за предоставяне на родителските права и определяне на
местоживеенето на детето на адреса й в *** за определяне на режим на личен
контакт на бащата с детето : всяка трета събота от месеца от 16.00 ч. до 18.00
ч.; за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 200 лева месечно, считано от датата на завеждане на иска,с падеж
пето число на месеца и за осъждането му да заплати издръжка за минало
време една година преди завеждане на иска в размер на 2400 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът К. С. С. е депозирал отговор на
исковете.
Не се противопоставя на искането на майката за предоставянето на
родителските права и определянето на местоживеенето на детето.
Не оспорва, че детето Е. се отглежда от своята майка, както и че бракът
му с ищцата е прекратен с развод.
Излага, че след раздялата им с ищцата постигнали споразумение
големият им син Й. да остане при него в гр.Велико Търново, като с оглед
факта, че всеки родител ще се грижи за дете двамата постигнали съгласие да
не си дължат издръжка един на друг и да не търсят такава. От 2014г. двамата
прекъснали всякакви контакти помежду си. Ответникът не знаел как и къде
живеят ищцата и второто дете, нямал представа как ищцата издържала
детето, какво работи и какви доходи получава. Не знаел нищо за детето – дали
учи, с какво се занимава, какво му харесва, да ли е здраво, има ли
заболявания. Такова било отношението на ищцата към големия им син Й., с
който рядко се чувала по телефона. Възразява срещу претендираната
издръжка за минало време. Сочи, че двамата имат уговорка да ни си плащат
издръжка, че в двете покани изрично било написано, че не се търсят парично
3
средства, че при идването на ищцата в гр. Велико Търново тя заявила, че не
желае издръжка за Е.. Твърди, че от раждането на двете деца детските
надбавки за двете деца се получавали само от ищцата.
По отношение на издръжката за бъдещ период счита, че за дете на 7
години същата следва да бъде в размер на 160 лева. Излага, че е закупил
жилище в гр.Горна Оряховица с кредит, където понастоящем живее на
семейни начала заедно с М. Д. и нейното дете Д. Д. на 17г. Твърди, че полага
грижи освен за сина си и за лицата, с които живее, както и че работи в ЕТ
”Гумсервиз –Т.Костадинов” в гр.Велико Търново и получава трудово
възнаграждение в размер на 680 лева.
Контролираща страна – Дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна,
изразява становище, че искът за издръжка е основателен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението е влязло в сила в частта, с която упражняването на
родителските права по отношение на детето Е. К. С. е предоставено на
майката С. Е. Р., определено е местоживеенето на детето при нея, определн е
режим на лични отношение между детето Е. и бащата К.С., както и е осъден
последния да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 160 лв., считано
от подаване на исковата молба до настъпване на законово основание за
прекратяване или изменение на издръжката.
По иска с правно основание чл.149 СК:
Безспорно цитираната правна норма предвижда, че издръжка може да се
търси за период една година преди завеждане на иска. Спор между страните,
че детето Е. от 2014г. не живее заедно със своя баща, а се отглежда само от
майка си С.Р., без бащата да е заплащал някаква издръжка, няма.
Възраженията на въззивника, изложени във въззивната жалба, че същият не
дължи заплащане на издръжка за минало време, се основават на твърденията,
4
че между бившите съпрузи съществува споразумение, че майката ще
отглежда детето Е., а бащата- детето Й., като никой от родителите няма да
претендира издръжка от другия неотглеждащ детето родител. Тези
възражения са неоснователни. На първо място, такова споразумение между
страните не е представено. Дори обаче и да беше приобщено към
доказателствения материал по делото, то същото би било недействително,
доколкото същото произвежда ефекта на прихващането на съществуващи две
насрещни задължения за издръжка, което нормата на чл. 148 СК изрично
забранява. Задължението на родителя за плащане на издръжка е към всяко от
неговите ненавършили пълнолетие деца, поради което и полагането на грижи
и даването на издръжка само и единствено от единия родител /бащата/ само в
полза на едното дете не могат да го освободят от задължението да заплаща
издръжка в полза и на другото му дете. Фактът, че другият родител /майката/
заплаща издръжката в полза само на второто дете, не освобождава бащата от
неговото лично задължение по чл. 144 и сл. от СК. Затова и прихващането е
недопустимо, тъй като издръжката се дължи в полза на децата чрез родителя,
в полза на когото са предоставени родителските права. Последният обаче не е
титуляр на вземането, поради което и не може да прихваща със свои лични
задължения към другото си дете. Предвид изложеното, възраженията на
въззивника са неоснователни. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 1 920 лв., представляваща дължима в полза на детето Е.С. издръжка
за период от 11.12.2018г. до 11.12.2019г. Решението на ВРС в горния смисъл
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Съобразно т.2 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, страната следва да представи списък за разноски по
чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за
който е представено доказателство. Безспорно в производството пред ВРС
такъв списък не е представен от ответника К.С.. Горното обосновава извода,
че не е налице основание за признаване на направени разноски пред ВРС,
респективно за допълване на решението на ВРС чрез осъждане на ищцата да
заплати разноски на ответника съобразно отхвърлената част от иска. Макар и
на друго основание определението на ВРС е законосъобразно и частната
жалба на К.С. следва да бъде оставена без уважение.
5
Предвид изхода на спора пред ВОС в полза на въззивника не се
присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3346/22.07.2020г. по гр.д. №20520/19г. по
описа на ВРС, 25-ти с-в, в частта, с която е осъден К. С. С., ЕГН ********** с
адрес гр. П.Т., ***, да заплати на Е. К. С., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител С. Е. Р., ЕГН **********, издръжка за минало
време в размер на 1 920 лв. – за периода от 11.12.2018г. до 11.12.2019г.ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба-
12.12.2019г. до окончателното изплащане, на осн. чл.149 СК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от К. С. С., ЕГН
********** с адрес гр. П.Т., ***, срещу определение № 262051/14.10.2020г.,
с което е оставена без уважение молбата на С. за изменение на решението в
частта за разноските чрез осъждане на С. Е. Р. да заплати разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6