№ 110
гр. Ловеч, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500047 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 545/ 27.11.2024 година на Ловешкия районен
съд по гражданско дело № 1759/ 2023 година по описа на същия съд, с което
„В и К“ АД, ЕИК *********, e осъдено на основание чл. 49 във връзка с чл. 45
от ЗЗД, да заплати на Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, напрежение, нарушение на съня и
неприятни емоции, вследствие на неправомерно влизане на 26.09.2022 г. на
служители на „В и К“ АД - Ловеч в собствения й имот в с. С., общ. Ловеч,
разположен на две улици - *** и ***, а искът за разликата до пълния
претендиран размер от 3500.00 лева, както и че претърпените неимуществени
вреди се дължат на неправомерно влизане в имота на служители на „В и К“
АД - Ловеч и на датата 16.09.2022 г. и на непристойно поведение от страна на
служители на същото дружество към ищцата, е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ВиК
АД, ЕИК *********, в частта, с която е уважен предявеният от Д. А. П. против
1
ВиК АД, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 за сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
неправомерно влизане на служители на ВиК АД на 26.09.2022 г. в имота в с.
С., разположен на *** и ***. В жалбата са изложени твърдения, че решението
в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Счита, че съдът неоснователно е
приел, че ищцата не е била уведомена за извършения на 26.09.2022 г. ремонт.
Сочи, че съобразно чл. 5., т.1, б. а, б и г ОУ, потребителите са длъжни да
осигуряват свободен достъп на длъжностните лица при определени хипотези.
Поддържа, че съдът не е разгледал възражението, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. При условията на
евентуалност, намира за прекомерен и неосъответен на справедливостта
присъдения размер на обезщетението. По изложените съображения моли съда
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли
ищцовата претенция, евентуално да намали размера на присъденото
обезщетение и да отмени частично решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който са изложени подробно съображения за неоснователност на въззивната
жалба.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв. В. Н., който поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена.
При условията на евентуалност моли да бъде намалено до справедлив размер
присъдено обеззщетение, като им бъдат присъдени разноски по съразмерност.
За въззиваемата страна се явява представител адв. С.Л., която моли да
бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна и да бъде потвърдено
обжалваното решение. Излага съображения в този смисъл, претендира
присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 1759/ 2023 година по описа на Ловешкия районен съд, както и становището
на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност съдът приема за установено следното:
На 06.08.2009 година ищцата е придобила собствеността върху ½ ид.ч.
от недвижим имот в с. с., ***, с площ от 2767 кв.м., ведно с построените в него
сгради, като не се спори между страните по делото, че имотът е водоснабден и
2
е с партиден № 911544.
Поради това, че Д. П. живее в чужбина, упълномощила майка си Й. Х. К.
да я представлява пред физически и юридически лица и други държавни и
административни органи в страната, както и да извършва всякакви правни и
фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане на конкретно
посочени недвижими имоти.
Във връзка със станала на 13.02.2022 г. авария на ВиК инсталацията в
процесния имот и наводняване на мазанското помещение на едната сграда, на
14.02.2022 година, бил извършен ремонт и прекъснато водоснабдяването от
тротоарния спирателен кран от представители на ответното дружество, за
което бил съставен протокол от същата дата, подписан и от майката на
ищцата. Съставена е и работна карта № 022691/15.02.2022 г. на „ВиК“ от която
се установява, че ремонтните дейности са извършени в интервала от 09.00 часа
до 15.00 часа на 14.02.2022 година.
На 20.09.2022 година Д. П. подала заявление за преименуване на
партидата във „ВиК“ АД Ловеч за процесния имот от името на бившия
собственик А. П. К. на свое име.
Видно от представената работна карта № 026258/27.09.2022 г. на „ВиК“
във връзка с авария в същия имот, за което е сигнализирал ц. К., е прекъснато
водоснабдяването и са извършени СМР строително-монтажни работи в
интервала от 09.00 часа до 12.00 часа на 26.09.2022 година.
По повод повторното влизане и свалянето на водомера и тръбата към
него в имота на 26.09.2022 година ищцата, чрез пълномощника си е подадена
жалба с вх.№ ПД-7193/06.10.2022 г. с искане да се извърши проверка и да
бъде уведомена кой служител на „В и К“ и поради каква причина е влизал в
имота й без да бъдат уведомени.
С писмо изх.№ ПД-71931/20.10.2022 г. до ищцата, ответното дружество
я уведомява, че на 26.09.2022 г. са извършени аварийни работи на адреса й в с.
с., ***, като е подменено водопроводното отклонение от тротоарния
спирателен кран до водомерния възел и че водоподаването към имота й ще
бъде възстановено след заплащане на задълженията.
Последвала повторна жалба с вх.№ ПД-7193-2/28.10.2022 г., с искане да
бъде уведомена за резултата по първата жалба, както и ново влизаве в имота й
3
без нейно знание и поставяне на водомера и тръбата към него, без съответни
протоколи. В отговор изх.№ ПД-71933/08.11.2022 г. е преповторено
съдържанието на предишното писмо до ищцата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
И. В. С., Й. Х. К. /посочени от ищцата/ и Х. Б. С., ц. К. А. и Б. Н. Б. /посочени
от ответника/.
Свидетелят С. е от с. С., и на него ищцата е възложила да наглежда
процесния имот, предоставила му е ключове, като я уведомявал за
състоянието му. До аварията през м. февруари 2022 година имотът не се
заключвал, като след това по молба на ищцата двете входни врати били
заключени от него с катинари. Тя била известена за тази авария. Впоследствие
свидетелят установил, че е копано на улицата, както и че през м. септември
2022 година в мазата на къщата било влизано и първоначално бил махнат
водомера, а след няколко дни бил поставен отново. Посочва, че водомерът бил
същия, тъй като преди това бил сверил данните и те отговаряли на записаните
от него. За влизането в къщата и липсата, съответно поставянето на водомера,
уведомил ищцата и тя се притеснила, тъй като нито тя, нито близките й били
уведомени от ВиК за демонтажа и монтажа на водомера.
Свидетелката Й. К. (майка на ищцата) посочва, че знае за аварията
в имота през месец февруари 2022 г. Тя уведомила водомайсторът Ц., след
което отишли на място, като той й обяснил, че не може в момента да се
отстрани аварията. На другия ден служители служители на „В и К“ започнали
работа по отстраняване на аварията. Твърди, че не била уведомена, както и
дъщеря й, за други аварии и за повторното влизане през м. септември 2022
година узнали от св. И. С.. По този повод дъщеря й написала жалба, която тя
подала във „В и К“. Втора жалба подали, след като не получили отговор на
първата. Твърди, че след това дъщеря й получила обаждане по телефона от
служител на „В и К“, който се държал грубо по повод съдържанието на
жалбата, касаещо влизането в имота без разрешение. Вследствие на което
дъщеря й се разтревожила, вдигала кръвно и не можела да спи.
Свидетелят Х. С. е служител на „В и К“ АД – Ловеч, на длъжност
„Ръководител производствено поделение“. Знае за аварията на водопроводното
отклонение на процесния имот в с. С., за която е съобщено на 14.02.2022 г.
След изкопни дейности се установило, че течът идва от вътре от мазанското
4
помещение, което наложило да се прекъсне водоподаването от тротоарния
кран на улицата. За аварията били уведомени от Й. К., която се обадила по
телефона на водомайстора. Установено било, че след водомера има скъсана
тръба и била издадена фактура за изтеклите кубици вода. Твърди, че на
26.09.2022 г. отново било съобщено за теч от тротоарния кран на улицата, при
което отишла група от „В и К“, която подменила отклонението до водомерния
възел, като влизането в имота е осъществено през паднал дувар. Заявява, че
всяко едно действие, извършено в имота, е след разговори по телефона с
майката на ищцата нея.
От показанията на св. Ц. А., „отчетник измервателни уреди“ към „В и
К“ АД – Ловеч и „водомайстор“ за с. С., се установява, че за аварии в селото се
обаждат на него, тъй като е от същото село. Посочва, че за аварията в
процесния имот през 2022 година, като не си спомня датата, му се обадили
съседи на имота. Той от своя страна се обадил на майката на ищцата – Й., като
тя му казала да влезе вътре и да види какво се е случило. Влязъл в мазето,
което било отворено. Констатирал, че имало много вода, поради което не
могъл да стигне до водомера, затова се обадил на дежурния техник и спрели
водоподаването към имота от тротоарния кран. След оттичането на водата
засякъл изтеклите количества вода от около 220 кубика, тъй като течът е след
водомера. Впоследствие през месец септември протекъл тротоарният кран и
се наложило да го сменят. Тогава се наложило да влязат в имота на ищцата - в
мазето, за да свържат водомера. Твърди, че влезли през разградено място,
съборен дувар и така стигнали до мазето, което било отключено и поставили
водомера, за което уведомил по телефона Й., но не си спомня тя какво е
отговорила.
Свидетелят Б. Б. също посочва, че в имота влезли през паднала ограда в
задния му край. Св. Й. К. била уведомена и също присъствала. За втори
ремонт свидетелят не знае, тъй като напуснал дружеството.
При проведената очна ставка свидетелите А. и К. не променят
показанията си.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 49 във връзка с с чл. 45 от ЗЗД, предявен от Д. А. П.,
против „ВиК“ АД - Ловеч, за заплащане на сумата от 3 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес
5
и безспокойство, напрежение, нарушение на съня и неприятни емоции,
вследствие неправомерно възлагане на служители на ответника на незаконно
влизане в собствения й имот и непристойно поведение от страна на служители
на „ВиК“.
Въззивното производство се развива само досежно размера на
претендираното обезщетение в осъдителната част в размер на сумата от 2 000
лева.
Не се спори между страните, че имота на ищцата е водоснабден и е била
абонат на ответното дружество – потребител на ВиК услуги, с партиден №
911544 по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
процесния период. По силата на закона между страните е възникнало
облигационно правоотношение по неформален договор за доставка на ВиК
услуги, със съдържание по общите условия, приложени към делото.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 13.02.2022
година в имота на ищцата е имало авария, за която е уведомен представител на
ответника. На 14.02.20022 година, освен ремонт на улицата пред имота,
представители на ВиК са влезли и в имота, но поради наводняване в мазата,
където е бил водомерът, не бил извършен ремонт вътре в имота, а само спряно
водоподаването в имот от тротоарния спирателен кран. Съставен е протокол,
на който се е подписала и майката на ищцата, като неин представител.
Установено е още, че на 26.09.2022 година в имота на ищцата са влезли
работници на ответното дружество, като поради спукване на тръба след
водомера, същият е бил демонтиран и впоследствие монтиран.
Спорният момент е дали това е станало със знанието и съгласието на
собственика на имота, респ. на негов пълномощник, или без надлежното
уведомяване и съставяне на съответния протокол.
При действие на чл. 154 от ГПК доказателствената тежест относно
наличието на знание от страна на ищцовата страна за осигуряване достъп до
имота по смисъла на чл. 5, т.1 от Общите условия, е на ответното дружество.
Това е указано от първата инстанция в доклада по чл. 146 от ГПК. По делото
не са представени писмени доказателства – протокол за извършените
действия, както и доказателства за уведомяване по смисъла на чл. 67 и чл. 68
от ОУ.
От свидетелските показания на св. А., инкасатор и водомайстор в с. С.,
6
се установява, че същият получил сигнал от съседи, че имота теч в имота и се
обадил на майката на ищцата. Тя му казала да влезе и той влязъл пред
разграденото място. Установил, че в мазата има теч, пълно е с вода и не може
да стигне до водомера и спирателния кран и да спре водата. През м. септември
отново се наложило да се извърши ремонт на външния тротоарен кран, тъй
като протекъл, като трябвало да се смени цялото отклонение, затова се
наложило да влязат в имота. Твърди, че се е обадил на майката на ищцата, но
не е представен протокол. Други доказателства относно направеното
възражение за знание не са представяни, въпреки дадената възможност.
При това положение настоящата инстанция счита, че възражението не е
доказано при пълно главно доказване, като вследствие на това влизането в
имота е било неправомерно, тъй като не се доказва и наличието на
обстоятелства, които налагат незабавното влизане в имота, за предотвратяване
на по-големи щети.
По отношение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и
критериите при определянето размера на обезщетение за неимуществени
вреди са разяснени в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС.
Съдът следва да прецени конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са релевантни за определяне на размера на обезщетението, като за
такива са: данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото,
работата му.
При твърдяните в случая причинени неимуществени вреди вследствие
неправомерно влизане в чужд имот от значение е как това се е отразило на
личността, здравето и живота на пострадалата. В случая от събраните по
делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на твърдяните стрес, безспокойство, нарушение на съня.
Единствено в показанията на майката на ищцата се твърди, че дъщеря й имала
тревоги, й ходила по болниците и имала тревоги,“тогава и сега“, не спяла и
вдигала кръвно. Други обективни данни за наличието на вреди не са
7
установени по безспорен начин, както и връзката на тази страдания със
случката по повод действията на представители на дружеството.
При тези съображения решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като исковата
претенция бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 690 лева за двете инстанции, от които 650
лева адв. хонорар и 40 лева д.т.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 545/ 27.11.2024 година на Ловешкия районен съд
по гражданско дело № 1759/ 2023 година по описа на същия съд, в
обжалваната част, с която „В и К“ АД, ЕИК *********, e осъдено на
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на Д. А. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 2000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
безпокойство, напрежение, нарушение на съня и неприятни емоции,
вследствие на неправомерно влизане на 26.09.2022 г. на служители на „В и К“
АД - Ловеч в собствения й имот в с. С., общ. Ловеч, разположен на две улици -
*** и ***, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
от Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, против „В и К“ АД – Ловеч, ЕИК
*********, иск за заплащане на сумата от 2000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, безпокойство, напрежение, нарушение на съня и неприятни емоции,
вследствие на неправомерно влизане на 26.09.2022 г. на служители на „В и К“
АД - Ловеч в собствения й имот в с. С., общ. Ловеч, разположен на две улици -
*** и ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК да заплати на „В и К“ АД – Ловеч, ЕИК *********, сумата от 690
(шестстотин и деветдесет) лева разноски за двете инстанции.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9