№ 52
гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254000600027 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С Присъда №14/11.11.2024г. ОС-Габрово по НОХД№316/2024г. е
постановил: Признава подсъдимия С. М. А. за виновен в това, че на
08.02.2024г., около 12.00 часа в с.Градница, общ.Севлиево, ул.“Васил
Левски“№103 в блоково дворно пространство, умишлено умъртвил М. М. Р. от
с.Дамяново, чрез нанасяне на посечен удар с почти хоризонтален ход, леко
отгоре надолу с острата част на брадвата по лявата част на лицето и шията с
който е пресечена сънната артерия вляво на шията, вследствие на което е
причинена остра и несъвместима с живота кръвозагуба довела до смъртта на
М. М. Р.- престъпление по чл.115 НК за което и на основание чл.54 от НК го
осъжда на осемнадесет години лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален строг режим, на осн. чл.57 ал.1, т.2, б”а” от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК зачита за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” времето, през което подсъдимия С. М. А. е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
09.02.2024г. година до превеждане на присъдата. Съдът се е произнесъл по
веществените доказателства и разноските по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на
1
подсъдимия С. М. А., чрез служебния защитник адвокат Х. Х., като се
обжалва Присъда №14/11.11.2024 г., постановена по НОХД №316/2024г. по
описа на ОС-Габрово, с твърдения за явна несправедливост. Иска се да бъде
изменена, като се намали размера на наказанието до възможния минимум.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия С. М.
А., адв. Х. Х. моли да се намали размера на наказанието.
В съдебно заседание подсъдимият С. М. А. моли да се намали размера
на наказанието.
Представителят на ВТАП излага съображения, че жалбата на С. А. е
неоснователна. При пълнота на доказателствата и пълно обсъждане на всички
доказателства и доказателствени средства е приключило наказателното
производство. Присъдата е законосъобразна и правилна. Определеният размер
на наказанието от 18 години лишаване от свобода е съобразен с тежестта на
извършеното деяние и с личността на подсъдимия А.. Състоянието, в което се
е намирал и зависимостта от наркотици, не е оневиняващо и смекчаващо
отговорността обстоятелство и по този начин, присъдата се явява балансирана
и съобразена с обстоятелствата по делото. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт и оставяне без уважение жалбата за
намаляване на наказанието.
В съдебно заседание адв. адв. И. И.-С. от ГАК, в качествата на повереник
на частните обвинители А. М. М., А. М. М., В. М. Т. и М. М. М., изразява
становище, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована.
Наказанието, което е наложено на подсъдимия, е определено правилно за
постигне целите на индивидуалната и генералната превенции. Поради тази
причина се моли за потвърждаване обжалваната присъда като правилна,
законосъобразна и обоснована.
Частните обвинители А. М. М., А. М. М., В. М. Т. и М. М. М. не се
явяват в съдебно заседание за лично изразяване на становище.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата на адв. Х. Х., служебен защитник на подсъдимия С. М. А., е
подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 11.11.2024 г., а
жалбата е подадена на 22.11.2024г. в предвидения 15-дневен срок/ и от
активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима.
По основателността на жалбата.
За да постанови присъдата си ОС-Габрово е приел следната
фактическа обстановка по реда на глава XXVII от НПК и в частност по реда
на чл.371, т.1 от НПК, която се приема и от настоящата инстанция:
Подсъдимият С. А. живял известно време в Белгия и през 2015г. се
2
прибрал в България, като заживял в с.Градница общ. Севлиево в едно
домакинство с майка си П. А. А.а, лежащо болната си и неподвижна баба и със
съжителя на майка си - М. М. Р. по прякор /М./. Семейството живеело в къща с
двор, находяща се на *********. До къщата се намирало затревено
пространство, а до него триетажен жилищен блок.
След прибирането си в страната, С. А. не работел. През 2015 и 2016г.
бил лекуван в ДПБ Севлиево, поради това, че употребявал психоактивни
вещества /наркотици, алкохол/. През 2018г. и през 2020г. отново бил лекуван в
ДПК, като след изписването му до 08.02.2024г. вече не употребявал
наркотични вещества.
Свидетелката П. А.а и нейния съжител М. Р. се грижели за цялото
домакинство. Двамата били пенсионери. Имали градина в която отглеждали
зеленчуци. Поради това, че подсъдимия не работел, неговата майка му давала
пари за кафе и дребни нужди. М. Р. се дразнел, че младия мъж не работи и
това била причината двамата да се карат. Р. наставлявал С. А., като баща,
въпреки, че натякванията му, че не работи дразнели подсъдимия.
На 08.02.2024г. сутринта свидетелката П. А.а и М. Р. консумирали
алкохол. Р. изпил около литър бира и отишъл до магазини в с.Градница да
плати натрупани парични задължения на семейството. В магазина отишъл да
пие кафе и подсъдимия. Там С. А. и М. Р. се срещнали, като последният казал
ултимативно на подсъдимия да отиде да събира за домакинството им клони,
които били останали по улиците в селото след извършено прочистване на
дърветата от кметството. Той обаче отишъл на разходка до язовира в селото,
купил си и изял питка с кебапчета и се прибрал в къщи, където седнал да
обядва с майка си. Около 12.00 часа чул, че го вика М. Р., който също се бил
прибрал от магазина и се намирал пред къщата.
Подсъдимият излязъл на двора. М. Р. му се скарал, че не върши нищо и
му дал в ръцете брадва, за да окастри клони за подпалки. След това Р. тръгнал
по пътеката, а подсъдимия вървял след него и носел брадвата. Р. нямал нож в
себе си, но мърморел, че ще взема нож и ще го набоде, защо не е отишъл за
дърва. Когато Р. се обърнал с лице към подсъдимия, А. хванал с две ръце
дръжката на брадвата замахнал към лявата лицевата част на главата на Р. и му
нанесъл посечен удар в областта на лицевата част на главата - през лицето и
шията му с почти хоризонтален ход, като приплъзвайки се от удара надолу
покрай шията ударил и лявото рамо на Р. и последният паднал на земята на
дясната си страна. От мястото на нараняването на М. Р., причинено от
посечния удар, започнало обилно кръвотечение. Свидетел на случилото се
станала П. А.а. Подсъдимият се уплашил от това, което направил. Знаел, че Р. е
мъртъв и смятал, че той самия има нужда от помощ, затова казал на майка си
да извика „Спешна помощ“. А.а също се изплашила и започнала да крещи:
“Уби го. Уби го“. Жената последвана от подсъдимия се затичала към
жилищния блок и започнала да чука на входните врати. От апартаментите си
излезли свидетелите Я. А. и Г. А.. Подсъдимият казал на А.: „Викайте
3
полиция, че ударих М. с брадвата". Св.А. излязла на улицата и видяла там
съседа си М. С., на когото тя и подсъдимия разказали за случилото се и С.
подал сигнал на тел. 112. На място първо дошъл екип на ЦСМП филиал
Севлиево, който констатирал смъртта на М. Р.. Пристигнал и екип на РУ-
Севлиево, в състава на който бил св.Р. В., който запазил местопроизшествието
до провеждане на първото следствено действие - оглед на местопроизшествие.
Изготвен бил протокол за оглед на местопроизшествие, в който било
описано местоположението на тялото на починалото лице М. Р. и на
намерената до него брадва /на две части/, която била иззета и приобщена като
веществено доказателство по делото.
На досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно
медицинска експертиза на труп от д-р Янко Колев. Видно от заключението
при огледа и аутопсията на трупа на М. Р. било установено следното: дълбока
посечна рана по лявата половина на лицето и шията, проникваща в дълбочина
в устната кухина и глътка, шийни мускули, висулка на лявото ухо, сисовиден
израстък и тилна кост на черепа, лява странична маса на първи шиен прешлен,
прекъсване на вътрешен клон на лявата сънна артерия, масивен кръвоизлив -
външен и вътрешен - с аспирация на голямо количество кръв в дихателните
пътища, кръвонасядане на шията вляво странично, кръвонасядане и охлузване
с травматичен деколман отгоре на лявото рамо, мозъчен оток. Причина за
смъртта на М. Р. била острата и несъвместима с живота кръвозагуба от
пресечената сънна артерия вляво на шията, като смъртта е настъпила бързо и
състоянието на трупа отговаряло на смърт около 12 часа на 08.02.2024г.
Според заключението, уврежданията били в резултат от силен удар с посечно
оръжие по лявата част на лицето и шията с почти хоризонтален ход, леко
отгоре - надолу. Удрящият предмет се е приплъзнал надолу покрай шията и е
ударил лявото рамо /възможно с дръжката/. При огледа и аутопсията не били
открити следи и увреждания, които да не съответстват на този описан
механизъм.
На досъдебното производство са изготвени две съдебно-химико-
токсикологични експертизи, които установяват, че в кръвта и урината взети от
С. М. А. няма наличие на алкохол и наркотични вещества. В пробите от кръв и
урина от М. Р. не се установява наличие на наркотични вещества, но се
установява наличие на алкохол, съответно в кръвта - 0,15 g/L и в урината - 0,1
g/L.
На досъдебното производство е назначена комплексна психиатрично-
психологическа експертиза, която дава заключение, че подсъдимия страда от
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба
на психоактивни вещества /ПАВ/, като същия няма нарушение на интелекта
или на психичните качества, които да представляват „умствена недоразвитост
и/или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" по
смисъла на Наказателния кодекс. С. А. е със запазени базисни психични
годности, можел е да разбира свойството и значението на извършеното и да
4
ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние
08.02.2024г. към която дата не е бил повлиян от медикаменти. Поведението на
подсъдимия в рамките на инкриминираното деяние може да се дефинира като
афективно/Настроението е много нестабилно и лесно се влияе от външния
фактори-бел.ВТАС/, но не и афектно детерминирано, като не се покриват
медицинските критерии за физиологичен афект при действията му по време на
деянието на 08.02.2024г. В допълнение се сочи, че подсъдимият и към момента
на изготвяне на заключението има съхранени базисни психични годности да
участва в наказателното производство. Вещите лица са установили, че
характеровите особености на подсъдимия А. предполагат намалени воля и
способности за саморегулация на поведението, липса на рационално
отреагиране в комплицирани ситуации, същият обикновено не зачита
авторитети, неподчиняем и непредсказуем е. При него наличието на
фрустрационно наситени ситуации провокират гняв, съпротива и агресивни
прояви под различна форма в случаите, когато събитията се движат извън
желаната от него посока. Ценностните избори говорят за агресивно -
егоцентрична ценностна ориентация. В емоционален план е хладен,
дистантен, неспособен на човешка подкрепа.
Фактическата обстановка ОС-Габрово е приел при следния анализ
на доказателствата, който се споделя от настоящата инстанция:
Правилно ОС-Габрово приема, че подсъдимия не оспорва фактическата
обстановка и дава подробни обяснения за случилото се. ОС-Габрово подробно
е цитирал обясненията на подсъдимия. ОС-Габрово е наблегнал на това, че
подсъдимият в съдебно заседание разпознава вещественото доказателство –
брадва /на две части/ и посочи, че именно с нея е нанесъл удар на доведения
си баща.
След обсъждане на подробните обяснения на подсъдимия ОС-Габрово
правилно приема, че са основен доказателствен източник. Правилно също
така е посочено, че в тях подсъдимия излага факти относно скарването с Р. и
механизма по който е нанесъл посечния удар. Обоснован е също така извода
на ОС-Габрово, че обясненията на подсъдимия се подкрепят изцяло от
доказателствата събрани и проверени на досъдебното производство.
Обясненията на С. А. кореспондират с показанията на неговата майка П. А.а,
която е свидетел на убийството. Тя е възприела удара, който синът и нанесъл с
брадва на пострадалия, възприела и уплахата му от стореното.
На досъдебното производство свидетелката обаче в противоречие с
обясненията на подсъдимия, разказва как освен, че го заплашил, че ще вземе
ножа да го прободе, починалия търсил ножа и замахнал към С. А., за да го
удари с дърво. В съдебно заседание св.А.а е изслушана от съда по въпроси
свързани с взаимоотношенията на подсъдимия и жертвата, както и относно
здравословното състояние на С. А.. ОС-Габрово правилно е констатирал
противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на св.А.а в
частта в която и двамата обясняват какви са били отношенията на починалия и
5
подсъдимия. Според свидетелката М. Р./М./ мразел подсъдимия, не можел да
го гледа, защото С. А. не искал да работи и ядял много хляб. Двамата не се
карали, но Р. постоянно тормозел С.. От своя страна подсъдимия твърди, че
жертвата му бил, като баща и, че се грижел за него, като баща. Правилно ОС-
Габрово не кредитира показанията на св.А.а в тази им част, както и в частта
им от досъдебното производство в която описва агресивното поведение на Р.
към подсъдимия на инкриминираната дата, като намира, че същите са
тенденциозни и целят да оневинят подсъдимия, който тя описва като жертва
на тормоза на Р.. Същата в показанията си избягва отговорите на въпроси
свързани с побоя нанесен й от подсъдимия и се опитва да внуши на съда, че е
болен, че има психични проблеми и, че нищо на никого не прави. Следва да се
сподели и извода на ОС-Габрово, че като майка на подсъдимия в показанията
си тя изразява силна привързаност и съжаление към него и според
интелектуалното си ниво се опитва с показания да го оневини. ОС-Габрово е
обсъдил показанията на св. А., на която П. А.а разказала, че М. на
инкриминираната дата ударил подсъдимия няколко пъти по главата и го
заплашвал с нож и С., за да се отбрани, го ударил с брадвата. Обосновано ОС-
Габрово посочва, че обясненията на подсъдимия кореспондират с показанията
на свидетеля А. дадени на досъдебното производство по реда на чл.223 от НК.
Обсъдени са и показанията на свидетеля Г. А., съседка на А., която също чула
шумотевица и разбрала, че С. ударил М. с брадва. Обсъдени са показанията на
св.В., че подсъдимият и неговата майка не са съобщавали М. Р. да е удрял С., а
само, че го е заплашвал с нож без да носи такъв.
Няма причина да не се сподели извода на ОС-Габрово, че показанията на
свидетелите Я. А., Г. А. и Р. В. взаимно се допълват, че са логични и
последователни. Налице е кореспонденция между обясненията на подсъдимия
и показанията на разпитаните свидетели с данните установени с протокол за
оглед на местопроизшествие от 08.02.2024г., както и със заключенията по
назначените експертизи. При това положение обоснован е изводът, че
посочените доказателствени източници, установяват по несъмнен начин
фактите очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия. От тях се установява хронологията на събитията и авторството
на подсъдимия в извършване на деянието.
Предложената от прокурора фактическа обстановка не се оспорва от
подсъдимия и от неговия защитник, както пред ОС-Габрово, така и пред
ВТАС.
ОС-Габрово, по искане на защитата е изслушал свидетелите М. С. и О.
М.- съседи на свидетелката П. А.а и М. Р.. И двамата описват последния, като
лош човек. Според св.С., М. много крадял и макар да не бил конфликтен се
карал с хората от съседните маси в магазина. От друга страна според св.М. М.
бил лош човек, защото убил с мотика кучката родила кученца в неговия двор.
Според двамата свидетели М. тормозел подсъдимия, защото не работел и
постоянно се заканвал, че ще го вкара в правия път. Не му давал пари, криел ги
6
под възглавницата и само майка му се грижела финансово за него. Според
свидетелите подсъдимия бил добро момче, не бил конфликтен, но като се
върнал от чужбина бил променен. Свидетелите смятат, че убития им съсед бил
лош човек. Те, обаче не твърдят, че Радион, който макар да не харесвал
подсъдимия и да не одобрявал начина му на живот да е проявявал физическа
агресия към него или към друг човек.
След анализа на доказателствата ОС-Габрово е изложил следните
мотиви от правна страна, които се споделят от настоящата инстанция:
Правилно ОС-Габрово приема, че подсъдимият С. А., от обективна и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 115 от НК.
Авторството на деянието е установено по безспорен начин и то не се оспорва
и от самия подсъдим. От обективна страна, безспорно се установява, че
подсъдимия е нанесъл посечен удар с почти хоризонтален ход, леко отгоре
надолу с острата част на брадвата по лявата част на лицето и шията с който е
пресякъл сънната артерия вляво на шията, вследствие на което е причинил
остра и несъвместима с живота кръвозагуба, довела до смъртта на М. Р..
Налице е причинно следствена връзка между виновното поведение на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Правилно е посочено, че
поведението на подсъдимия сочи за решителност да нанесе удар, с който да
убие жертвата, както и това, че А. действал при пряк, внезапен умисъл за
умъртвяване на М. Р.. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
деянието си и целял настъпването на обществено опасните последици, а
именно причиняване на смърт на пострадалия. Към тези съображения на ОС-
Габрово само следва да се добави, че употребеното оръдие на
деянието/брадва/ и насоката на удара/в жизнено важна част на тялото/
несъмнено сочат на пряк умисъл за умъртвяване. Подсъдимият системно е
употребявал наркотични вещества и алкохол, поради което е бил лекуван
няколко пъти в ДПБ-Севлиево. Няколко месеца и дори години преди деянието,
обаче той е спрял употребата на наркотични вещества, като употребявал само
алкохол и то рядко. Такъв не бил употребил на инкриминираната дата.
Съгласно заключението на съдебно психиатричната експертиза към момента
на осъществяване на престъпното деяние, подсъдимият е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Установяват се ограничени умствени възможности на подсъдимия, но в тази
връзка следва да се подчертае, че деянието е елементарно като механизъм и
причинно-следствен процес и няма никакво основание да се приеме, че
подсъдимия не е разбирал свойството и значението на извършеното.
Във връзка с горното е обоснован изводът на ОС-Габрово, че е доказано
по безспорен начин, че подсъдимия С. А. на 08.02.2024г. умишлено е умъртвил
М. М. Р., с което както от обективна страна, така и от субективна страна при
пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.115 от НК.
Относно вида и размера на наказанието ОС-Габрово е изложил
следните мотиви:
7
Правилно ОС-Габрово посочва, чу за извършеното от подсъдимия
престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода от десет до
двадесет години.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е отчел:
- високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, което
съставлява посегателство към живота и здравето на един беззащитен човек.
М. Р., като съжител на майката на подсъдимия, освен, че разполагал с пенсия,
се трудел в градината, за да издържа семейството. Подсъдимият, който бил
вече в зряла възраст не желаел да работи и преживявал издържан от майка си
и доведения си баща. Подсъдимият не просто не изпитвал благодарност, към
човека, който се грижел за него, като баща, но и по абсолютно незначителен
повод- отправена забележка за не свършена работа свързана с домакинството
в което живее, подразнен от мърморенето на Р. и изказването му, че ще го
набоде, спонтанно решил и отнел живота му. Подсъдимият отнел живота на
жертвата, проявявайки изключителна решителност и жестокост, като
нанасяйки удар с брадвата му разцепил главата в областта на лицето. С
действията си подсъдимият демонстрирал абсолютно незачитане на човешкия
живот като най-висша ценност и липса на емпатия към човешкото страдание.
-завишена степен на обществена опасност на подсъдимия, който е млад
човек, но от години не работи, за да се издържа, не помага в домакинството на
семейството в което живее и демонстрира липса на желание за социална
интеграция. Същият преди години системно е употребявал наркотични
вещества, за което е бил настаняван на лечение на тази зависимост в болница.
Въпреки, че майка му продължавала да го издържа и да му дава ежедневно
средства за кафе и храна, подсъдимият се карал с нея, когато не му давала
средства и дори я „потупвал, като син“. Посоченото омаловажаване на
подсъдимия на агресивното му поведение към най-близкия му човек, говори
за липса на критичност към безспорно морално укоримото му поведение.
Консуматорските му нужди са изведени на преден план и всички останали
човешки отношения са поставени на заден план пред този приоритет.
Още посочва ОС-Габрово, че към датата на престъпното деяние
подсъдимият е бил на сравнително млада възраст- 31 години, но не дотолкова,
че извършеното да се отдаде на недостатъчно равнище на емоционална и
социална зрелост на личността му, ограничаваща способността му да
преценява адекватно и разумно ситуацията и възможните рискове от
поведението си.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел съдействието,
оказано от подсъдимия за разкриване на обективната истина, както и
съжалението изразено пред съда за стореното. Отчетено е и наличното
психично и поведенческо разстройство в следствие на комбинирана употреба
на ПАВ, което е довело до намаляване на контрола върху постъпките му. ОС-
Габрово посочва, че подсъдимия сам се е поставил в ситуация, която да доведе
до такова психическо разстройство и единствено от него е зависело да
8
преустанови употребата на ПАВ и да се лекува.
Във връзка с горните мотиви на ОС-Габрово следва да се посочи от
настоящия състав на ВТАС, че липсва отчитане на чистото съдебно минало и
заплахата от пострадалия за употреба на нож спрямо подсъдимия, която в
съчетание с наличното психично и поведенческо разстройство води до извод
за отчитане на смекчаващо вината обстоятелство. Към това следва да се
добави и извода на комплексната психиатрично-психологическа експертиза,
според която поведението на подсъдимия, в рамките на инкриминираното
деяние, може да се дефинира като афективно. Последното означава, че
настроението на подсъдимия е много нестабилно и лесно се влияе от външния
фактори.
При горните отегчаващи вината обстоятелства, които според ОС-
Габрово очертават превес на същите е прието за подходящо с цел поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, наказанието да бъде определено към
максималния предвиден в закона размер.
При горните присъда и мотиви на ОС-Габрово оплакванията в
жалбата включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се
свеждат до следното:
По първото оплакване, което се свежда до това, че изводите за
възможно най-висока обществена опасност на дееца са немотивирани.
Подсъдимият се е признал за виновен, сътрудничил е на служителите на МВР
от началото на дознанието срещу него. Не е напускал мястото на
престъплението. Не се е укривал. На място е посочил и оръжието на
убийството, и начина на извършването му. Изразил е явната си готовност за
сътрудничество и съжалението си за необмислената постъпка. Приел е
показанията на всички свидетели, експерт и т.н. доказателства, като е
способствал за бързината на процеса. В него няма колебание за това дали е
виновен. Ясно изразява, че е виновен. Не оспорва нито едно доказателство,
като още в дознанието, както и в съдебна фаза е описал с подробности всичко
направено от него. Не е оспорил и мярката си за неотклонение „Задържане под
стража", нито я е обжалвал по една или друга причина. Оспорва само извода
на съда, че липсват достатъчно и важни смекчаващи вината обстоятелства.
Той не е осъждан. Нямал е простъпки-побоища, вулгарно поведение или
такова явно несъобразено с обществения ред. Напротив, бил е скромен,
затворен, дори и когато пастрокът му го е обиждал или му се е присмивал.
Свидетелите говорят за неагресивна личност.
Горното оплакване е в голяма степен основателно. Това е така защото
извода за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия, се
мотивира от ОС-Габрово с аргумент, че подсъдимия е млад човек, но от
години не работи, за да се издържа, не помага в домакинството на семейството
в което живее и демонстрира липса на желание за социална интеграция.
Посочените обстоятелства нямат общо с обществената опасност, дори и да
дават основание за морален укор към подсъдимия.
9
На следващо място като аргумент ОС-Габрово посочва, че преди години
подсъдимия системно е употребявал наркотични вещества, за което е бил
настаняван на лечение на тази зависимост в болница. Освен това съдът като го
е обсъдил не е обсъдил по-същественото, че от месеци и дори години/според
приетата фактическа обстановка/ подсъдимия не е употребявал наркотици, а и
по време на деянието не е употребил и алкохол. Последното определено е
показателно за положени усилия от негова страна в положителна посока. Това
означава, че не следва да се приема предишната зависимост от наркотични
вещества като отегчаващо вината обстоятелство. Отделно от това
наркотичната зависимост е тежко заболяване, което подлежи на лечени и
подсъдимия е положил усилия в тази насока.
Другото отчетено, от ОС-Габрово, отегчаващо вината обстоятелство,
водещо до извод за завишена обществена опасност на подсъдимия е свързано с
това, че въпреки, че майка му продължавала да го издържа и да му дава
ежедневно средства за кафе и храна, подсъдимият се карал с нея, когато не му
давала средства и дори я „потупвал, като син“. Посоченото омаловажаване на
подсъдимия на агресивното му поведение към най-близкия му човек, сочело
отново за липса на критичност към безспорно морално укоримото му
поведение. Консуматорските му нужди са изведени на преден план и всички
останали човешки отношения са поставени на заден план пред този
приоритет.
Горното поведение, отнасящо се до „потупване“ на майка му определено
би било съществено отегчаващо вината обстоятелство, ако е установено по
предвидения правен ред и на второ място не става ясно за какво точно иде реч.
Видно е от приложената характеристика, че в последното изречение се
посочва, че в районното управление са получавани сигнали, че подсъдимия не
еднократно е влизал в конфликт с мака си. Действително подсъдимия споделя
за случай при който нагрубил майка си, като син, потупал я по гърба от яд и я
ударил. В този аспект действително може да се приеме поведението на
подсъдимия към майка му като отегчаващо вината обстоятелство, но не
съществено. Това е така защото не е установено нито кога, нито в какво
конкретно се изразява и най-важното дали не е било през периода на
зависимост на подсъдимия от наркотични вещества. Останалите съображения
за това, че се карал с майка си и тя го издържала, макар да е морално укоримо,
не е отегчаващо вината обстоятелство.
Освен горното следва да се има предвид, че откровеността на
подсъдимия/ При посочване на това, че не е виждал нож в ръцете на Р., че в годините Р. не
го е обиждал, не го е гонил и не го е лишавал от храна, скарвал му се, че псува майка си, но
без да му прави проблеми, че пострадалият много работел в градината и искал и подсъдимия
да му помага, но той нямал желание постоянно да работи, че подсъдимия споделя за случай
при който нагрубил майка си, като син, потупал я по гърба от яд и я ударил, че Р. му бил
като баща и се държал с него, като баща/ в обясненията сочи за осъзнаване от
подсъдимия на стореното и действително чувство на отговорност за
извършеното. Тази откровеност в обясненията няма как да не се отчете като
10
смекчаващо вината обстоятелство.
Освен това следва да се има предвид, че при обсъждане на обществената
опасност на подсъдимия ОС-Габрово не е отчел факта, че същия е с чисто
съдебно минало и няма данни за противообществени прояви. При това
положение само на база морално укоримо поведение не може да се прави
извод за завишена обществена опасност на подсъдимия, отделно от деянието.
Второто оплакване се свежда до това, че подсъдимият е с ясно изразен
нисък интелект, отчетен от съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза, но признат за вменяем. Подсъдимият в обясненията си пред съда
достатъчно много пъти поставя думи, които нямат нищо общо в контекста на
изречението. Това не само означава липса на достатъчно здрава връзка с
действителността, но и липса на здрав и мотивиран разум. Неслучайно
мотивите за убийството са изключително елементарни и почти лишени от
смисъл. Подсъдимият изтъква, че убийството е било от яд. Т.е. моментно
раздразнение, несвързано с кой знае каква предварителна мисловна дейност.
Това оплакване не може да се приеме за основателно защото ОС-
Габрово е отчел психичното състояние на подсъдимия като смекчаващо
вината обстоятелство. Конкретно ОС-Габрово е посочил, че отчита като
смекчаващо вината обстоятелство психичното и поведенческо разстройство в
следствие на комбинирана употреба на ПАВ, което е довело до намаляване на
контрола върху постъпките му.
Третото оплакване се свежда до това, че липсват каквито и да било
доказателства за предумишлени действия на зараждане на умисъл да убие, от
планиране, от обмисляне на повечето действия, на търсенето на оръжие за
изпълнение и т.н. Макар и извършено при пряк умисъл, убийството е по-скоро
извършено при спонтанен пряк умисъл. Всичко това следва да мотивира съда
да отчете, че за целите на наказанието е не да се попречи на повторно
извършване на подобно престъпление, като се налага дълготраен престой в
затвора, а да избере по-малък размер на наказанието поради личността на
извършителя.
Напълно основателно се сочи в това оплакване, че няма доказателства за
предумишлени действия на подсъдимия. Но и нито обвинението, нито съда
твърдят подобно нещо, а и няма обвинение за предумишлено убийство. В този
аспект няма как липсата на предумисъл да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство. Освен това още много квалифициращи и утежняващи факти не
са налице, но това не прави липсата им смекчаващо вината обстоятелство.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че подсъдимият се е
самообвинил в съдебна зала за наличието на повече от един удар причинител
на смъртта. Обикновено подсъдимите спестяват някоя истина, за да получат
по-благоприятна присъда, а в този случай той си измисли още действия. Нито
прокуратурата в обвинителния акт и пледоарията, нито съдебният лекар, нито
свидетелят полицай разпитал на място подсъдимия за такива множество
11
удари, не твърдят за втори или трети удар. Това показва качеството на
мисловния процес на подсъдимия, в подкрепа на написаното по-горе.
Горното твърдение е основателно и действително от протокола за разпит
на подсъдимия се установява, че същия при свободния разказ в началото не
твърди за повече удари. За такива започва да говори след разпита от
различните страни в процеса и съда и става въпрос за някакво объркване от
многото въпроси в съчетание с ниския му интелект. Но така или иначе това
негово невярно твърдение не може да се отчита като някакво смекчаващо или
отегчаващо вината обстоятелство.
Петото оплакване се свежда до това, че завишената санкция на съда се
разминава с предложеното наказание от прокурора, както и от частния
обвинител, които са поискали наказание около средата на предвиденото в
закона.
Действително както прокурора, така и частното обвинение са изразили
мнение, че е налице баланс на отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства. Мнението, на страните относно размера на наказанието не е
самостоятелен аргумент за индивидуализацията на наказанието. В този
смисъл оплакването е неоснователно.
Шестото оплакване се свежда до това, че въпреки, че А. приема
наркотици, те са били малко и леки, а С. по рождение е недооценен. Майка му
и брат му твърдят, че част от рода по наследство са притежавали такива по-
ниски възможности на мозъка. Това не се дължи само на наркотиците, а е по
наследство и е смекчаващо вината обстоятелство.
По-горе се посочи, че правилно ОС-Габрово е отчел психичното
състояние на подсъдимия като смекчаващо вината обстоятелство. Това
означава, че всъщност първата инстанция е уважила виждането на защитата.
Седмото оплакване се свежда до това, че престъплението е едноактно,
с един удар и нещата приключват. Мотивите на действие са най-малкото
странни, то няма мотиви, той се изрази „От яд“, което означава ярост. Той е
предизвикан от едни елементарни думи „Върви да свършиш някаква работа“,
което други хора, които са оценени, никога няма да го направят, но той е
недооценен. В този смисъл обществената опасност на този деец не е толкова
висока, колкото е счел съдът.
Действително деянието е извършено с един удар, но това не е
смекчаващо вината обстоятелство. Това е така защото употребеното оръдие на
убийството/брадва/ в съчетание със силата и насоката на удара сочат на
безкомпромисно целено умъртвяване на починалия. Силата на удара е
съществена, предвид приложения фотоалбум, показващ нараняването на
пострадалия.
Относно твърдението за липса на мотиви за извършване на деянието или
за това, че са странни не става ясно каква е логиката на разсъжданията на
защитата, а още по-малко е аргумент в полза на подсъдимия. Но така или
12
иначе във фактическата обстановка е прието, че: „Р. нямал нож в себе си, но
мърморел, че ще взема нож и ще го набоде, защо не е отишъл за дърва. Когато
Р. се обърнал с лице към подсъдимия, А. хванал с две ръце дръжката на
брадвата замахнал към лявата лицевата част на главата на Р. и му нанесъл
посечен удар в областта на лицевата част на главата.“ От така приетата
фактическа обстановка е видно, че отключващия момент на деянието на
подсъдимия е натрупаното напрежение от критиката на пострадалия към
подсъдимия, което е ескалирало при заявеното, че ще вземе нож и ще набоде
подсъдимия. Агресивните думи на пострадалия очевидно са приети сериозно
от подсъдимия/в и без това напрегнатата от пострадалия обстановка/ и това го
е мотивирало към деянието. В този смисъл не липсата на мотив е смекчаващо
вината обстоятелство, а агресивните думи на пострадалия.
Осмото оплакване се свежда до това, че подсъдимия е имал странно
поведение в съдебната зала тогава, съдията му прави бележка да не се
усмихва, но той не може да разбере за какво става въпрос.
Както се посочи по-горе психичното състояние на подсъдимия е
отчетено от първата инстанция като смекчаващо вината обстоятелство.
Деветото оплакване се свежда до това, че неправилно е отчетено като
отегчаващо вината обстоятелство това, че не работи. Не работи защото не
може, той е в такова състояние, че не може да работи, кой ще му възложи
работа и бил се разхождал.
Това оплакване е напълно основателно. Ако подсъдимия работи това е
смекчаващо вината обстоятелство защото показва желание за положителна
реализация в живота и вписване в обществото. Но фактът, че подсъдимия не
работи не е отегчаващо вината обстоятелство защото причините за това могат
да са различни, а понякога са свързани с възможности на лицето, обстановката
в страната, в съответното местоживеене, периода от време и т.н. Освен това
правото на труд е право, а не задължение и всеки сам преценява как да
организира живота си.
При частичната основателност на оплакванията, обсъдени по-горе,
чистото съдебно минало, до известна степен агресивните думи на починалия
към подсъдимия/непосредствено преди деянието/ в съчетание с
психологичните проблеми на последния не дават основание за извод за
наличие на превес на отегчаващите вината обстоятелства.
В тази насока следва да се отбележи, че ОС-Габрово необосновано е
аргументирал наличие на високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, като се е аргументирал, че деянието съставлява
посегателство към живота и здравето на един беззащитен човек. В тази връзка
следва да се отбележи, че действително деянието по чл.115 от НК е с висока
обществена опасност, но тя е отчетена от законодателя с определяне на вида и
размера на наказанието. В рамките на чл.54 от НК съдът дължи преценка на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства извън тези отчетени от
13
законодателя в съответния текст. В аспекта на чл.56 от НК законодателят е
отчел с приемане на наказанието в разпоредбата на чл.115 от НК, тежестта на
посегателството на човешкия живот.
На следващо място не става ясно защо ОС-Габрово приема, че
пострадалия е беззащитен човек. Няма такива доказателства по делото. Ако
ОС-Габрово е имал предвид, че подсъдимия е бил въоръжен с брадва, а
пострадалия е бил с голи ръце, то тогава действително може да се приеме като
отегчаващо вината обстоятелство безкомпромисното извършване на деянието
– с брадва, със сила и насока на удара които безкомпромисно не оставят шанс
за живота на пострадалия. Това обаче не променя извода за наличие на баланс
на смекчаващи вината обстоятелства. Това е така защото всъщност това е
единственото съществено отегчаващо вината обстоятелство.
На фона на горното определеното наказание не е съобразено със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК
и следва да бъде редуцирано до размера на 15 години лишаване от свобода. В
този смисъл съдебният акт подлежи на изменение на основание чл.337 ал.1 т.1
от НПК, като наложеното наказание от осемнадесет години се намали на
петнадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата подлежи
на потвърждаване.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК Присъда №14/11.11.2024г.
на ОС-Габрово, постановена по НОХД№316/2024г. по описа същия съд, като
намалява наложеното наказание на подсъдимия С. М. А. на основание чл.115
от НК от осемнадесет години на петнадесет години лишаване от свобода.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14