Р Е Ш
Е Н И Е
№
… … …
град Кърджали, 25.03.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично …….….
заседание
на шестнадесети март ...................................………..…….………………..…………….….
през
2021/две хиляди двадесет
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Павлина Петрова, ………....……….…...….........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №16 ... по описа за .................... 2021 година ..........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано
е по жалба от С.С.А.,
с посочен адрес: ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Б.М. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №Ц2153-08-111 от
29.12.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №Ц2140-08-203 от
01.10.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
с което разпореждане, на жалбодателя С.С.А. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Жалбодателят А. заявява в жалбата си, че счита обжалваното
решение за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
Намира, че изводите на административния орган са необосновани и неправилни,
поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в хода на
административното производство, довели до необосновани материалноправни
изводи, като твърди, че в решението си административния орган е изложил
едностранчиви и субективни мотиви, буквално пренесени от Разпореждане
№Ц2140-08-203 от 01.10.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ - Кърджали. Жалбодателят счита, че без всякакво
съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на защита и препятстващо осъществяването на съдебния
контрол за законосъобразност, съставляващо отменително
основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Жалбодателят счита на следващо място, че административният орган
напълно неправилно не му е зачел за действителен осигурителен стаж периода на
отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 15.09.1973
год. до 01.11.1975 год./2 год., 1 мес. и 15 дни/,
като сочи, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015
год., на която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия
случай и че съгласно разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 год., съгласно действащите към онзи момент разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс и че така, следвайки ясната и изрична воля на
законодателя, съгласно цитираната разпоредба, за периода на отбиване на наборна
военна служба в частите на Българската армия следва да се приложи разпоредбата
на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България
(отм.), която изрично признава на служещите редовната си военна служба във
Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Счита също,
че относима е и разпоредбата от пенсионното ни
законодателство към процесния момент, а именно
разпоредбата на чл.81, изр.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., обн., Изв., бр.5 от 17.01.1958 год., отменен - ДВ, бр.21 от
17.03.2000 год., в редакцията му 1973-1975 год./, съгласно която, за трудов стаж от III категория се зачита времето,
прекарано в редовна военна служба, като излага и довод, че нормата е
императивна и не позволява стеснителни тълкувания, т.к. в този период наборната
военна служба в НРБългария е била редовна,
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.З и чл.9 от Закона за
всеобщата военна служба в Народна република България (Обн., Изв., бр.13
от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12.1995 год., в сила от 27.02.1996
год.) или същата е представлявала обективно
и неотстранимо по волята на отбиващия военна служба препятствие да се полага
труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за
придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство.
На следващо място жалбодателят счита, че волята на
законодателя в онзи момент, като разум и дух на закона, е била да се приеме
времето на военната служба/при наборната то по правило съвпада с действителната
военна служба/, за действително отработен осигурителен стаж и че по тази
причина, периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при
пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО -
и за действителен осигурителен стаж по смисъла на кодекса след неговото
приемане. Счита също, че волята на законодателя и към настоящия момент, в
действащите правни норми на пенсионното ни законодателство, не е различна и че
в разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е регламентирано, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна военна служба, за който се внасят осигурителни
вноски за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет, като в този смисъл,
категорична е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен
стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. Според жалбодателя,
в резултат на неправилното приложение на относимите
за случая материалноправни разпоредби от страна на
административният орган, касаещи зачитането на периода на отбиване на наборна
военна служба в частите на Българската армия от 15.09.1973 год. - 01.11.1975
год., същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.З от КСО и че с
прибавянето/зачитането/ на процесния период за
действителен осигурителен стаж, ще притежава такъв, превърнат към III категория
труд, от 15 год., 10 месеца и 12 дни. Поради това жалбодателят
счита, че са налице всички предпоставки да му бъде отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО.
На следващо място, по изложените
съображения жалбодателят счита, че доводите на
пенсионния орган, с които е прието, че времето на наборна военна служба не може
да бъде зачетено за действителен стаж, са незаконосъобразни, респ.
противоречащи на материалния закон и в този смисъл, след като се зачете за
действителен осигурителен стаж периода от 15.09.1973 год. - 01.11.1975 год.,/2
год., 1 мес. и 15 дни/, през който е бил на наборна
военна служба в частите на армията, то прибавен към признатия за установен от
административния орган действителен осигурителен стаж от 13 год., 08 мес. и 27 дни, се получавал действителен осигурителен стаж от
15 год., 10 мес. и 12 дни, т.е. към датата на
подаване на заявлението в ТП на НОИ - Кърджали е имал повече от изискуемия се 15
год. действителен осигурителен стаж и при положение, че органът е счел, че притежава и изискуемата се от закона възраст,
то по отношение на него били налице условията за отпускане на пенсия по реда на
чл.68, ал.3 от КСО. Жалбодателят твърди, че като не е съобразил горното и е потвърдил
разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал
акта си в противоречие с материалния закон. Поради това и на основание чл.172,
ал.2, пр.2 от АПК, с жалбата моли съда да отмени Решение №Ц2153-08-111 от
29.12.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане №Ц2140-08-203 от 01.10.2020 год., като
противоречащо на материалния закон и тъй като съгласно разпоредбата на чл.98,
ал.1 от КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия
е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на НОИ, счита, че преписката следва да бъде
върната на административния орган, за ново произнасяне по заявление Вх.№Ц2113-08-1007/19.08.2020
год. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.З от КСО,
при зачитане на осигурителния му стаж по чл.9, ал.7 от КСО. Моли също така, да му
бъдат присъдени направените разноски по делото.
Редовно
призован за съдебно заседание, жалбодателят С.С.А., с посочен адрес: ***,
не се
явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител
– адв.Б.М. от АК-***, преди съдебното заседание е
постъпила молба, в която заявява, че поддържа изцяло депозираната жалба по
изложените в нея съображения. Отново моли съда
да уважи жалбата и да постанови решение, с което да отмени Решение №Ц2153-08-111 от 29.12.2020 год. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на С.А. против Разпореждане
№Ц2140-08-203 от 01.10.2020 год., като противоречащо на материалния закон, като
моли, също така, да бъдат присъдени на жалбодателя и
направените по административно дело №16/2021 год. по описа на АдмС –Кърджали разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител – ст.юрк.Д. Я., който заявява, че оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
жалбата като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно, по посочените в него
съображения.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се
обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред
административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е
изпратено на жалбодателя със съпроводително писмо с
Изх.№Ц1012-08-516#2/29.12.2020 год. на ТП на НОИ -
Кърджали/л.7/, като е получено от лично от него, срещу подпис, на 06.01.2021
год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от
известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.10/.
Жалбата е подадена по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт
експрес” на датата 11.01.2021 год., видно от приложената товарителница с баркод ***, чрез административния орган, чиито акт се
оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството
на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№Ц2153-08-111#1 от 12.01.2021 год./л.3/, т.е. следва да се приеме, че
същата е подадена по установения ред, на 5-ия/шестия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149,
ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в
предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения
ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат
негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и
интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбодателят
С.С.А. е поискал
отпускане на лична пенсия пенсия за осигурителен стаж
и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление
с Вх.№Ц2113-08-1007/19.08.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.21-л.22/,
ведно с приложени
към заявленията доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход. Едно от тези
доказателства, приложени към заявлението, е и Удостоверение/приложение обр.2/ от 01.11.1975 год., издадено от Щаба на поделение ***/л.29/, в което е
удостоверено, че С.С.А.
от ***, ***,
е бил на редовна военна служба от 15.09.1973 год. до 01.11.1975 год. или е
изслужил всичко 2 години, 1 месец и 15 дни. В удостоверението е посочено, че се
издава, за да послужи за признаване на трудов стаж, съгласно т.81 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите, като същото е подписано от командир на
поделение *** и е подпечатано с печата на поделението.
По повод това заявление, с Разпореждане
№Ц2140-08-203 от 01.10.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали/л.13/, на жалбоподателя С.А. е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО с мотив, че лицето
не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по горецитираната разпоредба, поради липсата на 15 години
действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на
представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали е зачело осигурителен стаж,
както следва: 00 год., 00 мес., 00 дни - I-ва категория; 13 год., 08 мес., 27 дни – ІІ-ра категория; 02
год., 01 мес., 15 дни - III-та категория; - по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00
год., 00 мес., 00 дни или общ осигурителен стаж без превръщане
- 15 год., 10 мес. и 12 дни, от които действителен
осигурителен стаж - 13 год., 08 мес. и 27 дни, като е посочено, че към
датата на подаване на заявлението – 19.08.2020 год., жалбодателят
С.С. С. е имал навършена възраст – 66 години, 06
месеца и 2 дни. При наличието на тези
данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 66 години,
06 месеца и 2 дни, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния
орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към
разпореждане е посочено, че в случай, че за 2020 год. лицата нямат изискуемия
се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (38 и 10 месеца за
мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 6
месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че периодът на
наборната военна служба, с продължителност 02 год., 01 мес.,
15 дни, въпреки че се счита са осигурителен стаж, не следва да се зачита за
действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на
КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбодателят
С.А. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание
чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Това Разпореждане №Ц2140-08-203 от
01.10.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е
било получено от жалбодателя С.С.С.,
като против същото е била подадена в срок жалба от него, до директора на ТП на
НОИ – град Кърджали, с Вх.№Ц1012-08-516 от 26.11.2020 год. на ТП на НОИ -
Кърджали/л.12/, в която същият е изложил подробни доводи и съображения, касаещи
размера на зачетения в негова полза осигурителен стаж и по-конкретно относно
размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателя,
неправилно с обжалваното разпореждане не му е зачетен за действителен
осигурителен стаж времето на наборна военна служба. В тази връзка жалбодателят се е позовавал на разпоредбите на чл.9, ал.7
от КСО и чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както и на
разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване и чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите
(отм.). В жалбата С.С.А. е заявил, че действителния
му осигурителен стаж възлиза на повече от 15 години, поради което за него са
налице основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл.68, ал.3 от КСО, като е поискал обжалваното разпореждане да
бъде отменено като незаконосъобразно, като преписката бъде върната на
пенсионния орган за нова произнасяне, при което да се зачете за действителен
осигурителен стаж периодът на наборната военна служба. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че по изпратената в съда административна
преписка липсват данни за това, на която е връчено или получено от жалбодателя А. това разпореждане, но в мотивите към
обжалваното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е посочено, че жалбата против разпореждането е подадена в срока по
чл.117, ал.2 от КСО и е процесуално допустима, т.е. съдът намира, че тази жалба
е подадена в едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, тъй като е подадена срещу разпореждане по чл.117,
ал.1, т.2, буква „а” от КСО и е процесуално допустима, като не подлага на съмнение този
въпрос.
Така, по
повод този жалба е издадено и оспореното Решение №Ц2153-08-111 от 29.12.2020
год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на
С.С.А. против Разпореждане №Ц2140-08-203 от 01.10.2020 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като
по представената преписка няма данни административният орган да е извършил
някаква проверка или да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във
връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите
към това решение, административният орган е посочил, че при преценката за правото на пенсия при условията на
цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО се установява, че жалбодателят няма изискуемия се действителен осигурителен
стаж от 15 години, като е посочено, че в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО се съдържа
легалната дефиниция на израза „действителен стаж”, а именно, че „действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид изричната
легална дефиниция на понятието, не може да се зачете за действителен
осигурителен стаж: периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба;
времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст;
времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, за
което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по
реда на отменените от 01.01.2011 год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др.
Посочено е, че видно от приложените към заявлението за отпускане на пенсия
документи за трудов стаж на С.С.А.
и по-конкретно, че видно от Удостоверение от 01.11.1975 год., издадено от
поделение ***, е видно, че в период 15.09.1973 год. - 01.11.1975 год. жалбодателят е бил на редовна военна служба в частите на
Българската армия, като е прието, че в тази връзка наборната военна служба за
горепосочения процесен период, въпреки че се зачита
за стаж, не следва да се зачита за „действителен стаж” по смисъла на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО.
Въз основа на това, в решението е прието,
че предвид горецитираните законови разпоредби,
продължителността на действителния осигурителен стаж на С.С.А. е определен, като от общия осигурителен стаж без
превръщане, за който е прието, че е в размер на 15 год., 10 мес.
и 12 дни, се извади времето на наборна военна служба - 2 год., 01 мес. и 15 дни и се получавал 13 год., 08 мес. и 27 дни „действителен осигурителен стаж”. В мотивите
е посочено, че основният законов текст, свързан със зачитането на осигурителния
стаж, се съдържа в разпоредбата на чл.9 от КСО, като в Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж се съдържат текстове, които имат пояснителен характер по
отношение на основните текстове, а някои от тях били свързани и с разпоредби от
други закони. Сочи се в тази връзка, че например целият текст на чл.38 от НПОС
съдържал основните правила, съгласно които се зачита осигурителния стаж, като
се отчитали различните условия, при които работят осигурените лица и те се отнасяли
за лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения, за работещите без
трудово правоотношение и за лицата, които се ocигуряват
изцяло зa своя сметка – условия, препокриващи се в
понятието „действителен осигурителен стаж” - §1, т.12 от ДР на КСО. Сочи се, че
в наредбата съществуват и някои специални особени случаи на зачитане на
осигурителен стаж - чл.43 - 45а от НПОС, а именно - това били периоди (в това
число и наборната военна служба), които се зачитат (приравняват) за
осигурителен стаж, но същите не представлявали „действителен стаж” и че в тази
връзка, правилно било твърдението в жалбата, че наборната военна служба се
зачита за осигурителен стаж при пенсиониране по силата на §9, ал.1 от ПЗР на
КСО, във връзка с чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (ППЗП,
отм.), както и по силата на чл.9, ал.7 от КСО и чл.44, ал.1 от НПОС, но било но
неправилно твърдението, че същата тази наборна военна служба следва да се
зачете и за „действителен стаж”. По тези съображения директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №Ц2140-08-203
от 01.10.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
Кърджали следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено
при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени
доказателства, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия
смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и Разпореждане
№Ц2140-08-203 от 01.10.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ - Кърджали.
Решението е издадено в посочения
едномесечен срок, като следва да се посочи, че срокът е изтичал на 26.12.2020
год. вкл., но предвид обстоятелството, че датите от 24.12.2020 год. до
28.12.2020 год. вкл. са били неприсъствени дни, то първият присъствен ден е
29.12.2020 год., на която дата и е издадено оспореното решение. Същото, освен
това, е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички
реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на
чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за
издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният
орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу
разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТД на НАП – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТД на НАП – Кърджали, са постановени при неправилно
приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от
фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно
от Удостоверение от 01.11.1975 год., издадено от поделение ***, в периода
15.09.1973 год. - 01.11.1975 год., т.е. за период от 2 год., 1 мес. и 15 дни, жалбодателят С.А. е отбивал редовна наборна военна служба. Така, спорен
по делото е въпросът единствено, дали времето за отбиване на тази редовна
наборна военна служба за посочения период се е признавало за трудов стаж по
действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос е категорично
положителен. Следва в тази връзка, най-напред да се посочи, че съгласно чл.81
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от
15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., се зачита за трудов
стаж от ІІІ категория изслужената наборна
военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие,
до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство. Срокът на наборната
военна служба
за периода 24 юли 1959 год. до 24 август 1990 год., във всички родове и видове
войски, е бил 24/двадесет и четири/ месеца.
По силата на разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год.,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна
служба е било правно регламентирано
задължение по силата на Закона за всеобщата военна
служба (Обн., Изв.,
бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба
е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са длъжни да отбият военната си служба
в състава на въоръжените сили. Пределно ясно е, че това задължение изключва
правото на избор на лицата дали да отбият наборна
военна служба
или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците
и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока
на службата, или да прекратят трудовото
си правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Безспорно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на наборна военна служба. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Както бе отбелязано и по-горе в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за времето от 15.09.1973 год. до 01.11.1975 год./2 години, 1 месец и 15 дни/, жалбодателят С.С.А. е отбивал задължителната наборна военна служба. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, в първото й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението от жалбодателя А. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 19.08.2020 год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж, придобит по време на наборна военна служба, която, обаче, явно не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия му административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и последователната и непротиворечива съдебна практика, вкл. и тази на Върховния административен съд. След като не е зачел редовната наборна военна служба на жалбодателя С.С.А., за времето от 15.09.1973 год. до 01.11.1975 год./2 години, 1 месец и 15 дни/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно закона, като меко казано, звучи нелепо изводът в края на мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, че разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, било постановено при „стриктно спазване на материалния закон.”.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от С.С.А., с инвокираните в нея оплаквания, се явява основателна, като при съобразяване на
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от
закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че е налице е отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №Ц2153-08-111 от
29.12.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане
№Ц2140-08-203 от 01.10.2020 год., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са незаконосъобразни и като такива, следва
с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се
произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то
преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя
страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, подадено от С.С.А.,
при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при
новото произнасяне по заявление, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали
следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбодателя
С.С.А., целия период,
през който същият е отбивал редовната наборна военна служба/от 15.09.1973 год.
до 01.11.1975 год. - 2 години, 1 месец и 15 дни/, след
което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при
условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора по настоящото
дело, основателна се явява претенцията на жалбодателя
С.С.А., изразена в
подадената жалба против административния акт и в подадената преди съдебното
заседание от процесуалния му представител молба, за присъждане на направените
по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение,
в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за осъществена правна защита и
съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №** от *** год./л.6/,
ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.6/. За дължимите на жалбодателя С.С.А. деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ – в
случая ТП на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административния орган,
издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№Ц2153-08-111 от 29.12.2020 год.,
издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на С.С.А., с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********, против
Разпореждане №Ц2140-08-203 от
01.10.2020 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбодателя С.С.А. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ
Разпореждане №Ц2140-08-203 от
01.10.2020 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне по нея, в едномесечен
срок от получаването й, при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А., с посочен адрес: ***, с ЕГН **********, направените по деловодни разноски, възлизащи в размер
на 400.00/четиристотин/ лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по
делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д
И Я: