Решение по дело №1962/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1867
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180701962
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    №  1867/15.10.2021г.

 

гр. Пловдив, 15 октомври 2021 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

  НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                           

 

при секретаря Д. К. и участието на прокурор А. Т., като разгледа КАНД № 1962 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на Н. М.Щ., ЕГН ********** *** против Решение №260043 от 02.06.2021 г., постановено по АНД № 516/2020 г. по описа на Районен съд - Карлово, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3161805, издаден от ОДМВР- Пловдив, с който е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр.чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лева.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него административен акт. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.  

Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив взема становище по допустимостта и основателността на жалбата, като счита, че тя следва да бъде отхвърлена, а съдебното решение като законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Н. М.Щ. срещу процесният ЕФ с искане да бъде отменен поради съществени  нарушения на административно наказателното производство. Съгласно обстоятелствата, изложени в обжалвания административен акт по установеното административно нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 13.11.2019 г., в 09,54 ч., на път I-6, км.274+900м., кръстовище за гара Калофер, извън населено място, с посока на движение изток- запад, моторно превозно средство- лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № РВ 8040 КА, е извършил нарушение за скорост, при въведено ограничение на скоростта 40 км/ч. с пътен знак В26, се е предвижвал със скорост от 61 км/ч и при приспаднат в негова полза толеранс от 3%, е налице превишение от 21 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство  № TFR1-М612.

По делото са представени като доказателства административната преписка, касаеща Електронен фиш със снимков материал и разписка за връчването му на 01.06.2020 г., снимков материал №3698, TFR1-М612 от 13.11.2019 г., справка от ИС на КАТ за собственик на МПС, удостоверение от регистър на одобрените типови средства за измерване на БИМ-София №10.02.4835/24.02.2020г., Протокол рег.№281р-16366/20,11,2019 г. за използвано на 13.11.19г. одобрен тип средство за измерване на скорост със снимков материал.

 За да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.

Решението на съда е правилно.

Нарушението е извършено на 13.11.2019 г. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с Автоматизирани технически средства и системи /АТСС/. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП и според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с ATCC TFR-1M и това изрично е записано в електронния фиш. Последното, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е вписано под № 4835 в Регистър на одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология.

В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/- контролът да се осъществява със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка № 2-33-19, извършена от оторизиран проверител – Лаборатория за проверка на средствата за измерване в сектор „Полицейска техника“ към Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, на 15.07.2019 година и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

С оглед на това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 13.11.2019 г., в 09,54 ч., на път I-6, км.274+900м., кръстовище за гара Калофер, извън населено място, с посока на движение изток- запад е правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението и неговия автор, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Решението на съда е съобразено с правилата, въведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която установява, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, както и пред първоинстанционният съд.

Неоснователно е и възражението, че са налице съществени нарушения на проведения административно – наказателен процес, които са ограничили правото на защита на нарушителя. Със съставеният ЕФ по категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал ясно и категорично дава възможност за определяне на рег. номер и посоката на движение на автомобила, както и на засеченото превишение на скоростта. Същият е годно доказателство за установените обстоятелства. Липсват нарушения и при изписване на протоколът за използване на АТСС. По всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

Касационната инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на Н.Щ. нарушение. Установява се от клип 3698, удостоверяващ автомобила, с който е извършено нарушението-превишение на скоростта, че това е МПС с рег. № РВ8040 КА, който автомобил по данни от справката  от делото на РС е собственост на Н.Щ..

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Същите следва да се поределят на осн. чл.65 ал.5 ЗАНН, във врз чл.37 ал., ЗПП вр чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА   Решение №260043 от 02.06.2021 год., постановено по АНД № 516/2020 година по опис на Районен съд – Карлово, I- ви н.с.

ОСЪЖДА Н. М.Щ., ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                               ЧЛЕНОВЕ :