МОТИВИ към присъда по
НОХД Nr366/16г. по описа
на РОС
Русенска окръжна прокуратура е обвинила:
Б.А.К. от гр.Русе, в това, че
На 25.01.2016 г. в гр. Русе, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи от владението на И.В.Е. –
портфейл с правоъгълна форма и размери 19/10 см., лична карта № ***, издадена на ***2009 г. от
МВР – Русе на името на И.В.Е., ЕГН: **********, чернобяла снимка на мъж с
вратовръзка, клиентска карта на Пени маркет; клиентска карта на Виваклуб;
елекронна разплащателна карта на Централна кооперативна банка тип Виза
електрон, на името на И.Е.; календарче; визитни картички; банкови извлечения и
бордера, парична сума в общ размер от 195 лв., от тях 180 лева, собственост на
търговско дружество "Възход 2012" ЕООД с управител Г.Я.Е. и 15 лева,
собственост на И.В.Е. – всичко на обща стойност 205,00 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление по чл.
199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК.
Съдебното производство е протекло по реда на гл.27 НПК, в хипотезата на
чл.371,т.2 НПК..
Прокурорът поддържа обвинението и иска от съда да постанови осъдителна присъда, с която да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода, ориентирано към средния предвиден
размер.
Подсъдимият изцяло признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си
за същите да не се събират доказателства в хода на съдебното следствие. Моли
съда за минимално наказание, каквото е и становището на неговия упълномощен защитник
– адв.Д.Т. ***.
Окръжният съд, след преценка на
събрания по делото
доказателствен материал приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на ***г. в гр.Р.. Живущ ***, български гражданин, неженен, с основно
образование, не работи, осъждан осем пъти, последните два от които, както
следва.
С Присъда № 156/27.07.2010год.
по НОХД № 1688/2010год. на РС – Русе за извършено престъпление по чл.
196,ал.1,т.1 от НК бил осъден на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим. Присъдата в сила 27.09.2010год.
С Присъда № 26/03.02.2011год.
по НОХД № 3089/2010год. на РС – Русе за извършено престъпление по чл.
196,ал.1,т.1 от НК бил осъден на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата в сила 29. 03.2011год.
С Определение
№448/16.05.2011год. по ЧНД №990/2011год. по описа на РС – Русе били групирани
наказанията по НОХД №1688/2010год. и по НОХД №3089/2010год. и двете по описа на
РС – Русе като било наложено едно общо наказание – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, закрит тип. В
сила от 03.06.2011год. Наказанието било изтърпяно на 04.04.2014год.
На 25.01.2016г., малко след 22
часа в механа „Рила“, намираща се в гр. Русе, ул. Мария Луиза №21, влязъл подс.Б.К., отишъл до барплота,
протегнал си ръцете и пожелал му бъде сервирана пилешка супа от св.И.Е., която била
на работа втора смяна от 15,00часа до 23,00часа в заведението. Подс.К. дал банкнота от 5 лева на св. Е., а тя от своя
страна му върнала 3,40лв. След това св. И.Е. оставила личния си портфейл с
намиращите се в него парични средства, оборота от заведението и други вещи във вътрешността под барплота, за да не може да бъде достигнат лесно от подс. К., който обаче забелязъл
това. Решил да отнеме портмонето насила. Седнал на една от масите в
заведението, а св. И.Е. му сервирала супата. В същото време тя преместила
портфейла от първоначално поставеното място във вътрешното помещение, където
била кухнята и го оставила на една от нишите. Подсъдимият проследил с поглед
действията й, набързо изял супата си и напуснал заведението. От своя страна св.
И.Е. отсервирала и измила посудата.
Не след дълго тя видяла, че лампата на тоалетната премигнала, а била с
фотоклетка, за да реагира, когато преминава човек. Св. Е. отишла там и видяла,
че подс. К. се връща в заведението. Той блъснал
вратата на бара, която ударила св.Е. и тя паднала на земята. След това подс.К. й нанесъл няколко удара с юмрук в лицето, които
попаднали в лявата й страна. За да се предпази от действията му, св. Е.
вдигнала лявата си ръка, но той я ударил по лявото рамо. Изплашена, тя успяла
да натисне паник-бутона в 22,22ч. на СОС към СОД „Юсис“ ООД, след което се изправила и тичешком се насочила
към изхода на заведението. В този момент обвиняемият се възползвал от
упражнената сила, с която сломил съпротивата й, влязъл в кухнята и взел розовия
й портфейл с правоъгълна форма и размери 19/10
см., с намиращите се в него вещи - лична
карта № *****, издадена на ***.2009 г. от МВР – Русе на името на И.В.Е., ЕГН: **********,
чернобяла снимка на мъж с вратовръзка, клиентска карта на Пени маркет;
клиентска карта на Виваклуб; елекронна разплащателна карта на Централна
кооперативна банка тип Виза електрон, на името на И.Е.; календарче; визитни
картички; банкови извлечения и бордера, парична сума в общ размер от 195 лв.,
от тях 180 лева, собственост на търговско дружество "Възход 2012"
ЕООД с управител Г.Я.Е. и 15 лева, собственост на И.В.Е.. Прибрал го в дрехите
си и напуснал заведението. Не след дълго св. Е. се обърнала и видяла как
подс. К. напуска заведението. Върнала се вътре и
видяла, че й липсва портфейла с намиращите се в него пари, документи и др.,
след което се обадила по телефона на св. Г.Е. – собственик на заведението и му
съобщила за случилото се.
Около 22,24часа на 25.01.2016год.
св. Й.Й. и св. И.И. –
служители в СОД „Юсис“ ООД били изпратени на сигнал
подаден от паник бутон на механа „Рила“. Докато
проверявали обекта от вътре се появила св. И.Е., която била доста разстроена,
плачела, заеквала и успяла да им каже: „набиха ме, ограбиха ме“. Чрез оператор
на СОД „Юсис“ ООД бил подаден сигнал по органите на
полицията и на място бил изпратен екип на Първо РУ МВР – Русе – св. С.Х., П. С.
и Л. Н.. На полицейските служители, св. Е. обяснила за случилото се, след което
тя отишла до Първо РУ МВР – Русе за изясняване на случая.
На 31.01.2016год., около 20
часа, св. Г.Е. затварял заведението, когато към автомобила му се приближил подс. К., с прякор „***“. Той му казал: „Шефче, тук намерих едно портмоне отзад“ и подал на св. Е.
розовото портмоне на св. И.Е.. Св. Е. отворил портмонето и установил, че вътре
е личната й карта. Попитал го как така е намерил портмонето до задния ход на
заведението, на което подс. К. не отговорил нищо.
На 02.02.2016год.
св. Г.Е. предал на органите на полицията дадения му от подс.
К. розов портфейл, с намиращи се в него лична карта № ****, издадена на ***.2009 г. от МВР – Русе
на името на И.В.Е., ЕГН: **********, чернобяла снимка на мъж с вратовръзка,
клиентска карта на Пени маркет; клиентска карта на Виваклуб; елекронна
разплащателна карта на Централна кооперативна банка тип Виза електрон, на името
на И.Е.; календарче; визитни картички; банкови извлечения и бордера.
В хода на проведените ОИМ
извършителя бил установен и пред полицейски служител – св. Я.Г. той написал
собственоръчно писмени обяснения, според които признал за стореното, с изключение
на факта, че е нанесъл побой над пострадалата св. И.Е..
От приетата по делото СЦИЕ е
видно, че предмета на престъплението, възлиза на 205лева.
В хода на разследването била
назначена и изготвена СМЕ, видно от заключението на която от действията на
подсъдимия през процесната нощ, св. И.Е. е получила
следните увреждания: Оток в областта на ляв делтоиден
мускул. Оток на лявата скула, които са и причинили болки и страдание, което се
квалифицира като лека телесна повреда.
Изложеното се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия, направени пред
съда, които напълно и еднопосочно се подкрепят от приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в показанията на
свидетелите Г.Я.Е., И.В.Е., Т.К.К.,
И.Р.И., Й.Д.Й., С.С.Х., Я.Т.Г., от писмените доказателствени средства по делото: протокол за оглед на
местопроизшествие, справка за съдимост, декларация, биографична справка, както
и от съдебно - ценова експертиза,
съдебно медицинската експертиза и други. Между отделните доказателствени
източници няма противоречия, същите взаимно се допълват и по несъмнен начин
изграждат фактическата обстановка, описана по-горе.
Предвид изложеното, съдът прави
следните правни изводи:
Наличните преки и косвени доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната взаимовръзка налагат единствения възможен
извод за установено авторство на
подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, при което от обективна и
субективна страна същият е осъществил състава на престъплението, за което е
предаден на съд – това по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198,
ал.1 от НК, тъй като на посочената по-горе дата и място, в условията на опасен
рецидив отнел чужди движими вещи – дамско портмоне и съдържащите се в него вещи
и пари, описани по-горе на обща ст.-т 205лв. от владението на И.В.Е. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Наличието
на физическа принуда се обуславя от начина, по който подсъдимият е присвоил
вещите на пострадалата, а именно сломявайки евентуалната й съпротива с удари по
лицето на жертвата, воден единствено от стремежа да лиши по такъв насилствен начин собственика на
вещите от фактическа
власт върху тях. Благодарение на тези си усилия, той успял да установи своя такава, което пък обуславя и довършеността на деянието
му.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл -
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
настъпването на противоправните последици, което се
потвърждава не само от направените пред съда самопризнания, но и от цялостното
му поведение - избор на подходящо безлюдно място, време - късно през тъмната
част на денонощието и жертва - беззащитна и самотна жена за извършване на
деянието си.
Деянието на подс.К. разкрива признаците на престъпление, извършено в
условията на опасен рецидив по см.на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, което
квалифицира извършеното по чл.199, ал.1, т.4 от НК, с оглед посочените по-горе
минали осъждания, които попадат в срока по чл.30, ал.1 от НК.
С оглед
на изложеното съдът преценява,че подсъдимият следва да
бъде признат за
виновен в извършването на
престъплението, за което
е обвинен и да му се определи съответно наказание.
При индивидуализацията
на наказанието съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното признание за
вината, доколкото то е основание за провеждане на съкратено съдебно следствие,
обуславящо задължителното приложение на чл.58а от НК, поради което не следва да
се приема за обстоятелство, което е от естество да доведе до по-нисък размер на
определеното наказание. Отегчаващо отговорността обстоятелство са миналите
осъждания, освен взетите предвид при квалификация на деянието, а смекчаващи такива
– сравнително размер на отнетото
имущество, при което съдът налага наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – към законоустановения минимален размер
в особената част на НК за извършеното, а именно – шест години лишаване от
свобода, което наказание редуцирано при условията на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК, съгласно императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 НПК определя на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При липса на
изискуемите формални предпоставки за приложение на чл.66,ал.1 от НК и съгласно
чл.60, ал.1,вр.чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът е преценил, че
изтърпяването следва да бъде ефективно, при първоначален СТРОГ режим, в
затворническо общежитие от закрит тип. Така най-пълно ще се постигнат целите на
генералната и личната превенция, тъй като през този период на изолация осъденият
ще има възможност да преосмисли поведението си и да се преориентира към един
законосъобразен начин на живот за в бъдеще за да си осигури препитание по един общественоприемлив начин. Подсъдимият следва да заплати
направените разноски на досъдебното производство, с оглед изхода на делото..
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия:
