№ 4542
гр. Варна, 04.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело №
20233100502276 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 27697/14.11.2023 г., депозирана от М. Д. Г., чрез адв. Д. П., срещу Решение №
2759/24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 15273/2022 г. по описа на ВРС, ХХХIХ състав, в
частта, с която е изменен размера на присъдената по гр. д. № 14658/2020 г. по описа на ВРС
издръжка, дължима от М. Д. Г. в полза на децата Д. М. Г., род. на 03.08.2006 г. и Р. М. Г.,
род. на 29.09.2008 г., действащи със съгласието на своята майка М. Ж. Ж., за разликата над
195 лв. до присъдените 300 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба –
18.11.2022 г. са падеж 5-то на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Твърди се, че с отговора на исковата молба ответникът (сега
въззивник) е признал исковете до размера на установения от закона минимум, който би
задоволил потребностите за храна, облекло, учебни пособия, извънкласни занимания и
други, които имат децата. Счита, че по делото не са установени специфични потребности, за
които да е необходим по-голям размер на издръжката. Посочва, че определения размер от
300 лв. не съответства на нуждите на децата, както и на възможностите на ответника да я
заплаща, тъй като е настъпила промяна в неговите доходи и здравословно състояние. Излага
още, че ВРС не е посочил какъв е общият размер на дължимата издръжка за всяко от децата
и как е формиран той. Твърди, че от м. ноември 2022 г. е налице трайно изменение в
доходите му, които са в минималния за страната размер, а в хода на производството не е
доказано, че реализира доходи от командировки в чужбина в размер, установен за страните
от ЕС. Посочва, че ВРС не е кредитирал представените писмени доказателства, от които се
установява, че ответникът (сега въззивник) е назначен на длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“ и не е променял длъжността си и работното си място, а е
променено само трудовото му възнаграждение, тъй като е преустановил командировките си
в чужбина. Неправилен е и изводът на съда, че представеното с отговора на исковата молба
допълнително споразумение за намаляване на трудовото възнаграждение „е съставено за
целите на настоящото производство“. Посочва, че споразумението е от 01.11.2022 г., когато
рязко се влошава здравословното му състояние и което е наложило преустановяване на
1
командировките му в чужбина, а исковата молба е подадена на 18.11.2023 г. Счита, че ВРС е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е оставил без
уважение искането за назначаване на медицинска експертиза за установяване
здравословното състояние на ищеца и от кога датира заболяването му. Моли обжалваното
решение да бъде отменено в атакувана част и постановено друго, с което да се измени
размера на присъдената издръжка, дължима на двете деца от 160 лв. на установения от
закона минимум от 195 лв. и искът отхвърлен в останалата част.
Направени са доказателствени искания:
1. Да бъдат приети следните писмени доказателства:
1. Удостоверение изх. № 180/06.07.2023 г., издадено от „БИТ-2009“ ООД;
2. Удостоверение изх. № 183/05.09.2023 г., издадено от „БИТ-2009“ ООД;
3. Разходни документи за медицински изследвания и закупени лекарства.
2. Да бъде назначена комплексна съдебно медицинска и счетоводна експертиза, по която
вещите лица – гастроентеролог, ендокринолог и икономист/счетоводител, след като се
запознаят с материалите по делото и след извършен медицински преглед на ответника
М. Д. Г., да отговорят на следните въпроси:
1. От какви заболявания страда ответника М. Д. Г. в периода от 2020 г. до настоящия
момент и колко често се проявяват те?
2. Страда ли ответника М. Д. Г. от „хроничен обострен панкреатит“, от „псевдокисти на
панкреаса“, „хипертонично сърце“, от „захарен диабет“, от „диабетна кето-ацедоза“ и
от „псевдо-хипонатремия“, от кога се наблюдава наличието на тези заболявания у
него?
3. Трайно установени ли са заболяванията на ответника във времето, респ. лечими ли са
или по отношение на заболяванията може да бъде прилагано само поддържащо
лечение, респ. кои от заболяванията му са лечими и за кои следва да се прилага само
поддържащо лечение и кога?
4. Каква е симптоматиката на установените заболявания и какво лечение е необходимо за
изход от всяко от тях, респ. за поддържащо лечение?
5. Необходимо ли е спазването на определена хранителна диета, за какъв период, какви
храни и какви количества от тези храни са препоръчителни за един календарен месец
за пациент с характеристичните данни на ответника?
6. Предвид установеното трайно здравословно състояние на ответника М. Д. Г. и
съответно нуждата от медикаментозно лечение и/или хранителен режим /диета/, да
посочат какъв е размерът на средномесечните разходи за осъществяването на такова
лечение и спазването на хранителния режим /диета/?
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни Д. М. Г. и Р.
М. Г., действащи със съгласието на своята майка и законен представител М. Ж. Ж., чрез адв.
Г. И., в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат
решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и правилно, постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излагат, че ВРС
подробно е изследвал и обсъдил целия доказателствен материал по делото. Твърди се, че от
определяне на издръжката до настоящия момент са се изменили социално-икономическите
условия в страната, поради което издръжка в размер на 195 лв. е крайно недостатъчен за
осигуряване на нормален стандарт на живот на децата и свързаните с тях повишени разходи
за облекло и ученически пособия, за разширени социални контакти, създаване на подходяща
битова среда за учение и самоподготовка, предвид възможността да продължат да се
обучават за придобиване на средно, респ. висше образование. Посочват, че бащата е в
трудоспособна възраст, не е трудоустроен и не страда от животозастрашаващо заболяване,
налагащо скъпоструващо лечение, а също няма и алиментни задължения към други лица. В
жалбата се излага, че в допълнителното споразумение от 01.11.2022 г., сключено между
въззивника и работодателя му, в което се променя трудовото възнаграждение на ответника,
не е посочено, че лицето ще извършва само и единствено курсове на територията на
2
страната, но не и в чужбина, поради което се оборва тезата на въззивника, че
споразумението не е подписано за целите на производството, както и че не поема курсове
извън страната във връзка с трудовата му ангажираност. Оспорват се представените от
въззивника писмени доказателства – удостоверения, издадени от работодателя на ответника,
тъй като не става ясна причината защо същият не е получил трудово възнаграждение за м.
май 2023 г. и непълен размер за м. юни 2023 г. Оспорват се и представените фискални
бонове за извършени медицински изследвания, услуги и закупени медикаменти с
твърдението, че не касаят въззивника, а направените разходи е следвало да бъдат заплатени
от НЗОК. Посочва се още, че въззивникът доброволно е заплатил сума в размер на 3076,34
лв. (за което е представено преводно нареждане от 25.09.2023 г.), представляваща месечни
издръжки и лихви за периода 18.11.2022 г. до 30.09.2023 г., с което се опровергава
твърдяната от него невъзможност да изплаща издръжка. Моли се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено изцяло. Претендират се
разноски.
Направени са следните доказателствени искания:
1. Да бъде изискана справка от ОД на МВР – гр. Варна за задграничните пътувания на
лицето М. Д. Г., ЕГН **********, за периода 01.11.2022 г. до момента на издаването й.
2. Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред „БИТ-2009“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „**********“ №
18А, представлявано от K K, за снабдяване с удостоверение, от което да е видно какви
превози е извършвало лицето М. Д. Г., ЕГН ********** и бил ли е командирован
извън територията на Р. България в периода 01.11.2022 г. до момента на издаването
му, за какъв период от време и до кои страни, като към справката да бъдат приложени
пътни листи, карнети и ЧМР.
Контролиращата страна ДСП-Варна, редовно уведомена, не е депозирала становище
по жалбата.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт.
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
По направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от
страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа
или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това настоящият състав на съда намира, че следва да уважи
направените от страните доказателствени искания, тъй като те са относими към предмета на
спора и допустими, съобразно нормите на ГПК.
По отношение на представените от въззивника писмени доказателства, от които се
установява, че същият получава минимални за длъжността си доходи, както и представеното
от въззиваемите страни платежно нареждане от 25.09.2023 г., от което е видно, че
въззивникът доброволно е заплатил сума в размер на 3076,34 лв., представляваща месечни
издръжки и лихви за периода 18.11.2022 г. до 30.09.2023 г., с което се опровергава
твърдяната от него невъзможност да изплаща издръжка, съдът намира, че същите са
относими и релевантни при определяне размера на дължимата издръжка, поради което
следва да бъдат приети към доказателствата по делото.
3
Настоящият състав намира, че искането за назначаване на СМЕ е относимо, поради
което и следва да бъде уважено. С отказа да се допусне такава, ВРС е допуснал процесуално
нарушение. Въпросът дали е налице влошаване на здравословното състояние на въззивника
М. Г. следва да бъде изследван, тъй като отговорът на този въпрос е релевантен за
определяне размера на дължимата от бащата издръжка в полза на двете му непълнолетни
деца. Оставя без уважение искането на допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
доколкото на поставените въпроси може да отговори назначеното вещо лице – лекар.
За правилното определяне размера на необходимата за децата издръжка, респ.
възможностите на въззивника да я дава, съдът намира, че е основателно и искането да бъде
изискана служебно справка от ОД на МВР – гр. Варна за задграничните пътувания на лицето
М. Д. Г., както и да бъде издадено на въззиваемите страни съдебно удостоверение, което да
послужи пред „БИТ-2009“ ООД, ЕИК *********, по силата на което да се снабдят с
удостоверение, от което да е видно какви превози е извършвал въззивника и бил ли е
командирован извън територията на Р. България в периода 01.11.2022 г. до момента на
издаването му, за какъв период от време и до кои страни, като към справката да бъдат
приложени пътни листи, карнети и ЧМР, тъй като такива доказателства не са ангажирани.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 27697/14.11.2023 г. от М. Д.
Г., чрез адв. Д. П., срещу Решение № 2759/24.07.2023 г., постановено по гр. д. № 15273/2022
г. по описа на ВРС, ХХХIХ състав.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от въззивника М. Д. Г. доказателства, както
следва:
Удостоверение изх. № 180/06.07.2023 г., издадено от „БИТ-2009“ ООД;
Удостоверение изх. № 183/05.09.2023 г., издадено от „БИТ-2009“ ООД;
Разходни документи за медицински изследвания и закупени лекарства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеното от въззиваемите страни Д. М. Г. и Р. М. Г.,
действащи със съгласието на своята майка и законен представител М. Ж. Ж., платежно
нареждане от 25.09.2023 г. от М. Д. Г. за сумата от 3076,34 лв., представляваща месечни
издръжки и лихви за периода 18.11.2022 г. до 30.09.2023 г.
ДОПУСКА съдебно медицинска експертиза, по която вещо лице- специалист
„вътрешни болести“, след запознаване с представените по делото писмени доказателства и
провеждане на преглед на лицето М. Д. Г., да даде заключение по следните въпроси:
1. Съобразно медицинската документация, от какви заболявания страда М. Д. Г. в
периода от 2020 г. до настоящия момент и колко често се проявяват те, каква е
симптоматиката им?
2. Хронични ли са заболяванията на въззивника, кои от тях са лечими, респ. по
отношение на кои заболявания може да бъде прилагано само поддържащо лечение?
Какво лечение е предписано от съответните специалисти и за какъв период е
определена продължителността на лечението?
3. Кои от предписаните на въззивника лекарства се реимбурсират от НЗОК?
4. Необходимо ли е спазването на определена хранителна диета, за какъв период от
време, какви храни и какви количества от тези храни са препоръчителни за един
календарен месец за пациент с характеристичните данни на въззивника?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим от въззивника М. Д. Г. в
едноседмичен срок от съобщението, за което следва да се представи доказателства в същия
срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Свилен Андонов, който да се уведоми за поставената
4
задача след представяне на доказателства за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника М. Д. Г. за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ОД на МВР – гр. Варна за задграничните пътувания на
лицето М. Д. Г., ЕГН **********, за периода 01.11.2022 г. до момента на издаването й.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Д. М. Г. и Р. М. Г., действащи със съгласието на своята майка и
законен представител М. Ж. Ж. съдебно удостоверение, което да послужи пред „БИТ-2009“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „**********“ №
18А, представлявано от K K, по силата на което въззиваемите страни да се снабдят с
удостоверение, от което да е видно какви превози е извършвало лицето М. Д. Г., ЕГН
********** и бил ли е командирован извън територията на Р. България в периода 01.11.2022
г. до момента на издаването му, за какъв период от време и до кои страни, като към
справката да бъдат приложени пътни листи, карнети и ЧМР.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2276/2023 г. на ОС-Варна за 17.01.2024
г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5