№ 8641
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110116040 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е издадена
1
заповед за изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за
топлоснабден имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В настоящия случай не се установи по безспорен начин, че ответникът
е собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения
недвижим имот.
Нещо повече – не бяха представени никакви доказателства в тази насока.
Представените по делото писмени доказателства установяват право на собственост
на топлоснабдения имот към 2017г. и то в полза на руго лице, различно от
ответницата. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
на това основание, без да се разглеждат останалите доводи, изложени от
процесуалните представители на ответницата. За пълното на изложението следва
да бъде посочено, че представените от ответницата доказателства относно
наличието на спор относно принадлежността на правото на собственост върху
имота подкрепят изводите на съда за неоснователност на предявените искове.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в исковото,
нито в заповедното производства.
В негова тежест следва да се възложат сторените от ответницата разноски в
размер на 950 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, с адрес /адрес/,
срещу Е. А. П. с ЕГН **********, адрес: /адрес/, искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми – 1
267.39 лева - главница, ведно със законната лихва за периода от 01.08.2023г.до
заплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.до 18.07.2023г.
в размер на 168.17 лева, цена за извършена услуга за дялово разпределение в
2
размер на 13.53 лева, ведно със законна лихва за периода от.01.08.2023г.до
заплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2020г.до 18.07.2023г.
в размер на 2.93 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода месец 05.2020г. до месец 04.2022г. за аб.№ 289011, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 43274/2023.г. на
СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, с адрес /адрес/, да заплати на Е. А. П. с
ЕГН**********, адрес: /адрес/, сумата от 950 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на /фирма/, ЕИК *********, с адрес /адрес/, за
присъждане на разноски както в заповедното, така и в исковото производства.
Решението е постановено с участието на /фирма/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3