Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 15.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 2108/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 291508 от 03.12.2019 г. на СРС, 175 с-в,
по гр. д. № 1106/2019 г. е признато
за установено, по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че П.В.К., ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******,
сумата от 1 507, 57 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 256704, както и
сумата от 29, 01 лв. представляваща цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми, считано от 06.12.2016 г. (подаване на
заявлението) до окончателното им изплащане, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по гр. дело № 71382/2016 г. по описа на СРС, 175-ти
състав, като с решението са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 110, 53 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2015 г. до 01.12.2016 г. и сумата от 5, 03 лева,
лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за същия период.
Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.
Недоволен от решението е останал ответника - П.В.К., който го
обжалва, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с доводи, че е неправилно и
необосновано. В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие
с материалния закон и събраните доказателства. Съдът неоснователно е приел, че
страните са обвързани в облигационна връзка, доколкото липсват доказателства в
посочения смисъл. По делото не са представени доказателства, че ответникът е
собственик на имота или вещен ползвател
на ТЕ в периода. При наличие на вещно право на ползване върху имота, потребител
е лицето, в чиято полза то е учредено. Титулярят на това право следва да е
задължен за плащането на ТЕ в имота, а не формалния собственик. Сочи се, че
неоснователно СРС е приел, че само на база ОУ на дружеството са налице
облигационни правоотношения с ответника за доставка на ТЕ. Излагат се
съображения, че решението е незаконосъобразно и в частта, в която са признати
задължения за суми за дялово разпределение. Поддържа се, че ищецът не е доказал
наличието на договорни отношения с ФДР и извършването на услугата от нея.
Според ответника неоснователно СРС е направил изводи за дължимите суми само на
база заключението на СТЕ, която е работила по документи, издадени от ищеца. Релевират се доводи, че не са представени доказателства за
въвеждане на абонатната станция в сградата в експлоатация, както и че не е
извършван реален отчет на уредите в процесния период.
Поддържа се, че със сумите за възстановяване са погасени стари задължения без
да е дадено съгласие от потребителя за това и да е установена безспорност на
вземанията. Не са ангажиране доказателства за изправност на уредите за отчитане
на ТЕ в имота през периода, както и за създаване на пречки от потребителя за
това. Излагат се твърдения, че без отчетни документи не може да се приеме, че
по делото е установено реалното използвано количество ТЕ за периода. По тези и
допълнителни съображения ответникът моли да се отмени решението в оспорените
части и исковете да се отхвърлят изцяло.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 16.03.2021 г. ищецът оспорва
въззивната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД,
редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено. Производството се развива след подадено по реда и в срока по чл. 414 ГПК
възражение от длъжника П.В.К..
Делото е
решено при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря, като на основание чл. 272 ГПК
препраща към нея.
Във връзка с
възраженията поддържани от ответника във въззивната жалба настоящият състав
приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства СРС е
направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите
условия за периода.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според
тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената
й“.
Следователно страна по договора за доставка на
топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване
или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
В случая, от приетия като
доказателство пред СРС нот. акт за дарение на
недвижим имот № 135, том XXXVII, дело № 7212/1993 г. се установява, че на
07.04.1993 г. ответникът П.В.К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „******. Съгласно договора, прехвърлителите П.и Н.Т.са запазили за себе си пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота. Впоследствие обаче, на 08.11.1999
г., ответникът е подал изрична молба - декларация до ищцовото
дружество с искане да бъде открита партида за процесния
имот на негово име. Искането е уважено от ищеца, видно от представените
изравнителни сметки, в които процесният абонатен
номер се води на името на ответника.
При тези
доказателства, в съответствие с даденото в ЗЕ и тълкуването на ВКС разрешение
на въпроса, СРС е направил обоснован извод, че ответникът е потребител на ТЕ в
периода поради факта, че е подал изрична – молба заявление за откриване партида
на имота на негово име, независимо от учреденото с нотариалния
акт от 07.04.1993 г. право на ползване в полза на трети лица и между страните
по спора е възникнало валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди.
На следващо
място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила
приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на
потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ.
Сградата е етажна
собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата е възложено на „Т.с.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на
топлинната енергия се установява и от представените от ФДР и документите,
касаещи дяловото разпределение за периода. Въззивният
съд намира, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от
абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху
тях и без изравнявания за периоди извън процесния,
следва да се съобрази заключението на СТЕ, приета пред СРС, която настоящият съд кредитира.
Поради това са неоснователни всички възражения на ответника в жалбата свързани
с недоказаното реално потребление на ТЕ за имота.
СРС е
отговорил подробно на останалите възражения на ответника, поддържани и във въззивното производство, поради което настоящият не намира
за необходимо да преповтаря правните му изводи, а също препраща към тях, на
основание чл. 272 ГПК.
Вземайки
предвид заключенията на приетите пред СРС експертизи и при съобразяване на
нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя
изводите на СРС, че делът на ответника за сградна
инсталация и дължимите суми за БГВ са изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба в периода.
От
заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото,
както и на тези от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия
топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на
ищеца. Вещото лице
е констатирало, че в имота през процесния период не е имало отоплителни тела, а
единствено 2 водомера за топла вода. Отоплението на стълбищата също е
изключено. На потребителя се начисляват и сума за ТЕ за сградна
инсталация, която е определена от ФДР, съгласно Методиката по Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г.
В заключение в производството е установено, че стойността на реално
доставената топлинна енергия през процесния период м.
05.2014 г. – м. 04.2016 г. е в размер на 1 507, 57 лв., която сума съвпада
изцяло с общия размер на исковата претенция. Съгласно експертното заключение по
ССчЕ, стойността на тази услуга дялово разпределение
е в размер на 29, 01 лв. за същия период.
Във връзка с дължимостта от потребителя на суми за дялово разпределение в допълнение към изложеното от СРС
и в отговор на възраженията по жалбата въззивният състав намира за необходимо
да отбележи, че според чл. 139, ал.
2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато
топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия
не са регистрирани
по реда на
чл. 139 а, те
сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл.
139 б (при ОУ), в който се уреждат
цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия,
които се заплащат от страна
на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно ОУ на ищеца, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както
сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово
разпределение от избрания от тях търговец. Въззивният съд намира за установено
извършването на дялово разпределение на
ТЕ от ФДР,
за което се дължат суми за извършването на такова.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя и изводите
на СРС относно възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията
и също препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК, като не намира основание да
ги преповтаря.
Претенциите за
установяване на лихви за забава върху главните задължения - по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са отхвърлени и
решението е влязло в сила в тази част, като неоспорено от ищеца.
Доколкото изводите на въззивният състав
съвпадат изцяло с тези на СРС, решението в частта, в която главните искове
са уважени е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
Този извод се
отнася и до решението в частта по присъдените в полза на ищеца разноски, които
са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски
по делото.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски за въззивното производство има ищеца, но настоящият състав
не присъжда такива, като приема, че в негова полза не е осъществявано реално
процесуално представителство във въззивното
производство.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 291508 от 03.12.2019 г. на СРС, 175 с-в, по гр. д. № 1106/2019 г., в частта,
в която е признато
за установено, по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че
П.В.К.,
ЕГН: **********, дължи на „Т.С." ЕАД, с ЕИК: ******, сумата от 1 507, 57
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016г. за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, аб. № 256704, както и сумата
от 29, 01 лв. представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
всяка от двете суми, считано от 06.12.2016 г. (подаване на заявлението) до
окончателното им изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по гр. дело № 71382/2016 г. по описа на СРС, 175-ти състав, както и в частта по
разноските, присъдени на ищеца.
РЕШЕНИЕ № 291508 от 03.12.2019
г. на СРС, 175 с-в, по гр. д. № 1106/2019 г., в частите, в които са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 110, 53 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 01.12.2016 г. и сумата
от 5, 03 лева, лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за
същия период. в които са уважени
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е влязло в сила,
като неоспорено от ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.