Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 30. 09. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 669 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ц.К.Б.“ АД *** против С.В.Н.
***. В молбата се твърди, че съгласно договор за потребителски кредит № *** от ***
год. на ответницата е била предоставена сумата от 4 000 лв., която е била
усвоена на ***год. Твърди се, че поради неизпълнение на клаузите на договора на
основание чл. 10 (3) от него и Общите условия на
„ЦКБ“ АД за предоставяне на потребителски кредити на физически лица кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че с писмо от 17. 05. 2018 год.
„ЦКБ“ АД е уведомило длъжника за задължението, като му е била предоставена
възможност за доброволно изпълнение в седмодневен срок. Твърди се, че и след
получаването на писмото ответницата не е внесла никакви суми. Твърди се, че
поради това ищцовото дружество е подало в Плевенския районен съд заявление по
чл. 417 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2019 год. Твърди се, че
съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е било
образувано изп. дело № ***/ 2019 год. по описа на *** *** с район на действие
Плевенския окръжен съд. Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение е била
връчена на ответницата по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и правния
интерес от предявяването на настоящия установителен иск. В заключение ищецът
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата от
3 289, 88 лв., от които 2 583, 97 лв. представляващи главница по
договор за потребителски кредит
№ ***от ***год., 272, 28 лв. представляващи договорна лихва за периода
от 20. 09. 2017 год. до 17. 05. 2019 год. и 433, 63 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 21. 09. 2017 год. до 28. 06. 2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /28. 06.
2019 год./ до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на
направените в хода на заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответницата не е взела становище по исковата
молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира
за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на „Ц.К.Б.” АД *** произтича от договор за договор
за потребителски кредит № ***от ***год. По силата на последния ответницата С.В.Н. като
кредитополучател е усвоила разрешен кредит в размер на 4 000 лв., като се
е задължила да върне същия до 20. 09. 2019 год. Безспорно по делото е, че поради
неизпълнение на задълженията на ответницата кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Ответницата
не е оспорила размера на задълженията си към ищцовото дружество, което се потвърждава
и от приложеното по делото заявление с дата 30. 06. 2020 год.
В заключение може да се обобщи, че в полза на ищеца е налице вземане срещу ответницата в размер на сумата от
общо 3 289, 88 лв., от
които 2 583, 97 лв. главница, 272, 28 лв. договорна лихва и 433, 63 лв. мораторна
лихва. В този размер предявеният установителен иск следва да се уважи.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 65,
80 лв. и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 137,
56 лв.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С.В.Н. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „Ц.К.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** и ***, сумата
от общо 3 289, 88 лв., от които 2 583, 97 лв.
представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***от *** год.,
272, 28 лв. представляващи договорна лихва за периода от 20. 09. 2017 год. до 17.
05. 2019 год. и 433, 63 лв. представляващи лихва за забава за периода от 21.
09. 2017 год. до 28. 06. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /28. 06. 2019 год./ до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.В.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на „Ц.К.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от *** и ***, сумата от 65, 80 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата от 137, 56 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: