Р Е Ш Е Н И Е №
260290
гр.
Сливен, 04.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1644 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба
се твърди, че на 28.11.2017
г., между „Вива
Кредит“ ООД като заемодател
и ответницата
Т.М. като заемател бил
сключен Договор
за паричен заем № 5399430,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя.
Съгласно сключения договор заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1300 лева, която
била предоставена реално при подписване на договора, като самият договор играел
ролята на разписка. Уговорено било, че усвоената парична сума се олихвява с
договорна лихва. Заемателят се задължил да върне сумата от 2060,64 лв. на 9
месечни погасителни вноски в размер на 228,96 лв. всяка, с падеж на първата
вноска на 28.12.2017 г. и падеж на последната вноска на 25.08.2018 г. Твърди
се, че заемателят е заплатил общо 1610,00 лв. и не изпълнил изцяло задължението
си за връщане на заемната сума. Излага се, че заемателят заявил и допълнителна
услуга експресно разглеждане, за която дължи 236,76 лв. Съгласно
договора заемателят се задължил и в тридневен срок от подписване на договора да
представи обезпечение с поръчител или банкова гаранция и тъй като не е
представил такова се твърди, че заемателят дължи и неустойка за неизпълнение в
размер на 236,76 лв.
В съответствие с договора се твърди, че
заемателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
просрочената главница, в размер на 18,82 лв. за периода от 29.12.2017 г. до
30.08.2019 г.
Излагат се твърдения, че по силата на подписано на 02.05.2019 г.
Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., „Вива Кредит“ ООД, прехвърлил вземанията си по
процесния договор за паричен заем на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД.
Иска се да се признае за установено, че ответницата Т.Г.М.
*** дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата от
701,43 лв., представляваща главница
- неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 5399430/28.11.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от
02.05.2019 г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г.; сумата от 53,40 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 28.12.2017 г. до 25.08.2018 г.; сумата от 236,76 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на документи; сумата от 236,76 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и сумата от 18,82 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 29.12.2017 г. до 30.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението ч. гр. д. № 4896/2019 г. по описа на РС - Сливен до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените в заповедното
производство, както и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от назначения от съда особен представител на ответницата, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди се
наличие на неравноправно клаузи в договора за заем, с които са уговорени такса
експресно разглеждане и неустойка, както и че ответницата е заплатила сумата от
1610 лв. - повече от реално усвоената сума от 1300 лв. Оспорва се и редовността
на връчване на уведомлението за извършеното прехвърляне на вземанията. Прави
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца в случай, че не се
яви в първото по делото о. с. з.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е
писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в което поддържа
предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в
исковото и заповедното производство разноски.
Ответницата
се представлява от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който
оспорва исковете като неоснователни и претендира отхвърлянето им.
С влязло в сила протоколно определение
от 03.11.2020 г. по делото, на основание чл. 232 ГПК, съдът е прекратил
производството по предявения установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД и
чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Т.Г.М. дължи на
ищеца сумата от 18,82 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 29.12.2017 г. до 30.08.2019
г., поради оттегляне на иска от ищеца.
Като взе предвид изявленията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото Договор за паричен
заем № 5399430 от 28.11.2017 г. се установява, че между „Вива Кредит“ ООД в
качеството на заемодател и ответницата Т.М., като заемател е възникнало заемно
правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в
размер на 1300 лева, която сума заемателят, съгласно договора удостоверява, че
е получил с подписването на договора. Между страните е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент по заема 40.31 %. В договора е предвидено, че заемателят
се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане
на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 532,71 лева,
разпределена в месечните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер
на 228,96 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница,
възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 2060,64 лева.
В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му заемателят
да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора -
поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция,
която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това
задължение се начислявала неустойка в размер на 532,71 лева, разпределена в месечните
погасителни вноски.
По делото е изслушана и съдебно -
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че
ответницата е заплатила общо сумата от 1610
лв. по заема, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК задълженията
й по договора са в размер на 701,43 лв. - главница; 53,40 лв. - договорна лихва
за периода от 28.12.2017 г. до 25.08.2018 г.; 236,76 лв. - такса за експресно
разглеждане на документи; 236,76 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и 18,82 лв. - обезщетение за забава за периода от 29.12.2017 г. до
30.08.2019 г.
Установява се от представените писмени доказателства
по делото - Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016
г. и Приложение № 1 към него, подписано на 02.05.2019 г., сключени на основание
чл. 99 ЗЗД между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Вива
кредит“ ООД, заемодателят „Вива
кредит“ ООД, прехвърлил
вземанията си по процесния договор за паричен заем на ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Видно от представеното пълномощно,
ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по всички
вземания на „Вива кредит“ ООД, възникнали по силата на сключени договори за заем,
за прехвърлянето им на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по
силата на Договора за цесия от 01.12.2016 г.
Представено е уведомително писмо за
извършеното прехвърляне на вземанията, изпратени до ответницата, за което
липсват доказателства за връчване.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4896/2019
г. по описа на СлРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези
по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което подлежат на разглеждане
по същество.
Разгледани по същество обаче, съдът ги
намира за изцяло неоснователни
по следните съображения.
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Т.Г.М.
*** дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата от
701,43 лв., представляваща главница
- неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 5399430/28.11.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от
02.05.2019 г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г.; сумата от 53,40 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 28.12.2017 г. до 25.08.2018 г.; сумата от 236,76 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на документи и сумата от 236,76 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението ч. гр. д. № 4896/2019 г. по описа на РС - Сливен до окончателното
изплащане на задължението.
За да бъдат уважени така предявените
искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно
правоотношение - Договор за паричен заем № 5399430 от 28.11.2017 г.,
предаването на сумата на ответницата, уговорения падеж на погасителните вноски,
изтичането на срока на договора, прехвърлянето му на вземанията по договора с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Вива кредит“ ООД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, уведомяването на длъжника. Следва да
установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с надбавка (лихва), уговарянето на такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на кредита, уговарянето на валидна
неустоечна клауза за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер. Ответницата
следва да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при
установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е
погасила задълженията си.
Установи се, че вземанията по процесния договор за паричен заем са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства,
като цесията е действителна. Цедентът е овластил с
изрично пълномощно цесионера от негово име да информира длъжника за сключените
цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо
длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор.
Не съществува законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен
за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие. Няма спор в правната доктрина
и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера настъпва със
самото сключване на договора за цесия, като аргумент за това се съдържа
и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в състоянието му към
момента на сключване на договора за цесия. Ето защо
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника
действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение
на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението.
Съдът намира обаче, че в
случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни
законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
От уговореното съдържание на
договора - общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е 2060,64 лв.,
срокът на договора в месеци - 9 (броя месечни плащания) с размер на месечното
плащане 228,96 лв., следва изводът, че в договора фигурира информация за
съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на
ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна
същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата
на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия
случай, макар и да е представен в табличен вид погасителен план към договора,
то той съдържа информация единствено относно датата на падежа на месечните
вноски и техния общ размер, но липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница,
лихви, други услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 228,96 лв., съставляваща
размер на месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен
заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор
за паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и
12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - на практика липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност
- нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само
чистата стойност на заема, без лихви или други разходи по кредита. Като се
отчете направеното от нея плащане в общ размер на 1610 лв., съгласно
заключението на СИЕ, се установява, че ответницата е погасила изцяло чистата стойност
на заема от 1300 лв., поради което исковете за установяване на претендираните
задължения за главница и договорна лихва се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и претенциите за такса
за експресно разглеждане на документи и неустойка при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора, тъй
като клаузите от договора, касаещи задължението за заплащането им, са
неравноправни. Ето защо и установителните искове за сумата от 236,76 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 236,76
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Клаузата в чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем, в
който е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 532,71 лева, е
нищожна поради нейната неравноправност. Тази такса е уговорена в договора, едва
след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора
се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и
как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл.
144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора. Така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл.
144, т. 9 ЗЗП и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса
представлява и скрит разход по договора за паричен заем, който привидно е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На следващо място, уговорената
неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора
за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази
неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на
практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би
надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно
законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
възниква в полза на ответницата. Доколкото обаче тя е участвала в
производството чрез назначен особен представител, същата не е направила
разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че Т.Г.М., ЕГН: **********, с адрес ***
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 701,43 лв.
/седемстотин и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща главница
- неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 5399430/28.11.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от
02.05.2019 г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г.; сумата от 53,40 лв. /петдесет и три лева и
четиридесет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 28.12.2017 г. до 25.08.2018 г.; сумата
от 236,76 лв. /двеста тридесет и
шест лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи и на основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД сумата
от 236,76 лв. /двеста тридесет и
шест лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
2940/12.09.2019 г. по ч. гр. д. № 4896/2019
г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: