№ 860
гр. София , 25.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601288 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение от 26.10.2020г. по НЧД №2824/2020г., Софийски градски съд е оставил
без уважение молбата на осъденият В. Н. Х. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание от 7 /седем/ години
лишаване от свобода, определено му по нчд №20649/2015г. по описа на Софийски районен
съд.
Срещу определението на СГС е постъпила жалба от осъдения В. Н. Х. чрез защитника
му адв.Г.А.. В нея се моли да бъде прецизирано определението на съда, с което е оставена
без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Моли да
бъдат взети предвид не само отрицателните страни, но и положителните, които биха били в
полза на осъденото лице. Посочва, че до настоящият момент е поемал всички негативни
последствия от наказанието, което продължава да изтърпява, но като първо осъждане, счита,
че има право на първи шанс. Моли да бъде отменено определението на първоинстанционния
съд.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение от 26.10.2020г. по НЧД №2824/2020г., Софийски градски съд е оставил
без уважение молбата на осъденият В. Н. Х. да бъде условно предсрочно освободен от
1
изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание от 7 /седем/ години
лишаване от свобода, определено му по нчд №20649/2015г. по описа на Софийски районен
съд.
Първостепенният съд установил, че В. Х. изтърпява общо наказание от 7 /седем/ години
лишаване от свобода, наложено му от Софийски районен съд между наказанията по нчд
№20649/2015г., по нохд №2431/2013г. и нохд №12056/2012г. Към 26.10.2020г. осъденото
лице е изтърпял 5 /пет/ години и 9 дни, с остатък от наказанието от 1 /една/ година и 16 дни.
Изложеното означава, че е налице задължителната предпоставка, визирана в чл.70 ал.1 т.1 от
НК – осъденото лице да е изтърпяло повече от половината от наложеното му наказание.
По-нататък съдът се е спрял на въпроса дали е налице втората изискуема от закона
предпоставка, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. Данните от
личното досие на осъденото лице, както и становището на администрацията на затвора са в
насока, че не е налична втората предпоставка – осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне и превъзпитание. От становището на ИФНС на ЗО“***“ е било установено, че
лишеният от свобода Х. не е с дължимо поведение по време на престоя в ЗОЗТ“***“.
Наказван е дисциплинарно три пъти. Рискът от рецидив е завишен от 36 на 43 точки.
Осъденото лице в значителна степен не осъзнава факторите, допринесли за криминалното
му поведение, като проблемни зони са нагласите му, начина на живот и обкръжение и
умения за мислене. Х. е със самооправдателни нагласи и само формално декларира
мотивация за промяна. Рискът от вреди за обществото е среден. На този фон
демонстрираното първоначално дължимо поведение към администрацията на затвора и
включването в обучения и в организирани социални и културно-масови мероприятия и
положен доброволен неплатен труд, не могат да бъдат разглеждани с приоритет пред
установените проблемни зони при Х.. Установени били няколко груби нарушения на
правилата за поведение в общежитието, като едно от тях – незавръщането на Х. от домашен
отпуск е довело до обратно завишаване на режима за изтърпяване на наказанието от общ на
строг и е бил приведен в общежитие от закрит тип.
Изложените обстоятелства, както и становището на администрацията на затвора, че са
налице множество проблемни зони, върху които трябва да се работи, са довели до безспорен
извод от първостепенния съд, че не е изпълнено второто изискване на закона, за да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване на В. Х. от изтърпяване на останалата част
от определеното му общо наказание.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване
е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие
на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и
намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
2
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.10.2020г. по НЧД №2824/2020г., с което
Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на осъдения В. Н. Х. да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо
наказание от 7 /седем/ година лишаване от свобода, определено му по нчд №20649/2015г. по
описа на СРС, с остатък от 1 /една година и 16 дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3