РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІІ-ри състав, в
публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
адм. дело № 743 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.С.П. *** срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 383-ФК/30.11.2020 г., издадена
от и.д. началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – автоморга, находящ се в
гр. Русе, бул. “Тутракан“ № 30А, Източна промишлена зона, стопанисван от жалбоподателя
и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради
нарушаване на материалноправните норми. Основните доводи, поддържани от
жалбоподателя, са, че извършената продажба е на лични вещи и не съставлява
търговска дейност, за която се следва въвеждане в експлоатация на фискално
устройство. Останалите възражения, развити в жалбата, касаят разпореденото
предварително изпълнение на административния акт и съдът се е произнесъл по тях
с определение от 17.12.2020 г. Претендира се отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът
по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
От
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че на 23.11.2020 г., служители на НАП – Варна извършили проверка на горепосочения
обект, представляващ автоморга и склад за авточасти, стопанисван от жалбоподателя.
Проверяващите установили, че в обекта няма регистрирано в компетентната ТД на
НАП фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП за
отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой. При извършена от
проверяващите контролна покупка на два броя фарове за лек автомобил на обща
стойност 30 лв. не е издадена фискална касова бележка, поради липса на фискално
устройство. Контролната покупка е извършена от проверяващи след като преди това
е направена заявка/запитване на електронен сайт http://megacars-petrori.mobile.bg и е осъществена връзка с жалбоподателя на посочения в
сайта телефонен номер. Направена е уговорка за извършване на продажбата на
място в обекта, където служителя на НОП заплатил за фаровете сумата от 30 лв.
Резултатите
от проверката били материализирани в Протокол за извършена проверка № 0430301
от 23.11.2020 г. На 25.11.2020 г. била извършена и проверка по документи,
резултатите от която са отразени в Протокол за извършена проверка №
0430302/25.11.2020 г. При тази проверка жалбоподателят представил писмена
саморъчна декларация, в която посочил, че от около 2-3 години продава авточасти
от стари автомобили в обекта в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 30АИзрично посочва,
че извършва търговската дейност без да разполага с фискално устройство.
Във връзка с
констатациите при проверката било прието, че е извършено нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ № 383-ФК/30.11.2020 г. на и.д.Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
оправомощен със Заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП и Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главния секретар на НАП, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „б“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект" – автоморга, находящ се в гр. Русе, бул.“Тутракан“ № 30А,
Източна промишлена зона, и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.
Като мотиви относно продължителността на срока, АО е
посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и при
определяне на продължителността на мярката били взети предвид вида и
местоположението на обекта и обясненията на лицето, че извършва дейност, която
по занятие е търговска, без съответна регистрация, което налага извод за липса
на отчетност и респективно укриване на приходи и данъци. При определяне на
продължителността на мярката административният орган посочва, че е взел предвид
тежестта на нарушението и последиците от него.
За нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F582976 от 14.12.2020 г. С оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от жалбоподателя
на 14.12.2020 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него
разписка (л. 6 от преписката). Жалба до съда е подадена на 17.12.2020 г., с
което е спазен законоустановения 14-дневен срок за
оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган – в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка
Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции
„Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Издалият
заповедта служител К. А. изпълнява длъжността началник отдел „Оперативни
дейности“ по силата на Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главния секретар на
НАП.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на жалбоподателя,
се налага процесната ПАМ, а именно – търговецът не е регистрирал в ТД на НАП ФУ
с изградена мобилна връзка с НАП. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и
посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП № 0430301 от 23.11.202019 г. и № 0430302
от 25.11.2020 г., по отношение на които е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ;
тези факти не се оспорват и от оспорващия.
Спазени
са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и
установяване на нарушението са документирани по надлежния ред с цитирания
Протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на търговеца. В
протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката
доказателства.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта, а според ал. 3 на чл. 7 - не се
допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка
с НАП, освен в случаите, посочени в наредбата. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на
обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС – не въведе в експлоатация или не регистрира в
Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Така дадената правна
квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения
впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При
констатирано нарушение на цитираните разпоредби е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „б“
от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал
процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че определеният срок от 14 дни за
запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в
условията на оперативна самостоятелност, ориентиран към средата на законово
определения, съответства на тежестта на нарушението и е съобразен с целите
предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е и законосъобразен.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят осъществява
търговска дейност без да използва фискално устройство в един значителен период
от време – 2-3 години, очевидно без каквото и да е намерение да въведе в
експлоатация такова устройство, т.е. да регистрира и отчита извършените от него
продажби по надлежния ред.
В заключение съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че конкретната извършена продажба на контролните
органи на НАП е изключение и се касае за продажба на лични вещи, а не за
търговска дейност. Тези възражения се опровергават от изявленията на самия
жалбоподател, направени в хода на административното производство, който сочи,
че извършва процесната търговска дейност от 2-3 години в конкретния търговски
обект, както и от факта, че контактът с жалбоподателя е осъществен от органа по
приходите чрез обява в интернет сайт за продажба на авточасти.
Предвид на всичко изложено дотук,
Административен съд Русе в настоящия съдебен състав, намира Заповед № 383-ФК/30.11.2020
г. за законосъобразна, включително и относно определения с нея срок от 14 дни
за запечатване на търговския обект.
Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника
се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в
размер на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Г.С.П. *** срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
383-ФК/30.11.2020 г., издадена от и.д. началник отдел "Оперативни
дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
автоморга, находящ се в гр. Русе, бул. “Тутракан“ № 30А, Източна промишлена
зона, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъпа до него за срок от 14
дни, на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Г.С.П. ***, ЕГН **********, да
заплати на ТД на НАП гр. Варна сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: