Решение по адм. дело №1526/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на З. А. Т., чрез адв. В. Ч. от ХАК, против Решение № 1012-26-348-1 от 07.08.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково (ТП на НОИ – Хасково), с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № **********/2140-26-544/27.06.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 99, ал. 3 КСО е отказано да се измени разпореждането за отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на жалбоподателката.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон и немотивираност. В тази връзка се твърди, че в акта нямало конкретизация какви точно нови документи били представени, за да е налице основание за регистриране на ново заявление за отпускане на ЛПОСВ и дали тези документи били известни на пенсионния орган към момента на постановяване на първоначалното разпореждане от 20.05.2025 г. Освен това не било посочено новите представени доказателства за кои периоди на осигурителен стаж или трудов стаж се отнасяли и каква била разликата им с удостоверения на 26.02.2025 г. и на 27.02.2025 г.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, и да се върне преписката за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката с указание за правилно зачитане на целия ѝ трудов стаж и нова преценка относно правото ѝ на ЛПОСВ. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ-Хасково, чрез процесуалния представител – гл. юрисконсулт Т. З., я оспорва като неоснователна, поради което се иска тя да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

З. А. Т. е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление за отпускане на ЛПОСВ вх. № 2113-26-150/04.02.2025 г., към което е приложила документи, изброени под опис в протокол Приети документи за пенсия в ТП на НОИ – Хасково.

Във връзка със заявлението ѝ, от служители на ТП на НОИ – Хасково са предприети действия за установяване на осигурителния стаж и дохода на жалбоподателката, като след извършената проверката е прието, че на З. А. Т. не следва да се удостовери осигурителен стаж като земеделски стопанин за периодите от 01.01.1998 г. до 31.12.2001 г., от 31.12.2003 г. до 31.12.2004 г. и от 31.12.2009 г. до 06.05.2021 г., тъй като няма качество на самоосигуряващо се лице; както и за периода от 01.11.2003 г. до 30.12.2003 г., тъй като дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО не са внесени в пълен размер.

С Разпореждане № **********/2140-26-430 от 20.05.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, след като е прието, че З. А. Т. е родена на [дата]. и към датата на заявлението има навършена възраст 64 г. 00 м. и 11 дни, и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1981 г. до 31.01.2024 г. вкл., с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от 3 категория – 23 г. 06 м. и 2 дни; осигурителен стаж съгласно чл. 104 КСО, превърнат към 3 категория труд – 23 г. 06 м. 02 дни, на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО е отказано да ѝ бъде отпусната ЛПОСВ.

В Разпореждането е посочено, че съгласно чл. 68, ал. 1-2 КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025 г., лицето следва да има навършена възраст 62 години и 04 месеца, и придобит осигурителен стаж 36 години и 08 месеца за жените, и на тези правни основания на заявителката не се следва пенсия, тъй като има навършена възраст 64 години 00 месеца и 11 дни, но няма осигурителен стаж 36 г. 08 м., а има 23 г. 06 м. и 02 дни. Освен това не ѝ се следва пенсия и на основание чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като няма навършена възраст 67 години, а има 64 г. 00 м. и 11 дни.

Разпореждането е получено лично от З. А. Т. на 27.05.2025 г., а с жалба вх. № 2121-26-24/30.05.2025 г. го е оспорила по административен ред.

В жалбата ѝ е посочено, че на основание чл. 117, ал. 2 КСО се обжалва Разпореждане № **********/2140-26-430 от 20.05.2025 г. в частта за признатия от пенсионния орган осигурителен стаж, като се твърди, че записаният такъв от 23 г. 06 м. и 02 дни не е целият стаж, тъй като не са били зачетени годините ѝ като тютюнопроизводител от 01.01.2010 г. до 07.05.2021 г., за които представя документи, че е била регистрирана тютюнопроизводител и са ѝ били платени осигурителните вноски.

Във връзка с тази жалба, от Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково е извършена проверка и е съставен Констативен протокол № КВ-5-26-01986817\18.06.2025 г., според който с подаване на заявление вх. № 2121-26-24/30.05.2025 г. от З. А. Т. и приложените към него документи, за лицето не се констатират нови факти и обстоятелства, за да има основание да бъде удостоверен осигурителен стаж и доход, различен от удостоверения на 26.02.2025 г. и 27.02.2025 г.

С Разпореждане № **********-2140-26-544 от 27.06.2025 г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 99, ал. 3 КСО отказва да измени Разпореждане № **********/2140-26-430 от 20.05.2025 г.

В Разпореждането е посочено, че в едномесечен срок от постановяването на Разпореждане № **********/2140-26-430 от 20.05.2025 г. З. А. Т. е подала ново заявление вх. № 2121-26-24/30.05.2025 г., към което прилага подробно изброени документи. Позовавайки се на констатациите от Констативен протокол № КВ-5-26-01986817\18.06.2025 г., Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково приема, че няма основание за отмяна или изменение на разпореждането, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ.

Разпореждането е получено лично от З. А. Т. на 09.07.2025 г., а с жалба вх. № 1012-26-347/22.07.2025 г. го е оспорила по административен ред.

В жалбата ѝ е посочено, че се оспорва и Разпореждане № **********/2140-26-430 от 20.05.2025 г., и Разпореждане № **********-2140-26-544 от 27.06.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, като се твърди, че срещу първото разпореждане била подадена жалба, но тя била регистрирана незаконосъобразно като ново заявление, а по второто разпореждане незаконосъобразно била игнорирана доказателствената стойност на представените документи за осигурителен стаж и неправомерно бил кредитиран Констативен протокол № КВ-5-26-01986817\18.06.2025 г.

С Решение № 1012-26-347-1 от 07.08.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е оставил без разглеждане жалбата срещу Разпореждане № **********/2140-26-430/20.05.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, и е прекратил производството по нея, като подадена след законоустановения срок за обжалване.

С влязло в сила Определение № 7863 от 27.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1525/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отхвърлена частната жалба на З. А. Т. против Решение №1012-26-347-1 от 07.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-348-1 от 07.08.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена жалбата на З. А. Т. срещу Разпореждане № **********-2140-26-544/27.06.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, с което на основание чл. 99, ап. 3 КСО е отказано да се измени разпореждането за отказ да се отпусне ЛПОСВ на жалбоподателката.

В Решението е посочено, че съгласно съдебната практика разпоредбите на чл. 99 КСО създавали изключение от правилото на чл. 99, ал. 1 АПК относно компетентния орган, който можел да отмени или измени влязъл в сила индивидуален акт, а разпоредбата на чл. 99, ал. 3 КСО създавала изключение от правилото по чл. 91, ал. 1 АПК относно срока, в който административният орган, издал индивидуален административен акт, можел сам да го отмени или измени (преди да е влязъл в сила). Правните норми, с които се създавали изключения, следвало да бъдат тълкувани стриктно, а не разширително. Нормата на чл. 99, ал. 3 от КСО била приложима в срока за обжалване на разпореждането, т. е. законодателят имал предвид едномесечния срок за обжалване на разпореждането по административен ред съгласно чл. 117 КСО, какъвто бил и настоящият случай. Предвид изложеното е направен извод, че не следва да бъде уважена подадената от З. Т. жалба по изложените в същата мотиви, а разпореждането, с което е било отказано да се измени разпореждането за отказ да се отпусне ЛПОСВ на жалбоподателката, като правилно и законосъобразно постановено следвало да бъде потвърдено.

Видно от представеното известие за доставяне, това решение е получено от упълномощения представител на З. А. Т. на 11.08.2025 г., а жалбата ѝ срещу него е подадена чрез административния орган на 15.08.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" КСО следва, че обжалваното Решение № 1012-26-348-1 от 07.08.2025 г. е издадено от материално и териториално компетентен орган.

Това, обаче, не важи и за потвърденото с него Разпореждане № **********-2140-26-544/27.06.2025 г.

Вярно е, че съгласно чл. 99, ал. 3 КСО пенсионният орган може сам да измени или отмени разпореждането си по чл. 98 КСО (за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсия), когато в срока за обжалване на това разпореждане се представят нови доказателства за осигурителен стаж, доход, гражданско състояние и други подобни. От текста на разпоредбата, обаче е видно, че тя не предвижда правомощие на длъжностното лице да откаже да го отмени или измени, какъвто е настоящият случай. В такава хипотеза – когато приеме, че няма основание да упражни правото си на отзив, то следва по арг. от общото правило на чл. 92, ал. 1 АПК незабавно да изпрати жалбата заедно с цялата преписка на ръководителя на съответното ТП на НОИ, който се явява компетентният по-горестоящ административен орган и е длъжен да се произнесе с мотивирано решение съгласно задължението му по чл. 117, ал. 3 КСО. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че след като в чл. 99, ал. 3 КСО не е уредена изрична правна възможност Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ или друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на ТП на НОИ, да отказва да отмени или измени разпореждането си по чл. 98 КСО, то подобно властническо разпореждане от негова страна се явява нищожно поради липса на материална компетентност. Като не е отчел този порок на Разпореждане № **********-2140-26-544/27.06.2025 г. и го е приел за правилно и законосъобразно, вместо да го обяви за нищожно с оглед конкретното му съдържание и липсата на предвидена нормативна възможност за такова, Директорът на ТП на НОИ - Хасково е постановил решението си при неправилно приложение на закона.

Макар констатираната липса на материална компетентност от страна на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково да издаде разпореждане, с което да откаже да измени да своето разпореждане по чл. 98 КСО, да е достатъчно основание за прогласяване на нищожността му и за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково, последното се явява незаконосъобразно и на още едно самостоятелно основание.

Оспореното решение е обективирано в законоустановената писмена форма, но според настоящия съдебен състав не отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно което административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Безпротиворечиво се приема в съдебната практика и в правната теория, че изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа съвсем конкретни, и то както фактически, така и правни, съображения за издаването на този именно административен акт, съставна част от който са те, а не някакви общи съждения.

В Решение № 1012-26-348-1 от 07.08.2025 г., обаче не са изложени никакви конкретни фактически съображения относно основанието за отказ на З. А. Т. да бъде отпусната ЛПОСВ.

След като е приел жалбата за допустима и е описал установената в хода на административното производство фактическа обстановка, решаващият орган е цитирал и тълкувал разпоредбата на чл. 99, ал. 3 КСО, след което се е позовал общо на съдебната практика относно нейното приложение. Следователно, в съдържанието на оспореното решение, което е предмет на пряк съдебен контрол, липсват каквито и да е било мотиви относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателката. Следва да се има предвид, че в жалбата ѝ вх. № 2121-26-24/30.05.2025 г. тя изрично е оспорила отказът на пенсионния орган да зачете като осигурителен стаж годините ѝ като тютюнопроизводител от 01.01.2010 г. до 07.05.2021 г., за което е представила допълнителни документи, но тези възражения и доказателства, както и събраните преди това, въобще не са обсъдени. Не са изложени и правни изводи по приложението на релевантните материалноправни норми, които да обосноват постановеният отказ на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.

Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Прието е и че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред.

В случая не би могло да се приеме, че е налице визираната хипотеза, тъй като Директорът на ТП на НОИ - Хасково не се е позовал на такива документи, а и приложените по преписката не са от друг орган, който е по-горестоящ спрямо издателя на акта, поради което не може да се приеме, че е удовлетворено изискването за неговото надлежно мотивиране.

Безспорно е, че липсата на фактически и правни основания за издаването на акта винаги води до неговата отмяна, като без особено значение е, че в съдебната практика има различно виждане за вида на този порок – дали е такъв по чл. 146, т. 2 или по т. 3 АПК.

С оглед констатираната липса на конкретни и ясни фактически основания за издаването на процесното решение, се препятства възможността съдът да преценява по същество дали актът е издаден в съответствие с материалния закон.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на З. А. Т. се явява основателна, поради което оспореното от нея решение следва да бъде отменено, а потвърденото с него разпореждане да бъде обявено за нищожно.

Доколкото от една страна естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, а от друга страна съдът приема, че по посочените по-горе аргументи компетентен да се произнесе по жалба вх. № 2121-26-24/30.05.2025 г. е Директорът на ТП на НОИ – Хасково, по която не е проведен предвиденият в чл. 117 КСО задължителен административен контрол, преписката следва да бъде изпратена именно на него за произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателката е направила изрично искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същата следва да се присъдят такива, но само за сумата от 10,00 лева - внесена държавна такса, а не и за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е представено само пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие между нея и упълномощения адвокат, от който да се установява уговореното възнаграждение и начина му на плащане. В съответствие с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и по арг. от § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните му разпоредби и чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-348-1 от 07.08.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково (ТП на НОИ – Хасково), с което е отхвърлена жалбата на З. А. Т. срещу Разпореждане № **********/2140-26-544/27.06.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разпореждане № **********/2140-26-544/27.06.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националният осигурителен институт със седалище [населено място] да заплати на З. А. Т., [ЕГН] от [населено място], обл. Хасково, сумата от 10,00 лева (5,11 евро), представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.