Р Е Ш
Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 07.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на девети юни през двехиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5043
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.З.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Л.И.К. от ПАК, със
съдебен адрес: ***, офис 13 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр.София, п.к.1336, ж.к.“Люлин-3“, ул.“Матей
Преображенски“ бл.386, Секция - Б, в която ищецът, чрез пълномощника си,
твърди, че по молба на ответника, срещу него в качеството му на длъжник при ЧСИ
Д. С. , с район на действие ОС-Пазарджик, на 26.02.2018г. е образувано
изпълнително дело №*********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
25.01.2010г. по ч.гр.д. №2387/2009г. по описа на РС-Пазарджик, за заплащане на
парично задължение.
Твърди, че изпълнителното дело е
образувано след изтичането на пет годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Ето
защо предприетите по това изпълнително дело действия не са прекъснали вече
изтеклата погасителна давност, а веднъж изтекла тя не може да бъде прекъсвана.
Сочи, че по това изпълнително
дело са извършени следните действия: 1.На 27.03.2018г. е наложен Запор на МПС,
а на 28.03.2019г. е наложен запор на банковата му сметка в ОББ с IBAN ***; 2.По
изпълнително дело №********* по описа на ЧСИ-Д. С. , peг. №***, чрез наложения
запор са постъпили следните суми: - 1 187,89 лева по банков път на
08.05.2019г. като от тях са разпределени към взискателят - 202,23 лева - такси
към ЧСИ, съгласно ТТР към ЗЧСИ; - 6 лева на 30.09.2019г. по т.6 от ТТР към ЗЧСИ;
- 6 лева на 12.12.2019г. по т.6 от ТТР към ЗЧСИ; 3.На 03.04.2019г. от банковата
му сметка в ОББ с IBAN ***закция в размер на 20 лева с основание такса
„Обслужване на запор" и описание „Събрана такса или комисионна", а на
11.04.2019г. на същата негова банкова сметка ***.89 лева по ИД №********* в
полза на ЧСИ-Д. С. , рег. №***, което представлява цялостно принудително
плащане на задължението по ИД; 4.Изпълнителното дело е приключило поради
плащане с разпореждане от
09.05.2019г. - видно от Удостоверение с изх. №20522/26.09.2019г. и
Удостоверение с изх.№27332/12.12.2019г. по описа на ЧСИ Д. С. , peг. №***.
Твърди, че първоначално
по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4", Бизнес парк
София, сгр.14, на 01.04.2010г. е образувано изпълнително дело №2078/2010г. по описа
на СИС - ДСИ при Районен Съд-Пазарджик, въз основа на изпълнителния лист от
25.01.2010г., издаден по ЧГД №2387/2009г. на PC-Пазарджик, с взискател „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК *********,, представлявана от
пълномощник.
Сочи, че съгласно и
видно от Удостоверение с изх.№6693/04.10.2019г., издадено от СИС при
РС-Пазарджик, изпълнително дело №2078/2010г. по описа на СИС при РС-Пазарджик е
образувано на 01.04.2010г. въз основа на ИЛ от 25.01.2010г. по ч.гр.д.
№2387/2009г. на РС-Пазарджик, е извършено следното: 1.Приложено е удостоверение
за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от ТД на
НАП-офис Пазарджик; 2.На 01.04.2010г. е изпратено запорно съобщение до „Стил
3" ООД като трето задължено лице, но същото не е редовно връчено, тъй като
по сведение на призовкаря, на посочения адрес няма такова юридическо лице; 3.На
08.07.2010г. ДСИ, на който е възложено ИД е указал на взискателя да посочи
актуален адрес на длъжника; 4.На 31.08.2010г. взискателят е поискал да бъде
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. С постановление от
03.09.2010г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.
Длъжникът е уведомен за описа на основание чл.47 от ГПК; 5.На 05.10.2012г. е
приложена справка от ТД на НАП за наличие на трудов договор на длъжника. Чрез разпореждане
на ДСИ от 25.03.2013г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника
във „Фюжън Маркет" ЕООД. Запорното съобщение е получено от третото
задължено лице на 09.04.2013г. С резолюция на ДСИ от 12.07.2013г. е уведомен
взискателят да внесе хонорар за назначаване на особен представител на длъжника;
6.На 11.04.2013г. е постъпило в СИС при РС-Пазарджик писмо от третото задължено
лице, в което се сочи, че трудовият договор с длъжник А.З.М. е прекратен. За
посоченото обстоятелство е уведомен взискателят. Указано му е да посочи нов
способ на взискателя; 7.На 02.03.2017г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на частен правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД като бъде конституиран като взискател по визираното
ИД; 8.На 13.03.2017г. с Постановление на ДСИ производството по ИД е прекратено
на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. Постановлението е влязло в законна сила
на 13.05.2017г.
Твърди, че изброяването
в чл.113 от ГПК относно понятието „потребител" не е легитимирано, а
процесният иск е предявен от него като страна по договори за ипотечен кредит,
потребителски кредит и овърдрафт, т.е го легитимират като „потребител" по
смисъла на §13, т.1 на ДР от ЗЗП на банкови услуги, т.е. че се ползва от
правото на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Действително с
разпоредбата на чл.113 от ГПК законодателят е предвидил възможност исковете на
потребителя, в случая в качеството му на ищец да бъдат предявени в съда по
неговия настоящ или постоянен адрес. Тази специална подсъдност обаче е избрана
като същата дерогира общата подсъдност по чл.105 от ГПК и е предназначена в
полза на определени лица, имащи качеството на потребител, какъвто е настоящият
случай.
Твърди, че в тази
връзка е Определение №158/01.03.2010г. по ч.гр.д.№102/2010г. на ВКС,ТК, II т.о.
е прието, че общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 от ГПК се дерогира само
при упражняването от ищеца правото на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. В този смисъл е и установената задължителна практика на ВКС. Цитира
съдебна практика.
Сочи, че съгласно
чл.508 ал.1 ГПК третото задължено лице, каквото качество има работодателят, е
длъжно в 3-дневен срок от връчването на запорното съобщение да съобщи на
съдебния изпълнител дали признава за основателно вземането, върху което се
налага запорът и готово ли е да плати; дали има претенции от други лица върху
същото вземане и наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това
вземане и по какви причини. Твърди, че тези задължения са били съобщени на работодателя
„Стил 3" ООД, със
запорното съобщение, което той признава, че е получил на 09.04.2013г.
Сочи, че съгласно
чл.508 от ГПК третото лице има задължение да съобщи признава ли за основателно
вземането, върху което се налага запорът, има ли претенции от други лица върху
същото вземане, както и наложен ли е запор и по други изпълнителни листове
върху това вземане. Действително съгласно чл.508 ал.1, т.1 от ГПК, третото
задължено лице-работодател има задължението в тридневен срок от получаване на
запорното съобщение да съобщи на ЧСИ, както е в настоящия случай, дали признава
вземането и готово ли е да го плати. Твърди, че това задължение, видно от
приложените към изпълнителното дело документи, не е било изпълнено, поради
което ЧСИ е имал право да наложи глоба на основание чл.93 ал.1, т.3 от ГПК за
неизпълнение на неговото разпореждане, в частност на това, третото задължено
лице да отговори в тридневен срок, съгласно задължението му по чл.508 ал.1, т.1
от ГПК, което разпореждане е отразено в запорното съобщение.
Твърди, че запорът
върху вземане обезпечава
изпълнението като запазва принадлежността на вземането към имуществото на
длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на
длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл.507 ал.3 ГПК).
Сочи, че съгласно
разпоредбите на чл.450 ал.3 и чл.507 от ГПК, запорът върху вземания на длъжника спрямо третото
задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от
деня, в който му е
връчено запорното съобщение. От този момент третото задължено лице има
задълженията на пазач по отношение на сумите, съгласно чл.507 ал.3 от ГПК.
Твърди, че единствената
дадена от закона /чл.508 ал.1 от ГПК/ възможност на третото задължено лице е да
възрази срещу запора, поради отсъствието на материално право - вземане, което
длъжникът има спрямо него. Неизпълнението на това задължение е скрепено с
неблагоприятни последици за работодателя, изразяващи се във възникване на
солидарна отговорност спрямо взискателя за непреведените удръжки - чл.512 ал.4 ГПК.
Сочи, че в законния
срок, обаче, работодателят е изпълнил задълженията си така, както му е било
указано, като писмено е уведомил ДСИ, че трудовият договор с длъжника А.З.М.
е прекратен.
Посочва, че с
разрешението, дадено в т.10 от TP №2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на
изпълнителното производство, поради т.нар. "перемция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител с постановлението си само може да
прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Неговият акт има констативен, но не и
конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право като новата давност за вземането започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Разяснено е още, че каквото
и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение
на изпълнителните действия, от извършването на които трети лица са придобили
права/. Твърди, че съществено значение за правния спор по делото има и
разяснението, дадено в същото тълкувателно решение, че давността, съгласно
чл.116, б."в" ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана, присъединяване
на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.;
както и действията, с които давността не се прекъсва - образуването на
изпълнително дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване
на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и други.
Твърди, че в
настоящето дело, съгласно Удостоверение с изх.№6693/04.10.2019г., издадено от
СИС при PC-Пазарджик е видно, че срещу длъжника А.З.М. - по изпълнително дело
№2078/2010г. е видно, че липсват - няма извършвани - осъществявани изпълнителни
действия, поради което е абсолютно правилно и законосъобразно неговото
прекратяване и архивиране.
Твърди, че не са
поискани и не са извършвани - предприети изпълнителни действия, които са годни
и валидни да прекъснат давността.
Сочи, че в TP
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и т.14 е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
както и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
не прекъсва давността. В последната хипотеза давността може да бъде прекъсната
само ако е предявен установителен иск за вземанията, но в настоящия случай
такъв липсва.
Твърди, че спорният
въпрос е - за вземанията, за които е издадена влязла в сила заповед за
изпълнение, приложима ли е давността по чл.117 ал.2 ЗЗД или е приложима
давността за самото вземане като в случая за вземанията за лихви това е
тригодишната давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД
регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание като при оспорването й от длъжника, чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес.
Сочи, че съгласно
т.14 от TP №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422 ал.1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл.415 ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл.415 ал.1 ГПК давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването
на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл.416 ГПК.
Твърди, че с оглед
всичко изложено дотук следва, че е налице новонастъпил юридически факт -
изтекла погасителна давност, считано от датата на издаване на изпълнителния
лист на 25.01.2010г. като
в продължение на 5 години - до
25.01.2015г. вземането на взискателя се е погасило по давност.
Твърди, че взискателят
не е предприел действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116,
б.,.в" от ЗЗД, поради което не е настъпил материалноправният ефект на
последиците, с които законът свързва прекъсването на давността. В хипотезата на
прекратено по право принудително изпълнение, както се посочи по-горе, всички
предприети изпълнителни действия, а такива няма, по него се считат обезсилени,
така че те също не са прекъснали давността, дори и да са били от вида на
посочените в чл.116, б.„в" ЗЗД, според задължителното за прилагане и
съобразяване TP №2/2013г. на ОСГТК.
Твърди, че чрез
издадените от ДСИ и ЧСИ - Удостоверения, с отразени върху тях изходящи номера,
представляващи официален документ с изложените в тях релеватни факти и
обстоятелства, свързани с изпълнителното производство се ползват с
доказателствена сила. След като за едно вземане не се търси защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният
интерес. Причината за това е, че те се обезсилват по право и губят с обратна
сила своето процесуално и материално значение. От основно значение за
преценката дали предприетите изпълнителни действия в рамките на изпълнителния
способ въобще са прекъсвали погасителната давност на основание чл.116,
б.„в" ЗЗД е задължителното условие за тяхната валидност.
Твърди, че ако
изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на основание чл.433
ал.1, т.8 ГПК, то това условие няма да е изпълнено и нито едно от предприетите
изпълнителни действия по прекратеното изпълнително производство няма да е
валидно. Причината за това е обезсилването им по право с обратна сила, т.е.
предприетите изпълнителни действия няма да са произвели процесуални и
материални последици относно погасителната давност между взискателя и длъжника.
Твърди, че прекратяването
на изпълнителното дело води, както до недопустимост да се извършват последващи изпълнителни
действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент
изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо друго, както
е сторил в разпоредбата на чл.433 ал.3 от ГПК.
Твърди, че за да
поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят трябва да внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ и да иска прилагането на нови
изпълнителни способи. Ако това не е направено по една или друга причина - например
защото взискателят не е внесъл разноските за извършването му или поради
бездействие на съдебния изпълнител, давността няма да се прекъсне, защото
взискателят е този, който трябва да поиска повтаряне на изпълнителното действие
или пристъпване към нов изпълнителен способ. Обратното би означавало давността
за вземането никога да не изтече, въпреки бездействието на взискателя. Цитира
съдебна практика.
Сочи, че в правната
наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт
и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез
погасителната давност, на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. След като за едно вземане не се търси защита
в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният
интерес.
Твърди, че с
изтичане на петгодишния период от време от издаването на ИЛ, тъй като липсват -
не са извършвани валидни изпълнителни действия, правото на вземане за главница
е погасено на основание чл.117 ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.110 ЗЗД, а съгласно
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите
от него акцесорни задължения за обезщетение за забава върху главницата и за
заплащане на извършени разноски във връзка с предприетите от кредитора действия
по присъждане на вземането му, поради което образуваното изпълнително дело №*********
по описа на ЧСИ Д. С. с рег.№***, вземанията на взискателя са били изцяло
погасени по давност.
Сочи, че чрез иска
с правно основание чл.55 ЗЗД, ищецът има правен интерес да иска връщане на
платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на
изпълняемо право, изпълнителен процес - в този смисъл е и задължителната
съдебна практика - Решение №99/28.06.2012г. по т.д. №667/2011г. на II т.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
Посочва, че елементите
на неоснователното обогатяване са липса на основание, обедняване на едно лице,
обогатяване на друго лице и причинно следствена връзка между обедняването и
обогатяването. В случая е налице отпаднало основание, а именно - изтекла
погасителна давност. В резултат на действията на ЧСИ е осъществено принудително
изпълнение на погасено по давност задължение, от което следва и че е настъпило
обогатяване на едно лице - ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД
ЕИК ********* и обедняване на друго - ищеца А. З. М..
Твърди, че спрямо него
е проведено принудително изпълнение с материалноправна незаконосъобразност и
липса на изпълняемо право. Тази защита винаги е искова, тъй като се отнася до
възникнал спор за материално право. Искът е предявен след приключване на
принудителното изпълнение и цели да поправи последиците от незаконното
принудително изпълнение. Това е искът на длъжника срещу взискателя за връщане
на недължимо платено по чл.55 ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
по делото цели да докаже със сила на присъдено нещо несъществуването на част от
изпълняемото право, т.е. на вземането на ответника, което претендира да му бъде
върнато, чрез сега предявения иск против ответника като недължимо платено по
чл.55 ал.1 ЗЗД, на отпаднало основание, поради неоснователно обогатяване.
Цитира съдебна практика.
Твърди, че
получената от ответника сума в размер на 1204.98 лева, разпределена по
изпълнително дело №********* по описа на ЧСИ Д. С. , рег.№*** за погасяване на
задължения по изпълнителен лист от 25.01.2010г. е на отпаднало основание,
поради изтичане на срока на погасителната давност. Твърди, че вземанията по
цитирания изпълнителен лист са погасени по давност и не подлежат на събиране по
реда на принудителното изпълнение.
С оглед на това
иницииралият принудителното изпълнение без да е признато изрично вземането в
негова полза, дължи всички последици от нарушените права на длъжника, свързани
с неправомерното засягане на неговата правна сфера във връзка с принудителното
изпълнение, включително и сумата, която не е преведена на ответника, а е за
такси и др. разходи по принудителното изпълнение. В този смисъл е Решение
№26/18.04.2012г. по гр. д. №150/2011г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, постановено
по реда на чл.290 ГПК, съгласно което това е сума, с която се е обеднил
патримониума на ищеца и която е платена в пряка причинна връзка с поведението
на ответника.
Моли съда да осъди „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."************" №*, Б. /*****/ ц. „Люлин-*“,
ет.* да му заплати, респективно да му върне сумата от 1204.98 лева - главница,
с която неоснователно се е обогатил, получена вследствие на отпаднало
основание, а именно: чрез проведено принудително събиране на погасено по
давност вземане по изпълнителен лист от 25.01.2010г., издаден по ч.гр.д.
№2387/2009г. на PC - Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Моли да бъде осъден
ответникът да заплати разноските в настоящето производство за държавна такса,
както и включително за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно
чл.78 ал.4 от ГПК.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са
доказателствени искания.
В срока по 131 от
ПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното
дружество, чрез пълномощника му, с който е взето становище, че предявеният
отрицателно установителен иск е допустим,
но изцяло неоснователен.
Твърди, че вследствие
на неизпълнение на договорни задължения от страна на А.З.М., „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, се снабдява с Изпълнителен лист от 25.01.2010г.,
издаден по ч.гр.д. №2387/2009г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като въз
основа на него е образувано изпълнително дело №2078/2010г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител - гр.Пазарджик, след което и изпълнително дело №492/2018г.
по описа на ЧСИ Д. С. , рег.№*** към КЧСИ.
Твърди, че по
изпълнително дело №2078/2010г. по описа на ДСИ-Пазарджик са извършени редица
изпълнителни действия, вследствие на които давността е била прекъсната. Както
правилно се сочи и от ищеца, на 01.04.2010г. е изпратено запорно съобщение до
установения работодател на длъжника - „Стил 3“ ООД като трето задължено лице,
което обаче е останало невръчено, но счита, че това не опорочава предприетото
изпълнително действие и положените от страна на взискателя и ДСИ усилия. На
31.08.2010г. предишният взискател е поискал да бъде насрочен опис на движимите
вещи, находящи се на домашния адрес на длъжника като на 03.09.2010г. с
постановление същият е бил насрочен, а видно от Удостоверението от ДСИ
длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47 ГПК. На следващо място, на
05.10.2012г. е извършена справка НАП и са предприети последващи изпълнителни
действия като на 25.03.2013г. е изпратено ново запорно съобщение до „Фюжън
маркет" ЕООД, което съобщение е получено от третото задължено лице на
09.04.2013г. В законоустановения срок работодателят на длъжника е отговорил, че
трудовото правоотношение на А.М. е прекратено, което не опровергава факта, че
изпратеното запорно съобщение до третото задължено лице е годен способ за
прекъсване на давността, независимо че към момента на получаване на запорното
съобщение, не е било налице качеството работодател и трудовото правоотношение
вече е било прекратено. Твърди, че приложеният конкретен изпълнителен способ е
прекъснал давността. Запорното съобщение е получено от работодателя на
09.04.2013г. и той е изпратил отговор по чл.508 ГПК, с което е уведомил
съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено. Това
обаче не осуетява действието на запора. Изявлението на третото лице, че не
признава запорираното вземане не изключва непротивопоставимостта на взискателя
на последващите разпореждания с него, нито евентуалната солидарна отговорност
на третото лице по чл.512 ал.3 ГПК. Освен това прекратяването на трудовото
правоотношение не изключва наличието на непогасени задължения към работника,
включително такива, произтичащи от самото прекратяване, както и спорни
задължения, които впоследствие са съдебно признати с решението за разрешаване
на трудовия спор. Разглеждайки в дълбочина този въпрос и вземайки предвид
факта, че преди да изпрати запорното съобщение съдебният изпълнител е извършил
справка за наличието на валидно сключени трудови договори на името на длъжника,
смята, че би било икономически необосновано и нелогично подобен тип справки да
се извършват непрестанно в конкретен кратък период от време, тъй като в
настоящия казус към момента на поискването на запора - трудовото правоотношение
между ищеца и тогавашния му работодател е съществувало. Намира за практически
невъзможно при предприемането на подобен тип изпълнителни действия, както в
конкретния случай, съдебният изпълнител да може да предвижда евентуално бъдещо
прекратяване на трудовото правоотношение, по повод на което е изпращано запорно
съобщение. Още повече, че в т.10 от мотивите на TP №2/2013г., изрично е
посочено: „Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение". Твърди, че в конкретния случай са налице кумулативно
както искането за извършване на посоченото изпълнително действие, така и
уважаването и предприемането му от съдебния изпълнител. Двете обстоятелства,
взети заедно са годни да породят предадения им прекъсващ ефект.
Сочи, че на 10.01.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е бил
сключен договор за цесия, по силата на който цедентът цедира вземането си по Договор
за кредит №CREX-01477739 на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като
цесионер/. Като новият взискател, в случая дружеството-ответник, е изпратил
молба за конституиране по изп. дело №2078/2010г. на 02.03.2017г., с която
общата погасителна давност отново е била прекъсната, тъй като в молбата е
включено искане да се насрочи дата и да се извърши опис на движимите вещи,
находящи се на домашния адрес на длъжника.
Твърди, че след
като на 13.07.2017г. с постановление на ДСИ изпълнителното производство е било
прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК, „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД е изтеглило изпълнителния лист, с който е осъден длъжникът и е
депозирало молба за образуване на изпълнително дело в кантората на ЧСИ Д. С. ,
която е получила вх.№5172/26.02.2018г. С изпращането на молба за образуване на
ново изпълнително дело общата погасителна давност е била прекъсната за пореден
път, тъй като в същата е включено искане да се насрочи дата за извършване на
опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. По изп. дело
№492/2018г. са извършени множество изпълнителни действия, които са послужили
освен за обезпечаване на вземането на взискателя, но и са довели до прекъсване
на давността. На 27.03.2018г. е наложен запор върху МПС, собственост на А.М.,
след което на 28.03.2019г. е наложен и запор върху банковите му сметки,
разкрити в „ОББ" АД.
Дори решаващият
състав на съда да прецени, че по изпълнително дело №2078/2010г. по описа на
ДСИ-Пазарджик не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, моли съда да приеме, че неоснователността на претенцията на А.З.М.
се обосновава от това, че погасителна
давност не е текла докато е траел изпълнителният процес, съгласно чл.115
ал.1, б.„ж" ЗЗД. Това произтича от задължителната тълкувателна практика на
Върховния съд, обективирана в Постановление №3 от 18.XI.1980г., Пленум на ВС,
която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело №2078/2010г.
по описа на ДСИ-Пазарджик.
Твърди, че изпълнително
дело №2078/2010г. по описа на ДСИ-Пазарджик е образувано на 01.04.2010г.,
когато не е било в сила
Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Последното всъщност отменя действащата уредба, а именно Постановление №3 от
18.XI.1980г., Пленум на ВС. Сочи, че постановките, възприети в цитираното
Постановление на Върховния съд са диаметрално противоположни на становището на
Върховния касационен съд, закрепено в гореспоменатото Тълкувателно решение. Те
обаче следва да бъдат прилагани до датата на постановяване на Тълкувателно
решение от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно
26.06.2015г., тъй като едва тогава те се отменят и губят своята сила. Цитира
съдебна практика.
Твърди, че следва
да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело №2870/2010г. по
описа на ДСИ-Пазарджик – 01.04.2010г. до датата на постановяване на
Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – намира
приложение Постановление №3 от 18.ХI.1980г., Пленум на ВС и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Твърди, че началният
момент, от който започва да тече погасителната давност е датата 26.06.2015г. –
от постановяване на Тълкувателно решение по т. д. №2/213г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
датата, от която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г. Но след
26.06.2015г. – постановяване на Тълкувателно решение по т.д. №2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, по изпълнително дело №2870/2010г. по описа на ДСИ-Пазарджик има
извършени изпълнителни действия, които прекъсват давността.
Твърди, че в този
дух е и практиката на редица районни и окръжни съдилища. Сочи същата.
Посочва, че такъв
отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл.6, пар.1 Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение
от 19.02.2013г. по жалба №2834/2006г. и в решение от 10.01.2019г. по
жалба №48149/2009г. Според последната при аналогични хипотези на нови
тълкувателни решения на ВКС /ТР №1/04.02.2005г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари
ППВС /ППВС №4/1964г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и
съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт
означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6,
пар.1 КЗПЧОС.
Счита, че дългът по
изпълнително дело №492/2018г. по описа на ЧСИ Д. С. е събран законосъобразно и
постъпилите суми не подлежат на връщане.
В условията на
евентуалност, ако съдът не приеме възприетите постановки в цитираните решения
на Върховния касационен съд и съдилищата, то моли да приеме, че по изпълнително
дело №2078/2010г. по описа на Държавен съдебен изпълнител - гр.Пазарджик и
изпълнително дело №492/2018г. по описа на ЧСИ Д. С. са извършвани множество
валидни изпълнителни действия, които прекъсват давността, респективно общата
погасителна давност не е изтекла.
Сочи, че съгласно Решение №589 от 18.07.2018г. на ОС - Варна
по в. т. д. №965/2018г. дори да приемем за действителен фактът на
извършване на изпълнителни действия по производство, което е прекратено по
силата на закон - по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК /съгласно TP №2/2013г. ОСГТК на
ВКС/, че това прави извършените действия незаконосъобразни, но това по
естеството си не прави плащането на сумите по издадения изпълнителен лист
недължимо. С факта на удържане на задълженията на ищеца /длъжник по
изпълнението/ е извършено погасяване на негово валидно възникнало, изискуемо и
ликвидно вземане, което към датите на плащанията не е било погасено по давност
и е подлежало на принудително изпълнение, макар и не в това, а в друго
изпълнително производство /за образуването, на което не са били налице законови
пречки/.
Твърди, че давността
не се прилага служебно /чл.120 ЗЗД/, следователно няма пречка кредиторът да
предприема действия по събиране на вземането и да изисква от длъжника плащане,
ако последният не се е възползвал от възможността си да се позове на изтекла
погасителна давност. Позоваването от страна на длъжника е елемент от
фактическия състав на института на погасителната давност, тъй като правните й
последици са уредени като възможност за длъжника - той може да се възползва от
тях и да блокира възможността на кредитора за принудително изпълнение, или да
не се възползва от тях и да плати задължението си, или да остави събирането му
на волята на кредитора си. Моли да се приеме уточнението, че до настоящия
момент ищецът не е направил възражение за изтекла давност нито пред
ДСИ-Пазарджик, нито пред ЧСИ Д. С. , нито пред взискателя, нито по съдебен ред,
поради което не е била налице пречка за събиране на процесното вземане по
принудителен ред. Това прави едва на по-късен етап, след като задължението му е
напълно изплатено от постъпилата сума.
Сочи, че по
аргумент от чл.118 ЗЗД, дори да приемем, че длъжникът е изпълнил и кредиторът е
получил плащане след изтичане на давностния срок, то плащането е дължимо и не
подлежи на връщане. Следователно постъпилите суми от запор върху банковата сметка
на А.З.М., с които е погасено изцяло вземането по изп. дело №492/2018г. по
описа на ЧСИ Д. С. , не са събрани на отпаднало основание. Това прави искането
на ищеца за възстановяване на постъпилите суми неоснователно. На още по-силно
основание неоснователно е искането взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД да възстанови пълния размер на удържаната сума, тъй като на
дружеството-ответник е разпределена сума в размер на 982,66 лв. Ако се
придържаме към логиката на депозираната от ищеца искова молба, а именно, че в
случая е било налице неоснователно обогатяване, то тогава би следвало всеки да
върне сумите, с които се е обогатил, макар и в конкретния случай това да е без
значение, тъй като въз основа на всичко гореизложено, счита, че процесните суми
не подлежат на възстановяване.
В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че общата давност за вземането на ответното дружество
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е изтекла, то моли да приеме, че от
страна на длъжника е налице отказ от изтекла погасителна давност.
Твърди, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. Според разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Като
съгласно Решение №186 от
19.06.2013г. на ВКС по гр. дело №927/2012г. на IV г.о. няма форма за
действителност на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на
погасителна давност. Според разпоредбата на чл.113 ЗЗД валиден отказ от
субективното право на погасителна давност може да се направи само след
изтичането й. Отказът може да бъде изричен и мълчалив като не може да има
валиден отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани по размер, чрез
тяхната стойност парични задължения.
Твърди, че А.З.М. е
бил запознат с наличието на задължение по въпросното изпълнително дело, както и
с неговия размер, но същият не е оспорил наличието на задължението, нито е
направил възражение относно погасяването му по давност като подобно твърдение
се изтъква едва след пълното погасяване на дълга.
В условията на
евентуалност, ако съдът счете искането на ищеца за възстановяване на
постъпилите суми за основателно, то моли да приеме същото за частично
основателно, предвид следното: От наложените запори върху банковите сметки на
ищеца А.З.М. е постъпила сума по сметка на ЧСИ Д. С. в размер на 1 184.89 лв.
От описаната сума за взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД реално
бива разпределена сума в размер на 982.66 лв., а остатъкът в размер на 202.23
лв. е послужил за погасяване на дължимите към ЧСИ Д. С. такси и разноски по
изпълнителното дело №492/2018г. След което по делото са преведени 12.00 лв. по
банкова сметка ***, която сума е била необходима за издаване на удостоверения
по т.6 от ТТРЗЧСИ. Няма данни по изпълнителното дело за постъпила сума в размер
на 20.00 лв., която сума ищецът твърди, че му е удържана от банковата сметка на
03.04.2019г. с основание „Обслужване на запор".
Твърди, че
неоснователно се явява искането на ищеца, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД да възстанови пълния размер на удържаната сума, тъй като на дружеството е
разпределена сума в общ размер на 982.66 лв. В този смисъл
Решение №1023 от 22.11.2017г. на PC-Перник по гр. д. №4273/2017г. Следвайки
разсъжденията в депозираната от ищеца искова молба, а именно, че в случая е
било налице неоснователно обогатяване, то тогава би следвало „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД да дължи връщане само на полученото без правно
основание или на отпаднало правно основание, поради което искът за разликата
над 982.66 лв., се явява
неоснователен. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.79 от ГПК, за
разликата над горепосочената сума не се е стигнало до разместване на
имуществени блага между страните по делото, нито до плащане в полза на
взискателя - лично /доколкото сумите не са получени от него/, нито до
погасяване на неговите задължения /доколкото тежестта за разноските е за
длъжника по изпълнението/. В този дух е и Решение №589 от 18.07.2018г. на
ОС-Варна по в.т.д.№965/2018г.
С оглед на
изложеното в отговора на исковата молба, ответникът счита, че вземането,
обективирано в Изпълнителен лист от 25.01.2010г., издаден от Пазарджишкия
районен съд по ч.гр.д. №2837/2009г. не е погасено по давност и сумата,
послужила за погасяване на задължението по изпълнително дело №492/2018г. по
описа на ЧСИ Д. С. , е удържана правомерно и не подлежи на
възстановяване/заплащане на ищеца.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца, чрез пълномощника
му адв.Л.К., иск като изцяло неоснователен и недоказан.
Моли да им бъдат
присъдени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закон за правната помощ,
препращащ към чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ - в размер
на 300.00 лв.
В условията на
евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в тежест на
ответника, то моли да се приложи и чл.78 ал.5 от ГПК и ако заплатеното от ищцовата
страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, то моли съдът да приеме възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като същото бъде
намалено.
Към писмения отговор
са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени
доказателствени искания.
Предявеният иск се
поддържа изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от пълномощника на
ищеца. Моли съда да уважи иска по подробните съображения, изложени в
представените писмени бележки. Претендира разноските по делото, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща свои представител в съдебно заседание. Представя
писмена молба, с която поддържа подадения писмен отговор и моли съда да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид твърденията,
изложени от ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в писмения
отговор и като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че трето
неучастващо по делото лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
********* се е снабдило с Изпълнителен лист от 25.01.2010г., издаден по ч.гр.д.
№2387/2009г. по описа на Пазарджишкия районен съд срещу ищеца А.З.М.. Въз
основа на този изпълнителен лист на 01.04.2010г. е образувано изпълнително дело
№2078/2010г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при РС-Пазарджик. По
изпълнително дело №2078/2010г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик са извършени следните
изпълнителни действия: На 01.04.2010г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника А.З.М., както и запорно съобщение до установения негов работодател
- „Стил 3“ ООД като трето задължено лице. Видно от книжата по изпълнителното
дело е, че запорното съобщение е останало невръчено, тъй като дружеството не е
открито на посочения адрес. На 31.08.2010г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е поискал да бъде насрочен опис на движимите вещи, находящи
се в дома на длъжника. С Постановление от 03.09.2010г. на ДСИ е бил насрочен
опис на движими вещи, собственост на длъжника, за което длъжникът е бил
уведомен по реда на чл.47 от ГПК. С молба от 06.06.2012г., взискателят е
поискал от ДСИ да бъде направена справка за наличие на недвижимо и движимо
имущество, декларирани банкови сметки, адресите на регистрирани търговски
обекти и регистриран трудов договор в ТД на НАП-Пазарджик и в случай, че
длъжникът се намира в трудово правоотношение да бъде наложен запор върху
получаваното от него трудово възнаграждение. На 05.10.2012г. е била извършена
справка в НАП като на 25.03.2013г. е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Фюжън Маркет“ ЕООД, гр.София. Изпратено
е запорно съобщение до „Фюжън маркет" ЕООД, което е получено от третото
задължено лице на 09.04.2013г. В законоустановения срок работодателят е
отговорил, че трудовият договор с длъжника А.З.М. е прекратен от 20.03.2012г.
На 10.01.2017г. между взискателя по изпълнителното дело „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД е бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на
който цедентът е цедирал вземането си по изпълнителното дело, заедно с всички
принадлежности към него на ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД /като цесионер/. Дружеството-ответник е подало молба за конституирането му
като взискател по изп. дело №2078/2010г. на 02.03.2017г. В молбата е включено
искане да се насрочи дата и да се извърши опис на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника. Няма данни за извършени от ДСИ действия във връзка с молбата
и направеното с нея искане.
С постановление на
ДСИ от 13.03.2017г. изпълнителното производство по изп. дело №2078/2010г. е
било прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от две
години.
Ответното дружество
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало да му бъде върнат
изпълнителния лист и след получаването му е депозирало молба за образуване на ново
изпълнително дело в кантората на ЧСИ Д. С. , която е с вх.№05172/26.02.2018г. В
молбата за образуване на новото изпълнително дело е включено искане да се
насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и
да се наложи запор върху банковата сметка на длъжника. По реда на чл.18 от ЗЧСИ
е възложено на ЧСИ Д. С. да извърши всички необходими действия за нормалния ход
на изпълнителното производство. По новообразуваното изп. дело №492/2018г. по
описа на ЧСИ Д. С. са извършени следните изпълнителни действия: На 27.03.2018г.
е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника А.З.М., а на 28.03.2019г. е
наложен запор върху банковите му сметки, открити в „ОББ" АД. По
изпълнително дело №********* по описа на ЧСИ-Д. С. , peг.№***, чрез наложения
запор, е постъпила по банков път сумата в размер на 1 184,89 лева на датата
11.04.2019г. От тях са разпределени сумите както следва: сумата от 982,66 лева
- към взискателя– ответник; сумата от 202,23 лева - такси към ЧСИ, съгласно ТТР
към ЗЧСИ; сумата от 6 лева - по т.6 от
ТТР към ЗЧСИ; сумата от 6 лева - по т.6 от ТТР към ЗЧСИ. Изпълнителното дело е
приключило, поради плащане, с разпореждане
на ЧСИ от 09.05.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД е процесуално допустим. По
съществото си същият е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1
от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне.
На връщане в хипотезите на чл.55
ал.1 от ЗЗД подлежи реално полученото.
Спорният въпрос по делото касае обстоятелството
дали вземанията по изпълнителния лист от 25.01.2010г. срещу ищеца са погасени
по давност. В тази връзка следва да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви – съгласно
чл.111, б.“б“. и б.“в“ от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика
- Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. и
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което няма
обратно действие и следователно следва да се прилага само за
напред,
доколкото преурежда режима на погасителната давност в изпълнителния процес,
първоначално регламентиран в посоченото Постановление, в каквато
връзка и е Решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на
ВКС, IV г.о., първоначалният режим на погасителната давност
в изпълнителното производство е бил приравен със статута на исковото
производство за установяване на вземането, съгласно чл.115 ал.1, буква „ж“, във връзка с
чл.116, б.„в“ и чл.117 от ЗЗД, тоест от момента на образуване
на изпълнителното производство и докато последното е висящо погасителна давност
не тече. В конкретния случай този режим на погасителната
давност е бил в сила от образуването на изпълнителното
производство по изп. дело №2078/2010г. по описа на ДСИ при Районен
съд-Пазарджик на 01.04.2010г. и до прекратяването му като погасителна давност реално
не е текла.
След датата 26.06.2015г. /датата на постановяване на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с
което се отменя като
загубило сила ППВС №3/18.11.1980г.,
постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.)/, институтът на погасителната
давност е преуреден по нов начин като принципът е, че поначало
давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния
изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващо конкретен
изпълнителен способ, както и поискано изпълнително действие, представляващо
част от конкретен изпълнителен способ. Т.е. след
26.06.2015г. значение за погасителната давност има действието или бездействието
на взискателя и неговата активна роля за поискване и предприемане на конкретни изпълнителни
действия. При бездействие на кредитора в
рамките на 2г., в които ако не посочи
изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция. При общо
бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно няколко
изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната перемция, но без
поискани или извършени каквито и да било изпълнителни действия, след изтичането
на срок от три години по чл.111 от ЗЗД се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания /б.„в“/, обезщетения
и неустойки от неизпълнен договор /б.“б“/,
а след изтичането на 5г. срок се погасяват всички останали
вземания, за които не е предвиден друг срок. В този смисъл Решение от
11.12.2019г. по в.гр. дело №745/2019г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
В конкретния случай след датата 26.06.2015г. – датата на постановяване
на TP №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС има множество
извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок. На
26.02.2018г. при ЧСИ Д. С. е постъпила молбата на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителния лист от 25.01.2010г., издаден по ч.гр.дело №2387/2009г. по описа
на PC-Пазарджик, в която молба се съдържа и искане да се насрочи дата за опис
на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и да се наложи запор
върху банковата сметка на длъжника, а така също и възлагане на ЧСИ Д. С. по
реда на чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители да извърши всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На
27.03.2018г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника А.З.М., а на
28.03.2019г. - е наложен запор върху банковите му сметки, открити в „ОББ"
АД.
Всяко едно
от гореопосочените изпълнителни действия е прекъснало давността и е започнала
да тече нова давност.
При тези
данни, съдът приема, че в случая, не е изтекъл срок по-дълъг от три години, нито
срок по-дълъг от пет години за погасяване на вземанията на взискателя по
давност. В този смисъл следва да се приеме, че вземането на
ответника-взискателя по изпълнението не е било погасено по
давност и ищецът А.З.М. на общо основание е продължавал да дължи
изпълнение на процесните суми, така както са отразени в издадения изпълнителен
лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Предвид
това дългът по изпълнително дело №492/2018г. по описа на ЧСИ Д. С. е събран
законосъобразно и постъпилите суми не подлежат на връщане. С факта на удържане
на задълженията на ищеца - длъжник по изпълнението е извършено погасяване на
негово валидно възникнало, изискуемо и ликвидно вземане, което към датите на
плащанията не е било погасено по давност и е подлежало на принудително
изпълнение.
Освен това
и за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че давността не
се прилага служебно - чл.120 от ЗЗД. Следователно няма пречка кредиторът да
предприема действия по събиране на вземането и да изисква от длъжника плащане, в
случай, че последният не се е възползвал от възможността си да се позове на
изтекла погасителна давност. Позоваването от страна на длъжника на изтекла в
негова полза давност е елемент от фактическия състав на института на
погасителната давност. Длъжникът може да се позове на нея и така да осуети възможността
на кредитора за принудително изпълнение или пък да не се позове и да плати
задължението си или да остави събирането му на волята на кредитора си. В
настоящия казус ищецът не е направил възражение за изтекла давност нито пред
ДСИ при РС-Пазарджик, нито пред ЧСИ Д. С. , нито пред взискателя си, нито по
съдебен ред преди подаването на исковата молба въз основа, на която е
образувано производството по настоящето дело. Поради това не е била налице и
пречка за събиране на процесното вземане по принудителен ред. Длъжникът е
възразил едва с настоящата искова молба и след като задължението му е напълно
изплатено от постъпилата от запора сума.
Следователно
постъпилите суми от запора върху банковата сметка на ищеца, с които изцяло е
погасено вземането по изп. дело №492/2018г. по описа на ЧСИ Д. С. , не са
събрани на отпаднало основание. Това прави искането на ищеца за възстановяване
на сумата неоснователно.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв ще следва да се отхвърли изцяло.
С оглед
изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответника разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът на основание разпоредбата на
чл.78 ал.8 от ГПК определя на сумата от 150 лева. По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.З.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв.Л.И.К. от
ПАК, със съдебен адрес: ***, офис 13 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, п.к.1336, ж.к.“Люлин-3“,
ул.“Матей Преображенски“ бл.386, секция – Б, с правно основание чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД
– с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, респективно да му
върне сумата от 1204.98 лева - главница, с която неоснователно се е обогатил,
получена вследствие на отпаднало основание, а именно: чрез проведено
принудително събиране на погасено по давност вземане по изпълнителен лист от
25.01.2010г., издаден по ч.гр.д. №2387/2009г. на PC - Пазарджик, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.З.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 13 да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.София, п.к.1336, ж.к.“Люлин-3“, ул.“Матей Преображенски“ бл.386, секция – Б
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева,
определен на основание разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: