№ 6703
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско
дело № 20241100513286 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17352/27.09.2024 г. по гр.д. № 9993 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, 58 състав са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от ЗАД „Армеец“ срещу „Дженерали Застраховане“ АД за
заплащане на сумата 445,87 лв., представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение
по имуществена застраховка за щети на л.а. „Опел Астра“, рег. № ****, причинени със
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т.а.
„Фолксваген Крафтер“, рег. № **** при ПТП, настъпило на 16.07.2019 г. на бензиностанция
„Лукойл“ № Б152, намираща се на 43-ти километър от автомагистрала „Тракия“, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане и сумата 144,82 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 13.12.2020 г. – 12.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 68667/2023 г. по описа на
СРС, 165 състав.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
321663/11.10.2024 г. по регистъра на СРС, в която са изложени оплаквания за неправилност
на първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че водачът на товарния автомобил е
виновен за настъпилото ПТП, като не е съобразил поведението си със спрелия на
бензиностанцията лек автомобил. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да
бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият - ответник „Дженерали Застраховане“ АД е оспорил жалбата. Излага
съображения, че по делото са събрани достатъчно доказателства за вината на водача на
лекия автомобил за настъпването на процесното ПТП. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално
1
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата
правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се
предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от
застрахователя му по „Гражданска отговорност“, след плащането на застрахователното
обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само
застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите
лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл.
411 КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл
да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото
лице на застрахования.
Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от
фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно
и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по гражданска
отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Между страните не е спорно, а и от представената по делото Застрахователна полица
№ 0306Х0444215 от 07.01.2019 г. се установява наличието на валиден договор за
имуществено застраховане за л.а. „Опел Астра“, рег. № ****, в изпълнение на който, видно
от преводно нареждане от 13.12.2019 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
посочения в исковата молба размер /445,87 лв./, както и наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. „Фолксваген Крафтер“, рег. № ****.
Съдът приема за установено по делото, че при настъпило на 16.07.2019 г. на
бензиностанция „Лукойл“ № Б152 ПТП, при участието на застрахованото при ответника
МПС „Фолксваген Крафтер“, застрахованият при ищеца автомобил „Опел Астра“ е бил
увреден по предна лява врата, преден ляв калник, задна лява врата под прозореца и външна
лява предна колона. Установено е, че средната пазарна стойност за отстраняването на
вредите по автомобил „Опел Астра“ към дата на ПТП са повече от 445,87 лв., която сума
въззивното дружество е заплатило по заведената щета № 30019030100528. Тези
обстоятелства се установяват от приети по делото документи, от преписката по
застрахователната щета и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, които
съдът кредитира като обосновани и задълбочени, неопровергани от останалите
доказателства по делото. С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу
извода на районния съд за размера на вредите, при обосноваване на същите не е допуснато
нарушение на императивна материално-правна норма.
Спорен в настоящата инстанция е механизмът на произшествието и по – конкретно в
причинна връзка с неправомерното поведение на кой от водачите е настъпило същото.
От съставения между водачите двустранен констативен протокол се установява, че на
16.07.2019 г., в 14:00 ч. на бензиностанция „Лукойл“ № Б152, намираща се на 43-ти
километър от автомагистрала „Тракия“ при извършване от страна на тежкотоварния
автомобил „Фолксваген Крафтер“ на маневра ляв завой за излизане от бензиностанцията
реализира ПТП с предна лява врата на дясностоящия му л.а. „Опел Астра“. Изложеното се
потвърждава от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза,
вещото лице по която е отговорило мотивирано и подробно на въпросите, свързани с
механизма на произшествието. Същият е обяснил, че при извършване на маневрата за ляв
завой, задната част на товарния автомобил се е изнесла надясно и с долна дясна панта на
2
задната врата закачил отворената врата на дясностоящия му лек автомобил „Опел Астра“.
За изясняване механизма на процесното ПТП първоинстранционният съд е събрал и
гласни доказателствени средства чрез разпит по делегация на свид. А., в качеството му на
водач на л.а. „Опел Астра“ и разпит по делегация на свид. М., в качеството му на водач на
МПС „Фолксваген Крафтер“. Водачът на лекия автомобил дава подробни, логични и
последователни сведения за пътния инцидент като твърди, че си спомня всичко ясно.
Споделя, че когато спрял на колонката за зареждане отворил вратата си, но не слезнал
веднага от автомобила. След около 30 секунди бусът, при извършване на маневра за ляв
завой за излизане от бензиностанцията, закачил наполовина отворената му лява врата със
задната си част. Свидетелят на тежкотоварния автомобил от своя страна твърди, че след
като е тръгнал да излиза от бензиностанцията, другата кола е спряла и водачът на
автомобила си е отворил вратата, поради което същата е била засегната със задната част на
буса. Следователно противоречията в посочените показания се съсредоточават в
обстоятелството дали при потегляне на буса и предприемане на маневрата за ляв завой,
вратата на лявостоящия лек автомобил „Опел Астра“ е била отворена, или водачът на
последния я е отворил рязко в този момент. В тази връзка, в проведеното на 12.09.2024 г.
открито съдебно заседание, вещото лице е изяснило, че сведенията за процесното събитие,
дадени от водача на л.а. „Опел Астра“ съвпадат с констатираните увреждания по
автомобила. На въпроси на съда, експертът отговаря, че счита, че вратата не е отворена в
движение, тъй като би имало различни щети и по – сериозни деформации. Съдът кредитира
този извод на вещото лице като мотивиран и обоснован.
Следователно и при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства не може
да бъде прието за установено, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ е отворил
вратата внезапно в момента, в който товарният автомобил е започнал движението си, а
същата е била отворена за период около 30 секунди преди потеглянето на МПС „Фолксваген
Крафтер“. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата водач, който
предприема маневра, е длъжен предварително да се убеди, че тя може да бъде извършена без
опасност за останалите участници в движението, както и да осигури достатъчно странично
разстояние спрямо други превозни средства или препятствия. В случая водачът на
„Фолксваген Крафтер“ не е изпълнил това свое задължение, предприемайки завой наляво
без да се увери, че маневрата може да се извърши безопасно спрямо намиращия се вдясно
лек автомобил. Това негово поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат и обуславя вината му за произшествието. С оглед характера на мястото
– бензиностанция, където обичайно водачи и пътници слизат и се качват в автомобилите си
– при извършване на маневра за напускане на подобен обект водачът следва да осигури
безопасно разстояние и да съобрази всички потенциални действия на други участници в
движението, включително слизане или качване на пътници. Водачът на тежкотоварния
автомобил би могъл да бъде освободен от отговорност единствено в хипотеза, при която по
делото е установена с категоричност обективна невъзможност за същия да предвиди и
избегне опасността при полагане на необходимата грижа, каквито данни липсват по делото.
На следващо място, съдът намира, че и водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ е
допринесъл за настъпването на произшествието, като е нарушил чл. 95, ал. 1 ЗДвП, според
който „водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да
слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че
няма да създадат опасност за останалите участници в движението“. Данните по делото сочат,
че предната лява врата на автомобила е била отворена в момент, когато в непосредствена
близост е извършвана маневра от товарния автомобил. Това действие представлява липса на
необходимата предпазливост и е съпричиняващо за настъпилия вредоносен резултат.
Следователно произшествието е настъпило поради съвкупно виновно поведение на
двамата участници в движението, като съдът приема, че вината на водача на товарния
автомобил е преобладаваща, тъй като именно неговото поведение представлява основната
причина за настъпването му и следва да се оцени на 70 процента.
Така съдът приема, че искът е основателен за 70 % от сумата, за която е предявен,
тоест за сумата от общо 312,11 лв. Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
3
събитието. Установява се от заключението на съдебно – автотехническата експертиза, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Опел Астра“, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 577,04 лева. Следователно искът е основателен за 70 % от
размера на заплатеното застрахователно обезщетение, който не надхвърля действителния
размер на вредите, тоест за сумата от 312,11 лв. Решението на СРС за тази сума следва да се
отмени и искът за нея следва да се уважи. В останалата част решението на СРС е правилно и
следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя,
но обезщетение за забава е дължимо от по-късен момент, тъй като съгласно изричната
уредба на чл. 412, ал. 2 и 3 КЗ застрахователят изпада в забава от датата, следваща
изтичането на 30-дневен срок за произнасяне по направеното искане. В конкретния случай
се установява, че покана за доброволно изпълнение е изпратена на „Дженерали
Застраховане“ АД на 22.05.2020 г., като лихвата се претендира за тригодишен период,
предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.12.2020 г. – 12.12.2023 г., за който период изчислена по реда на чл. 162 ГПК законната
лихва върху сумата от 312,11 лв. е в размер на 101,62 лв., до която сума акцесорния иск
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на страните съобразно уважената част от исковете.
Решението на СРС в частта, в която в тежест на ищеца са поставени разноски от 91
лв. следва да се отмени.
За производство пред СРС на ищеца се следват разноски от общо 441 лв.,
представляващи 70 % направените разноски в първоинстанционното производство за
държавна такса, депозит за призоваване на свидетел, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лв. на основание чл.
78, ал. 8 ГПК в общ размер от 630 лв. За производство пред СГС на ищеца следват разноски
от 175 лв., представляващи 70 % от направените разноски във въззивното производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лв.
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер от 250 лева.
За производство пред СГС на ответника по исковете се следват разноски за
възнаграждение за юрисконсулт от 60 лв. определено от база от 200 лв., която съдът приема,
че съответства на сложността на делото при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК и разпоредбите за заплащане на безплатната правна помощ, към която тя препраща.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17352/27.09.2024 г. по гр. д. № 9993 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, 165-ти състав в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 58675/22.02.2024 г. на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* срещу
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата от 312,11 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2023 г., до
изплащането й, представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение по
имуществена застраховка за щети на л.а. „Опел Астра“, рег. № ****, причинени със
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т.а.
„Фолксваген Крафтер“, рег. № **** при ПТП, настъпило на 16.07.2019 г. на бензиностанция
„Лукойл“ № Б152, намираща се на 43-ти километър от автомагистрала „Тракия“, с включени
ликвидационни разноски и сумата 101,62 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 13.12.2020 г. – 12.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 68667/2023 г. по описа на
СРС, 165 състав, като ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Дженерали
4
застраховане“ АД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 91 лв.,
представляващи съдебни разноски и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, че „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
********* дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* сумата от 312,11 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2023 г., до изплащането
й, представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение по имуществена застраховка
за щети на л.а. „Опел Астра“, рег. № ****, причинени от виновното противоправно
поведение на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
т.а. „Фолксваген Крафтер“, рег. № **** при ПТП, настъпило на 16.07.2019 г. на
бензиностанция „Лукойл“ № Б152, намираща се на 43-ти километър от автомагистрала
„Тракия“, с включени ликвидационни разноски и сумата 101,62 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 13.12.2020 г. – 12.12.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
68667/2023 г. по описа на СРС, 165 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17352/27.09.2024 г. по гр. д. № 9993 по описа за 2024 г.
на Софийски районен съд, 165-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 616 лв.,
представляващи съдебни разноски за заповедното и исково производство пред СРС и за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 60
лв., представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5