О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№264 ,
23.01.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев ч.гр.д.№ 81 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 122 от ГПК.
Пред Районен съд- Бургас е
депозирана искова молба от Т.П.К., ЕГН ********** срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, с адрес: гр. София, ул. „Мария Луиза“ №46, с която
се претендира заплащане на дължими суми за положен извънреден труд, наред със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Сочи се, че ищецът
полага труд като „м.и./с.п.“ в ГПУ – М. Т., което е на структурно подчинение
към РД „Гранична полиция“ – гр. Е. при ГД „Гранична полиция“ към МВР.
С отговора на исковата молба
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е направено възражение за
неподсъдност на делото. Изложени са съображения, че ищецът е назначен на
длъжност в ГПУ – Малко Търново, именно в гр. Малко Търново се намира граничния
полицейски участък и се иска делото да бъде изпратено подсъдност на Районен
съд- Малко Търново.
С Определение № 9072 от 30.10.2019
г. по гр.д. 7405/2019 г. Районен съд Бургас е прекратил производството и е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Малко Търново. Изложени са
аргументи, че е налице възражение по чл. 108, ал. във връзка с чл. 119, ал. 3 от ГПК от
ответника, направено в срок, като същото е основателно. Посочено е, че съгласно
чл. 114 от ГПК работникът има право да избере местна подсъдност и да предяви
иск срещу работодателя по мястото, където той обичайно полага труд, като в
настоящия случай това не е сторено. Посочено е, че съгласно правилата за общата
местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК и доколкото работното място, където
ищецът полага труд е гр. Малко Търново, делото следва да се изпрати за
разглеждане от Районен съд - Малко Търново.
С Определение № 149 от
09.12.2019 г. по гр.д. №245/ 2019 г. Районен съд - Малко Търново е прекратил
производството по делото и е повдигнал пред Окръжен съд – Бургас спор за подсъдност
между Районен съд - Бургас и Районен съд - Малко Търново. В определението е прието, че действително
предмет на делото е неплатено трудово възнаграждение, както и, че работникът
има възможност да предяви иска си по мястото, където действително полага труд
съгласно разпоредбата на чл. 114 от ГПК. Сочи, се тази изборна възможност е
налице, но ищецът не се е възползвал от нея, а ответникът с направеното
възражение не може да упражнява процесуални права на ищеца.
За да се произнесе по
повдигнатия спор за подсъдност, Бургаският окръжен съд взе предвид следното:
В отговорът на исковата молба ГД „Гранична полиция“ е направила
възражение, че спорът следва да се разгледа от РС – Малко Търново, тъй
като ищецът е назначен на длъжност и изпълнява служебните си задължения в ГПУ – Малко Търново ,което е структура на
ГД „Гранична полиция“.
Процесуалният представител
на ищеца адв. Балбазанова е депозирала становище по повод повдигната препирня за подсъдност ,в което заявява, че
спорът следва да се разгледа от РС -М. Търново, тъй като се касае за трудово
възнаграждение , ищецът е работил в ГПУ
– М. Търново и по правилата на изборната подсъдност по чл.114 от ГПК спорът
следва да се разгледа от РС- М.Търново, макар по грешка да е предявен пред БРС.
На второ място се сочи, че по правилата на чл.108 ,ал.2 от ГПК, ГПУ- М.Търново
е поделение на ответника и процесното правоотношение е възникнало в гр. Малко
Търново ,за което обстоятелство,
според нея, по делото няма спор.
По отношение на приложението на разпоредбата на чл.114 от ГПК,
съдът намира следното: Съгласно чл. 114 от ГПК работникът може да предяви
иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Целта
на разпоредбата е да се облекчи защитата на определена категория лица с оглед
естеството на заявеното за защита право по всички дела, свързани с полагането
на труд по трудово правоотношение. В случая е безспорно ,че правоотношение е служебно, а не трудово, но
дори да се приеме, че разпоредбата на чл.114 от ГПК е приложима, то ищецът не
се е възползвал от нея, предявявайки исковете пред БРС. Възражение за местна неподсъдност на основание
чл.114 от ГПК не може да се прави от ответника по спора, тъй като се касае за
изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца. Относно местната подсъдност
на споровете, възникнали във връзка със служебно правоотношение важат общите
правила за подсъдност на исковете. Ответникът може да направи отвод за местна
неподсъдност на делото по общите правила на чл.108,ал.2 ГПК, в срока за отговор
на исковата молба. Отделно, според разпоредбата на чл.119,ал.3 от ГПК
възражението за неподсъдност на делото по чл.108,ал.2 от ГПК може служебно да
се повдига от съда до приключване на първото по делото заседание.
Разпоредбата на чл.108,ал.2 от ГПК, която е специална по отношение на общата подсъдност по чл.105 от ГПК,
предвижда исковете срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения
и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 от ГПК. В случая служебното правоотношение е възникнало между ищеца и ГД „Гранична
полиция“ гр. София. В чл.37,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че главните дирекции
са сред основните структури на МВР. Според чл.38 от ЗМВР една
от главните дирекции е ГД „Гранична полиция“, а в чл.40 от ЗМВР е посочено ,че в главните дирекции могат да
се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от
по-нисък ранг. Съобразно чл.7,ал.5 от Правилника за устройството и
дейността на МВР, териториални звена на
ГДГП са регионалните дирекции „Гранична
полиция“, в които могат да се създават
гранични полицейски управления. ГПУ - Малко Търново е в структурата на РДГП Елхово. Това
обстоятелство се твърди и от ищеца. Тъй
като РДГП –Елхово, като териториално поделение на ГД „Гранична полиция“, е второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити /такова не е граничното
полицейско управление/, то спорът следва да бъде разгледан от РС-Елхово , по
правилото на чл.108,ал.2 от ГПК.
С оглед на
гореизложеното настоящият състав
намира, че компетентен да разгледа предявените искове от Т.П.К. против ГД „Гранична полици“ гр.
София не е нито Районен съд - Бургас, нито Районен съд - Малко Търново , а би
следвало да е Районен съд - Елхово.
В настоящото производство обаче, спорът
за подсъдност е между РС - Бургас и
РС - Малко Търново. В този смисъл, Бургаският окръжен съд не може да се произнесе по реда на чл.122 ГПК
и да изпрати делото на РС - Елхово , тъй като не може да определи като
компетентен трети съд, различен от съдилищата, между които е спорът
за подсъдност. Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира, че настоящото дело следва да бъде
прекратено и върнато на Районен съд - Малко Търново, който следва да
приложи нормата на чл.118, ал.2 от ГПК, като препрати същото на надлежния Районен съд - Елхово.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 81/2020 г. по описа на Окръжен със – Бургас.
ВРЪЩА на Районен съд – Малко Търново гр.д.№ 245/2019 г., който следва
да приложи процедурата по чл.118, ал.2 от ГПК, като препрати делото на
надлежния Районен съд – гр.Елхово.
Препис от настоящото определение
да се изпрати за сведение на Районен съд- Бургас.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.