№ 22
гр. Котел, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20212210200080 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на В. С. В. против наказателно
постановление (НП) № **********/05.03.2021г на Директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) Сливен, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 120.00 лева за извършено по чл.213, ал.1, т.2 от
Закона за горите (ЗГ) административно нарушение и е осъден да заплати
равностойността на липсващите вещи в размер на 77.35 лева. Жалбоподателят
счита НП за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорва се и правилността му с
твърдения, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно със
защитника си адв. М. К. от АК Сливен. Поддържат жалбата и наведените в
нея отменителни основания. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
За РДГ Сливен се явяват главни юрисконсулти А. Д. и Е. Д., които
оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена в срок и от
лице, което има право да обжалва НП, поради което е допустимо. Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
1
На 05.10.2020г жалбоподателят В. отишъл с товарния си автомобил в
местността „Куза“ край село Кипилово, община Котел, за да извози 8 куб.м.
дърва за огрев, които бил платил и от ДГС Кипилово му издали фактура.
Временният склад бил навътре в гората и трудно достъпен. Паркирал на
удобно място на около 3-4 км от временния склад, където била т.нар. ТИР
станция, където чакали да бъдат натоварени и два големи ТИР. От временния
склад до ТИР станцията дървата се извозвали с подвозни камиони. На
временния склад били горските стражари Ш. А. и И.С., разпитани като
свидетели по делото. Св. С. помагал да маркира дървесината. Св. А. измервал
дървесината на временния склад така, както била подредена на фигури на
земята и разрешавал да бъде натоварена на подвозните камиони. Св. С.
маркирал натоварената на камионите дървесина. Св. А. издавал от пост
терминал превозни билети с посочване на регистрационния номер на
съответното превозно средство за превоз от временния склад до ТИР
станцията. Общо четири камиона извършвали подвоза. На ТИР станцията
работници претоварвали дървесината от камионите на ТИР. По същия начин
на товарния автомобил на жалбоподателя били претоварени и дървата за
огрев, които някои от четирите камиона бил извозил от временния склад до
ТИР станцията. Жалбоподателят чакал св. А. да му издаде превозен билет, за
да може да потегли. Докато жалбоподателят чакал, на място пристигнали
служители от РДГ Сливен, между които и свидетелите М.М. и И.Т., за да
извършват проверки по график. Измерили дървата, натоварени на автомобила
на жалбоподателя, и установили, че са 10 куб.м. простанствени. Известно
време след това на място пристигнал и св. А., който дал издадения в 14:07
часа превозен билет, в който било вписано количество 8 куб.м. габрова
дървесина. Свидетелите М. и Т., сравнявайки измереното количество и това,
записано в превозния билет, установили разлика от 2 куб.м. и пристъпили
към съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН). Съставител бил св. М., който описал следната фактическа
обстановка : „На 05.10.2021г в 13:50ч в местността Куза на територията на
община Котел съхранява в товарен автомобил марка Мерцедес рег. №
******** 2 куб.м. пространствени дърва за огрев в повече от посоченото в
превозен билет № 11293/00070, издаден за 8 куб. в 14:07 часа. Дървата са
маркирани с контролна горска марка.“ Посочено, че е нарушена разпоредбата
на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Актът е подписан от актосъставителя, както и от
2
И.Т. и Д. Ш., които са посочени като свидетели на установяване на
нарушение и на съставянето на АУАН. Жалбоподателят се подписал под
АУАН и същия ден получил препис от него. Заявил, че ще даде писмени
обяснения.
В момента на проверката св. М. изготвил проект на разписка серия
ЗООА, № 054726 за предаване на жалбоподателя на 2 куб.м. дърва за огрев на
отговорно пазене. На разписката липсва подпис на жалбоподателя.
Изпратен бил сигнал до РП Сливен за проверка с оглед данни за
извършено престъпление. Проверката приключила с постановление от
05.01.2021г за отказ да се образувана наказателно производство.
Въз основа на описания АУАН на 05.03.2021г било съставено
обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната фактическа обстановка
и на основание чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ Директорът на РДГ Сливен наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 120.00 лева и го
е осъдил да заплати в полза на ИАГ паричната равностойност на липсващите
вещи-предмет на нарушението, в размер на 77.35 лева. НП било връчено
лично на наказаното лице на 09.04.2021г, който го обжалвал в предвидения
преклузивен седемдневен срок.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателствени източници, прочетени и
приети от съда на основание чл.283 от НПК. Към доказателствения материал
съдът приобщи и се довери на показанията на четиримата разпитани по
делото свидетели М.М., И.Т., Ш. А. и И.С., чиито показания се допълват и са
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства.
Въз основа на така установеното съдът стигна по следните правни
изводи:
При извършване на служебна проверка дали са спазени всички
процесуални правила при образуване на административнонаказателната
процедура, съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да са нарушили съществено правото на защита на наказаното
лице и поставящи проверяващия съд в невъзможност да изследва
правилността на НП. При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното
НП са спазени изискванията, очертани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Доводите за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН са
3
голословни и декларативни и съдът не ги споделя. Както в АУАН, така и в
НП нарушението е описано с неговите обективни и субективни признаци и
така е удовлетворен минималния стандарт, очертан в ЗАНН, за пълнота на
фактическата обстановка. Изложеното води да извод, че не са допуснати
такива нарушения, които да водят до отмяна на НП само на това основание.
НП обаче е неправилно, тъй като не се установи жалбоподателят да е
извършил административното нарушение, за което е бил санкциониран.
Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ установява забрана за покупко –
продажба и др. разпоредителни сделки, товарене, транспортиране,
разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина,
непридружена с превозен билет. Както правилно се поддържа в жалбата,
проверяващите служители от РДГ Сливен са установили, че на товарния
автомобил на жалбоподателя са били натоварени 10 куб.м, а около 20 мин по-
късно му било издадено позволително за извоз на 8 куб.м.
Последователността на осъществяване на събитията във времето дават на
съда основание да приеме, че няма как жалбоподателят да съхранява дърва за
огрев, които все още не са му предадени. Съхранението като форма на
изпълнително деяние е мислимо в темпорално отношение едва когато е било
обективно възможно и е следвало да се издаде издаде превозен билет,
въпреки това не е издаден и въпреки това деецът съхранява дървесина,
действайки със съзнание, че я съхранява, без за нея да има издаден превозен
билет. В задълженията на горския стражар А. е било да провери какво
количество дърва са натоварени на автомобила на жалбоподателя и едва след
като се увери, че са натоварени толкова дърва, колкото са платени, да издаде
превозен билет. Като цяло, логиката в разсъжденията на свидетелите А. и С.
се свежда до умозаключенето, че щом на временния склад били натоварили
на неизвестен по делото камион 8 куб.м, то същото количество е натоварено и
на камиона на жалбоподателя, без някой от служители да извършва
непосредствен контрол по претоварването. Зле организираната работа по
извоза на дървесина не следва да рефлектира върху правната сфера на
жалбоподателя като потребител на услугите, предоставяни от ДГС Кипилово
и като краен резултат, НП следва да бъде отменено изцяло.
По претенциите за разноски :
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
4
се присъждат по реда на чл.143 от АПК, според ал.1-ва на който, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
представения към делото договор за правна помощ не се установя
договореното адвокатско възнаграждение да е било платено, поради което
претенцията за разноски подлежи на отхвърляне.
Следва да се отхвърли и претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид отмяната на
оспореното НП.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление **********/05.03.2021г на
Директора на РДГ Сливен като неправилно.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя В. С. В. за присъждане в
негова полза на разноските, които е направил по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на въззиваемата страна РДГ Сливен за
присъждане в нейна полза на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5