№ 1414
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110111076 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу В. С. Н., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 789,38 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Оборище“ № 80, вх. 1, ет. 4, ап. 11, аб. №
409206, ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 481,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 07.11.2022 г.; сумата от 15,86 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
09.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 2,82 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.11.2022 г. върху неплатената главница за
дялово разпределение, както и сумата от 0,84 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.12.2019 г. до 14.04.2021 г. върху платена главница за цена на услуга дялово
разпределение в размер на 11,84 лева за периода от м.11.2019 г. до м.07.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. №
67371/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
1
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва наличието на
облигационни отношения. Оспорва претенциите за дялово разпределение, като излага, че
същите не се дължат на ищеца, а евентуално на фирмата за дялово разпределение. Оспорва
и претенциите за мораторна лихва, като сочи, че липсват доказателства за изпадането в
забава. Прави изрично искане да не се допускат СТЕ и ССчЕ, като сочи, че не оспорва
обстоятелствата за доказване на които са направени исканията от страна на ищеца. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД не е взело становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия за имота в
претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
2
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия препис от Нотариален акт за учредено право на строеж
№ 199, том I, рег. № 2736, дело № 185/2002г. се установява, че на 27.06.2002г. е признато
право на строеж в полза на инвеститор за изграждане на пететажна жилищна сграда в
дворното място, находящо се в гр. София, ул. „Оборище“ № 80, като ответницата В. С. Н. е
запазила за себе си правото на строеж за построяване на апартамент № 11, находящ се на ет.
4 от сградата. Видно от приетото разрешение за ползване от 28.12.2007г. външното
топлозахранване и абонатната станция на жилищната сграда са въведени в експлоатация, а
видно от приетия протокол от общо събрание на етажните собственици от 30.01.2007г., към
посочената дата в сградата е била налице етажна собственост, с оглед на което са налице
всички предпоставки за възникване на облигационно правоотношение на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ между ищеца и ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот.
Наред с това ответницата е подала до ищеца и заявление–декларация за откриване на
партида на нейно име за процесния имот. Предвид гореизложеното и при липса на други
доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния
имот, следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на
топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния период е именно
ответницата като собственик на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост.
Както беше посочено по-горе обстоятелствата, че процесната сграда е топлоснабдена,
както и че ищцовото дружество е доставило през процесния период топлинна енергия в
топлоснабдения имот на стойност 2789,38 лева са безспорни по делото.
Относно цената на услугата дялово разпределение, съдът намира следното. Съгласно чл.
139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. В настоящия случай ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не твърди и не
доказва да е извършвал самостоятелно дяловото разпределение в процесната сграда, а
напротив – твърди, че то е извършено от лице по чл. 139а ЗЕ, а именно третото лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД. Към исковата молба е представен протокол от ОС на ЕС
на сградата 30.01.2007г., по силата на който етажната собственост е избрала да сключи
договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Нелбо Инженеринг“ ООД,
както и договор между етажната собственост и „Нелбо Инженеринг“ ООД. От друга страна
ищецът е представил и договор от 03.06.2020г., сключен на основание чл. 139в ЗЕ между
3
него и „Техем Сървисис“ ЕООД. В действителност, обаче, от приобщената по делото
доказателствена съвкупност не се установява дяловото разпределение за процесния имот и
период да е извършено от посоченото от ищеца дружество „Техем Сървисис“ ЕООД, нито
има доказателства то да е извършено от „Нелбо Инженеринг“ ООД. При това положение
единствено обективният факт, че услугата очевидно е извършена от някого, за да бъде
начислено процесното количество топлинна енергия, не съответства на изискванията за
пълно и главно доказване на иска за заплащане на цената на тази услуга. Ето защо
предявеният установителен иск за сумата от 15,86 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г. е недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Относно исковете за заплащане на лихва върху неплатена и върху платена главница за
дялово разпределение, същите са неоснователни не само поради непроведено доказване на
възникването на главничното вземане, но и поради липса на изпадане на длъжника в забава.
Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е
ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание,
липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за
дялово разпределение. Ето защо предявените установителни искове за сумата от 2,82 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.11.2022 г. върху
неплатената главница за дялово разпределение, както и сумата от 0,84 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 14.04.2021 г. върху платена главница за цена
на услуга дялово разпределение в размер на 11,84 лева за периода от м.11.2019 г. до
м.07.2020 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
4
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия. Видно от експертното заключение по
ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.11.2022г. върху главницата от
2789,38 лева се равнява на 481,34 лева, какъвто е и претендираният размер на лихвата.
На последно място, релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /09.12.2022г./ е погасено по давност вземането за цена
на доставена топлинна енергия по месечни сметки за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г.
включително. Вземането за м.07.2019г. е станало изискуемо на 14.09.2019г. с изтичане на
45-дневния срок считано от 01.08.2019г., и тригодишната давност за него е следвало да
изтече на 14.09.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че
давностният срок изтича на 21.11.2022г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането
за м.07.2019г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия
месец – м.08.2019г. е станало изискуемо на 15.10.2019г. и давността за него е следвало да
изтече на 15.10.2022г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на
22.12.2022г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.08.2019г. и
за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за
обхванатите от давността месеци се установява по размер едва след приключване на
5
съответния отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-
дневния срок за плащане на всяка от общите фактури, следователно давността за него не е
изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия от давността
период от м.05.2019г. до м.07.2019г. се дължи сумата от 20,72 лева, следователно за
необхванатия от давността период от м.08.2019г. до м.04.2021г. се дължи сумата от 2768,66
лева /2789,38 – 20,72/, до който размер и за който период искът следва да бъде уважен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2020г. до 07.11.2022г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
начислените върху нея мораторни лихви, независимо дали давността за тях е изтекла. В
случая обхванатия от давността период е част от първата от двете процесни общи фактури,
издадена на от 31.07.2020г., която е на стойност 1372,34 лева и върху нея е начислена
мораторна лихва в размер на 303,49 лева. Следователно при главница по общата фактура от
1351,62 лева /1372,34 – 20,72/, лихвата по тази фактура остава в размер на 298,91 лева.
Следователно мораторната лихва само върху непогасената по давност главница за доставена
топлинна енергия по двете общи фактури се равнява на 476,76 лева /298,91 + 177,85/. До
този размер предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 115,80 лева. С оглед уважената
част от исковете, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 114,22 лева. В
заповедното производство ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 465 лева, което съответства на минималния размер. С оглед отхвърлената част от
иска следва да му бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 6,33
лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
115,03 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът предели на 100 лева или общо 465,03
лева. С оглед уважената част от исковете, следва да му бъде присъдена сумата от 458,69
лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лева, който също не се явява прекомерен. С оглед отхвърлената част от
исковете, следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 8,85
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
6
ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
срещу В. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Оборище“ № 80, вх. 1, ет. 4, ап.
11, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. С. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 2768,66 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Оборище“ № 80, вх. 1, ет.
4, ап. 11, аб. № 409206, ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 476,76 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 07.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 67371/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над 2768,66 лева до пълния претендиран размер от 2789,38 лева и за периода от
м.05.2019г. до м.07.2019г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 476,76 лева до пълния претендиран размер от 481,34 лева,
предявения установителен иск за сумата от 15,86 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 09.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; предявения установителен иск за
сумата от 2,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до
07.11.2022 г. върху неплатената главница за дялово разпределение, както и предявения
установителен иск за сумата от 0,84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2019 г. до 14.04.2021 г. върху платена главница за цена на услуга дялово
разпределение в размер на 11,84 лева за периода от м.11.2019 г. до м.07.2020 г.,
ОСЪЖДА В. С. Н. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 114,22 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 458,69 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на В. С. Н. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 6,33 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 8,85 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7