№ 453
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500217 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район Люлин, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25 чрез юрисконсулт
Иван Недков, против Решение № 1397 от 17.11.2021г., постановено по гр. д.
№ 2087/2021 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил исковете на
въззивника против П. Ж. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх.
*, ет. *, ап. *, за установяване със сила на пресъдено нещо, че на основание
чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззиваемият - ответник дължи на
дружеството следните суми: 648,50 лв. - непогасена главница по договор за
паричен заем № 3242453/ 06.06.2018 г., сключен между въззиваемия и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; 39,90 лв. - договорна лихва по посочения договор за
кредит за периода от 06.12.2018 г. до 14.03.2019 г.; 105,59 лв. - мораторна
лихва за периода от 07.12.2018 г. до 28.01.2021 г., както и законната лихва,
начислена върху главницата за периода от 29.01.2021 г. до окончателното
плащане, които вземания са прехвърлени на въззивното дружество с
Приложение № 1/01.01.2020 г. към Договор за цесия от 16.11.2010 г. и за
1
които суми по ч. гр. д. № 697/ 2021 г. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същото решение
съдът е осъдил въззивното дружество на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да
заплати на адв. Михаел Любомиров Любомиров от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява
въззивникът, който моли съда да отмени атакуваното решение с което са
отхвърлени исковете, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, както и поради неправилност и незаконосъобразност.
Излага съображения. Въззивникът сочи на произнасяне по непредявен иск,
тъй като съдът е обсъждал претенция за неустойка, каквато не е
претендирана. Счита, че съдът неправилно се е позовал на неравноправни
клаузи в производството по чл. 422 от ГПК.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от П. Ж. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.
*, чрез адвокат Николай Илчев от САК, с който намира въззивната жалба за
допустима, но неоснователна. Излага съображения. Моли съда да потвърди
решението.
По делото е подадена частна жалба от адвокат Красимира Билева, със
съдебен адрес: гр. София, ул.“ Гургулят“ № 31, офис-партер, против
Определение № 4565/21.12.2021 г., с което е оставена без уважение молбата
на адв. Билева, в качеството й на процесуален представител на П.М., за
изменение на Решение № 1397/17.11.2021 г., постановено по гр. д. №
2087/2021 г. на БОС. Счита определението за неправилно, постановено в
противоречие на процесуалния закон и практиката на ВКС. БРС неправилно е
приел искането за изменение, а не за допълнение на решението. Моли съда за
отмяната му и удовлетворяване на молбата. Излага съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица и са процесуално
допустими.
Пред БРС са предявени претенции по чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че на 06.06.2018 г. между „Изи Асет
2
Мениджмънт“ АД и П. Ж. М. е сключен договор за паричен заем № 3242453,
с който дружеството е предало на въззиваемата страна в качеството й на
заемател сумата от 1500 лева, като М. се е задължил да я върне на 20
двуседмични вноски, всяка от които на стойност от 86,05 лева. Съгласно чл.4
от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение с
поръчителство, което да бъде дадено от лице, отговарящо на съответни
изисквания съгласно т.1 или банкова гаранция по т.2 от договора, а при
липсата на обезпечение се дължи неустойка в размер на 1051,80 лева, платима
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, към която се добавя сума от
52,59 лева, съгласно погасителния план. Не се спори, че сумата от 1500 лева е
получена от въззиваемия.
За да постанови обжалвания резултат по делото първоинстанционният
съд е счел, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1 –
4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът не отговаря на
законовите изисквания поради което на основание чл.22 от ЗПК е
недействителен. Отчел е обстоятелството, че е платена общо сумата от 1675
лева, с което заемът е върнат, поради което претенцията е отхвърлена.
Първоначално производството по делото е започнало по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
въззивното дружество срещу въззиваемия. Със Заповед №260320 от
01.02.2021 г., постановена по ч.гр.д. №697/2021 г. по описа на БРС съдът е
разпоредил длъжникът М. да заплати на въззивника сумата от 648,50 лева,
39,90 лева – възнаградителна лихва за периода 06.12.2018 г. – 14.03.2019 г.,
обезщетение за забава от 150,59 лева от 07.12.2018 г. – 27.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на
28.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в
размер на 75 лева. След подаване на възражение е предявена исковата молба
по настоящото производство.
Видно от представения Договор за паричен заем №3242453 от
06.06.2018 г. първоначално договорът е сключен между въззиваемата страна и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. В последствие с рамков договор за цесия от
16.11.2010 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Агенция за
събиране на вземания ООД вземането е прехвърлено на настоящия въззивник.
3
Цесията е надлежно съобщена в съответствие с чл.99 ал.3 от ЗЗД като
цедентът е издал потвърждение за извършената цесия съгласно Приложение
№ 1 от 01.01.2020 г., като на ред 69 е вписано вземане на първоначалния
кредитор към ответника по процесния договор. В договора е посочено, че
годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 41,37%. Съгласно
разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, включващ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни
възнаграждения от всякакъв вид, включително и дължими на посредниците
суми за сключване на договора, посочени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,
ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на МС
на РБ, като в ал.5 е посочено, че клаузи по договор надвишаващи
определените по ал.4 се считат за нищожни. Както беше посочено по-горе
определеният размер на ГПР в случая е 41,37% и в този смисъл не е налице
хипотезата на чл.19 ал.5 от ЗПК, тъй като размерът е под максимално
допустимия размер на ГПР от 50%.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното в
обжалвания съдебен акт, поради което намира, че посочените в издадената
заповед суми са дължими, в това число остатъчна главница от 648,50 лева,
обезщетението за забава от 150,59 лева и възнаградителна лихва от 39,90
лева. По отношение на възнаградителната лихва, дължимостта й произтича от
обстоятелството, че същата представлява цената на отпуснатия кредит, който
следва да бъде заплатен от кредитополучателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че решението следва да бъде
отменено, а претендираните суми присъдени.
Що се отнася до подадената частна жалба против Определение №
4565/21.12.2021 г. по гр.д. №2087/2021 г. на БРС, с което е оставена без
уважение молбата на адвокат Билева по чл.248 от ГПК за присъждане на
сумата от 360 лева за подадено възражение в заповедното производство,
съдът намира същата за неоснователна с оглед резултата по делото пред
настоящата съдебна инстанция, тъй като на въззиваемата страна разноски не
се следват.
4
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 1397 от 17.11.2021г., постановено по гр. дело
№ 2087/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №
25 чрез юрисконсулт Иван Недков, против П. Ж. М., ЕГН ********** от гр.
Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, че последният дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕИК ********* следните суми: 648,50 лв. - непогасена
главница по договор за паричен заем № 3242453/ 06.06.2018 г., сключен
между въззиваемия и „Изи Асет Мениджмънт“ АД; 39,90 лв. - договорна
лихва по посочения договор за кредит за периода от 06.12.2018 г. до
14.03.2019 г.; 105,59 лв. - мораторна лихва за периода от 07.12.2018 г. до
28.01.2021 г., както и законната лихва, начислена върху главницата за
периода от 29.01.2021 г. до окончателното плащане, които вземания са
прехвърлени на въззивното дружество с Приложение № 1/01.01.2020 г. към
Договор за цесия от 16.11.2010 г. и за които суми по ч. гр. д. № 697/ 2021 г. на
БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
ОСЪЖДА П. Ж. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район Люлин, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25, сумата от 75 лева –
разноски по делото направени в заповедното производство.
ОСЪЖДА П. Ж. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район Люлин, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25, сумата от 625 лева –
разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Красимира
Билева, със съдебен адрес: гр. София, ул.“ Гургулят“ № 31, офис-партер,
5
против Определение № 4565/21.12.2021 г. по гр.д. №2087/2021 г. на БРС, с
което е оставена без уважение молбата на адвокат Билева по чл.248 от ГПК за
присъждане в лично качество на сумата от 360 лева за подадено възражение в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6