Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 09.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 34 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез адвокат С.К.,
срещу Решение № 260159/08.12.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по
ВНАХД № 1889/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № В -0047263/02.09.2020г. на директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със
седалище:***, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Т.Б.“
ЕАД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл. 222а от ЗЗП, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Сочи се още, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение, тъй като в случай между него и лицето не е сключван договор за
продажба, а договор за лизинг, като от това следва, че юридическото лице няма
качеството на „продавач“ по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП. Отделно от това,
касаторът сочи, че техническата неизправност на апарата е установена от
оторизиран сервиз, който е констатирал връзка между причиняването ѝ и
поведението на потребителя, поради което за дружеството не се породило
задължението, визирано в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Поради това се отправя
претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП, а в условията
на алтернативност санкцията да бъде редуцирана до законовия ѝ минимум. Претендира присъждане на разноски. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не
се представлява.
Ответната страна, КЗП,
гр. Варна, не изразява становище. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството –
жалбоподател извършва търговска дейност в обект- магазин „Теленор“ за продажба
на телекомуникационни стоки и услуги, находящ се в гр.Шумен, бул. „Велики
Преслав“ № 6.
На 07.07.2020г. била извършена
проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП - гр.Шумен, по повод постъпила
потребителска жалба с Вх. № В – 01 – 248/ 29.06.2020г.
В хода на проверката, в
търговския обект било установено, че по повод закупен чрез лизинг мобилен
телефон „APPLE“; модел „Iphone XS“ на 11.09.2019г., който проявил дефект – изключва
се безпричинно, била предявена рекламация от потребителя, първоначално на
13.03.2020г. с протокол № *********, в който, като особени белези на телефона е
посочено – драскотини по дисплей заден капак, а като повреди е отразено – „дисплеят
става зелен“.
С протокол № *********
от 17.03.2020г. телефонът бил върнат, за изключване лично от клиента на въведената от него функция „Find My Iphone“.
След изключване на функцията, отново била предявена рекламацията. Със сервизен
протокол с № ********* от 20.03.2020г. било отказано гаранционно обслужване на
апарата – поради следи от силна корозия по платката на апарата и СИМ
поставката.
При приемането на
рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, като описание на повредата било
отразено „дисплея става зелен“. Като особени белези на телефона е посочено –
драскотини по дисплей заден капак, а като външни белези - драскотини, ожулен.
При приемането не била направена констатация за наличие на следи от силна
корозия по платката, като също не е отбелязано състоянието на сензора за проникване
на влага и вода.
За изясняване на
обстоятелствата било изискано становище от търговеца, относно изложеното в
жалбата, както и да се представят доказателства, че преди приемането на
рекламация в обекта, същият е бил със силна корозия по платката и доказателства,
че производителят е упълномощил „Теленор“ да извършва ремонт на Iphone.
В становището /стр. 25/
търговецът посочил, че устройството е постъпило за ремонт на 13.03.2020г. с
проблем – с ON/OF, като, е установено, че не е изключена функция „Намери моето
устройство“, за която се изисква Apple ID и парола и може да бъде изключена
само от клиента, който я е въвел. На 17.03.2020г., от сервиза телефонът бил
върнат за изключване на функцията, след което била предявена отново рекламация
със същия описан проблем. При отварянето на устройството, техническо лице
установило наличие на силна корозия по платката на апарата и СИМ поставката,
която била видна от снимката. От страна на търговеца били представени становище
и снимков материал.
Проверяващите установили,
че търговецът не е привел потребителската стока в съответствие на договора за
покупко–продажба, като чрез протокол с № ********* от 20.03.2020г. било
отказано на потребителя гаранционно обслужване на апарата – поради следи от
силна корозия по платката на апарата и СИМ поставката , което е преценено
като нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
На 27.07.2020г., на
дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № К-0047263, като актосъставителят описал своите констатации и
квалифицирал нарушението като такова по чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, приемайки, че е осъществено нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП
на 20.03.2020г. Актосъставителят отразил в АУАН, че това нарушение е поредно, с
над три влезли в сила НП. Актът за установяване на административно нарушение
бил съставен на 27.07.2020г. на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от ЗЗП
и връчен на упълномощено лице, подписан без възражения.
Впоследствие дружеството
не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдебният състав извел и решаващия си извод относно
безспорната установеност на вмененото на дружеството неизпълнение, поради което
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са
налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата
на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Видно от обстоятелствената
част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция
за това, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното
деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от
ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в
рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената
санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора
за продажба. В тази връзка, закономерно органите на КЗП са установили датата на
извършване на нарушението, посочена в НП.
На следващо място,
следва да се посочи, че макар отношенията между търговеца и лицето да са
регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Шуменският административен съд нееднократно е посочвал,
че лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна
стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на
рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката
в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил
спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че
клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения,
поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси,
централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение
на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на
потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на
чл. 1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан
повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията по
привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя
до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват
стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса
и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме,
че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно
тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не
съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на
потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е
възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните
изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане
на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при
основателност на претенцията. Именно от този момент - когато търговецът е приел
рекламацията за редовна, е започнал да тече и едномесечният срок за привеждане
на стоката в съответствие с договора за лизинг. Ако буквално се прилага изразът
„договор за продажба“, би означавало да бъде толерирано противоправното
поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици
в ущърб на интересите на потребителите.
Прочитът на приобщените
доказателства налага извод и за безспорната установеност на приписаното на
дружеството неизпълнение. Видно от наличните материали, условията, при които не
се признава гаранцията, са „всички случаи на повреди, причинени от неправилна
употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за
поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства
или други външни въздействия, в противоречие с изискванията на производителя“.
Според предварително обявените условия, гаранцията може да бъде отнета, ако повредата
се дължи на неправилна употреба от страна на потребителя, включително и на
изпускане на апарата. В настоящия случай не се установява, че повредата на
мобилния апарат се дължи на поведението на клиента, доколкото липсват
констатации в тази насока от приемащия рекламацията служител на търговеца. Като
забележки при приемането му са описани единствено драскотини, но липсват
констатации относно състоянието на влаговия индикатор. Едва в сервиза е
установена повреда, която е обвързана със соченото от търговеца мокрене на
апарата, което е послужило като основание за отпадане на гаранцията. Тук е
мястото да се отбележи, че освен липсата на констатации на служителя, приел
апарата в магазина, по делото липсват каквито и да е доказателства,
установяващи, че към момента на
предявяване и приемане на рекламацията, апаратът вече е бил мокрен с размит
стикер за влага, като в този смисъл се налага извод за липсата на
причинно-следствена връзка между установения дефект и констатациите в сервиза. Нещо
повече, по делото не се спори, че мобилният апарат е сертифициран със
съответния клас на водоустойчивост – обстоятелство, отразено и от самия
търговец в протеклата кореспонденция между него и органите на КЗП. Въпреки
това, в сервизния протокол основанието за отказване на гаранционното обслужване
е описано като резултат от силно въздействие от вода, без обаче да е обследван
въпроса дали визираната от сервизните служители корозия е резултат от
поведението на потребителя.
По отношение на направеното
възражение в касационната жалба за изминал 6 месечен срок и съответно липса на
презумпция за несъответствие, съдът намира същото за неоснователно. В чл. 108
от ЗЗП е регламентирана оборима презумпция, че проявеното несъответствие до 6
месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето
ѝ, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството
на стоката или характера на несъответствието. В случая е установено, че
рекламацията е направена след изтичане на визирания в чл. 108 от ЗЗП 6-месечен
срок /договорът за лизинг е сключен на 11.09.2019г., а първата рекламация е
предявена на 13.03.2020г./. Смисълът на посочената разпоредба е, че в
6-месечния срок от продажбата, всяко несъответствие на стоката с договора за
продажба се приема, че е съществувало при доставянето ѝ, т. е. в този
срок не следва да се търси причината за несъответствието. Тази разпоредба не
променя задължението на търговеца по чл. 105 от ЗЗП, което той е длъжен да
изпълнява в срок до 2 години от доставянето на стоката. В контекста на
изложеното, касационният състав споделя мотивите на съда, че отказът на
търговеца да удовлетвори предявената рекламация се явява неаргументиран и
недоказан, при което не се установява, че описаните дефекти се дължат на
неправилна употреба на устройството. След като не е доказано по категоричен
начин, че дефектите, които показва стоката, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, в случая на твърдяна корозия, то
търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като
не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за
установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП,
като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е
неоснователно. Деятелността не разкрива белезите на „маловажно административно
нарушение“ и законосъобразно дружеството е било санкционирано. Размерът на
имуществената санкция е правилно определен, като на съда е служебно известно
обстоятелството, че търговецът е санкциониран за аналогични простъпки, при
което за постигане на целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН, закономерно му е било
определена санкция в максимален размер.
До аналогични изводи е достигнал и
районният съд, излагайки съответните правни аргументи и мотивирайки своите
възприятия в унисон със закона, което налага обжалваният съдебен акт да бъде
оставен в сила.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260159/08.12.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1889/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, Влязло в сила на 09.03.2021 г.