№ 47537
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110139027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от Д.
К. Е. срещу „Лендиво“ ООД за прогласяване на нищожност на Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, №90544/20.10.2024 г.
В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора за
кредит по реда на ЗПФУР, по който ищецът е договарял като потребител.
Предоставена е заемна сума от 600,00 лв., при ГПР 42,58 %, с уговорка в чл. 27,
ал. 1 за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение в размер 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през
който не е предоставено. Според чл. 17, ал. 1 от договора в рамките на три дни от
сключването на договора ищецът трябвало да предостави обезпечение на
кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. Поръчителят
следвало да отговаря на конкретно посочени в общите условия изисквания.
Начислената неустойка се заплащала периодично заедно с вноските на
погасителния план, а в случая с една вноска при неустойка от 162,00 лв. Намира
съглашението за недействително поради противоречие със закона, а именно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото обявеният ГПР не съответства на
действителните общи разходи по кредита, каквото естество има неустойката по
чл. 27, ал.1, вр. чл. 17, ал.1 от договора. Счита, че предвиждането й в договора е
без право на избор за потребителя и противоречи на добрите нрави.
Ответникът оспорва иска с доводи, че поначало на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея; договорът за кредит
отговаря на всички изисквания на нормативната уредба, приложима при
сключването му – ЗПФУР, ЗПК, ЗЕТ, ЗЕДЕП; договорът е сключен при
информиран избор на потребителя относно съдържанието му; уговорената
неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, защото кредитодателят е
длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора,
а тя може да се начисли след неизпълнение, респ. след сключване на договора;
уговорката за неустойка е действителна като санкция за неизпълнение, в случай
че кредитополучателят не изпълни задължението по чл. 17, ал. 1 от договора, а
съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води
1
задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните; условията
за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на
икономическата обстановка в страната.
По реда на чл. 211 от ГПК „Лендиво“ ООД е предявило срещу Д. К. Е. насрещен
осъдителен иск по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, под евентуалност с правна
квалификация по чл. 23 от ЗПК, за заплащане на сумата 600,00 лева –главница,
представляваща неизплатената заемна сума по Договора, ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба. Твърди се, че ответникът е в пълно
неизпълнение на паричното задължение за връщане на заемната сума, съгласно
уговореното. Претендира при недействителност на договора дължимата чиста
стойност на кредита, 600,00 лева – заемната сума по Договора, ведно със
законна лихва от датата на подаване на искова молба.
Ответникът не спори, че дължи чистата стойност на кредита и твърди, че е
погасил в хода на процеса на 29.10.2025 г., ведно със законната лихва. По
евентуална претенция за съдебни разноски по насрещния иск излага подробни
съображения защо не дължи.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от
ЗЗД е да установи пълно и главно, че договора за заем/оспорената клауза са
сключени в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В
доказателствена тежест на ответника е да установи, че оспорените клаузи от
договора за заем са индивидуално уговорени.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск по чл. 9 от ЗПК е да
докаже валидно сключен договор за кредит, основание и размер на иска, в т.ч.
изискуемост на паричното вземане, съобразно изложеното в искова молба. При
установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил
предявеното парично вземане.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между ищецът, като кредитополучател, и
ответното дружество, като кредитор, е сключен Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние, №90544/20.10.2024 г., по който заемните
средства са усвоени; аритметично ако сумата за неустойка по чл. 27, ал.1, вр. чл.
17, ал.1 от договора, се включи в ГПР по договора за кредит, то същият ще
надвиши 50 %; на 29.10.2025 г. ищецът и ответник по насрещен иск е заплатил
на „Лендиво“ ООД сумата 614,99 лв. – заемната сума, ведно със законната лихва.
Представените от страните документи са допустими и относими; искането по чл.
195 от ГПК на ищеца не е необходимо.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
2
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК-ССчЕ на ищеца Е..
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че
признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание
по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че:
1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението
има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на
медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54,
ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от
изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91
от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.02.2026 година от 09,50 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца
„Лендиво“ ООД и препис на отговор на насрещна искова молба, с приложения.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3