РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Карлово, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200273 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 48 от 11.05.2021 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, на „Х.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с. В., ул.“П.“ № **,
представлявано от С. М. Г. е наложена имуществена санкция на основание
чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите /ЗВ/ в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл.48 ал.1 т.13 от ЗВ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище, депозирано по делото поддържа
жалбата. Твърди допуснато нарушение на процесуалните правила.
1
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Б.- упълномощен, който иска от съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Излага доводи. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства- наказателно постановление №
48/11.05.2021 г., възражение срещу АУАН, декларация по чл.194б от ЗВ,
декларация във връзка с наложените забрани и ограничения по Наредба № 3,
ДВ бр.88/2000 г., уведомително писмо от ВиК, АУАН, известие за доставяне
на наказателно постановление, заповед № РД-03-12/15.01.2021 г., известие за
доставяне на покана за съставяне на АУАН, покана, констативен протокол №
ПВ1-256/14.12.2020 г., констативен протокол № ПВ1-213/28.10.2020 г., и взе
предвид доводите на страните, намери за установено следното:
Атакуваното наказателното постановление е връчено на дружеството-
жалбоподател на 13.05.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на
19.05.2021 г., поради което съдът намира, че същата се явява подадена в
изискуемия седемдневен срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна, макар и не по посочените в нея
мотиви.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Експерти на БДИБР извършили проверка на дружеството- жалбоподател
във връзка със стопанисван от него обект в с. В., оборудван с водовземно
съоръжение. При проверката било установено, че за водоизточника нямало
учредена санитарно- охранителна зона, съгласно изискванията на Наредба №
3 от 16.10.2000 г. В тази връзка със съставения за целта на проверката
констативен протокол № ПВ1-213 от 28.10.2020 г. били дадени предписания
на управителя на дружеството- жалбоподател да подаде в БДИБР заявление
за учредяване на СОЗ около водоизточника, съгласно изисквания на Наредба
№ 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и
2
експлоатация на санитарно- охранителните зони около водоизточниците и
съоръженията за питейно- битово водоснабдяване, със срок за изпълнение на
предписанието 30.11.2020 г.
От извършена проверка в деловодството на БДИБР било установено, че
към 14.12.2020 г. така даденото предписание не било изпълнено, тъй като не
постъпили документи, удостоверяващи неговото изпълнение, за което бил
съставен констативен протокол ПВ1-256/14.12.2020 г.
Във връзка с констатираното била изпратена покана на дружеството чрез
неговия управител за явяване на 15.01.2021 г. от 10,00 до 12,00 часа в БДИБР
във връзка със съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 22.12.2020 г.
На 15.01.2021 г. в присъствие на управителя на дружеството-
жалбоподател бил съставен от оправомощено длъжностно лице процесния
АУАН, с който било прието, че констатираната на 14.12.2020 г. липса на
представени документи в БДИБР, съгласно издадените и надлежно получени
от дружеството предписания представлява извършено на 01.12.2020 г.
нарушение на чл.48 ал.1 т.13 от ЗВ, а именно неизпълнение на задължително
предписание, издадено от компетентно длъжностно лице.
Съставеният АУАН бил връчен на управителя на дружеството, който го
подписал и на 18.01.2021 г. депозирал възражения срещу констатациите в
него, като заявил, че тръбния кладенец се ползвал само за битови питейни
нужди, като започнала подготовката на изискуемите документи за учредяване
на санитарна зона.
На 11.05.2021 г. Директора на БДИБР издал атакуваното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението,
на дружеството- жалбоподател била наложена имуществена санкция на
основание чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.48
ал.1 т.13 от ЗВ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
При извършената служебна проверка за законосъобразност на
3
атакуваното наказателно постановление съдът намери, че същото страда от
съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това
основание, без да е необходимо се изследва въпроса дали санкционираното
лице е извършило вмененото му нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени
задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. В случая АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42 т.3
от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в него на мястото на
извършване на административното нарушение, което нарушение е пренесено
и в атакуваното наказателно постановление. В текстовото описание на
последното е посочено, че деянието е установено при проверка по документи
за обект, находящ се в землището на с. В., стопанисвано от юридическото
лице „Х.“ със седалище в с. В.. Извършено е препращане към констативен
протокол за извършена проверка от 14.12.2020 г., в който е отразено, че
същата е извършена на място в БДИБР.
Описано по този начин мястото на извършване на нарушението е
неясно. За да е налице яснота относно този задължителен реквизит на акта и
на наказателното постановление следва освен индивидуализирано по начина,
посочен от актосъставителя, да е посочено кое е населеното място, в което се
приема, че е извършено нарушението. Безспорно е в случая, че мястото,
където е било дължимо съответното действие, което е следвало да
предприеме жалбоподателят в изпълнение на даденото му предписание е в гр.
Пловдив, където се намира компетентната БДИБР и където изрично му е било
предписано да представи документацията, Прието е от контролния и
наказващия орган жалбоподателят да е осъществил процесното нарушение
чрез бездействие, което се осъществява на мястото на дължимото действие, а
именно в гр. Пловдив, а същевременно неправилно е обвързано с адреса на
обекта, намиращ се в с. В.. Мястото на извършване на нарушението е
задължителен реквизит за съставения акт за установяване на нарушението и
за издаденото въз основа на него наказателно постановление, и неясното му и
неточно посочване, е нарушение на императивните разпоредби, съответно на
чл.42 т.3 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо
4
правото на защита на наказаното лице, тъй като води до невъзможност да
разбере къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. На следващо място
посочването на мястото на извършване на нарушението е задължителен
реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление и предвид разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН,
относно местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и в този смисъл
условие за тяхната редовност и законосъобразност. Посоченото нарушение е
достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото изрично стореното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 48 от 11.05.2021 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, на „Х.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с. В., ул.“П.“ № **,
представлявано от С. М. Г. е наложена имуществена санкция на основание
чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.48 ал.1 т.13 от
ЗВ..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5