№ 790
гр. Сливен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230103229 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск за присъждане на
ежемесечна издръжка с правно основание чл.143 СК за бъдещ период и към
този иск обективно и кумулативно е съединен иск с правно основание чл. 149
СК за присъждане на издръжка за минал период. Движи се по реда на глава
ХХV “Бързо производство” ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата С. А. Й., ЕГН: ********** от гр. ****, в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете Х В И, ЕГН:
**********, родено на **** г. посочва, че ответникът В. В. И., ЕГН:
********** от гр. **** бил баща на детето, с които се били разделили
няколко месеца след раждането на детето. Ищцата не му била
възпрепятствала контактите с детето, но той не му бил заплащал издръжка, а
само понякога му бил давал по 10-20 лв., когато било при него. През
септември 2021 г. му бил дал по нейно настояване сумата от 200 лв.,
необходима на детето за подготовка за училище. През месец март 2022 г. й
бил дал сумата от 60 лв., през м. април 2022 г. сумата от 50 лв., през месец
юни сумата от 50 лв. Детето било ученичка в ОУ „Панайот Хитов“ и през
учебната 2022/2023 г. щяло да бъде в пети клас. Твърди, че ответникът не бил
участвал по никакъв начин в отглеждането на детето и в поемането на
неговите разходи за задоволяване на потребностите му. С 1 порастването на
1
детето се били увеличили и неговите разходи за храна, облекло, училищни
пособия и за извънкласни занимания, а и икономическата обстановка в
страната се била променила. Заявява, че ответникът от раждането на детето до
настоящия момент не бил заплащал издръжка и непосредствените грижи за
детето били поети от нея. Имала брак с друго лице Румен Божанов Йорданов,
от които също имала родено едно малолетно дете Даниела Руменова, родена
на 24.03.2015 г. Към настоящия момент била безработна и не била получавала
обезщетение за безработица. Живеела заедно със съпруга й и децата й под
наем. Ответникът бил работил и бил получавал трудово възнаграждение в
размер на 900 лв. Нямал задължения към други деца. Иска от съда да осъди
ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Х В И, родено на **** г. в размер
на 220 лв. от датата на постъпване на исковата молба28.07.2022 г. ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до навършването на
пълнолетие или до настъпването на други законоустановени причини за
изменението или прекратяването й. Моли на основание чл. 149 СК съдът да
осъди ответника да й заплати в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете Х В И, родено на **** г. издръжка за минал
едногодишен период от време от 01.07.2021 г. до 31.07.2022 г. в общ размер
на 2040 лв. Претендира деловодни разноски.
Ответникът не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален
представител, като прави искане за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 238 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, който е редовно призован, не се явява,
не се представлява и не взема становище по исковете, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съобразно чл.239
ал.1 от ГПК, на страните, в частност на ответника, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Предявеният от ищцата в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Х В И, родена на **** година иск по чл.
2
143 от СК и иск по чл.149 от СК са вероятно основателни, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства и изготвения по делото социален доклад, поради което
е налице и предпоставката по чл. 239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК.
Ищцата успя да докаже нуждите на детето обуславящи необходимостта
да му бъде заплащана издръжка в претендирания размер и възможностите на
насрещната страна да заплаща издръжка в претендирания размер. Ответната
страна не доказа да е заплащала издръжка на детето през изминалия
едногодишен период от 01.07.2021 година до 31.07.2022 година.
На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви
съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239 ал.2 от ГПК настоящото
неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Искът за издръжка не е искът за
който ГПК предвижда изрична забрана за постановяване на неприсъствено
решение, каквито са брачните искове по чл. 324 ГПК, исковете за
гражданското състояние по чл.334 ГПК и исковете по чл. 339 ГПК относно
поставянето под запрещение.
Предвид горното, предявените искове по чл.143 от СК и по чл. 149 от
СК, следва да бъдат уважени изцяло, като ответникът бъде осъден да заплаща
на ищцата като майка и законен представител на малолетното дете Х В И,
ежемесечна издръжка в размер на 220 лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 28.07.2022 година, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до навършване на пълнолетие или до настъпване на други
законови причини за изменението или прекратяването й.
На основание чл. 149 от СК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата като майка и законен представител на малолетното дете Х
В И и издръжка за минал едногодишен период от време от 01.07.2021 година
до 31.07.2022 година в общ размер на 2040 лева.
Съдът не постановява предварително изпълнение на съдебното решение
в частта на присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК,
доколкото постановеното неприсъствено решение на основание чл.239 ал.4 от
ГПК не подлежи на обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява
3
основателна претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото
съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в
доказан размер от 350,00 лв., които следва да се възложат в тежест на
ответника.
Ответникът не сезира съда с претенция за разноски и съдът не дължи
произнасяне.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на
ответника – осъдена страна следва да бъде възложена дължимата държавна
такса, върху присъдения размер на месечната издръжка в размер на 316,80
лева, както и дължима държавна такса, върху издръжката за минал период от
време в размер на 81,60 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК В. В. И. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАЩА на С. А. Й. с ЕГН **********,
като майка и законна представителка на малолетното дете Х В И с ЕГН
**********, родено на **** година и двете с постоянен адрес: гр. ****
месечна издръжка за детето в размер на 220,00 лева, считано от 28.07.2022
година до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други
законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК В. В. И. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Й. с ЕГН **********,
като майка и законна представителка на малолетното дете Х В И с ЕГН
**********, родено на **** година и двете с постоянен адрес: гр. **** сумата
от 2040,00 лева, съставляваща издръжка за минал едногодишен период от
време от 01.07.2021 година до 31.07.2022 година.
ОСЪЖДА В. В. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. Й. с ЕГН **********, сума в размер на 350,00 лева,
представляваща направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. В. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. **** ДА
4
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС,
дължимата държавна такса, върху присъдения размер на месечната издръжка
в размер на 316,80 лева, както и дължима държавна такса, върху издръжката
за минал период от време в размер на 81,60 лева.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5