Р Е Ш Е Н И Е
№ 246, 18.01.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 09.01.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3281 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът И.П.И. с ЕГН **********,***, твърди, че има
вземания срещу М.Г.В., произтичащи от издадени от последния на *** два записа
на заповед, посредством които се е задължил да му заплати съответно на ***
сумата от 6200 лева и на *** сумата от 11000 лева, като за тях той се снабдил
със заповеди за изпълнение и изпълнителни листове съответно по ч. гр. д. № 8304
по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2008 г. и по ч. гр. д. № 8305
по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2008 г., с оглед на което е
кредитор на В.. Твърди се още, че последният също имал вземане срещу него
съгласно изпълнителен лист № *** в размер на 1237 лева, което прехвърлил на
втория ответник С.З.Ч. посредством сключен помежду им на ***. Договор за цесия.
Ищецът счита, че договорът за цесия има за цел увреждане на интересите му, тъй
като препятства извършване на извънсъдебно прихващане на насрещните вземания до
размера на по-малкото то тях. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че сключеният между ответниците на *** договор за цесия е
относително недействителен спрямо него. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците М.Г.В. с ЕГН **********, и С.З.Ч. с ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес ***, офис № ***, представлявани от
пълномощника им ** Т.Ч., оспорват предявения иск, като твърдят, че ищецът няма качеството на кредитор на М.В., тъй като
вземанията му срещу него по двете ценни книги са погасени по давност, поради
което молят съда да го отхвърли като неоснователен. Претендират присъждане на
разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Продължение на решение по гр. д. № 3281/17 г. на РСПд
– стр. 2/3
За защита срещу действия на длъжника, с които последният
съзнателно намалява имуществото си, законът в чл. 135, ал. 1 ЗЗД предоставя на
кредитора искова защита, като постановява, че : „Кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът се договаря, трябва също да е
знаело за увреждането.”
Активно легитимиран по отменителния иск по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД може да бъде както обезпечен, така и необезпечен кредитор, чието
вземане е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за
недействително се иска, като законът допуска предявяване на иска и преди
възникване на вземането, само ако действието е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора, а за успешното му
провеждане следва да се установят следните предпоставки : увреждащо действие и
знание за увреждането.
Ищецът основава качеството си на кредитор на ответника
В. на твърдението си, че има вземания срещу него, произтичащи от издадени от
последния на *** два записа на заповед, с които се е задължил да му заплати
съответно на *** сумата от 6200 лв. и на *** сумата от 11000 лв., като видно от
приложеното за послужване към настоящото дело гр. д. № 6929 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2017 г. спорът относно съществуването на тези
вземания е решен с постановено по него на 27.09.2017 г. решение № 3327, влязло
в сила на 26.06.2018 г., с което е признато за установено, че И.И. не дължи на
М.В. : сумата от 6200 лв. съгласно запис на заповед от ***, с падеж – *** ведно
със законната лихва от *** до окончателното й изплащане, както сумата от 324
лв. деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на *** по ч.
гр. д. № 8304 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2008 г., както и
сумата от 11000 лв. съгласно запис на заповед от ***, с падеж – *** ведно със
законната лихва от *** до окончателното й изплащане, а също и сумата от 470 лв.
деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на *** по ч. гр.
д. № 8305 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2008 г., поради
погасяването им по давност.
Съгласно чл. 229, ал. 1 и чл. 297 ГПК спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като влязлото в сила решение
е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република България, с оглед на което въз основа на влязлото в сила
решение постановено по гр. д. № 6929 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр.
с. за 2017 г., с което е признато за установено, че ответникът В. не дължи на
ищеца вземанията по двата записа на заповед, то в разрез с твърденията на
последния настоящият състав намира, че той няма качеството на кредитор по
отношение на ответника В., поради което същият не е материално правно
Продължение на решение по гр. д. № 3281/17 г. на РСПд
– стр. 3/3
легитимиран
по предявения иск и същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника В. сумата от 300 лв.
разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Ч. сумата от 300 лв.
разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.И. с ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че е относително недействителен
спрямо него сключеният между М.Г.В. с
ЕГН **********, и С.З.Ч. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***,
офис № ***, на ***. Договор за цесия, посредством който В., в качеството му на
цедент, е прехвърлил безвъзмездно на Ч., в качеството му на цесионер, цялото си
вземане в размер на 1237 лв. присъдено с решение № 3851/19.11.2015 г. по гр. д.
№ 8545 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр. с. за 2015 г. и за което се е
снабдил с изпълнителен лист № ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.П.И. с ЕГН **********,***, да заплати на
М.Г.В. с ЕГН **********, сумата от 300 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА И.П.И. с
ЕГН **********,***, да заплати на С.З.Ч. с ЕГН **********, сумата от 300 лв.
разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :п/Т.Букова
Вярно
с оригинала.
М.К.