Решение по дело №415/2025 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 579
Дата: 24 август 2025 г.
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20253330100415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Разград, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100415 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗН (главен) и по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС
(евентуален) за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от процесния имот.
Производството е образувано по искова молба от С. П. К. с ЕГН
********** от гр. Разград, ***, и П. П. Р. с ЕГН ********** от гр. Разград,
***, срещу Д. Х. Р. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, М. А. К. с ЕГН
********** от гр. Трявна, *** и В. А. В. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***,
за признаване за установено по отношение на ответниците правото на
собственост на ищците или евентуално правото на собственост на общия
наследодател П. П. И., роден на *** год., върху 1/2 идеална част от следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 18589.501.655 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Гецово, Община Разград,
Област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-4/24.01.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 895 кв. м., административен
адрес: с. Гецово, ***, община Разград, област Разград, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско
застрояване (до 10 м), празно, при съседи: имоти с идентификатори
18589.501.654, 18589.501.658, 18589.501.961 и 18589.501.868. Моли се за
отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, peг. №
511, дело *** год. по описа на нотариус Р. И.а с pen № 378 и район на действие
Районен съд - Разград, вх. № 122 от 15.01.2025 год., Акт *** год. по описа на
Служба по вписванията – Разград, до размера на 1/2 идеална част за
недвижимия имот описан в предходния абзац. Претендират се направените в
производството деловодни разноски. Ищците сочат, че са законни наследници
на общите наследодатели П. И. П. и С. П. И.а, които са починали много
отдавна. Оставили като преки наследници три деца, между които и бащата на
1
ищците П. П. П.. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по обстоятелствена проверка № ***, дело № *** год. по описа на
Разградския районен съд, на общия им наследодател било признато правото на
собственост върху 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 18589.501.655 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Гецово, Община Разград, Област Разград одобрени със Заповед
№ РД-18-4/24.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
895 кв. м., административен адрес: с. Гецово, ***, Община Разград, Област
Разград, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно застрояване: ниско застрояване (до 10 м), празно, при съседи: имоти с
идентификатори 18589.501.654, 18589.501.658, 18589.501.961 и 18589.501.868.
Номерът по предходния план бил парцел X в кв. 57 и отговарял на
индивидуализацията по посочения нотариален акт. Сочи се, че от данни по
скица от 1974 год., парцел X бил образуван от два имота: имот 655 записан на
името на И. И. Д. (вероятно свързан с ответниците) и имот 656, записан на
името на праводателя на ищците П. П. И. съобразно издадения нотариален акт
от 1972 год. При образуването на съсобствения парцел двете лица получили
по 1/2 идеална част съобразно правилата на отменения ЗТСУ (в новообразуван
парцел частите на съсобствениците са равни).
Ищците сочат, че в продължение на повече от 50 години осъществяват
владението върху процесната 1/2 идеална част, като първоначално то се
осъществявало от техните праводатели, а след това от техните две семейства.
Останалите две преки наследници на П. И. - дъщерите му П.Д. и Н. И.а, както
и техните наследници, не упражнявали никога фактическа власт върху
половината от имота, не се интересували от него и не проявявали, каквито и
да са претенции. Тази половина от имота била оградена с огради, имало си
отделна врата. Твърди се, че никога не са имали спорове с никого, тъй като
никой не е предявявал каквито и да са претенции по отношение на правото им
на собственост. Сочат, че това им дава основание да заявят, че правото на
собственост върху 1/2 идеална част от недвижимия имот по давност е
придобит първо от техния пряк наследодател П. П., а впоследствие от тях.
Твърди се, че в началото на тази година ответниците се снабдили с Нотариален
акт за собственост на същия недвижим имот № *** от 2025 год. по описа на
нотариус Р. И.а с рег. № 378 и район на действие Районен съд – Разград, вх.
рег. № 122 от 15.01.2025 год., Акт *** год. по описа на Служба по вписванията
- Разград. Сочи се незаконосъобразност на посоченото в НА по отношение на
1/2 ид.ч. от правото на собственост. Моли се за неговата отмяна в тази му част.
Ищците сочат, че не е ясно как ответниците са намерили свидетели, които са
излъгали пред нотариуса в производството по издаване на НА. Твърди се, че
никога ответниците или техни праводатели не са осъществявали каквато и да е
фактическа власт върху 1/2 идеална част от имота, а и останалата 1/2 идеална
част била напълно безстопанствена, изоставена от години, запустяла, никой не
е полагал грижи за нея. Ищците обосновават правния си интерес със
съществуването на НА, съдържанието в който внася спорност в правата на
съсобственост.
В срока за отговор се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения положителен установителен иск за
собственост на 1/2 ид.ч. от процесния имот, алтернативно за приемане на
основателен до размера на 1/6 ид.ч. Претендират се направените разноски.
Оспорват се твърденията, че наследодателят на ищците П. П. П. с ЕГН
********** е завладял и владял за себе си явно, необезпокоявано и
2
непрекъснато 1/2 ид.част от поземления имот за период от повече от 50
години. Сочи се още, че наследници по закон на роденият на *** г. и починал
на 03.03.1977 г. П. П. И. са: С. П. И.а с ЕГН **********, починала на
24.11.1987 г.; П.П.Д. с ЕГН **********, починала на 17.03.2015 г.; П. П. П.,
ЕГН **********, починал на 11.11.2002 г. и Н. П. И.а с ЕГН **********,
починала на 18.02.2009 г., т.е. наследствените права по закон на П. П. П. са в
най-добрия случай 1/3 (една трета) идеална част от наследството, останало му
от П. П. И. и С. П. И.а, като се има предвид обстоятелството, че към исковата
молба не са представени удостоверения за наследници на С. П. И.а и на П.П.Д.
и Н. П. И.а. Изтъква се, че ищците са предявили не само свои, но и чужди
права пред съд, което е недопустимо. Сочи се, че не е налице изтекла
придобивна давност по чл. 79 от ЗС в полза на ищците върху 1/2 ид.част от
процесния имот. Твърди се като категорично невярно твърдението на ищците,
че при издаване на Нотариален акт за собственост № ***, рег. № *** от
15.01.2025 г. на нотариус с рег. № 378 на НК с район на действие РС - Разград,
вписан в СВ с вх. рег. № 122/15.01.2025 г., акт № *** г., партида 127152,
127155, са ползвани свидетели, които са излъгали. Изтъква се още, че имотът е
владян от техния общ наследодател И. И. П., роден на *** г., починал на
29.08.1971 г., известен и с имената И. И. Д., който още през 60-те години на
двадесети век подарил процесния имот и имот с идентификатор 18589.501.809
на Б. И.а Р. и на нейния съпруг С.Н.Р., наследодатели на ответниците. Сочи се,
че наследодателите на ответниците са владели и двата имота за себе си явно,
непрекъснато и несмущавано през период от над тридесет години. През този
период владението на наследодателите на ответниците и на самите ответници
не било смущавано или прекъсвано, тъй като никой не го бил оспорвал.
Поради което още първоначално техните наследодатели Б. И.а Р. и С.Н.Р., а
след това и тримата ответници били придобили при права l/2 идеална част за
Д. Х. Р. и по 1/4 идеални части за М. А. К. и В. А. В., собствеността върху
процесния имот, чрез давностно владение и наследяване по закон.
Ответниците сочат, че веднага след снабдяването им с НА са информирали
ищците, т.е. не са действали противоправно или недобросъвестно. По
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК се сочи, че в зависимост от изхода на
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като се моли за отхвърлянето му,
алтернативно за уважаването му до размера на 1/6 ид.ч. от процесния имот.
СЪДЪТ е указал на ищците да установят при условията на пълно и
главно доказване правата си на собственост върху процесния недвижим имот
при съответните права за всеки от тях на твърдяното правно основание – по
наследство – като наследници на П. П. И., както и основание давностно
владение, да докажат положителните факти, от които черпят права, а именно
да установят с годни доказателства правото си на собственост на съответните
ид.ч. (съответните за всеки от ищците) по отношение на процесния недвижим
имот – придобИ.е по наследство от П. П. П., както и че ответниците им
оспорват собствеността, т.е. правния си интерес, както и правата си на
собственост върху процесния недвижим имот на основание давностно
владение, като в тази връзка следва да докажат: началната дата, от която
наследодателят им, респ. те са започнали да упражнява фактическа власт
върху съответните ид.ч. от имота с намерение за своене, тези действия да са
стигнали до знанието на ответниците, присъединяването владението на
наследодателя им към тяхното владение, като същото следва да е явно,
спокойно и непрекъснато за срок от 10 години от началната дата на
установяване на владението. Ответниците следва да докажат положителните
3
факти, които твърдят. Страните не са посочили възраженията си във връзка с
разпределението на доказателствената тежест, а съдът е обявил проекта си за
доклад за окончателен.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, допуснати са до
разпит посочени от страните свидетели, изискана и приложена е нотариалната
преписка по НА за собственост № ***, рег. № *** от 15.01.2025 г., вписан в
СВ с вх. рег. № 122/15.01.2025 г., акт № ***г., партида 127152, 127155 по
описа на нотариус Р. И.а с рег. № 378 на НК и район на действие РС – Разград.
В съдебно заседание исковата се молба се поддържа от ищците, а
ответниците я оспорват по съображенията в отговора на исковата молба,
представят писмени бележки.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
обстоятелствена проверка № ***, дело № *** год. по описа на Разградския
районен съд общият на ищците наследодател П. И. П. бил признат за
собственик въз основа на покупка и давностно владение на 1/2 ид.ч. от дворно
място в гр. Разград, кв. Гецово цялото от 833 кв.м., представляващо
урегулиран парцел Х-655,656 в кв. 57 по плана на гр. Разград, кв. Гецово,
одобрен със Заповед № 1050 от 22.11.1965 г., който парцел е отреден в
съсобственост за имоти с пл. № 655 и № 656.
Съгласно неоспорено и прието от страните заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като достатъчно ясно,
пълно и точно, първият кадастрален, респективно регулационен план на с.
Гецово е одобрен със Заповед № 44 от 27.08.1916 г. В плана от 1916 г. имотът,
собственост на ищците, бил заснет с планоснимачен № 394, а имотът
собственост на ответниците – с планоснимачен № 72. Съгласно застроителния
и регулационен план на с. Гецово от 1916 г. за имот с планоснимачен № 394
(собственост на ищците) е отреден парцел с № V-394 от кв. № 31. За
урегулирането на парцел с № V-394 е следвало да бъде предадена част от имот
с пл. № 72 (собственост на ответниците). Съгласно застроителния и
регулационен план на с. Гецово от 1916 г. за имот с планоснимачен № 72
(собственост на ответниците) е отреден парцел с № VI-72 от кв. № 31. За
урегулирането на парцел с № VI-72 е следвало да бъде предадена част от имот
с пл. № 71. По време на действието на плана от 1916 г. парцели с № № V-394 и
VI-72 от кв. № 31 не са били урегулирани и страните по настоящото дело са
владели имоти с пл. № № 394 и 72 в техните съществуващи кадастрални
граници. В следващия кадастрален план на с. Гецово одобрен със Заповед №
1050 от 22.11.1965 г., бившите имоти с пл. № № 394 и 72 са заснети като
имоти с нови планоснимачни номера 656 (за ищците) и 655 (за ответниците),
надписани и защриховани в зелен цвят върху приложената към настоящото
заключение скица. В разписния лист към плана от 1965 г. като собственици на
имотите са вписани: за имот с пл. № 655 – И. И. Д. (без документ за
собственост), а за имот с пл. № 656 – П. П. И. - за 1/2 ид.ч. с Нотариален акт №
114 от 07.03.1972 г. С плана от 1965 г. за имоти с пл. № 655 и № 656 е отреден
в съсобственост парцел с № X- 655,656 в кв. № 57 (урегулиран с площ от
833,00 кв.м и оцветен в жълт цвят върху приложената към настоящото
заключение скица). За урегулирането на парцел с № X-655,656 към същия се
4
предават част от имот с пл. № 654 и част от общинско място представляващо
улично пространство от ул. „Владая“, а от площообразуващия имот с пл. №
655 се предвиждало отчуждаване по силата на уличната регулация във връзка
с обособяването на „уширение“ в кръстовището определено с осова т. 115.
Към настоящия момент парцел с № X- 655,656 е урегулиран само от север
откъм парцел № IX-654 и от запад откъм парцели XXI-658 и XXII-657. По
отношение на източната и южната граници на същия парцел, той не е
урегулиран. Квадратурата на неурегулиран парцел с № Х-655,656 според
вещото лице възлиза на 895,00 кв.м. От съвместяването на кадастралната
карта на с. Гецово с плана от 1965 г. вещото лице установило, че процесният
имот с идентификатор № 18589.501.655 се припокрива напълно с
неурегулирания парцел с № Х-655,656 от кв. № 57. В резултат на извършените
преки геодезически измервания в.л. установило също наличието и заснел
съществуващата на място ограда (изчертана с двойно пунктирана линия в
червено върху приложената към настоящото заключение скица), разделяща
имот с идентификатор № 18589.501.655 на две части: източна с площ от
377,00 кв.м. и западна с площ от 518,00 кв.м. Границата била материализирана
на място с ограда от мрежа на бетонови стълбчета и е построена преди 40 – 50
година, която разпределяла ползването на процесния имот. Заснетата от в.л.
граница не съвпадала с кадастралната граница между имоти с пл. № № 655 и
656 и не разделя имот с идентификатор № 18589.501.655 на две равни части.
Според представеното удостоверение за наследници П. П. И., който е
дядо на двете ищци, починал на 03.03.1977 г., оставайки като наследници
своята съпруга С. П. И.а с ЕГН-********** (починала на 24.11.1987 г.),
дъщеря си П.П.Д. с ЕГН-********** (починала на 17.03.2015 г.), сина си П. П.
П. с ЕГН-********** (починал на 11.11.2002 г.) и дъщеря си Н. П. И.а с ЕГН-
********** (починала на 18.02.2009 г.). Според представеното удостоверение
за наследници, починалият на 11.11.2002 г. П. П. П. оставил като наследници
съпругата си С. Х. Багрянова (починала на 16.09.2019 г.), дъщерите си ищците
С. П. К. и П. П. Р.. След справка за родствени връзки в ЕИСС съдът установи,
че починалата на 17.03.2015 г. П.П.Д. с ЕГН-********** е оставила като
наследници В. И.а Н. с ЕГН-********** (починала на 27.06.2000 г.) и С. И.а
М. с ЕГН-**********. Наследници на В. И.а Н. са синът и Д.Д.Т. с ЕГН-
********** и дъщеря и Т.Д.Т. с ЕГН-**********. Бащата на В. И.а Н. и С. И.а
М. е починал на 21.11.1981 г. Бащата на Д.Д.Т. и Т.Д.Т. е починал на 14.04.2013
г. Починалата пък на 18.02.2009 г. Н. П. И.а с ЕГН-********** е оставила като
наследници дъщерите си М.Д.К. с ЕГН-********** и С.Д.Д. с ЕГН-
**********. Баща им е починал на 17.11.2020 г. Следователно ищците
наследяват дела на своята починала майка.
От приобщената към доказателствената съвкупност нотариална
преписка по НА за собственост № ***, рег. № *** от 15.01.2025 г., вписан в
СВ с вх. рег. № 122/15.01.2025 г., акт № *** г., партида 127152, 127155 по
описа на нотариус Р. И.а с рег. № 378 на НК и район на действие РС – Разград
се установи, че ответниците Д. Х. Р. с ЕГН **********, М. А. К. с ЕГН
********** и В. А. В. с ЕГН ********** са признати за собственици по
наследство и давностно владение при права 1/2 ид.ч. за Д. Х. Р. и по 1/4 ид.ч.
за М. А. К. и В. А. В. на поземлен имот с идентификатор 18589.501.809 ведно
с построените в него сгради, както и на поземлен имот с административен
адрес: с. Гецово, ***, общ. Разград, обл. Разград, идентификатор
18589.501.655 по одобрени със Заповед № РД-18-4/24.01.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри
5
на с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, с площ от 895 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: кв. 57, парцел: Х, при съседи: имоти с идентификатори 18589.501.654,
18589.501.658, 18589.501.961 и 18589.501.868.
При извършване на посочената горе обстоятелствена проверка, за да
постанови, че Д. Х. Р., М. А. К. и В. А. В. са собственици на имотите, за които
е съставен Нотариален акт за собственост № ***, рег. № *** от 15.01.2025 г.,
нотариусът е съобразил, че съгласно събраните писмени и гласни
доказателства съпрузите Б. И.а и С.Р. получили двата имота по дарение от
бащата на Б. – И. П., останалите наследници на И. П. нямали претенции към
дарените имоти и същите били ползвани приживе от дарените, а след смъртта
им – от техните наследници.
В подкрепа на ищцовата страна са показанията на И. Р.А. и К. Т.а Х.. И
двамата свидетели са дългогодишни жители на с. Гецово, като
местоживеенето на първия е в съседство на процесния имот.
И. Р.А. споделя последователно, непротиворечиво и в детайли, както
факти от живота на ищците и на наследодателите им, така и обстоятелства,
отнасящи се до имота. Сочи, че дъщерята на П. – ищцата С. живеела в Разград,
заживяла в Гецово след смъртта на баща си през 1993 г. в имота, разположен
на ул. „Владая“. Имотът се намирал от долната страна на ул. „Владая“ и на ул.
„Боровец“. Мястото, където живеела С. било около половин декар, оградено.
Съгласно показанията му в отразената в скица към СТЕ (лист 97 по делото)
западна спрямо съществуващата на място граница част от имот 18589.501.655,
живял П. П. П. (назовава го бай П.). С. П. К. дошла да живее на този адрес
след смъртта на баща си (актът за смърт е от 11.11.2002 г.). Имало и друго
оградено място, където тя не живеела, а само го обработвала – място от около
половин декар, четири ара. През годините това място било обработвано, но не
през цялото време. Първо се работило от Н., но след 1990 г. никой не идвал да
го обработва. Мястото, където живеела в момента първата ищца,
първоначално се обработвало от баща и П., а сега от ищцата и нейния съпруг.
Те живеели в къщата, където преди това живеел П.. През портичка влизали в
съседния имот, който бил разделен от мрежа и обработвали площта до
мрежата, съседна на имота им. Свидетелят сочи, че не познава И. П., И. Д.,
С.Р. и Б. Р. и Т. Н..
Свид. К. Х. сочи, че познава ищците от 1983 г. Първо живеели в града, а
после се върнали в с. Гецово, и до момента живеят там. До тяхното дворно
място, в което била къщата, имало друго празно място, половината от което те
обработвали. Другата половинка от това място била занемарена, не се
обработвало, дори нямало ограда откъм улицата. Имало вътре дървета и
храсти. Конкретизира, че частта, която не се обработва е тази, която е с лице
към двете улици. Частта от имота, обработвана от ищците била оградена. Тази
ограда, освен че минавала по външните граници на имота, преминавала и през
него (процесния), като го разделяла на две части. Уточнява, че не е виждала
някой да работи пустеещата част от имота. Познавала Т. Н., И. Т. и М. С. като
гецовлии. Не познавала С.Р. и Б. Р.. Майката на ответницата Д. и Н. имали
къща в Гецово, но продали имота. Свидетелката посочва, че съпругът на Н.
починал отдавна. Сочи, че не е виждала никой от ответниците да работи дори
пустеещата (неоспорената от ищците част) на имота, последно виждала там
преди 10 – 15 години Н., майката на Д.. Н. обаче починала преди 10 – 15
6
години. В имота е виждала П. и съпруга на С.. От показанията на свидетелката
става ясно, че не е виждала някой да работи пустеещата част, има предвид
някой от ответниците да работи дори пустеещата (неоспорената от ищците
част) на имота.
От обсъдените до настоящия момент писмени свидетелства се извежда
по категоричен начин, че П. П. И. е общ наследодател на ищците, че същият е
придобил 1/2 ид.ч. от парцел Х-655,656, която част съобразно заключението се
припокрива напълно с имот с идентификатор 18589.501.655. Ответниците,
които при издаване на спорния нотариален акт, също са се позовали на
наследствено правоприемство, нямат същите категорични доказателства в
тази посока – като собственик в приложената Скица за имот с идентификатор
18589.501.655 е посочено лице с имена И. И. Д., със същите имена фигурира и
в Скица на техническа служба гр. Разград от 28.02.1974 г. за парцел Х в кв. 57
на гр. Разград, кв. Гецова за пл. № 655, а в нотариалната преписка са събрани
данни относно И. И. П.. Приложено е удостоверение за негови наследници,
коментира се извършено от него спрямо един от наследниците му дарение на
НИ, а именно спрямо Б. И.а Р. и съпруга и С.Н.Р., проследяват се наследници
на дарените от него лица. Единственото, което свързва имената И. И. Д. и И.
И. П. е декларацията на Д.С. – в същата твърди, че дядо и И. И. П. бил
известен с имената И. И. Д.. Съдът отчита, че коментираната декларация се
ползва с формална доказателствена сила, прогласена в чл. 180 ГПК – автор на
изявлението е лицето, подписало документа, но отчита също, че материалната
и доказателствена сила е отречена с твърдението, че удостовереното в
документа не отговаря на действителното фактическо положение по
отношение собствеността в цялост на имот с идентификатор 18589.501.655.
Колебание по отношение на изложените в нея факти се пораждат и от
показанията на призованата като свидетел Д.С.. В с.з. дава назовава дядо си И.
И. И., т.е. с фамилия, различна и от двете коментирани. Казва, че живяла в
Гецово при майка си и баща си около 1960 г. и знаела, че баба и дядо и искали
да остане на Б. това место. Допълва, че знае къде е мястото, но улицата не я
знае и че от 20 и повече години не е ходила на това место.
От показанията на участвалите като свидетели в нотариалното
производство (свидетелите Т. Н., М. С., И. Т.), по което е издаден НА за
собственост № ***, рег. № *** от 15.01.2025 г., вписан в СВ с вх. рег. №
122/15.01.2025 г., акт № *** г., партида 127152, 127155 по описа на нотариус Р.
И.а с рег. № 378 на НК и район на действие РС – Разград, не може по
категоричен начин да се установи осъществено от ответниците владение.
Свид. Т. Н. сочи, че е бил при нотариус за някакво място. Тези данни, предвид
това че производството е движено от длъжностно лице, наясно как
законосъобразно да го развие и приключи, могат да се омаловажат в някаква
степен, но няма как да не се отчете и казаното в допълнение. Т. П. Н. сочи, че е
посещавал спорния имот само веднъж и то преди период от цели десет години
– бил помолен от Д., М. и В. да изоре с притежаваното от него тракторче имот,
който предполага да е бил на майката на Д. – Н., щом са го помолили би
трябвало да е техен (според посоченото от него пред съда). Не дава конкретни
сведения за имота, не знае на коя улица е разположен, каква е площта му.
Изорал около 400 кв.м. място. Само от едната страна имало ограда, към
улицата. Познавал С.Р. и Блага Р. като дядо и баба на М., а майка на Д. била
Н.. Свидетелят предполага, че сигурно тя е обработвала мястото, след като е
бил нает да го изоре. След това не е ходил на мястото. Не знае в момента дали
7
се обработва. Свид. М. С. познава ответниците. Майка на Д. била Н., а на В. и
М. – Н.. Свидетелката сочи, че Н. и съпруга и обработвали някакво място,
сеели царевица и картофи. Съседи им били С., дядо П., С.. Дядо П. бил баща
на ищците. От 2000 г. насам ответниците не са ходили на мястото. После
разбрала, че С. засадили овошки в мястото. Свидетелката знаела, че мястото е
наследствено на Б. Р.. Една вечер съпруга на С. представил на Д. и нейното
семейство нотариален акт заедно със скица, в която в средната част на парцела
имало ограда. Макар да е свидетел на ответниците, казаното от нея в по-
голяма степен подкрепя твърденията на ищците, тя казва още: „И като станаха
разправиите знам, че С. са насадили дървета. Като ходих 2000 г. нямаше
такива неща, Н. си работеха тяхното място.“ И. Т., който потвърждава, че е
ходил при нотариус да го разпитват за имоти на Д. в с. Гецово, казва, че са го
питали за къщата и някакво място. Това място се намирало накрая, преди 40
години бил ходил там и не си спомнял точно.
Анализът на установените факти налага следните правни изводи:
Ищците твърдят, че са собственици на две отделни основания: по
наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Доколкото са налице два иска, предявени като главен и евентуален,
следва да се разгледа на първо място възражението на ответната страна, че
ищците са предявили иск не само за свои, но и за чужди права. На първо
място, с предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за право на собственост върху
процесния недвижим имот по наследство, ищците могат да търсят защита
само на собствено право, защото ищецът по установителен иск трябва да има
правен интерес – да е лично носител на правото, чието признаване иска. Той
не може да иска да се признае за установено право, което е принадлежало на
друго лице, включително на починалия му наследодател, защото това не е
негово субективно право. Със смъртта на наследодател, неговите права
съгласно чл. 1 и следващите от ЗН преминават върху наследниците му. Съдът
има задължение да изследва кой е титуляр към момента на предявяване на
иска. Това няма как да е починалия през 1977 г. П. П. И.. Титуляри могат да
бъдат наследниците му съобразно посоченото в ЗН. ВКС също
последователно приема, че положителен иск за собственост или за признаване
на друго вещно право не може да бъде предявен от името на починал за
негово право, а само за правата на живите му наследници. Установителен иск
е допустим само ако ищецът защитава собствено субективно право, а не
чуждо. Ищците могат единствено да твърдят и доказват, че общия им
наследодател е бил собственик/владелец и въз основа на това право – те са
придобили дялове по наследство. В тази връзка производство следва да се
прекрати като недопустимо в частта му, с която се иска признаване на права
на починалия наследодател на ищците.
На следващо място, установителен иск, както бе вече подчертано, е
допустим само за защита на собствени права. Ищецът няма процесуална
легитимация да предявява иск за признаване на права, които принадлежат на
други наследници. Съгласно чл. 30 ЗС всеки съсобственик упражнява правата
си само в рамките на своята идеална част. До извършване на делба или отказ
от наследство на другите наследници никой не може да се легитимира като
изключителен собственик на повече от своя дял. Когато ищците твърдят и
представят доказателства, че са съсобственици на една вещ (имот) заедно с
други лица, те са легитимирани да предявят установителен иск за собственост
по наследство само за онзи обем права, които считат, че притежават предвид
8
забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК, да се предявяват пред съд чужди права от свое
име. Такъв ищец не е легитимиран за правата на останалите съсобственици,
защото той не е нито техен представител, нито процесуален субституент.
Процесуално легитимирани да предявят иск за собственост на останалата част
от имота по наследство имат единствено останалите съсобственици. Когато
само някои от съсобствениците предявят установителен иск за собственост по
наследство, такъв иск е предявен в нарушение на чл. 26, ал. 2 ГПК,
следователно недопустим в частта, в която правото на собственост се
претендира по наследство досежно идеалните части на останалите
съсобственици. Съдът не може служебно да разпростира решението си върху
права на лица, които не са били страни в производството. Предвид посоченото,
в частта му над обема на правата на ищците производството следва да се
прекрати като недопустимо.
По предявения евентуален иск, ищците имат процесуална легитимация,
тъй като давностното владение е индивидуално право, т.е. всеки от
наследниците на общия наследодател може да твърди, че е придобил чуждите
дялове по давност. Въпросът възможно ли е да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от владелец,
осъществявал давностно владение и починал, без да е извършил позоваване
на изтеклата в негова полза погасителна давност и неговите права да се
признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост, е
намерил разрешение в т. 3 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №
4 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че ако едно лице е
владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди
да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се
включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се
позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са
продължили владението. В тълкувателните мотиви се сочи още, че действието
на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при
наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че
придобивното основание е осъществено от наследодателя. Налага се изводът,
че наследниците придобиват въз основа на наследственото правоприемство
едно самостоятелното имуществено право да се позоват на изтеклата в полза
на техния наследодател придобивна давност. Това право се упражнява по реда
предвиден в законодателството, в т.ч. чрез предявяване от владелеца на
положителен установителен иск за собственост, какъвто е настоящият случай.
За да бъде преценена основателността на претенцията, следва да се обсъдят
писмените и гласни доказателства, представени в подкрепата на твърденията
едната и другата страна. Правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл.
79 ЗС). Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя (чл. 69 ЗС). Неговите
основни признаци са обективен – упражняване на фактическа власт върху
вещта, и субективен – намерението на владелеца да държи вещта като „своя“,
да стане неин собственик. В теорията и съдебната практика са възприети и
няколко допълнителни признаци, присъщи на владението. То трябва да е
постоянно (владелецът трябва да изразява трайно намерение да свои вещта,
като противопоставя своята воля на всяко друго лице, което иска да установи
фактическа власт върху същата вещ), непрекъснато (не трябва да е изгубвана
фактическата власт в продължение на повече от 6 месеца), несъмнено (по
безспорен начин да упражнява фактическа власт върху вещта, както и своето
9
намерение да я държи като своя), спокойно (фактическата власт да не е
установена с насилие), явно (владението трябва да не е установено по скрит
начин, т.е. всяко друго лице да може да разбере, че се упражнява фактическа
власт върху вещта с намерение тя да се придобие в собственост). Претенция
за изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд недвижим
имот може да бъде уважена, само доколкото са налице елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение претендиращото
собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване в процеса.
По давност може да бъде придобито правото на собственост както върху
цялата вещ, така и върху идеална част от същата. Призната е възможността
владението на реална несамостоятелна част от един имот да доведе до
придобИ.е по давност на съответната идеална част от имот, което почива на
принципното положение, че когато ищецът по ревандикационен или
установителен иск за собственост на вещ се легитимира като собственик само
на част от нея, съдът е длъжен да признае това му право. В този смисъл е
установената съдебна практика на ВКС, постановена по реда чл. 290 ГПК
така Решение № 532/ 25.05.2011 г., по гр. д. № 532/ 2010 г., І г. о.; Решение №
191/ 27.04.2011 г., по гр. д. № 776/ 2010 г., І г. о.; Решение № 58/ 14.03.2012 г.,
по гр. д. № 678/ 2011 г., ІІ г. о.; Решение № 215/ 04.11.2016 г., по гр. д. № 1543/
2014 г., І г. о.; Решение № 599/ 26.07.2010 г., по гр. д. № 766/ 2009 г., І г. о. В
този случай следва да се докажат елементите на владение – упражняването на
фактическа власт върху съответната реална част, намерението за придобИ.е в
собственост на тази част и невъзможността тя да се обособи като
самостоятелен обект на собственост. Правото на собственост при доказване на
фактическия състав на придобивната давност се придобива в обем на
съотношението между реално владяната част и целия имот (така решение №
532/ 25.05.2011 г., по гр. д. № 532/ 2010 г., І г. о. ВКС).
От събраните доказателства се установява, че ищците са наследници на
П. П. И., който е бил собственик, безспорно установено с титул на 1/2 ид.ч. от
парцел X-655,656, която част съобразно заключението се припокрива напълно
с имот с идентификатор 18589.501.655. Вещото лице констатира
съществуването на материализирана ограда, която и към настоящия момент
очевидно отделя ползването на двете части. Това потвърждава твърденията на
ищците, че имотът, предмет на спора, произхожда от два различни имота,
които и след формалното им обединяване в един такъв, продължават да се
владеят и ползват разделно. Свидетелите сочат, че именно тази част
непрекъснато е била ползвана от П. П. И., а след смъртта – от неговите
наследници. Това кореспондира с титула, а и подсилва извода, че реално
общият наследодател е упражнявал собственост върху своята 1/2 част.
От представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по обстоятелствена проверка № ***, дело № *** год., се установява
обстоятелството, че наследодателят П. П. И. е бил признат за собственик на
1/2 ид.ч. от парцел X-655,656, който по данни от заключението на съдебно-
техническата експертиза съвпада по местоположение и площ с поземлен имот
с идентификатор 18589.501.655 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Гецово. Макар НА № 114 да има декларативно действие, той
удостоверява придобивното основание на наследодателя – покупко-продажба
и изтекла придобивна давност, което обосновава извода, че съм момента на
смъртта му П. П. И. е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Съгласно
чл. 5 ЗН неговите низходящи са придобили по 1/3 ид.ч. от наследството,
респективно по 1/6 ид.ч. от целия имот. Бащата на ищците починал, оставайки
10
като наследници ицщите – неговите низходящи, които по право на
наследствено правоприемство са придобили неговата част. Следователно
квотите на всички наследници от 1/2 ид.ч. от процесния имот са, както следва:
2/24 и.ч. за всяка от ищците, наследниците на Н. П. И.а – М.Д.К. и С.Д.Д.
също с по 2/24 ид.ч. Наследницата С. И.а М. с ЕГН-********** като дъщеря
на П.П.Д. – също с 2/24 ид.ч. Наследниците на починалата В. И.а Н. са двама и
всеки има по 1/24 ид.ч. Общият сбор е 12/24 ид.ч. (1/2 ид.ч.), което съответства
на притежаваната приживе от наследодателя част. От това следва, че ищците
са собственици по наследство на общия наследодател на общо 4/24 ид.ч. от
целия имот (или всяка от тях по 2/24 ид.ч.). В частта, с която се претендират
права над тези квоти, т.е. до 1/2 ид.ч., искът е предявен за чужди права, както
бе разяснено по-горе, принадлежащи на останалите наследници, поради което
е недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено.
По евентуалния иск:
Евентуалният иск следва да се разгледа, доколкото съдът не уважава
изцяло предявеният главен иск. По предявения евентуален иск на основание
придобивна давност, съдът прецени, че за собствените дялове искът е лишен
от предмет и следва да бъде оставен без разглеждане, тъй като правата вече са
признати на основание наследство.
По отношение на останалите дялове:
Ищците се позовават и на изтекла придобивна давност в полза на техния
пряк наследодател П. П. и продължило от тяхна страна владение на
процесната част от имота, подкрепят истинността на твърдението за
осъществен фактически състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, препятстващо
ответниците Д. Х. Р., М. А. К. и В. А. В. да придобият правото на собственост
върху притежаваните от ищците права на съсобственост спрямо поземлен
имот с идентификатор 18589.501.655, което е било удостоверено с
горепосочения констативен акт за собственост. Същият не се ползва с
доказателствена сила при оспорването на удостовереното с него фактическо
придобивно основание, тъй като то се извършва в рамките на едно
едностранно охранително производство, в което останалите съсобственици не
се участвали и поради това същият констативен нотариален акт не обосновава
презумция за вярност на направения от нотариуса извод относно
принадлежността на правото на собственост спрямо процесния недвижим
имот.
Ищците твърдят, че са придобили право на собственост върху целия
имот по силата на придобивна давност, тъй като техния баща и те са
упражнявали фактическа власт в продължение на повече от 10 години. От
заключението на вещото лице се установява, че в имота има изградена
материализирана ограда, разделяща фактическото ползване, свидетелите
потвърждават, че ищците и техните възходящи са стопанисвали източната
част на имота с идентификатор № 18589.501.655 с площ от 377,00 кв.м. Тези
действия обаче не установяват действия на ищците, които ясно и
недвусмислено да сочат намерение за своене на целия имот с изключване
правата на останалите наследници на общия им наследодател П. П. И..
Съгласно чл. 69 ЗС владението на един наследник върху наследствен имот се
предполага упражнявано и за останалите. Придобивната давност между
наследници е възможна само в случай на „преобръщане на владението“, т.е.
когато един наследник отрече правата на другите и това им стане известно. В
11
конкретния случай събраните доказателства – гласни и писмени, не
установяват такива действия. Напротив, свидетелите дори не знаят, че имотът
е съсобствен, че общия наследодател има и други наследници, което изключва
възможен извод за отричане на правата на останалите наследници. Поради
което евентуално предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съгласно Тълкувателно решение № 3
от 29.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г. ОСГК при уважаване на иск за
собственост с предмет установяване принадлежността на същото това право,
издадения констативен акт следва да се отмени. От доказателствата по делото
се установи, че общият наследодател П. П. И. е бил собственик на 1/2 ид.ч. от
процесния имот по силата на КНА, който удостоверява придобИ.ето на имота
въз основа на покупко-продажба и изтекла придобивна давност. Тази 1/2 ид.ч.
от процесния имот след смъртта му е преминала в наследство към
наследниците му. Съобразно правилата на чл. 3 и чл. 10 от ЗН, ищците като
низходящи на починалия син на П. П. И. притежават по 2/24 ид.ч. всяка или
общо 4/24 ид.ч. от целия имот. Ответниците са се снабдили с констативен НА,
а именно НА за собственост № ***, рег. № *** от 15.01.2025 г., вписан в СВ с
вх. рег. № 122/15.01.2025 г., акт № ***г., по описа на нотариус Р. И.а с рег. №
378 на НК и район на действие РС – Разград, с който са признати за
собственици на целия процесен имот или на идеални части, надвишаващи
техните действителни права. В тази му част КНА противоречи на
установеното от съда право на собственост на ищците върху общо 4/24 ид.ч.
от имота. Поради това съдът намира, че нотариалния акт следва да бъде
отменен в частта, с която ответниците са признати за собственици върху 4/24
ид.ч. от процесния имот, които по силата на закона принадлежат на ищците.
По разноските:
Ищците молят съдът да им присъди направените по делото съдебни
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направените от двамата ищци
съдебни разноски по настоящото дело се явяват в размер на общата сума от
1315 лв., включваща следните суми: 60 лв. платена от ищците държавна такса,
сумата от 1000 лв. представляваща платено от тях адв. възнаграждение
съгласно приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
сумата от 5 лв. представляваща държавна такса за издаване на 1 бр. съдебно
удостоверение, 250 лв. представляваща 1/2 от заплатен депозит за вещо лице.
Ответниците претендират сторените разноски в размер на 2210 лева, от които
общо 1800 лева за адвокатски възнаграждения (за всеки от тях по 600 лева).
Съдът обаче установи, че приложените доказателства – договори за правна
помощ съдържат данни за плащане на договорените възнаграждения от
ответниците Д. Х. Р. и М. А. К., но не и от ответника В. А. В.. Следователно
сторените от ответниците разноски са общо 1610 лева. С оглед уважената част
ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 438,33 лева. С оглед
отхвърлената част ищците дължат плащане на ответниците на сумата от
1073,33 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която се иска да
12
бъде признато за установено, че починалият наследодател на ищците П. П. И.
е бил собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 18589.501.655 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, одобрени със Заповед №
РД-18-4/24.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 895
кв. м., административен адрес: с. Гецово, ***, община Разград, област Разград,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
застрояване: ниско застрояване (до 10 м), празно, при съседи: имоти с
идентификатори 18589.501.654, 18589.501.658, 18589.501.961 и 18589.501.868,
поради недопустимост на иска в тази му част на основание чл. 26, ал. 2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която ищците С. П.
К. с ЕГН ********** от гр. Разград, *** и П. П. Р. с ЕГН ********** от гр.
Разград, ***, претендират права върху идеалните части от следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 18589.501.655 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, одобрени със
Заповед № РД-18-4/24.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 895 кв. м., административен адрес: с. Гецово, ***, община Разград,
област Разград, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно застрояване: ниско застрояване (до 10 м), празно, при съседи: имоти
с идентификатори 18589.501.654, 18589.501.658, 18589.501.961 и
18589.501.868, принадлежащи на останалите наследници на П. П. И., поради
недопустимост на иска в тази му част на основание чл. 26, ал. 2 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д. Х. Р.
с ЕГН **********, М. А. К. с ЕГН ********** и В. А. В. с ЕГН **********,
че ищците С. П. К. с ЕГН ********** и П. П. Р. с ЕГН ********** са
собственици по наследство на общия наследодател П. П. И. на по 2/24 ид.ч.
всяка или общо 4/24 ид.ч.=1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
18589.501.655 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Гецово,
общ. Разград, обл. Разград, одобрени със Заповед № РД-18-4/24.01.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 895 кв. м., административен
адрес: с. Гецово, ***, община Разград, област Разград, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
кв. 57, парцел: Х, при съседи: имоти с идентификатори 18589.501.654,
18589.501.658, 18589.501.961 и 18589.501.868.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за
собственост № ***, рег. № *** от 15.01.2025 г., вписан в СВ с вх. рег. №
122/15.01.2025 г., акт № ***г., партида 127152, 127155 по описа на нотариус Р.
И.а с рег. № 378 на НК и район на действие РС – Разград, САМО В ЧАСТТА
МУ, с която Д. Х. Р. с ЕГН **********, М. А. К. с ЕГН ********** и В. А. В.
с ЕГН ********** са признати за собственици по наследство и давностно
владение на 4/24 ид.ч. от правото на собственост на поземлен имот с
административен адрес: с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, ***,
идентификатор 18589.501.655 по одобрени със Заповед № РД-18-4/24.01.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални
регистри на с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, с площ от 895 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: кв. 57, парцел: Х, при съседи: имоти с идентификатори 18589.501.654,
18589.501.658, 18589.501.961 и 18589.501.868, които принадлежат на ищците
13
С. П. К. с ЕГН ********** и П. П. Р. с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният в условията на
евентуалност иск за признаване право на собственост върху 4/24 ид.ч. от
поземлен имот с административен адрес: с. Гецово, общ. Разград, обл.
Разград, ***, идентификатор 18589.501.655 по одобрени със Заповед № РД-18-
4/24.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, с площ от 895
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
застрояване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: кв. 57, парцел: Х, при съседи: имоти с идентификатори
18589.501.654, 18589.501.658, 18589.501.961 и 18589.501.868, въз основа на
придобивна давност, тъй като ищците вече са признати за собственици на тези
части по наследство, поради което ПРЕКРАТЯВА производството му в тази му
част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан евентуалния иск за
признаване право на собственост върху останалите идеални части от поземлен
имот с административен адрес: с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, ***,
идентификатор 18589.501.655 по одобрени със Заповед № РД-18-4/24.01.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални
регистри на с. Гецово, общ. Разград, обл. Разград, с площ от 895 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: кв. 57, парцел: Х, при съседи: имоти с идентификатори 18589.501.654,
18589.501.658, 18589.501.961 и 18589.501.868, въз основа на придобивна
давност.
ОСЪЖДА Д. Х. Р. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Разград,
общ. Разград, обл. Разград, ***, М. А. К. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр. Трявна, общ. Трявна, обл. Габрово, ***, настоящ адрес: гр. Трябва, *** и
В. А. В. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл.
Разград, ***, ап. 10, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. П. К. с ЕГН ********** от гр.
Разград, **** и П. П. Р. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, сумата от
438,33 лева за разноски съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА С. П. К. с ЕГН ********** от гр. Разград, **** и П. П. Р. с
ЕГН ********** от гр. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Х. Р. с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ***,
М. А. К. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Трявна, общ. Трявна, обл.
Габрово, ***, настоящ адрес: гр. Трябва, *** и В. А. В. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ***, ап. 10, сумата от
1073,33 лева за разноски съразмерно на отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Разград в 14-дневен
срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
14