Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
двадесет и осми май през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 1034 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ч л. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1182 от 24.06.2019 г по гр. дело № 5856/2018
г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от ***
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. ***, кв. „***“,
ул. *** ***, против Е.Т.Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК и цена на иска
1561, 22 лв. лв, като неоснователен и недоказан.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила
от *** ЕАД , в която се възразява, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се атакува като такова. Възразява
се, че неправилно РС е приел, че се касае за периодични плащания, каквито
отделните погасителни вноски не са, поради което давността е петгодишна, а не
тригодишна. Възразява се също така ,че неправилно РС е приел, че извършената
цесия не е съобщена на длъжника като следва, според жалбоподателя, да се
приеме, че същата е съобщена на особения представител по делото, поради което
уведомлението е достигнало до представител на длъжника. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемата страна ,редовно
призована, оспорва жалбата като
неоснователна.Взема се становище, че изводите на РС – Плевен са обосновани от
събраните по делото доказателства.Претендира се потвърждаване на решението на
РС – Плевен.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят установяване на наличието на
предоставен кредит по действителен договор,
частично заплащане на погасителните вноски, прехвърляне на вземанията по договора за
кредит, размер на дължимите непогасени вноски, наличието на изтекла давност
РС е приел, че предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК. Не е било спорно между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410
от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесната сума, против която ответникът е възразил в законоустановения
срок и е заявил, че не дължи сумата.
Длъжникът се позовава,
според РС, на изтекъл погасителен срок
от 3 години за задълженията, като това негово възражение РС е приел за основателно. Съгласно чл. 111 б. „в” от ЗЗД с
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. Според ТР № 3 / 18. 05. 2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодично
пащане” по смисъла на чл. 111 б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Задължението на длъжника, според РС, има характеристиките на периодично плащане –
дължат се повтарящи се престации, породени от един правен факт – договора за
кредит, падежът на плащанията настъпва на определени интервали от време – на определена дата от месеца, без значение
дали периодите са равни или плащанията еднакви. От датата на падежа до датата
на подаване заявлението за издаване
заповед за изпълнение от заявителя е изтекъл тригодишният давностен срок за
погасяване на задължението за периодични плащания на длъжника и поради това,
според РС, то е погасено по давност.
РС е приел,
че съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Ищецът
по делото не доказва по безспорен и категоричен начин качеството си на кредитор
нито към 25. 04. 2018 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
нито към 06.08.2018г. – датата на подаване
исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК. Действително,според РС, ищецът е имал право, с даденото му пълномощно,
именно той, от името на стария кредитор, да уведоми длъжника за цесията на
вземането срещу него. По делото обаче липсват доказателства какво точно е било
съдържанието на уведомлението до длъжника, дали ответникът го е уведомил от
свое собствено име или от името на стария кредитор, дали е приложил към
уведомлението пълномощното от стария кредитор. Уведомяване от новия кредитор за
извършената цесия няма правно значение за длъжника съгласно от чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Същевременно и фактът на изпращане на
уведомление, не е достатъчен, за да се приеме за доказано
получаването му, което е обстоятелството, което следва да се докаже от ищеца,
за да може съдът да приеме, че цесията е съобщена на длъжника.
РС е приел, че в проектодоклада е указано на ищеца, че в негова тежест е да докаже вземането по основание и размер, като от събраните по
делото доказателства, съдът намира,
че ищецът няма качеството на кредитор
спрямо ответника. В случая не се установява
за цесията да е надлежно съобщено на
длъжника от страна на цесионера
въз основа на даденото му пълномощно.
Исковата молба и приложенията й
са връчени на назначения от съда особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Правомощията
на особения представител, според РС, се
отнасят само до процесуално представителство по конкретното дело и той не може
да приема валидно изявления, вкл. и уведомлението за цесията, което да обвърже ответника
като длъжник. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел той да узнае
за договора за цесия с оглед изпълнение
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити против
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител
на правата по съответния договор. За да произведе действие цесията, е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника. В отговора си по чл.131 от ГПК особеният представител е
направил оспорване на иска, основано на изтекла погасителна давност и липсата
на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен представител, според
РС, не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. След като
не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия,според РС, тя все още не е произвела действието си спрямо
ответника.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е частично законосъобразно като краен резултат
РС е
изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд. Основателни
са възраженията във възззивната жалба относно липсата на периодични плащания.
Касае се за задължение по договор за кредит, при който сумата по кредита от
едната страна е предоставена изцяло, а задължението на другата страна за
връщане на сумата на части не представлява задължение за периодични плащания. В
този смисъл срокът на погасителната
давност не е тригодишен ,а петгодишен.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 25.04.2018 г при падеж на
последната погасителна вноска 28.11.2014 г. Не е налице изтекла погасителна
давност.
Основателно е и възражението във въззивната
жалба относно липсата на уведомяване за извършената цесия. Дори и да се приеме
липсата на уведомяване преди завеждане на делото, то с с връчването на исковата
молба на особения процесуален представител по делото, е осъществено това
действие, поради което не е правилен изводът на РС за липса на уведомяване.
Следва да се приеме, че процесуалният представител упражнява правата на
страната в нейна защита, поради което и същият може да се счита уведомен за
извършената цесия.
Видно от представения по делото договор за
кредит и от приетата по делото икономическа експертиза, която съдът възприема
като обективна и неоспорена от страните, на Е.Т.Д. е предоставен кредит в размер на 1000 лв на 11.06.2014 г.Към
датата на подаване на заявлението задълженията възлизат в размер на 941,42 лв
главница, 365,38 лв възнаградителна лихва за период 7.04.2014 г до 28.11.2014 г
и лихва за забава върху главницата в размер на 361,99 лв за период от 12.07.2014
г до датата на подаване на заявлението 25.04.2018 г.ВЛ е дало заключение и за
размера на лихвата за забава за период от 3 години преди подаване на
заявлението в размер на 286,77 лв.
Видно от
договора за кредит предоставен е такъв за потребителски цели в размер на 1000
лв при годишен процент на разходите 361,76% и годишен лихвен процент 159,31%.
Възнаградителната лихва, която се претендира със заявлението, е определена в
съответствие с посочения годишен лихвен процент. Въззивният съд приема, че така
определеният текст на договора
за посочения годишен лихвен процент противоречи на добрите нрави и в този смисъл е нищожен. Макар
и да не е направено възражение за нищожност на клаузата от страна на особения
представител на ответника, то съдът, съгласно константната практика на ВКС, има
правомощие служебно да констатира това. Нищожността на отделните клаузи не
влече нищожност на целия договор. Стойността на възнаградителната лихва следва да се съизмерява както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Клаузата
противоречи на добрите нрави, по следните съображения - към датата на сключване
на договора – 2017 г., е било налице законово ограничение на максималния размер
на ГПР по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК. Към датата на сключване на
договора-м.август 2017 г., законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен
процент на БНБ + 10 пункта/. В случая е налице прекомерност при определяне на
ГПР по договора, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на
клаузата. Нищожната клауза не може да се замести и от такава за лихва за
забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова правомощие на
съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за кредит по
отношение на потребителя не е търговска сделка. С оглед на констатираната от
съда нищожност на клаузата, касаеща уговорения ГПР по договора, то претенцията за възнаградителна лихва се явява
неоснователна и предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен в тази му
част. Относно главницата и лихвата за забава исковете следва да се уважат.
Предвид
гореизложеното следва да се отмени частично атакуваното решение. При този изход на делото
следва да се осъди въззиваемата страна да
заплати на въззивника разноски в размер на 599 лв по представения списък за разноски и за
заповедното производство като се съобрази процентно отхвърлената част , както и се приеме юриск. Възнаграждение в
размер на 100 лв , а не 150 лв с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
за заплащане на правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1182 от 24.06.2019 г по гр. дело
№ 5856/2018 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО СЪДЪТ Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от ***
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. ***, кв. „***“,
ул. *** ***, против Е.Т.Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК и цена на иска
1561, 22 лв. лв ЗА РАЗМЕР НА ГЛАВНИЦА ОТ
941, 42 лв и договорно обезщетение за забава в размер на 254,42 лв за периода
от 5.07.2014 г до 13.04.2018 г КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн. Чл. 422 ал.1 от ГПК , че Е.Т.Д., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ НА *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, п.к. ***, кв. „***“, ул. *** *** сумата от 941,42 лв главница по
договор за паричен заем от 20.06.2014 г, заедно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 25.04.2018 г до
окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 254,42 лв лихва за забава върху главницата за периода от
5.07.2014 г до 13.04.2018 г
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ
ОСЪЖДА Е.Т.Д., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. ***, кв. „***“, ул.
*** *** разноски в размер на 599 лв за исковото и заповедното
производство
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :