Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 18.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание
на 30.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело № 6445 по описа за 2018 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД,
във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът К.Б.
ЕООД е предявил против Д.Е.В. ***, искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 350.00 лв., представляваща неплатена главница по договор за
кредит № **********/07.08.2015г., сумата 85.53лв. – наказателна лихва за забава
за периода 07.09.2015г. – 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, от предявяването на молбата до изплащане на вземането. Ищецът
твърди, че е закупил на 01.02.2018г. вземането от първоначалния кредитор – 4финанс
ЕООД и по силата на изричното упълномощаване за съобщаване на цесията от
цедента, е уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането, но пратката е
върната с отбелязване „преместен“. Твърди, че забавата на длъжника продължава.
Претендират се разноските в исковото производство. Представени са писмени
доказателства. Посочена е банкова сметка
***: IBAN: ***, BIC: *** "Банка ДСК" ЕАД.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения си представител, назначен от съда, е
подал писмен отговор по делото, в който се твърди, че искът е неоснователен
поради нищожност на договора на осн. чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД –
противоречие със закона/чл. 146 ал. 1 вр. с 143 т. 5 от ЗЗП и чл. 21 ал. 1 и 2 вр. с чл. 5 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 1 и
ал. 2 от ЗПК/. Сочи се, че уговорените в
договора обезщетения и възнаградителна лихва са в очевидна вреда на заемателя,
че неустойката е необосновано висока. Твърди, че договора заобикаля законовите
разпоредби на чл. 19 и чл. 11, ал. 1 т. 9, 9а и 10 от ЗПК, поради което счита,
че договорът е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. Твърди, че ищецът не е
посочил доказателства за изпълнението на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК. Моли съда
да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
От представения по делото Договор за
кредит № ********** от 07.08.2015г., се установява, че 4финанс ЕООД, /Вивус/ и
ответника Д.Е.В., са сключили по реда на чл. 6 от ЗПФУР договор за
потребителски кредит за сумата от 350лв., за срок от 30 дни, с уговорена дата
на получаване на сумата 07.08.2015г. и дата на връщане – 06.09.2015г. В
договора е уговорена обща дължима сума от 350.00лв., 0% лихвен процент, 0% ГПР.
Уговорен е начин на получаване на сумата – чрез Изипей. Договорът е подписан
електронно, което не се оспорва от ответника. Относно изпълнението на
кредитора, по делото е представена разписка за извършено плащане, от която е
видно, че 4финанс ЕООД е наредило превод към Изипей в полза на ответника в
размер на 350.00лв. на 07.08.2015г. Получаването на кредита също не се оспорва
от ответника, не се твърди и изпълнение на договорните му задължения. Съгласно
т. 13.3 от Общите условия, от датата на настъпване на падежа на договора, в
случая - 15.07.2015г., кредиторът
4финанс ЕООД е започнал да начислява и уговорената между страните наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -
10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай – 0,00%, върху
неизплатената главница за периода на просрочието, който към датата на
прехвърляне на вземането към ищеца по настоящето производство е възлязла на 430.71лв.,
от които се претендират 85.53лв. – наказателна лихва за периода 07.09.2015г. –
31.01.2018г. Видно от представения Договор за прехвърляне на вземания от
01.02.2018г., 4финанс ЕООД е прехвърлил вземането си за исковите суми на ищеца К.Б.
ЕООД, под № 782 - Д.Е.В., като общата сума, която е прехвърлена е в размер на 810.71лв.,
описана подробно в Приложение № 1, извадка от което е представена по делото.
Представено е потвърждение за прехвърлянето от 01.06.2018г., като и пълномощно,
издадено от 4финанс ЕООД на К.Б. ЕООД, с
което ищецът има право да уведомява длъжниците по цесията от името на цесионера
по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. По делото е представено и Уведомление за
цесията на вземането до длъжника от 05.02.2018г., което е изпратено на
ответника на адреса, посочен от него в договора за кредит, което е върнато от
доставчика с отбелязване, че адресатът е преместен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: В случая, при разглеждането на
предявените искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и вр. чл. 86 от ЗЗД, следва да се
изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор,
падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже
факта на плащането. В случая ищецът по делото доказа, че е придобил вземането
си от първоначалния кредитор 4финанс ЕООД, чрез цесия. Съществуването на самото
вземане се доказва от представения договор за потребителски кредит от 07.08.2015г.
за сумата от 350лв., изправността на кредитора се доказва от представеното
преводно нареждане от същата дата. Доколкото по делото не беше оспорено, че
договорът е сключен от разстояние по реда на чл. 6 и следващите от ЗПФУР, съдът
приема, че този договор е бил валиден между страните, независимо от липсата на
положени саморъчно подписи на техни представители. Съдът намира, че нито една
уговорка в сключения между страните договор /доколкото представителят на
ответника не уточни възражението си кои клаузи счита за нищожни/, не
представлява неравноправна клауза или противоречаща на ЗЗП или ЗПК. В договора
е уговорен кредит от 350лв., подлежащ на връщане в тридесетдневен срок, поради
което погасителен план на вземането не е необходим, липсва уговорка за
възнаградителна лихва – изрично е посочено, че тя е 0%, липсва претенция за
неустойка, която да бъде разглеждана, ГПР също е 0%, претендираната наказателна
лихва е само и единствено в размер на законната такава, доколкото липсва
договорен лихвен процент, който да бъде прибавен към ОЛП на БНБ от 10.01%. Установи
се, че срокът на договора за кредит е изтекъл на 06.09.2015г., а исковата молба
е подадена на 07.09.2018г., поради което вземането за неизплатената сума по
договора е изискуемо. Ответникът, в чиято тежест е да докаже своята изправност
по договора, не сочи доказателства за изпълнение, нито в срока, уговорен в
самия договор, нито впоследствие – по отношение на първоначалния кредитор или
на цесионера. Относно връчването на уведомлението за цесията на особения
представител на ответника по делото, който е получил от негово име наред с
всички съдебни книжа и уведомлението за извършената цесия: Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на
делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и
в настоящото производство (в т.см. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице, поради което
съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на поето за
това задължение в договора за цесия и изрично дадено пълномощно за целта, е
валидно и е породило свързаните с него правни последици, като е прекратена
облигационната връзка между длъжника и цедента, и новият кредитор на длъжника
по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер. С разпоредбата
на чл.47, ал.5 от ГПК законодателят е въвел фикция за връчване на книжа по
делото и предвид, че законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Освен това, установеното в
чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането, като го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Възражение от длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена може
да се прави само в случай, че длъжникът е платил на стария кредитор до момента
на уведомяването, а в настоящия процес ответникът не твърди извършено пълно
плащане - в т.см. Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от
2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение №
173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и право, бр. 8/2004
г., стр. 25 “Неизпълнението му/ на условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/ не се
отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването
му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това
следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото
вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за
главница по договора за заем не е погасено”.
При тези изводи на съда, следва да се
считат за доказани по делото наличието на активна легитимация на ищеца в
настоящето производство, изпълнение на задълженията на първоначалния кредитор
по валиден договор за кредит и неизпълнение от страна на ответника, поради което
претенцията за сумите от 350.49 лв., представляваща неплатена главница по
договор за кредит № ********** от 07.08.2015г., и за сумата 85.53лв. –
наказателна лихва за забава за периода 07.09.2015г. – 31.01.2018г., се явяват
основателни и доказани, както към датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018г.,
така и към датата на устните състезания по делото.
При този изход на делото, съдът
следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски на ищеца. Ищецът е
сторил разноски в размер на 100.00лв. – ДТ, 100.00лв. – юрк. възнаграждение и
300.00лв. – внесен депозит за особен представител. При пълното уважаване на
исковите претенции, искането за разноски на ищеца в производството се явяват
основателни в размер на 500.00лв. и в този размер следва да бъдат възложени на
ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД, Д.Е.В., ЕГН **********,***.***, ДА ЗАПЛАТИ на
К.Б. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 350.00
лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/07.08.2015г., сключен между Д.Е.В. и 4финанс ЕООД, сумата 85.53лв. –
наказателна лихва за забава за периода 07.09.2015г. – 31.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2018г. до изплащането
ѝ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.Е.В., ЕГН **********,***.***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Б. ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, направените по делото разноски в размер
на 500.00лв.
Сумите могат да бъдат заплатени по
банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, при "Банка ДСК" ЕАД.
Решението може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: