Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260031
гр. Пловдив, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 12.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6356/2020г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.К.Б. против Наказателно постановление № 20-1030-007595,
издадено от Началник група към
ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на В.К.Б. е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.
638, ал. 3 КЗ.
С жалбата се навеждат
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Сочи се, че приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителността и че
лицето е имало валидно сключена застраховка.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователността на жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, видно от документ за предадена пратка на
фирма „Еконт“ с № 5300219834669 от 24.08.2020г., от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната
фактическа обстановка: на 03.07.2020г. около 00,25 часа в гр.Пловдив на бул.
„Шести септември“ до №2А жалбоподателят, като водач на лек автомобил БМВ Х5 с
рег. № ****, собственост на Г.А. управлявал лекия автомобил, при следното
нарушение: управлява горепосоченото МПС, което е регистрирано на територията на
Р. България и не е спряно от движение, за което няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка Гражданска отговорност“.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, но и изрично са потвърдени от
актосъставителя, който не само заяви, че категорично поддържа заявеното в АУАН,
но и даде подробни сведения за самото нарушение и механизма на установяването
му. Липсата на валидно сключена застраховка „ГО“ се потвърждава и от
представената по делото справка от „Гаранционен фонд“, видно от която МПС е
имало валидно сключена застраховка, която била прекратена на 24.06.2020г. Също
се установява, че на 03.07.2020г., около 00,25ч., автомобилът не е имал валидно
сключена застраховка, като такава е била сключена на 03.07.20г. в 10,28ч. –
след часа на извършеното нарушение.
Съдът обсъди и
възражението на жалбоподателя, че автомобилът му е имал валидно сключена
застраховка ГО до 07.09.2020г., сключена от предишния собственик на автомобила Г.И..
Действително видно от представения договор между Г.И. и ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД от 07.09.2019г., е била сключена Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/119002577791. Същата е
била сключена именно за процесния автомобил, доколкото регистрационният номер
на автомобила, посочен в договора – ****, отговаря на предишния регистрационен
номер съгласно представената справка от ГФ, а освен това номерът на рамата – *****
е еднакъв както в застрахователния договор, така и в справката от ГФ и в
данните за регистрацията на МПС с рег. № РВ ****, приложена по
административнонаказателната преписка. Съдът обаче отбеляза, че видно от
договора от 07.09.2019г., страните са се уговорили сумата по застрахователната
премия (в общ размер на 284,92 лв. + 13,40 ГФ + 5,73лв. данък 2%) да бъде заплатена разсрочено в брой на 4
вноски с дати съответно 08.09.2019г., 08.12.2019г., 08.03.2020г. и 08.06.2020г.,
като в договора е имало и клауза за автоматично прекратяване при неплащане на
някоя от вноските в 15-дневен срок от неизпълнение на задължението. При
уговорка за разсрочено плащане на премията по застраховка ГО, съгласно чл. 368,
ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от КЗ, „Застрахователят
може да прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която
застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото
уведомление се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато
застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 (да прекрати договора) и
изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след
изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който
не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение трето
допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования не е необходимо.“. Така с оглед неплащане на премията от дата
08.06.20г. (доколкото няма доказателства плащане да е било извършено, и при
посочената причина за прекратяване на полицата BG/30/119002577791 от справката
от ГФ – „Невнесена вноска“) и с оглед изрично вписаната уговорка в договора
между И. и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, след изтичането на 15-дневен срок
считано от 08.06.2020г. договорът е бил автоматично прекратен по силата на
уговорката в него и на посочените разпоредби на КЗ. Така договорът е действал
до 23.06.2020г. включително и е бил прекратен на 24.06.2020г., което се
потвърждава и от представената по делото справка от ГФ. С оглед на посоченото,
възражението на жалбоподателя, че към момента на извършване на твърдяното
нарушение автомобилът е имал сключена валидна застраховка ГО, се явява
неоснователно.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не
е оспорено по делото, а и от приложените
по делото Заповед рег.№ 317з-3985/22.10.2018г. се установява
компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя
произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал.1 КЗ.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 03.07.2020г., а НП - на 03.08.2020г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства
във връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към
момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност. Изрично е
посочено кой е собственикът на МПС-то, както и защо е счетено, че сключването
на застраховката е било задължително в съответствие с основанията на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, с оглед обстоятелствата, че МПС е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение .
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно
наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 638,
ал.3 КЗ. В разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ е предвидено както правилото за
поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и предвидената санкция, като
привръзки с други правни норми не са необходими. В този смисъл са и Решение №
1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 510 от 08.03.2019 г. по к. адм. н. д. №
99 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1213 от
10.07.2017 г. по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н. д. № 2993 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1657 от 13.10.2017 г. по н.
д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение №
2089 от 09.11.2016 г. по н. д. № 2094 / 2016 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
В чл. 483 КЗ е предвидено, че
задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху
собственика на автомобила. Чл. 638, ал.3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки
водач преди да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има
сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не
е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В тази насока и
дължимото поведение от нарушителя преди поемането на управлението на автомобила
е най-малкото да установи валидността на застраховката чрез проверка на удостоверителния
знак по чл. 487 от КЗ, от който може да извърши преценка за срока, за който е
платена застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвидената
глоба е в абсолютно определен размер от 400лв., който е съобразен от
административно-наказващия орган.
Предвид
горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора, право на разноски би имала въззиваемата страна, но доколкото
такива не са поискани и не са представени доказателства да са сторени, то не
следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-007595 от
03.08.2020г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на В.К.Б. е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.
638, ал. 3 КЗ.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.