РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Добрич, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200056 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. Б. П. ЕГН ********** от гр. Д., депозирана
чрез процесуален представител, срещу НП № 23-0851-001562, издадено на
28.12.2023 г. от Началника Група в ОД на МВР гр. Добрич, Сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като се изтъкват доводи, че вмененото
нарушение не е доказано.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, но
се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли съда да отмени
обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или
процесуален представител, като в съпроводителното писмо, с което
преписката е била изпратена в РС Добрич, се съдържа молба жалбата да бъде
оставена без последствие и наложеното наказание да бъде потвърдено. Прави
се бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
1
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият
районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му
на оспореното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от
фактическа страна:
На 20.11.2023 г. около 07,30 ч. в гр. Д., по бул. „....”, в посока от
кръстовището с ул. „...“ към кръстовището е ул. „...” се е движил л. а. „....” с
peг. ..., управляван от жалбоподателката Ж. Б. П. от гр. Д.. С нея в автомобила
на предната дясна седалка е пътувал синът й А. П. Е..
Пътната настилка е била асфалтова, в добро състояние, без неравности и
повреди по нея, мокра и частично заледена, като в района на произшествието -
участъка от пътя на моста над бул. „...“, е била изцяло заледена и необработена
с химически и механични материали.
Платното за движение на булеварда в посока към кръстовището с ул.
„...“ е било трилентово, обозначено с единична прекъсната линия - M3.
Произшествието е станало през светлата част на денонощието при ясно
време и добра метеорологична видимост.
В същото време, в същата посока, зад лекия автомобил „...” с peг. ... се е
движил лек автомобил „....” с peг. ..., управляван от св. Ц. И. Т..
Наближавайки мястото на произшествието, лекият автомобил „...” с peг.
№ ... се е движил със скорост около 20 км/ч. - 30 км/ч., според водача му, в
средната лента за движение. Когато лекият автомобил се е намирал в района
на автобусна спирка „...“, водачът му Ж. П. е видяла пред автомобила си, около
края на моста, че има станало пътно транспортно произшествие в което са
участвали няколко автомобила, като най-близкият до нея спрял автомобил -
участник в това произшествие, е бил син на цвят и се е намирал в средната
лента, лентата, в който се е движила и тя, като в дясната лента също е имало
спрели автомобили.
След като се е убедила, че лявата лента за движение пред нея е била
свободна, а зад нея в тази лента не се движат други автомобили, П. е
предприела маневра преминаване от средната в лявата лента за движение по
булеварда, като в същото време е започнала и плавно да намалява скоростта си
на движение.
Лекият автомобил „....“ с peг. № ...., намиращ се зад нея, наближавайки
мястото на произшествието, се е движил първоначално също в средната лента
за движение и със скорост около 50 км/ч. - 60 км/ч., според водача му.
Забелязвайки създалата се пътно транспортна ситуация пред себе си,
2
водачът Ц. Т. също е предприел маневра преминаване от средната в лявата
лента за движение по булеварда.
Когато лекият автомобил „....” с peг. .... се е намирал в непосредствена
близост до първият спрял пред него автомобил /синия на цвят/, при спирането
си, водача му в резултат на ниското сцепление на гумите с асфалта, поради
заледената пътна настилка е загубил контрол над управлението му и
автомобилът се е завъртял леко обратно па часовниковата стрелка, изнасяйки
задната си част в дясно, след което е спрял в лявата лента на булеварда, преди
да достигне до спрелите автомобилите, участвали в произшествието.
В това време, водачът на лекия автомобил „....” с peг. № ..., който се е
движил в непосредствена близост зад него, е възприел загубата на
устойчивост на движения се пред него автомобил и е направил опит да
премине отново в средната лента за движение чрез маневра завой в дясно, но
поради малкото разстояние между двата автомобила е настъпил удар между
предната лява част на управлявания от него автомобил и задната централна
част на спрелия пред него лек автомобил „....” с peг. .....
На получения сигнал за настъпилото ПТП се е отзовал полицейски
патрул в състав св. В. Б. С. и св. М. Г. Г., които след като пристигнали на
място, установили лек автомобил „...“ с рег. № ... с удар в задната част с водач
Ж. П. и лек автомобил „...“ с рег. № ....с водач Ц. Т.. Водачите са изпробвани за
употреба на алкохол, като техническото средство не отчел такъв. Направени са
били снимки на ПТП. При проведената беседа П. заявила, че не помни нищо.
Т. твърдял, че автомобилът на П. внезапно е изскочил пред него и е настъпило
ПТП. При извършения визуален оглед на автомобилите побитостите по тях
съотвествали на обясненото от Т. и при така установената на място обстановка
св. С. образувал срещу жалбоподателката административно-наказателно
производство, като в присъствието на св. Г. съставил АУАН Сер. GA №
1059684, в който словесно изписал констатираното административно
нарушение в хода на проверката – „на 20.11.2023 г. в 07:37 часа в гр. Добрич,
бул. Добруджа посока кръстовище с ул. .... на около 200 метра преди него
управлява горепосочения автомобил, като предприема маневра навлизане
изцяло в съседна лява лента, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението отнема предимството на движещият се
напред по нея лек автомобил .... с ДКН ... в следствие на което се сблъскват и
допускат ПТП с материални щети и пострадало лице. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNJ
0038, като уреда отчита 0 промила алкохол“, с което виновно е нарушил/а: чл.
25, ал. 1 - Предприемайки маневра, създава опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях. ПТП от ЗДвП.
Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателката, докато тя
била настанена за лечение в болницата, като документът бил съставен
предварително с попълнена графа „възражения”, в която било записано
„нямам възражения“, което наложило при подписване на АУАН
3
жалбоподателката П. да напише собственоръчно „имам възражения.
След връчване на АУАН в законоустановения срок нарушителят
депозирал Възражение до Началника на Сектор „ПП” при ОД не МВР –
Добрич, по което по надлежния ред била извършена проверка и П. бил
уведомена с Писмо от 28.12.2023 г., че АУАН е законосъобразен и правилен и
ще бъде издадено НП.
Въз основа на така съставения АУАН, на 28.12.2023 г. било издадено и
процесното НП № 23-0851-001562 от Началник Група при ОД на МВР гр.
Добрич, Сектор „ПП”, в обстоятелствената част на което административно-
наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. С НП за
това, че „предприемайки маневра, създава опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях. ПТП” - нарушение по чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на П. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание,
актосъставителят С. и св. Г. лаконично потвърдили констатациите в акта и в
наказателното постановление, като посочили, че на място са направили
снимки на установената след настъпилото ПТП обстановка. В тази връзка в
хода на съдебното производство по делото били изискани и представени
направените снимки.
В хода на съдебното следствие бил проведен и разпит на другия
участник в ПТП - Ц. И. Т.. Като свидетел той посочил следното: „Беше
сутринта около 7:30-8:00 ч. Беше много заледено. От Общината не си бяха
свършили работата, не бяха опесъчили. Първата кола, която беше, някакво
„...“, някаква жена я карала. Аз докато разбера какво стана и се навързаха
всичките коли. От КАТ посока Центъра. Казаха, че е натиснала незнайно
защо спирачки. Другата кола, която е била зад нея се удря в мантинелата,
зад нея друга, друга и т. н. Аз успях да избегна удара с останалите още три,
четири коли. Успях да ударя само една, което е добре, защото още поне три,
четири коли щеше да има навързани. Това е, което се сещам. Просто беше
много заледено. Аз управлявам „...“. Всичко стана много бързо, просто за
секунди. Натискаш спирачката, ама колата заминава като шейна. Всички се
движихме в лява лента, от средна за наляво. Всичко стана за три, четири
секунди. Аз не съм виждал първата кола, която евентуално е причинила
катастрофата. След нея вече се нареждат други коли. Аз съм последен.
Исках да избегна удар с предния автомобил, но нямаше накъде да мина,
защото всички се движехме от средна в лява лента. В най-дясната лента
също имаше коли. Това стана на спирка „...“, това е точно над „...“, на
моста.
Аз се ударих в автомобил, който беше управляван от жена. Мисля, че
жена беше. Стана голяма суматоха, защото в едната кола имаше и деца.
Колата беше по средата…Всичките се движеха в колона, в крайна лява
лента, за да можем да избегнем първото ПТП. Аз се движих в дясна към
4
крайна лява лента, като въобще не се престроявам в лява лента, за да
завивам наляво. Там се случва всичко. Колите се извъртяха напреки…Всички
тръгнаха да спират. Нямаше накъде да се бяга. Вдясно от мен също имаше
коли и не можах да спра…Пораженията върху моят автомобил - калник,
броня, фар, радиатор - от лявата страна. Предният автомобил отзад го
удрям, но вече когато автомобилът е пред мен аз тръгвам да бягам вдясно…
Исках да избягам в средната лента, за да мога да избегна челния удар. Ако я
бях ударил челно можеше да има и по-големи щети…Движих се с не повече
от 50 км/ч., максимум 60 км/ч. Просто се съобразявахме с настилката, но
никой не очакваше такава пътна настилка, защото преди това снегорините
се движеха, но явно не са пръскали и не са опесъчили. Не беше опесъчено със
сигурност. След ПТП –то имаше хора, които се обадиха в Общината…
Всички се движехме спокойно от средна към лява лента…За мен причината
е, че се случи страшно бързо и беше заледено. Нямахме време да реагираме.
Абсолютно нямаше никакво време…Имаше повече от една кола разстояние,
защото започваш да намаляваш. След това имаше и „легнали полицаи“. Това
се случи преди „легналия полицай“, отгоре ...… между двата „легнали
полицаи“. Върху самия мост.”
В хода на производството и с оглед изясняване на механизма на
настъпване на ПТП, съдът е допуснал назначаване на АТЕ. Заключението на
вещото лице не беше оспорено от страните и беше прието към
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира изцяло изложеното от
експерта заключение и именно въз основа на него съдът прие за безспорно
установена описана по-горе фактическа обстановка.
При така установената от съда фактическа обстановка, подкрепена от
всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
В хода на съдебното производство се установи по безспорен и
категоричен начин, че на посочената дата и място жалбоподателката е
управлявала л. а. марка „....“ с рег. № .....
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП нормативно закрепя следното
задължение на водачите: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“
Видно от НП, на жалбоподателя е вменено, че като е предприел маневра
„навлизане изцяло в съседна лява лента“, не се е убедил, че няма да създаде
5
опасност за останалите участници в движението отнема предимството на
движещият се напред по нея лек автомобил „....“ с ДКН ..., в следствие на
което се сблъскват и допускат ПТП с материални щети и пострадало лице.
Съобразно установеното в хода на съдебното производство посредством
гласни доказателства, проверено и чрез назначената и изготвена АТЕ,
жалбоподателката действително е предприела маневра с цел да навлезе изцяло
в съседната лява лента за движение, но не се събраха никакви доказателства,
че с това си поведение същата е отнела предимството на „движещия се напред
по нея“ автомобил, управляван от св. Т.. Напротив, както от показанията на
самия свидетел, така и от заключението по АТЕ, се установява по безспорен
начин, че жалбоподателката, след като е възприела настъпилото ПТП, се е
отклонила в ляво, като преди това се е убедила, че в съседната лява лента няма
друг автомобил, като в последствие действително е загубила контрола върху
автомобила, който е поднесъл на заледения път, но след това се е установил в
покой в най-лявата лента на булеварда, без да осъществи съприкосновение с
друго МПС.
Движещият се след нея лек автомобил е бил управляван от св. Т. с около
50-60 км./ч. на дистанция от повече от една кола разстояние. Видно от
заключението на експерта по АТЕ, минималната безопасна дистанция между
“
лекият автомобил „... с рег. №... и движещия се пред него лек автомобил „...“ с
рег. № ... с оглед скоростта на движение и състоянието на платното за
движение е следвало да бъде около 20,80 м. Вещото лице съвсем точно е
посочил в забележка, че дължината на най-масово използваните в Р. България
леки автомобили е между 4,00 м. и 4,60 м.
В този смисъл съдът приема, че с поведението си жалбоподателката в
качеството й на водач на МПС не е нарушила чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и
настъпилото ПТП не е възникнало в резултат на предприетата от нея маневра
„навлизане изцяло в съседна лява лента“.
С оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът
счита, че актосъставителят, преди да състави АУАН, не е изяснил
фактическата обстановка на твърдяното пътнотранспортно произшествие.
В настоящия случай П. е била санкционирана, без административно-
наказващият орган да е установил по безспорен и категоричен начин
наличието на виновно извършено от нея нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Нещо повече – в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че
жалбоподателката е санкционирана за нарушение, което не е извършила,
поради което наложеното наказание следва да бъде отменено.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в производството по ЗАНН
тежестта на доказване лежи единствено и само на
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
6
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че водачът на
движещият се след П. лек автомобил не е спазил задължението си да осигури
безопасна дистанция между двата автомобила и с това си поведение е станал
причина за настъпилото ПТП.
Релевантни за наказателната отговорност, респективно –
административно-наказателната отговорност, са само онези нарушения на
правилата за движение по пътищата, които се намират в пряка причинна
връзка с настъпилите общественоопасни последици. Именно нарушението на
правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил
“
автомобил „.... с рег. № .... – св. Т., е в пряка причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици.
Ето защо съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение се
явява недоказано от обективна страна.
В този смисъл съдът споделя възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя и следва НП да бъде отменено.
С оглед крайния изход на делото и направеното от пълномощника на
въззивника своевременно искане за присъждане на разноски съдът счете, че
такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК.
Наред с това, съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно
възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат.
Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на
480 лева с ДДС, което се претендира, не е прекомерно при съобразяване на
актуалната редакция на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.
88 от 04.11.2022 г./, съобразно която минималното възнаграждение в случая
възлиза на 400 лева.
Поради това, следва на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1
АПК, ОД на МВР-Добрич да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
парична сума в размер на 480 лв. с ДДС, представляваща направени разноски
за адвокатски хонорар по АНД № 56/2024 г. по описа на РС - Добрич.
Предвид изхода на делото – отмяна на наказателното постановление и
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по
делото в размер на 620 лева, представляващи разходи за изготвяне на
Автотехническата експертиза, следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0851-001562, издадено на
28.12.2023 г. от Началника Група в ОД на МВР гр. Добрич, Сектор „Пътна
полиция“, с което на Ж. Б. П. ЕГН ********** от гр. Добрич, за нарушение по
7
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските
по делото остават за сметка на държавата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Б. П. ЕГН
********** от гр. Добрич, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар с ДДС по АНД №
56/2024 г. по описа на РС - Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок
от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8