Решение по дело №7215/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 724 / 10.6.2020г.             10.06.2020г.                    Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На първи юни                                                                            Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Теодора Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №07215 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

            Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П.В.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3370,14лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.- 30.04.2009г.,  сумата от 1234,48лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 208,14лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г. по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Б..  Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът  “Топлофикация- Перник”АД  не е подал отговор.

В съдебно заседание ответникът  “Топлофикация- Перник”АД   е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание  и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че изпълнителното дело е образувано по време действието на Постановление №3/1980г. на ВС, поради което и давността е спряла да тече. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените  искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

По основателността:

От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3370,14лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.- 30.04.2009г.,  сумата от 1234,48лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 208,14лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на процесния изпълнителен  лист и по молба на ответника от 01.07.2010г. е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д., като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение и са извършвани изпълнителни действия, последното от което е на 27.01.2012г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Впоследствие не са извършвани изпълнителни действия до 11.08.2016г., когато ответникът е подал молба до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия, включително налагане на възбрана.

С постановление от 11.05.2017г. ЧСИ Е. Д. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Въз основа на процесния изпълнителен  лист и по молба на ответника от 18.10.2019г. е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Б..

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. по изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д. няма събрани суми. Видно от същото заключение по изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Б. е събрана общо сумата от 519,00лв.

С постановление от 26.11.2019г. на ЧСИ С. Б. по изп.д.№***. същото изпълнително дело е спряно до приключване на настоящето съдебно производство.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

            Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 08.03.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по  чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение  не са сред посочените категория актове.  Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,  поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания  по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане.      В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г.,  Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.

Последното изпълнително действие по изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д. е извършено на 27.01.2012г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Впоследствие не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, поради което и същото изпълнително дело  е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поради това и съдът намира, че молбата на ответника до ЧСИ от 11.08.2016г., когато ответникът е подал молба до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия, е правноирелевантна. 

Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело  № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело  № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).

Поради това и от 26.06.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2018г.

Съдът намира, че към 18.10.2019г., когато  е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Б.,  процесните вземания са били погасени по девност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 1141,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертиза и такси за прилагане препис от изпълнителните дела.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от П.В.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3370,14лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.- 30.04.2009г.,  сумата от 1234,48лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 208,14лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г. по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Б.,  поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на П.В.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1141,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертиза и такси за прилагане препис от изпълнителните дела.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: