Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 02.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на пети
март през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1184 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Осъдителни искове с правно осн. чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на ищеца З.И.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез
адвокат К.П.К., против д-р В.А.Р. ***.
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за търпените
неимуществени вреди, причинени увреждания от действията на ответника, по време
на извършените от него стоматологични интервенции за периода от 18.06.2012г. до
03.09.2013г., установени на 11.09.2013г., при които са били причинени описаните
в обстоятелствената част на исковата молба увреждания, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на узнаване на уврежданията -
11.09.2013 год. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че през 2012 год. имал
стоматологични проблеми поради което решил да си направи лечение на зъбите.
След проучване в интернет, попаднал на електронни страници, препоръчващи
услугите на ответникът - доктор В.Р. - лицево-челюстен хирург, който
практикувал в Пловдив, и се занимавал включително и с поставяне на зъбни импланти. След направена уговорка с ответникът и на
18.06.2012 год., ищцата отишла за преглед в кабинета му в гр.Пловдив.
Твърди още, че преди
време ищцата била диагностицирана със сериозно
автоимунно заболяване - „мистения гравис“,
представляващо хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с мускулна
слабост и лесна уморяемост след физическа активност,
следствие от нарушено нервно- мускулно предаване в напречно браздената
мускулатура. Предупредила за това ответника и го попитала дали има отношение
към предстоящите интервенции. Обяснила на ответникът - д-р Р., за посоченото
автоимунно заболяване, на което той отговорил да не се притеснява и започнал работа
в устната й кухина.
На 18.06.2012 год. и по
време на прегледа, ответникът заявил на ищцата, че трябва да й бъде поставен имплант на мястото на последен кътник долу в дясно. С оглед
на доверието, което му имала ищцата, приела за необходимост, като част от
лечението му и се съгласила. Преди да бъде направена тази интервенция на ищцата
била направена само секторна рентгенова снимка, но не й бил направен тест за
упойки, нито пък й бил даден да подпише какъвто и да било документ, касаещ това, че е запозната с процедурата, която следва да
бъде извършена, последиците от нея и очакваните резултати. Д-р Р. просто я
уверил, че всичко ще бъде наред. Попитала го каква е вероятността да отхвърли импланта, а той й казал, че е „много малка”.
Ищцата твърди също, че
няколко дни след поставянето на посочения по-горе имплант,
почувствала болки, които продължили повече от десет дни. Веднага уведомила
ответника за това по телефона, а след това през месец август го посетила в
кабинета. След прегледа той обяснил, че болката ще отшуми, но трябва да мине
известно време. Но тъй като болките не
минавали на 20.09.2012 год. отново посетила д-р Р. за преглед. Установило се,
че импланта й е бил поставен неправилно, тъй като на
такъв зъб не трябвало да се поставя. Ответникът направил неуспешен опит да
„стабилизирала неправилно поставения имплант чрез костозаместител. Тъй като такова развитие не се струвало
нормално на ищцата, тя на няколко пъти обърнала внимание на д-р Р. - дали това
трябва да се извършва, но той й обяснявал, че няма нищо притеснително и с
търпение нещата ще се оправят. Изпитвала доста силни болки, но д-р Р. казал, че
се касае за операция, че това е нормално и я изпратил в дома й.
На 02.11.2012г. ищцата
имала поредната среща с д-р Р., като се уговорили с него за поставяне на
подобни импланти и на горната челюст в ляво - от
четвърти до седми зъб включително. Уточнили първоначално да бъдат поставени
само два импланта. След това той пристъпил към
стоматологичната интервенция за поставяне на имплантите.
От това също последвали болки, които с оглед уверенията на ответника, ищцата
възприела като нещо естествено. Няколко дни след това установила, че при
уговорка за поставяне на два импланта, са й били
поставени три. Тези импланти били поставени се без
никаква ренгенова снимка. При започване на
поставянето ищцата го попитала, дали няма да се направи снимка преди
манипулацията, но ответника й отговорил, че като отвори преценява на място.
Ищецът твърди, че още с
първа операция в тази област ответникът пробил синусът й. Усетила комуникация
устна кухина -синус, което се виждало на панорамната снимка, направена по-късно
на 19.04.2013 год. Това довело до възпаление на тъканта, оток над назолабиалната гънка. Наложило се да направи консултация с
д-р А.(д-р Р. по това време бил в Германия), който й предписал силно антибиотично лечение с медикамент Аугментин.
На третия ден започнало изтичане на миризлив гноен секрет от левия синус, което
изтичане продължило до май месец 2013 г. Възпалителният процес продължил до
21.11.2013 год. – дата на постъпването на ищеца в ЛЧХ -гр. Пловдив.
На няколко пъти се
опитала да попита ответникът защо се случва това, нормално ли е, тя ли е
единственият тежък случай, има ли смисъл да се продължава. Като разбрала, че
нещата не вървят, сама направила изследване за костна плътност. Казала за това
на ответникът, че костната й плътност е в долна точка на нормата, на което той
й отговорил, че плътността няма значение, тъй като костозаместителят,
който той използва при лечението й е за това. Той я успокоил, че не е
единствената и с много търпение нещата се случват, но той всеки път категорично
и раздразнено й показвал, че той като лекуващ лекар преценява кое е необходимо
и кое е подходящо.
В началото ищцата не
вземала повече отношение понеже ясно съзнавала, че лекарят със сигурност има
по-задълбочени познания върху човешкия организъм и най-вероятно знае какво да
прави. Но, тъй като болките й ставали все по-силни и нетърпими и за ищцата било
очевидно, че организмът й не реагира добре нито на провежданото лечение, нито
на имплантите. Затова на последната операция изрично
помолила доктор Р. повече да не й слага импланти.
На 16.11.2012 год. ищцата
отново била оперирана от д-р Р., като този път той извършвал стоматологични
манипулации долу в дясно. Това било наложително, тъй като един от поставените
преди това - на 18.06.2012 год., имплант бил паднал,
този, който бил на мястото на мъдреца. Тази интервенция се отнасяла за пети,
шести и седми зъб долу в дясно. Самата интервенция за ищцата била неописуемо болезнена.
Още същия ден се наложило да започне да приема болкоуспокояващи, тъй като не
можела да понася болката. Д-р Р. й бил предписал антибиотик - клиндамицин, който антибиотик в последствие са оказало, че
е бил крайно неудачен и нямал действие върху нейния организъм. Шест часа след
операцията получила припадък от болката, което довело до множество наранявания
и натъртвания. Тази ужасяваща болка не минавала дни наред. Позвънила на
ответника и му казала, че много я боли. Той й отговорил, че се е работело на
голяма площ и е нормално да боли. Принудила се да вземам на своя глава антипсихотици /хлорпротиксен/ и антиконвулсивни /депакин/
медикаменти, който имали също обезболяващ ефект. В последствие, много по-късно,
разбрала, че е била с възпалена кост и резистентност
към антибиотика. След тази операция винаги питала д-р Р. ще боли ли пак
толкова. За съжаление винаги боляло и нямало как да не боли, тъй като е била с възпалено място, без да се изчаква
достатъчно дълъг период на възстановяване, който по думите на лекарите бил
минимум три месеца.
На 29.01.2013г. последва
пета по ред операция, и четвърта долу в дясно (на същото място, на което вече неколкократно било работено). Отново бил сменен и поставен имплант на мястото на четвърти зъб. Това било наложено от
обстоятелството, че в тази част ищцата имала поставен мост, с два висящи зъба.
След премахването на моста д-р Р. й обяснил, че трябва да се поставят нови импланти. Отново не било направена рентгенова снимка.
Болката този път била толкова голяма, че започнало изтръпване по дължина на
челюстта чак до средата на брадата. Споделила това с д-р Р., който заявил, че
болката е нещо нормално за подобни интервенции. А изтръпването ще мине до шест
месеца.
На 18.03.2013г. била
направена на ищцата шеста операция, и пета долу в дясно. Отново за премахване
на вече сложените и поставяне на нови импланти. Имлантът на мястото на четвърти зъб бил пренавит,
в следствие на което изпитвала постоянна и пулсираща болка, която се
задълбочила и довела до изтръпването по цялата й долна челюст. На деветия ден
след операцията се наложило отново да посети клиниката. Д-р Р. отново бил в
чужбина и се наложило д-р А.да извърши прегледа. Същият само почистил
отворената рана. Установило се, че конците с които същата била зашита, са
прорязали тъканите на устната кухина и падали завързани. Имплантите
се били „показали” и ищцата попитала д-р А.какво ще стане с тях. Неговото
мнение било, че най-вероятно ще паднат. Попитала и за изтръпването на
брадичката й. Д-р А.споменал, че ако до шест месеца не отшуми, ще остане
необратимо.
На 29.09.2013год. ищцата
посетила клиниката за сваляне на конците. Д-р Р. „почукал" имплантите й и казал, че всичко е наред. На двадесет и
осмия ден след поставянето паднал и последния от тях.
На 20.05.2013 год. била
направена на ищцата - седма поредна операция и втора горе в ляво. Двата от
поставените на 02.11.2012 год. три импланта били
болезнени. Средния имплант трудно бил открит, с много
„ровене”. От трите били премахнати два и сложени други, въпреки, че мястото
продължавало да бъде възпалено и да изтича гноен секрет. Попитала Д-р Р. дали
не е засегнат лицевият й нерв. Той отговорил, че имплантът
минавал отстрани и болката ще отшуми, но е нужно търпение. Предписани й били
витамини от групата на „В" комплекс.
На 21.06.2013год.
ответникът извършил на ищцата осма поредна операция и трета горе в ляво. Това
се налагало отново за замяна на поставени импланти с
нови, въпреки, че в тази област имало отворена рана с наличие на възпалителен
процес, което не допускало извършването на тези манипулации. Отново изпитвала
неописуеми болки по време и след операцията от отварянето на раната и пълнене
на синуса със храна, с чувството, че стига до окото.
На 15.07.2013г. била
направена девета поредна и четвърта горе в ляво операция, отново за замяна на
вече поставени импланти с нови. От трите импланти в тази зона, отново били сменени два от тях. Д-р Р.
бил наясно, че има отворена рана във венеца на ищцата, но така и не предприел
адекватно лечение. Само че ищцата не могла да си обясни, защо е режешел от първи предкътник до
последен кътник /място на четири зъба/, може би да запълни видимото хлътване с костозаместител. В последствие разбрала, че е бил унищожен
алвеоларният гребен /венечната костна дъга/. И при
тези стоматологични манипулации ответникът не назначил извършването на ренгенови снимки.
На 03.09.2013 г. на
ищцата била извършена от ответникът десета поредна, и пета горе в ляво,
операция. Това било продиктувано и наложително за нова замяна на два от
поставените преди три импланти, като тези били с
по-широк диаметър, с оглед на няколкократната им смяна. При извършването й
получила много голяма „комуникация” между устната и синусната кухина. Това било
изключително тежък резултат и пост оперативен период, в който нито
антибиотиците, нито болкоуспокояващите лекарства, които взимала имали някакъв
съществен ефект. Ищцата била наясно, че при нея нищо няма да се случи нормално.
Изрично предупредила ответника, ако има съмнения за някой имплант
да го махне, тъй като не виждала никакъв ефект от тях и, че не иска импланти. Въпреки изричното й желание ответникът извършил
смяна на последен имплант, вече приличащ на болт по
нейна преценка около 6 мм.
Настоява се на това, че е
стигнала до извода, че всичките тези десет операции при д-р Радев били
неуспешни, тъй като ги е извършвал поради липса на необходимите познания и
опитност или поради проявявана немърливост при
изпълнението им, въпреки, че до този момент му имала пълно доверие. Освен това
нямала и никаква информация от него за произхода и качеството на имплантите. От него знаела, че е вносител от чужбина на
такива импланти, но не знаела тяхната годност и дали
съответстват на установените у нас медицински изисквания.
Ищцата твърди още, че
след последната операция състоянието й се влошило драматично и се наложило на
11.09.2013 год. да бъде приета по спешност в болница в МБАЛ - Пловдив, известна
като Окръжна болница - гр. Пловдив. Била с огромен оток на лява половина на
главата. Установило се, че има „дебридман на рана и
инфекция в областта на главата“, което наложило да й бъде поставен дренаж на
лицето и пода на устата. Лекуващите стоматолози изчистили цялото костозаместващо вещество, което било поставяно от
ответникът, както и два от имплантите, единият от
които бил в хоризонтална позиция. Освен това се установило, че голяма част от
алвеоларния гребен липсвал.
От лекарите в МБАЛ ищцата
узнала, че до този момент е била лекувана неправилно от д-р Р. и провежданото й
лечение не е било в съответствие със стоматологичните изисквания.
На 13.09.2013г. след
оплакване на ищцата от болка и изтръпване на долна челюст, след представяне на
панорамна ренгенография от 19.04.2013год. лекуващите
стоматолози установили наличието на три импланта на
долната челюст, в дясно, като два от тях били в канала, а единия пред форамен ментале. Освен това
отстранили два импланта с периимплантит,
а третия имплант интраоперативно
не се установил. Независимо от премахване и на тях и почистването на зоната
проблемът с изтръпванито не спрял. Лекарите изказали съмнения
за трайно увреден нерв. В тази болница ищцата престояла от 11.09. до 16.09.2013
год., когато била изписана.
На 21.11.2013год. ищцата
отново постъпила на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив, Клиниката по
лицево-челюстна хирургия, тъй като от няколко дни имала силни, непоносими,
болки в лявата лицева половина на главата. По време на прегледа й се
установило, че има гноен синузит на ляв максиларен
синус. Това налагало извършването на оперативна намеса на лекуващите в
болницата стоматолози за извършване на трансорална
трепанация на максиларния синус. По време на същата
били евакуирали още 6-7 мл. рядка гной, след което била извършена промивка и
поставен дренаж с тръбен дрен. За всичко това бил
съставен оперативен протокол № 1797/21.11.2013 год.
На 16.12.2013 год. ищцата
отново постъпила на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив, Клиниката по
лицево-челюстна хирургия, тъй като отново от няколко дни имала силни,
непоносими, болки в дясната лицева половина на главата, в областта на долната
челюст, както и изтръпване и пълна липса на сетивност. Освен това имала затруднение
в говора и храненето. С оглед на лечението й били извършени прегледи и
изследвания, като й било назначено и извършено консервативно лечение и
назначена УЗ – терапия. В отделението престояла от 16.12. до 21.12.2013 год.
На 21.02.2014 год.
постъпила отново, за трети пореден път, за лечение в УМБАЛ „Свети Георги”
ЕАД-Пловдив, Клиниката по лицево- челюстна хирургия, с оглед продължаване на
лечението на левия максиларен синус, след проведената
преди това на 21.11.2013 год. оперативна интервенция. След овладяване на
гнойния процес и очистване на синуса, предстояло да се извърши пластично
затваряне на орантралната комуникация. С оглед на
това била извършена поредната оперативна интервенция: „Синосотомия
трансалвеоларис. Ревизио ет пластика а модо Васмунд.” За всичко това бил съставен оперативен протокол №
0255/25.02.2014 год. В отделението ищцата престояла от 21.02. до 28.02.2014
год.
След три месечни
ежедневни промивки на синуса и поставяна на 15-20 сантиметров Дрен, по думите
на лекарят предстояло дълго възстановяване на тъканите, минимум шест месеца.
„Много е кълцано” й казали. Когато отишла да благодари на асистиращият хирург
той й казал: „Сигурно лекуващият лекар ви е казал, че минимум до две години
няма да имате зъби”, толкова са тежки уврежданията.
В началото на месец
септември 2014 г. отново се появили болки в областта на долната дясна част на
главата. Поради това на 10.09.2014 год. ищцата отново постъпила за четвърти
пореден път за лечение в УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД-Пловдив, Клиниката по
лицево-челюстна хирургия, с оглед продължаване на лечението й. Били й направени
поредните изследвания и назначено консервативно лечение. В отделението
престояла от 10.09 до 15.09.2014 год.
Настоява се на това, че
междувременно, докато течала операциите, на ищцата й направило впечатление, че
има известни проблеми със зрението. Отначало си мислела, че става въпрос за
някаква умора или временно състояние. Тъй като проблемът не отшумявал, на
31.07.2013 год. отишла на преглед и постъпила за изследвания и лечение в МБАЛ -
гр.Пловдив - Очно отделение.
Оказало се, че в резултат
от усложненията, свързани с опитите за поставяне на импланти
в лявата част на горната й челюст, се е получило усложнение на синусната й кухина,
което е дало отражение върху окото и се е ускорил многократно дегенеративен
процес на макулата на лявото око, който бил
необратим. В момента ищцата имала 53% увредено зрение на това око. За периода
от постъпването й в очна клиника – от август месец до октомври ищцата вече била
с «макулна дупка». Лекуващата й лекарка се притеснила
сериозно и я изпратила в София в клиника «Зора». Въпреки започналото лечение за
възстановяване на макулата, становището на лекарите
била – „необратимо е“. Изпратили я на ТЕЛК комисия.
Няколко пъти ищцата
правила опити да проведа нормален диалог с д-р Р., за да му обясня, че това
което й е причинил, всъщност е много сериозно увреждане на нейното здраве. Но
всички опити се увенчали с неуспех. Отношението му към нея било съвсем меко
казано невъзпитано и неуважително /Запазила била отговорът му в електронната си
поща/. Което, колкото и странно да звучи за лекар, (а може би и под влияние на
изпитаната болка), това накарало ищцата да си мисли, че д-р Р. вероятно е
допускал, че ситуацията с нейните зъби може сериозно да се влоши, но независимо
от това, без да се съобразява е продължил дейността си, която очевидно била
противопоказна за здравето й. Това впечатление се потвърждавало и от
отношението на лекарите, които я лекували сега. Посетила два факултета по Дентална медицина, Софийски и Пловдивски. Въпреки
старанието им да покажат колегиалност към ответинка,
било очевидно, че нито един от тях не приемал случилото се с ищцата за нормално
и били изумени как е възможно да бъдат предприети такива процедури от
дипломиран лекар, които да увредят толкова сериозно нейното здраве. В София
заключили, че са нямали такъв случай. Случаят на ищцата бил сведен до знанието
на професор У.. С него били обсъдени пет по етапни възстановитерни
операции. Три горе и две долу. Ищцата била планирана за първа операция на
02.12.201Зг., но по финансови причини, а и дългото лечение, предпочела да се
лекувам в ЛЧХ гр. Пловдив.
Настоява се на това, че в
резултат на неправилното лечение, проведено от ответникът ищцата получила
следните увреждания :
1. Пробиване на лицевият
череп. Множество сраствания в устна кухина, и никаква възможност за елементарно
протезиране, на настоящия етап.
2. Унищожаване
на кост, поради честата смяна на импланти.
3. Сраствания,
поради честото рязане на меки тъкани и отварянето на раните, тъй като не бил
спазван задължителният три месечен срок за възстановяване на тъканите.
4. Отключени
заболявания - Интоксицация на организма, пълна резистентност най-вече към „клиндамицина”.
Алергия проявяваща се в отоци под очите и уртикария към лекарства и козметични
продукти вземани преди това с години. Косопад. Отключване на миастенна симптоматика.
5. Нарушено
зрение на ляво око с настъпили необратими промени.
В резултат на
неправилните лечения продължително време ищцата изпитвала изключително силни
физически болки и страдания в лицево- челюстната област. Не можела да се храни
нормално, тъй като при докосване на храната при дъвчене чувствала много силни
болки в областта на зъбите. Това налагало да взима обезболяващи лекарства, а
храната да бъде в течно състояние. Болки изпитвала и по време на след
операционното й лечение при ответника, както и след всяка операционната
интервенция, извършена от ответникът, както и след операционната интервенции в
другите лечебни заведение по време на провеждане на лечебните процеси за
отстраняване на последиците, причинени й от ответника. Силни болки изпитвала по
средно 10 дни след всяка една от десетте, като след това по - поносими болки
също били за такъв период - най-малко по 10 дена. След всяка операция лицето й
било с отоци, средно по седем дни, с пик на отока втори, трети , ден след
операцията.
При десетте операции
извършени от д-р Р. за периода от 8.06.2012 год. - 11.09.201Зг., с оглед
намаляване на болките и оздравителния процес ищцата използвала антибиотици
минимум по 10-17 дни за операция или общо ги е ползвала 100- 170 дни. След
някой операции се налагало и по три курса. Като болкоуспокояващ медикамент
предимно взимала аулин по пет бр. или общо около 500
броя. Тъй като това било значително количество, то питала ответника дали могат
да се пият толкова високи денонощни дози /имало дни в които пиела по 6/, по
някога комбинирала с антиконвулсивни, поради
непоносими болки. Казал й, че когато е временно- може.
Последното се отразявало
на работата на ищцата, като детска учителка, която била свързана с говорене, с
необходимостта от непрекъснат словесен контакт с малки деца. Поради това
намалила обема на дейността, като словесни контакти с децата, колеги и близки.
Освен това от тогава
изпитвала и постоянни психически страдания. Увреждането се отрази изключително
негативно на психиката й. Изпаднала в депресия, постоянно плачела, макар, че по
характер била силен човек. От притеснение постоянно имала световъртеж, не можела
да става от леглото. За стабилизиране на психичното състояние й били изписани
лекарства, които да повлияят на самочувствието и на психиката й. Освен това от
мисълта, че цял живот ще е така, я изпълвала с ужас и страх.
Нарушило се качеството на
живот на ищцата, изразяващо се в невъзможност за нормално хранене, говорене и
словесна комуникация с околните, изкривено виждане с ляво око.
Посочените физически
болки и страдания, както и психични страдания съставлявало за ищцата
неимуществени вреди, които с оглед принципите на справедливостта оценява в
размер на 24 000 лв. Върху посочената сума й се дължала и законна лихва,
считано от дена на установяване на погрешността на лечението и увреждането на
здравето - 11.09.2013г. до окончателното изплащане.
С оглед на проявеното
поради незнание и/или немарливост стоматологично лечение, проведено от д-р Р.,
ищцата подала тъжба в Районна прокуратура - Пловдив, като била образувана
прокурорска преписка вх. № 5060/2014 год., а въз основа на нея било образувано ДПр № 1141/2014 год. по описа на II-ро
РПУ - Пловдив, за престъпление по чл.134 ал.1 т.2 във връзка с чл.129 ал.2 от НК.
Настоява се и на това, че
по време на хирургическите операции ответникът нарушил задълженията си
произтичащи от :
1/Закона за здравето,
изразяващи се в следното: Ответникът не оказал необходимата медицинската помощ,
чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и
технологии, която да се основава на медицински стандарти и Наредбата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по съответния ред. Като пациент, което
е потърсило медицинска помощ, не била извършена на ищеца надлежната регистрация
с информираното й съгласие, а ответникът следвало да извършва медицинските
дейности след изразено информирано съгласие от ищцата, като пациент. За
получаване на информирано съгласие ответникът, като лекар по дентална медицина, следвало да я уведоми относно:
диагнозата и характера на заболяването; описание на целите и естеството на
лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи,
включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други
неудобства; вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при
прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.
При извършване на
хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водели до повишен риск за живота и здравето й,
следвало посочената информация и информираното съгласие да се предоставят в
писмена форма.
Ответникът, като лекуващ
лекар бил и длъжен да я информира, като пациент относно: здравословното й
състояние и необходимостта от лечението; заболяването, по повод на което е
потърсил здравна помощ, както и неговата прогноза; планираните профилактични,
диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности,
както и рисковете, свързани с тях; диагностичните и терапевтичните алтернативи;
2/ Медицинския стандарт
за "Лицево-челюстна хирургия" (ЛЧХ), който бил изработен съобразно
съществуващото законодателство в Република България, като за основа били
ползвани утвърдените вече стандарти по специалността "Хирургия".
Медицинският стандарт по лицево-челюстна хирургия имал за цел да формулира
общовалидни норми, важащи за хирурзите, работещи независимо от обема на
извършваната от тях оперативна дейност в посочените лечебни заведения за извънболнична и болнична дентална/медицинска
помощ.
Лицево-челюстната
хирургия е медицинска специалност, занимаваща се с диагнозата и лечението на
група заболявания, при които използването на операция било задължително или
потенциално възможно, каквато била и операцията за поставяне на зъбни имплантанти , която трябвало да се третира като такава с
малък обем и сложност, "малка" лицево-челюстна хирургия.
При осъществяване на
дейността си ответникът не изпълни задължителните стандарти за организацията на
работата му, изразяващи се в следното:
При приемането на ищцата,
като болна, първичния й преглед явно не отговарял на стандартите, тъй като не
били извършени необходимите диагностични процедури, включващи анамнеза, а
клиничния преглед бил непълен. Анамнезата също била непълна, като не се
извършили необходимите изследвания, диференцирани лабораторни изследвания,
изготвяне на съответните ренгенови снимки.
С оглед на посоченото не
се установила необходимостта от оперативна намеса -поставянето на импланти, както ищцата искала, нейния очакван обем, избор
на оперативен достъп и оперативна техника на импланти,
прогноза за очаквания резултат и изход.
Наред с гореизложеното не
бил извършен цялостен клиничен преглед за оценка на оперативния риск. Този
клиничен преглед за оценка на оперативния риск бил също неотменен, по правило
ускорено протичащ диагностичен процес, като представлявал основно задължение на
ответника, като стоматолог-хирурга и едва при уточнени показания за операцията
й - взето решение за извършване на хирургическа намеса.
Не била съобщена на
ищцата заключителната оценка на оперативния риск, и не извършвали обсъждане на
нея с ответника. При необходимата информация от ответникът ищцата би могла да
направи отказ от операция заради висок оперативен риск. В тази насока не била
давала необходимо информираното съгласие, като пациент.
3/ Освен това били
нарушени разпоредбите на Кодекса за професионална етика на стоматолозите,
действащ през този период, утвърден със Заповед № РД-09-224 от 11.4.2006 г. на
МЗ, обн., д.в., бр. 34 от 25.04.2006 г.
В кодекса се съдържали
задълженията на стоматологичното съсловие, произтичащи от практикуването на
стоматологичната професия. В него били отразени моралните принципи и критериите
за професионално поведение на стоматологичното съсловие.
По време на интервенциите
ответникът не изпълнил следните свои задължения, посочени в Кодекса, а именно:
а/ Стоматологът е длъжен да осигури при своята
професионална дейност всички условия, необходими за нейното качествено
изпълнение и за сигурността на пациентите и на стоматологичния екип.
б/ Стоматологът няма право да предприема действия
или да дава предписания при случаи, които надхвърлят неговата професионална
компетентност.
в/ Стоматологът е длъжен да познава и спазва
нормативните документи, които регламентират неговата дейност.
г/ Стоматологът упражнява лично професията си и
носи отговорност за хода и резултатите на извършеното от него стоматологично
лечение.
д/ Стоматологът е длъжен да не допуска
неконтролиран достъп до медикаментите и материалите в неговия кабинет.
е/ Стоматологът предварително информира пациента
или негов законен представител за необходимите изследвания, предлаганото
лечение и всички разумни алтернативи, включително и присъщия им риск и
приблизителната им стойност; продължителността на лечението и очаквани
особености в протичането му; очакваните резултати от лечението; очакваните
резултати, ако лечението не бъде проведено; начините за покриване на разходите
(чрез НЗОК, доброволни осигурителни институции, пряко разплащане и пр.).
ж/ Стоматологът не може да пристъпва към лечение
на пациент, преди да е изпълнил задълженията посочени по-горе и да е получил
информирано съгласие. Стоматологът е длъжен да поиска в писмена форма
съгласието или отказа на пациента или негов законен представител за прилагане
на определени лечебни методи и процедури, за извършване на сложно и/или скъпо
струващо лечение, включване на пациента в клинични изпитвания на лекарства и
пр.
Счита, че уврежданията на
ищцата са й причинени по време на неправилно извършените й стоматологични
интервенции от ответникът.
С оглед на гореизложеното
се установявало, че била налице от една страна противоправност
в действията на ответника, а от друга пряка причинна връзка между действията му
по време на стоматологичните интервенции и причинените на ищцата болки и
страдания.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 000
лв., представляваща обезщетение за търпените от мен неимуществени вреди,
причинени ми от увреждане от действията на ответника, по време на извършените
ми от него стоматологични интервенции за периода от 18.06.2012 год. до 03.09.2013
год., установени на 11.09.2013год., при които на ищеца са причинени описаните в
обстоятелствената част на исковата молба увреждания, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на узнаване на уврежданията -
11.09.2013 год. до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
В определения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощника му адв. Красимир
Недев. В него намира предявените искове за недопустими поради изтекла
петгодишна погасителна давност.
По същество оспорва
изцяло предявените искове както по основание, така и по размер, по следните
съображения:
По недопустимостта:
Ищцата била посочила
множество дати, на които твърди да е получавала стоматологична услуга от
ответника, без да е конкретизирала моментът на осъществяването на деликта. На първо място съгласно чл. 110 ЗЗД, общата
давност била петгодишна, като тя започвала да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. При вземане, възникнало на основание деликт, в ЗЗД били уредени две хипотези. В процесния случай била валидна първата от тях, доколкото
извършителят е известен и вземането ставало изискуемо от момента на извършване
на деликта. Очевидно при тази хипотеза откриването на
дееца съвпадало с настъпване на твърдения делик. Както
и самата ищца твърдяла първата интервенция е била на 18.06.2012г., а исковата
молба била подадена на 04.09.2018г., поради което исковете, като подадени след
изтичане на петгодишния давностен срок, били погасени
по давност (чл.110, вр. с чл.114, ал.3 ЗЗД).
Ищцата постъпила за
оперативно лечение на 18.06.2012г. Извън общите фрази, обилно използвани в
исковата молба, имало една-единствена, от която можело да се гадае дали ищцата
не черпи основание за претендиране на вземане, възникнало на основание деликт - на стр. 3 от ИМ се твърдяло „Още с първата
операция в тази област ответникът проби синусът ми", край на цитата.
Доколкото въпросната
интервенция била извършена на 02.11.2012г. (според твърденията на ищцата, които
в случая се потвърждават и от амбулаторните дневници на клиниката на ответинка), то основанието за настоящата искова молба било преклудирано и същото било с изтекла 5- годишна давност.
Твърди също, че извън
възражението за изтекла давност, ищцата била подробно информирана за хода на
оперативната интервенция. В детайли й било обяснено че синусът не се „пробива”,
а се трепанира неговата латерална (странична) стена с
цел да се избута нагоре синусната лигавица. Това не било усложнение, както се
твърдяло в исковата молба, а било част от хода на оперативната интервенция. При
спазване на всички медицински изисквания и стандарти било извършено повдигане
на пода на максиларния синус с цел увеличаване на
костния обем и поставяне на по-голям по размер имплант,
който имплант бил по-устойчив на дъвкателното
налягане, с по-добра прогноза и по-добра успеваемост
в сравнение с малкия по размер имплант. Синуслифтингът бил стандартна процедура, която вече се била
превърнала в рутинен метод при лечение на обеззъбяване
на горна челюст. Тази процедура се прилагала вече не само от орални и
лицево-челюстни хирурзи, а дори от общопрактикуващи дентални лекари по цял свят.
Настоява се на това, че
Д-р Р. бил един от водещите специалисти в Европа. Той не само имал огромен
практически опит в тази област (над 400 описани и документирани случая до
момента на операцията на ищцата), а бил и организатор и лектор на десетки
международни семинари по дентална медицина в областта
на имплантологията. За професионалната си и
качествена работа получавал десетки благодарствени писма от пациенти. По
установени и описани в специализираната медицинска дентална
литература при над 25 % от случаите на синуслифтинг
се получавали перфорации на синусната лигавица. Същите по никакъв начин не
повлиявали хода на оперативната интервенция, нито нейната успеваемост.
Още повече че съвременните автогенни биологично активни материали позволявали
изолиране на тези перфорации, при което те епителизирали
напълно.)
Наведените доводи за
образувана прокурорска преписка вх. № 5060/2014 г. от РП-Пловдив противоречали на
трайната съдебна практика, свързана с въпроса за прекъсване на давността ( в
тази връзка - ТР № 5 ОТ 05.04.2006 г. по тълк. д.№
5/2005 Г., ОСГК И ОСТК НА ВКС , тъй като независимо от това как се е развило
наказателното производство, гражданският иск трябвало да се предяви в
петгодишния давностен срок, а образуването на
досъдебно или съдебно производство по НПК не спирало теченето на този срок.
Въпросите за това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане,
кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране или прекъсване на давностния срок били подробно изяснени в досегашната
практика на Върховния съд.
Нямало съмнение с оглед
ясната разпоредба па чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че вземането възниквало от деня на
откриване на дееца, както и че от същия момент то ставало и изискуемо, тъй като
от този момент длъжникът изпадал в забава съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. В повечето
случаи деецът бил известен, поради което давността започвала да тече от момента
на извършване на деликта.
По същество намира исковете
за неоснователни, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД отговорността за причинени вреди може да бъде ангажирана при
безспорно установени в съвкупност: (1) наличие на противоправно
деяние, същото да е извършено (2) виновно от причинителя, наличие на (3) вредни
последици в патримониума на пострадалия и (4)
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Сложният
фактическия състав на непозволеното увреждане бил съставен от няколко
кумулативно свързани елемента, като липсата на който и да е от тях изключвала
приложението на института, респ. не водело до ангажирането на отговорност на
причинителя.
На следващо място нямало
доказателства за нарушени утвърдени медицински изисквания/стандарти, които да
установяват противоправност в поведението на
ответника. Не била налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на
ответника и твърденията на ищцата за последващи нейни
потребности да ползва специализирана медицинска дейност. Липсвали данни за
вредоносен резултат, доколкото от предоставените от ищцата документи нямало
основание да се твърдят нарушения, които обективно да доведат до твърдените
последици. Ищцата не била представила годни доказателства, чрез които да се
установят елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане.
Оставали недоказани твърдените като търпени неимуществени вреди, разбирани като
отграничени и конкретни болки и страдания, тяхната
степен, интензивност и времетраене/продължителност и които да са в пряка
причинно- следствена връзка от евентуално противоправно
деяние.
Нямало данни имплантите да са неправилно поставени и самата интервенция
да не е изпълнена технически добре. Затова и не можело да се достигне до извод,
че д-р Р. е извършил противоправно деяние, още
по-малко да е извършено виновно, което да обуславя и причинна връзка между него
и настъпилите вреди.
Изложеното обуславяло
извод за неоснователност на претенциите, поради недоказаност на основни
параметри.
По тези съображения счита
предявените искове за недопустими поради изтекла петгодишна погасителна
давност, като и иска да бъдат изцяло отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът е намерил за
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, поради
изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като възражения за давност са
такива по основателността на иска и подлежат на установяване, а не по неговата
допустимост. Това възражение е оставено без уважение, като неоснователно. А и
към момента не намира причина да промени това си становище.
В о.с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си подържа исковете
и иска уважаване на същите.
В о.с.з. ответникът чрез
пълномощника си адв.Недев, оспорва исковете, поддържа
възраженията си и иска отхвърлянето им с подробни съображения в писмена защита.
Съдът, като разгледа събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Не се спори между страните по делото, че на 18.06.2012
год., ищцата е отишла за преглед в кабинета на ответника в гр.Пловдив.След
извършване на прегледа ответникът предложил да й бъде поставен имплант на мястото на последен кътник долу в дясно. На
същата дата, след изразено съгласие на ищеца е започнало лечение на зъбите й,
като е поставен импланта.
Това обстоятелство се установява и от представеното от ответника копие
–извлечение от Амбулаторен дневник, в който под № 28 с дата 18.06.2012г. е
записано посещение не ищеца З.М.. Според записаната диагноза са констатирани
частична липса на зъби 4,4 и 4.5 на долна челюст в
дясно и извършена имплантация. В същия документ е
записани и две следващи посещения на ищеца в зъболекарския кабинет на ответника
на дати 02.11.2012г. и 16.11.2012г. Според записаната диагноза на 02.11.2012г.
са констатирани частична
липса на зъби 2,4 и 2.5 на горна челюст в ляво и извършена имплантация,
а на 16.11.2012г. е направена реимплантация на долна челююст.
По делото няма данни за това какви интервенции са
извършвани от ответника за лечение на ищеца през м.08.2012г. и на 20.09.2012г.,
както и в периода от м.01.2013г. до 03.09.2013г., в което време според
твърденията на ищеца са извършени
стабилизиране на импланти с костозаместител и още 7 оперативни интревенции,
от които 3 бр. на долна челюст и 4бр. на
горна челюст, всичките за смяна /реимплантация/ на вече поставяни импланти. Липсват данни в Амбулаторен дневник при
извършената интервенция на 02.11.2012г. по поставяне на импланти
на зъби от горна челюст да правен лифтиг на синусна
кухина и да
получена перфорации на синусната
лигавица на ищцата. Такива данни няма и при извършения преглед от следващото
посещение на ищцата при ответника на 16.11.2012г. По делото няма данни за това
ищцата да била информирана предварително за необходимите изследвания,
предлаганото лечение и всички разумни алтернативи, включително и присъщия им
риск и приблизителната им стойност; продължителността на лечението и очаквани
особености в протичането му; очакваните резултати от лечението; очакваните
резултати, ако лечението не бъде проведено, респективно да е получено писмено
информирано съгласие от ищеца като пациент. А получаването на такова е
задължително изискване според Кодекса за професионална етика на стоматолозите.
Всъщност според данните от Преписка на Комисията по професионална етика към
БЗС-Пловдив и по специално от становището на ответника д-р Р. дадено пред тази
комисия / л.109/ се установява, че ищцата З.М. е лекувана в денталната
практика на ответника по повод частично обеззъбяване
на горна и долна челяст, но на ищеца не е давано да
подписва информирано съгласие, тъй като нямало такава практика при него, понеже
били счетени да са без никаква стойност и без значение при евентуален съдебен
процес.
Установява се още от Протокол № 3/20.02.2014г. на
Районна колегия на БЗС –Пловдив, че за нарушаване на изискванията по чл.15,
ал.1, 2 и 3 от Кодекса за професионална етика на стоматолозите, като и на 87,
ал.1 и чл.89, ал.1 от Закона за здравето, изразяващи се в липса на
предварителна информация и даване на информирано съгласие за лечение от ищеца,
на ответника д-р Р. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение.
В тази връзка следва да се отбележи, че по реда
на чл.190 ГПК ответникът е бил задължен
да представи в оригинал водения от него медицински журнал за периода
2012г.-2013г., в който се завеждан извършени медицински интервенции на пациенти
и вида на тези интервенции. Това задължение не изпълнено. Според ответника
причина за неизпълнението му била, че срокът за съхранението им от 3 години бил
изтекъл и поради това с Протокол №3/15.12.2018г. била унищожена. Дори ида е
мислимо, че срокът за съхранение на тази документация е бил изтекъл към дадат
на унищожаването 15.12.2018г., то следва да се има предвид, че на ответника е
връчена искова молба на 25.09.2018г. /л.38/, при което напълно е бил наясно с
това за какви медицински интервенции извършвани на ищеца му се търси
отговорност. Въпреки това е решил да не запази информацията касаела ги находяща
се при него, а да унищожи. Ето защо и съдът намира, че в случая намира
приложение разпоредбата на чл.161 от ГПК и съдът приема за доказани фактите –
извършване на общо 10 бр. оперативни
интервенции по поставяне на по 3 бр. импланти на
горна и долна челюст на ищеца от ответника и реимплатниране
на импланти на мястото на поставените такива извършени
в периода от 18.06.2012г. до
03.11.2013г. включително.
От ищеца е представена и Епикриза
№ 19480 на МБАЛ-Пловдив, Очно отделение /л.21/, се установява, че на
11.07.2013г. ищцата З.М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на
08.08.2013г. Оплакванията са за намалено зрение на
девет очи и разкривяване на образите. Констатирано е огнищно
хориоретинално възпаление.
От Епикриза № 22681 на
МБАЛ-Пловдив /л.22/ се установява, че на 11.09.2013г. ищцата З.М. е постъпила в
това лечебно заведение и е изписана на 16.09.2013г. Тогава е констатирано болезненост
и оток, гнойно възпаление на максиларния синус и
изтичане на гной от него. Направено е изчистване на костозаместително
вещество и на поставените 3 бр. импланти на горна
челюст, единия от които е бил в хоризонтално положение.
От следващата Епикриза
№ 263 на МБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, Клиника по лицево-челюстна хирургия /л.23/ се установява, че на 21.11.2013г.
ищцата З.М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 24.11.2013г.
Тогава е констатирано болезненост и оток, гнойно възпаление на ляв максиларен синус и изтичане на гной от него като резултат от
поставени преди това импланти на горна челюст в
областта на 25, 26 и 27 зъб горе в ляво, част от които липсват, наличие на
комуникация между устната кухина и синуса. Направено е поставяне на дрен в синуса.
От трета Епикриза № 264
на МБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, Клиника по лицево-челюстна хирургия /л.24/ се установява, че на 16.12.2013г.
ищцата З.М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 21.12.2013г.
Тогава е констатирано намалена чувствителност на долната устна и брадата в
дясно с наличие на пулсираща болка, болезненост и оток на лигавицата в областта
зад 43 зъб, хроничен синузит на ляв максиларен синус
и разрушен под на същия.
От четвъртата Епикриза
№ 125 на МБАЛ-Пловдив /л.25/ се установява, че на 21.02.2014г. ищцата З.М. е
постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 28.02.2014г. Тогава е направена
операция -пластика за затваряне на ляв максиларен
синус.
От петата Епикриза на
МБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, Клиника по лицево-челюстна хирургия /л.26/ се установява, че на 10.09.2014г.
ищцата З.М. е постъпила в това лечебно заведение и е изписана на 15.09.2014г.
Тогава е констатирано да продължава намалената чувствителност на долната устна
и брадата в дясно с наличие на пулсираща болка, болезненост и оток на
лигавицата в областта зад 43 зъб.
С Жалба от м.01.2014г. до РК при КПЕ на БЗС -Пловдив,
ищецът е уведомил този орган за възникналия между него и ответника конфликт във
връзка с извършените дентални манипулации,
последиците от тях и е поискал намесата им, съобразно правомощията й. В тази
връзка е направено изслушване пред комисията по професионална етика, изискано е
становище на ответника. Проверката е завършила с посочения по-горе Протокол №3/20.02.14г.
С Постановление от 11.12.2014г. на Прокурор при
РП- Пловдив е образувано наказателно производство за извършено престъпление от
общ характер по чл.134, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК срещу неизвестен извършител – ДП № 1141/2014г.
по описа на II РУ на МВР –Пловдив във
връзка с подадената Жалба от ищеца. Видно от уведомително писмо на РП- Пловдив от 06.03.2019г. /л.70/ до момента досъдебното
производството не е приключило и няма лице привлечено като обвиняем, като е
назначена СМЕ.
По делото е приетото заключение на комплексна съдебно-медицинска
експертиза изготвена от вещите лица д-р Х.Л., д-р В.М. и д-р Д.Д., неоспорена от страните, която и съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна.
В заключението по СМЕ се установява следното: Всички
поставени от д-р Р. имплантати на двете челюсти са
отстранени поради усложнения. На горна челюст усложнението е сериозно. Има
получена комуникация с левия максиларен синус, който
пластично е възстановен. Ищцата е имала атрофия на алвеоларните гребени, която
нормално се получава след загуба на зъбите. В резултат на усложнението са
загубени и малкото останали костни тъкани.
На долна челюст усложнението е неврит на н. алвеоларис инфериор декстри. Получава се от навлизане на имплантата
в мандибуларния канал, от неговото притискане или от
индивидуална аномалия на разклоненията на нерва. Аномалията на нерва се
установява рентгенологично с ОПГ или 30 компютърна
томография.
Поставяните зъбните имплантати
са разрешени за лечение в България. Съществуват над 100 вида системи предлагани
на пазара. Всяка една от тях е с различни качества. Каква система е използвана
в този случай неможе да се анализира, тъй като няма налична документация. По
литературни данни успеваемостта се движи около 95%.
Ищцата е била на лечение в болница, като е имала
престой в болница и болнични листове за нетрудоспособност, а именно:
1 УНГ 11.09.2013г.-16.09.2013г. Болничен лист-36
дни с диагноза Флегмон и абсцес в устна кухина
2. ЛЧХ 21.11.2013г. - 24.11.2013г. Болничен лист
- 10 дни с диагноза Синузитис хроника пурулента екзацербата син. максиларис синистра. Статус пост операционем ет реоперационем. Комуникацио ороантралис.
3.ЛЧХ 16.12.2013г - 21.12.2013г. Болничен лист
-16 дни с диагноза Неуралго-неуритис н.алвеоларис инфериор декстри.
4. ЛЧХ 21.02.2014г. - 28.02.2014г. Болничен лист
- 17 дни с диагноза Комуникацио ороантралис.
Пластика
5. ЛЧХ 10.09.2014г. - 15.09.2014г. Болничен
лист-35 дни с диагноза Неуралго-неуритис н.алвеоларис инфериор декстри.
Последния болничен престой не може да се свърже с
лечението проведено от д-р Р., тъй като има допълнително поставени имплантати на долна челюст в областта на фронта, от друг
лекар по дентална медицина, които могат също да са
причина за лекувания неврит на н. алвеоларис инфериор декстри.
Нормално е след хирургична интервенция в устната
кухина да има болка и дискомфорт. Те са бързопреходни. Прага на болката е различен при отделните
пациенти. Персистирането или засилването й дава
основание да се мисли за начало на възпалително усложнение.
Получените при лечението усложнения налагат
тяхното лечение. Ако не се отстранят, то тяхната симптоматика се задълбочава.
Настоящите оплаквания от изтръпване, леки болки и
дискомфорт около долната челюст в дясно има
вероятност да са причинени от по-късно поставените имплантати
в областта на фронта поради аномалии в разположението на нерва.
Промените в двете очи показват симетричност още
от 2005 година и не могат да се свържат категорично със стоматологичните интервенции,
проведени значително по-късно. От представената медицинска документация, електрофизиологични, образни и клинични изследвания може да
се заключи, че при пациентката е налице дегенерация на задния очен полюс тип Best с късно начало (видно и от заключение на ТЕЛК). Налице
е значително намаление на зрението на ляво око на пациентката с метаморфопсии (разкривяване на образите), което е резултат
от дегенеративните промени в очното дъно.
Към настоящия момент зрението на дясно око с максимална
корекция е 0,8 (което отговаря на 80%, математически изразено), а на ляво око е
0,08 (математически изразено под 10% с разкривяване на образите).
По делото е приета и неоспорена от страните СМПсЕ изготвена от в.л.М.К.-психолог, неоспорена от
страните и кредитирана от съда. От заключението по нея се установява, че по
данни на ищцата М. началото на психичните проблеми датира още от първата
операция на 18.06.2012 год. От тогава, вследствие на множеството претърпени
интервенции, наред с физическите болки, споделя за напрегнатост, отчаяние,
неспокоен нощен сън, изразяващ се в липса на желание за събуждане, чувство на
вина за случващото се. След операциите изпада в хиподепресивно
състояние, на фона на потиснато настроение, интензивна болка и дискомфорт. Това състояние прави впечатление на сина й, който
е фармацевт. По негова препоръка тя приема 20 дни по схема медикамента – дианксит, който е комбинация от невролептик
и антидепресант.
След първата операция на синуса, на 25.11.2013
год., Зейнел усеща множество проблеми, болка, гнилостен мирис, изтръпване на цяла лява половина на
лицето, окото й натежава. Тогава но препоръка пак на сина си 10 дни приема
медикамента- ксетанор 20 мг.
Всички описани психически болки и страдания
продължават до операцията по затварянето на синуса през месец февруари 2014
год. Тогава излиза от депресията, настроението се повишава и се чувства много
по- добре.
От проведените тестови изследвания става ясно, че
в момента ищцата М. не се намира в състояние на депресия и тревожност. Не се
установяват нарушения в интелектуалната сфера, мислене, възприятия, представи,
памет и интелект - в норма. По време на прегледа се намира в еквивалент на
психично здраве.
От показанията на св.И.М.– син на ищеца, се
установява следното: майка му имала проблеми със зъбите отдавна, като имала болки в зъбите и
във венците. Тъй като проблемите зачестили, решила да си постави импланти на местата на липсващите зъби. В началото ходили в
Доспат при доктор М.. Той казал, че не може да и помогне и да потърси друг.
Избрала да отиде за това
при д-р Р., като избора си направила
след справки в интернет. На доста места нямала зъби и за това искала да
сложи импланти. Тези липсващите зъби и били извадени, но не много отдавна. Зъбите й ги
извадили защото имала проблеми с венците. Майка му казвала, че има пародонтоза. Отишла
да и слагат импланти. Като
отишла при доктор Р., той започнал лечение. Първия път когато
отишла при д-Р. било през зимата и тогава свидетелят бил с ищцата. И след това
всеки път бил с нея. Отишла, тъй като имала уговорка да й поставят импланти. Била в кабинета при доктора около три часа. Като
излязла имала силни болки. Не му казала
какво са й правили, но казала, че има болки
в устата. Имала и отоци, които се появиха след това. След това вечерта взела
болкоуспокояващи, тъй като започнали силни болки и дори и прилошало и падна и се ударила. Взела
да пие болкоуспокояващи, но нещата не се оправили. Болката и била в устата на зъбите, в челюстта където е
работено и към ушите. Не я болели за първи път зъбите, но болката се усилила. При всяко следващо посещение се чувствала все по зле и
по зле. Тя ходила около десетина пъти
при доктор Р.. Мислела си била, че
проблема е в нея, че самият й организъм
не понася имплантите.
Това си го мислела от третия- четвъртия път. Тя си мислела, че проблема е в нея и не се
съмнявала в доктора тогава и му вярвала. Поради това не била ходила на друг зъболекар. Имала доверие на доктора, може би поради държанието му или добре и е
обяснявал. Тъй като обвинявала себе си
за това, че не се получават нещата с поставянето на имплантите,
изпадна в депресия. Обвинявала се, че не й върви, че нещата не зависят от нея,
но вината не е в доктора. Свидетелят
сочи, че не знае дали майка му е гледала прогнози за импланти
с пародонтоза. Тъй като всеки път ставало все по зле, на предпоследното ходене й казал да не ходи повече. Преди това не бил проявил интерес, всъщност проявил интерес, но оставих нещата
на доктора. Майка му след всяко поставяне на импланти
вземала болкоуспокояващи. Болкоуспокояващите ги предписвал доктор Р.. Пиела
обезболяващи около една седмица, но
болката не и минавала. След първата
интервенция болките минали за около една седмица. Спряло да я боли, но си имала
отоци около ушите от дянатата страна,
под челюстната. Отишла при доктора Р. и той започнал да й лекува зъбите и отока
като цяло. Втория път като отишли при доктор Р., свидетелят бил в чакалнята и не присъствал вътре. Майка
му пак имала подуване от същата страна и пак започнала да пие обезболяващи, във
връзка с поставяне на имплант. Пила ги пак една
седмица. Болката след тази седмица не стихнала. Пак отишла при доктор Р., той
казал, че ще и мине. Отново й предписал обезболяващи, но тази болка не могла да
отшуми. На третия път когато отишла при доктора, той продължил да
прави манипулации, като й поставил имплант. Въпреки,
че имала болка пак й направил интервенция с болкоуспокояващи, но не знае колко
време я е боляло. Между второто и третото посещение минали една -две седмици.
Една седмица я боляло. Не си
спомня кака е било, но имало
интервенции, но не знае какви са били. Помни, че имала силни болки и не можела
да се оправи и всеки път ставало по - лошо. Свидетелят твърди да е виждал, че майка му постоянно имала болка подуване всеки път след
посещението при доктора. Болките продължавали по една седмица някъде. Не знам през колко време ходеше на
зъболекар. Не знае как е уговорено посещението- по принцип било предварително,
но когато я боляло се уговаряла с доктор Р. по телефона. Това били извънредни
посещения. Майка му ходила извънредно извън графика при доктора заради болките
около четири пъти. В тези четири пъти й били правени интервенции, но не знае
какво й е правено и незнае колко импланта са сложили
на майка му. След това майка му ходила
на други лекари, ходила и при
доктора У., който е стоматолог. Ходила при него, защото доктор Р. не могъл да й помогне. Отиде при
него, след доктор Р., което на свидетеля е известно, защото тя му споделила, че
иска да иде на друг зъболекар и отишла
при У.. Престана ходи при Р. като отишла при У.. Виждаше, че
все повече я боли и не могат да и се оправят зъбите. Ходи по друга
причина,причината, че не можаха да и сложат имплантите
и . Отиде при У. за да оправи тези
грешки които доктор Р. допуснал. Решили, че У. може да й помогне, тъй като
имаше нужда от помощ, заради проблеми в устата в областта на челюстта, където
била разрушена костта от интервенциите. Решила, че доктор Р. няма да може да и сложи имплантите
и за това отишла при друг лекар за да й сложи имплантите
и да коригира болката и проблемите с
костите. Отишла при У. да й постави импланти. В този
момент имала болки в устата по зъбите.
Доктор У., казал че доктор Р. е допуснал грешка. Не знае точно каква грешка е казал да е
допуснал Р., само каза, че има допусната грешка, тъй като не бил присъствал. Майка
му му казала, че трябва да и се оправи костта
защото и е разрушена костта и тогава да се поставят имплантите.
От показанията на св.Т.Щ.–позната на ищеца се
установява следното: Свидетелката познавам и доктор Р. и ищцата З.. Доктор Р. го познава
от 2015г. от месец май или август, а З. познава от април или май 2018г.
.Повод да се запознаят бил несполучливо поставени импланти
и спонтанно откъртени мостове, заедно с
металните импланти които били забити в костта на
свидетелката от доктор Р.. По тази причина свидетелката потърсила помощ от друг
доктор и неговата медицинска сестра я свързала с З., защото и тя имала същите проблеми от
доктор Р.. Срещнали се със Зейнеб. Като се срещнали със З., тя й сподели
че има подобни проблеми, клатещи се мостове, падащи импланти,
болки и подутина в устата, изтичане на секрети
и храна от окото. Свидетелката имала изтичане на зловонни секрети от носа, които след сваляне на имплантите изчезнали. На свидетелката направили проба дали
има комуникация на устатата с ностната кухина. След което категорично се доказало да
има такава, защото като пиела течност,тази течност изтичал през носа й. Подобно
нещо се било случило и със З.. З. й разказала,че непрекъснато са падали импланти и на тяхно място са поставяне нови с по голям
калибър. Дупките ставали по големи и комуникацията още по голяма, и след като
са изтичали секретите от носната и кухина, започнали да изтичат секрети и от
окото й. Другото което тя й сподели, че й
била нарушено зрение. Казала й още, че е с постоянно изтръпнала долна устна,
нещо което и свидетелката имала. З. й казала, че непрекъснато е с болки и секрети и с нарушено зрение. В момента в който говорили с нея все още била в това състояние. Срещнали се в
кабинета в Пловдив, когато ходила на контролен преглед. Като се срещнали състоянието й било - с подвижни зъби. Тя свалила временните
мостове и й показала това което има под
тях. Свидетелката видяла, че под поставени временни мостове имало метални пластини.
Твърди също че докато говорила с ищцата около час и половина пред кабинета
на доктор У. през 2018 година, З. била подтисната. Доктор У. й
бил направил временни конструкции докато заздравеят раните в устата и по настояще тя била със същите временни
конструкции. Това го знаела от З.. От една година била с тях, като не се знаело кога
би могло да стане за да се
предприеме за да се поставят трайни конструкции. З. й споделила, че й предстоят много дълги операции, тъй като имала дупки все още в устата които не са затворени, но не споделила
подробно какво още трябва да оздравява. Имала отвори, изкуствено направени, които
са настъпили след изпадане на импланти поставени от
доктор Р.. Свидитилката твърди също, че тя самата не
била казвала на Р. да й сложи импланти. Препоръчали
й го и като отишла при него, той я прегледал и казал, че и
единствени начин да си реши проблема е
да си сложи импланти.
В тази връзка свидетелката се съгласил.
Не й разказвал обаче какво е това
подробно. На база доверие се
съгласила да й сложи импланти.
С подробностите не била на ясно и такива подробности не й били обяснени. Не била подписала информирано
съгласие за това, а само и казвал какви манипулации ще извърши. Говорила със З.
и по тези въпроси. З. й сподели същото - обажда се по телефона,
заминава в кабинета без да и се разяснява, сяда се на стола и започва да се работи,
слага имплант, става дупка, замества с по голям, пада имплант, прави се нова по голяма дупка, пак пада пак се прави имплант
, и така докато З. се усети, че нещата няма как да станат и
търси помощ от друг лицево –
челюстен хирург.
От показанията на свидетеля на ответника Е.М.–Р.-
съпруга на ответника се установява следното: Свидетелката работи като
стоматолог в практиката на съпруга си.
През 2012 година за преглед отишла
З., която знаела като пациент на
кабинета, но при нея не била влизала, а само при съпруга й. Тя
била пациент на него. С него работили в едно помещение, т.е в един кабинет.
В две стаи, но бюрото на което консултирали пациентите било едно, затова я
видяла когато дошла. На първичния преглед присъствал. З. дошла и се обърнала
към съпруга й, защото имала нужда от
възстановяване на зъби с импланти. При първоначалния преглед доктор Р.
установил, че липсват зъби на горна челюст в денталния
участък, които били повече от един, но
колко са липсващи зъби не знае. Според свидетелката поставянето на импланти се прави единствени по искане на пациента и с
негово съгласие, което можели да предложат и пациента да реши дали е съгласен с
това лечение. Двата метода за лечение били - сменяема протеза и импланти. Мисли, че и двата метода й били предложени, като
не помня дали са и предложили двата варианта, но тя се спряла на този
вариант. Тя имала и последавщи посещения на
практиката. Свидетелката твърди да имали листове за информирано съгласие. На З. също й бил е даден лист да подпише информирано съгласие. Били й даден
протокол. На подписването свидетелката не присъствала, но така постъпвали с
всеки пациент. Абсолютно на всеки пациент се обяснявало, каква е процедурата,
нямало как да се започне процедурата, без да се обяснят и двете
процедури. На З. сигурно също й било обяснено защото на всички пациенти се обяснявало
. Съпругът й го правел и тя го правела. Предполага, че ищцата е избрала импланти, защото след това
идвала. Свидетелката твърди още, че на абсолютно на всеки пациент се
обяснявало, че след такава манипулация е нормално да има дискомфорт
и за всеки той бил индивидуално и отделно.
Дори ги викали за контролни прегледи. Нямало как да стане с едно посещение.
Болките от тази интервенция за всеки били изключително индивидуални като
продължителност, можело да има болки две седмици можело и само два три дни.
Може също да има отток след това да намалее. Прага на търпимост на болката бил
различен. Мерките които се вземали били - антибиотично
лечение ако се налага. По някога се
налагало чисто и профилактично да се покрие оперативната интервенцията, като преди
интервенцията се назначи антибиотичното лечение. Свидетелката
лично ако имало изоставен корен, който би могъл да даде някакво хронично инфекция, понякога назначавала преди
интервенцията антибиотично лечение. Мъжа й действал
по същия начин. Опитвали се да осигурят максимален комфорт на пациентите и това
е изключително индивидуално. Не можело да се предвиди продължителността на
оздравителния период, нито
индивидуална чувствителност. Според
свидетелката парадонтозата не се смятала за абсолютно
противопоказания за поставяне на импланти, тъй като тя
засягала перодонталните връзки на зъба, докато при импланти тези връзки
не съществували. Импланта се имплантирал в организма, той имал връзки с
костта, при импланта перодонталните
връзки не съществували и там не можело да се говори за парадонтално
заболяване на импланта. За това пародонтозата не била абсолютно противопоказание
за даден пациент да се постави импланта, по скоро
неговата орална хигиена и пушене имали по
голямо значение отколкото заболяването парантотоза. Съпругът и също бил на това становище. Дори и
венеца около импланти,сме наблюдавали е по добро
състояние от естествените зъби. Оралната хигиена също е важна . Всичко което
може да доведе до риск предупреждаваме
пациентите и също тя е предупредена от доктор Р..Смятам, че да, предупредена е.
Предупредена е че все пак е оперативна интервенция, че ще чувстват болка и дисконфорт,
подуване, след оперативната интервенция, че има някаква вероятност импланта
да не е правилно в костта, и че има вероятност да не протече нормален
заздравителен процес и ще е заменим импланта за наша
сметка. Предупреждаваме за тютюнопушенето е все пак от противопоказанята
предупреждаваме. Предупреждаваме за някакви по сериозни заболявания
които биха попречили на интервенцията.опитваме се да ги предупредим за
всичко което ги очаква.Смятам ,че З. е предупредена защото ние така постъпваме
с всички пациенти в практиката.Без изключение.Първичния преглед датата не си я
спомням но годината е 2012 година. Аз
работя в практиката и когато е идвала съм я засичала.Но не съм присъствала
на всички манипулации и на всички разговори, защото няма как да стане. Това е
през 2012 година конкретно за З.
присъствала съм на първичния разговор, но не мога да ви цитирам с
абсолютна точност. Това което си
спомням е че й обяснено че в областта която се работи има по
малко кост. Оперативната интервенция, ще е по сложна тоест, че възможността да
има някакъв неуспех е по голяма и смятам че всичко и е обяснено коректно. Нямам
спомен З. да е споменала проблеми, които
да са били противопоказни за поставянето на импланти.Тя може да е имала други видове заболявания, които
да не се противопоказни за имплантите. Спрямо Остеопорозата няма
противопоказния. Остеопороза може да има по
дългите кости, може да няма в челюстите, ако има в челюстите това ще се
установи единствено и само със затягането на импланта,
просто се чака малко повече време, ще се наблюдава, импланта
ще се натовари и в момента в който той има достатъчно стабилност.Медицинската
документация се оформя както се изисква
и всеки и има регистрация и печат на тази регистрация, тоест документа когато
се оформя той се оформя от лекаря, който ще води лечението. Ние не сме групов
практика и всеки си ползва свой печат на
практиката. Нямам конкретен спомен да съм видяла подписването на информираното съгласие на З..Съпруга й бил
вносител на импланти.
Въз основа на горните доказателства и по
изложените съображения, съдът намира следното от правна страна.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за неоснователност на иска поради изтекла в негова полза погасителна
давност, поради следното: Давността за вземанията, произтичащи от непозволено
увреждане, започва да тече от деня на увреждането, съответно от откриването на неговия
причинител, а когато е причинена болест - от нейното проявление и положително
установяване. Затова в хипотезата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, когато се касае се до
вземане от непозволено увреждане, при него давността започва да тече от
откриването на заболяването в неговия пълен обем. В случая наличието на гноен
процес в синуса на ищцата, както и настъпилото изтръпване на долната челюст,
като резултата от засягането на мандибуларния нерв са
установени съответно, първото на 11.09.2013г. /видно от Епикриза
№ 22681 на МБАЛ-Пловдив/, а второто на 16.12.2013г. / видно от Епикриза
№ 264 на МБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, Клиника по лицево-челюстна хирургия /.
Искова молба е постъпила в съда на 04.09.2018г. към който момент не била изтекла предвидената 5 годишна погасителна
давност, тъй като същата изтича най-рано на 11.09.2018г.
По същество страните не спорят по
обстоятелството, че ответникът д-р Р. е провеждал лечение на ищеца З.М.,
състоящо се в поставяне на зъбни импланти, а именно
по 3 бр. такива на горна челюст в ляво и
3бр. на долна челюст в дясно. Не се спори, като ищеца и сам признава, че при
поставяне на импланти на горната челюст в ляво е извършвал манипулации свързани с
лявата синусна кухина на ищеца. Действително ответникът твърди, че е правил синуслифтинг / повдигане на тъканите на синуса/, но всъщност
при тази манипулация се установява да е пробил синуса на ищеца и по този начин
да се получила комуникация между устната кухина и синуса. Според СМЕ и
разясненията дадени от в.л.Л., невъзможно било ответникът да не забелязал, че е
пробил синуса на ищцата, тъй като се получавало хлътване, което не можело да не
се забележи. Установява се също от Епикриза № 22681
на МБАЛ-Пловдив, че в това лечебно заведение и констатирано наличие на
възпалителен процес в максиларния синус на ищеца и
изтичане на гной от него, като резултата от поставените импланти,
дори един от тях е изваден от самия синус. Тоест безспорно се установява не
само възникнало възпаление на синуса, но то да е в резултат от действията на
ответника, който в качеството си на стоматолаг-хирург
е пробил синуса на ищцата и въпреки това е поставил импланти,
без да проследи резултата от своята работа. От същата епикриза,
както и от следващата таква, се установява да е
констатирано и 2 от поставените от ответника на долна челюст на ищеца 3бр. импланта да са
попадали в канала на мандибуларния нерв, който поради
засягане на нерва са били извадени. Установява се още, като ответникът не
оспорил твърденията на ищеца, а и от показанията на свидетелите става ясно, че
въпреки неприемането на имплантите, незарастване на
местата на поставянето им и разклащането им, те са били замествани с други. От
страна на ответникът не се установява да е правил когато и да било контролни ренгенови снимки или каквито и да било други изследвания на
ищеца, за да проследи резултата от своята работа. Вместо това се установява да
се задоволявал единствено да предписва болкоуспокояващи и антибиотици за
лечение на възникналите възпалителни процеси. Така в резултат на действията и
бездействието си, изразяващо се предимно в липса на изследвания и снимки за
проследяване на резултата от извършените манипулации, ответникът е причинил на
ищцата извън присъщите болки, свързани с поставянето на 6 бр. зъбни импланти, още и увреда на
здравето. Тази увреда се изразява в възпаление на максиларния синус, за лечението на която е провеждано на
два пъти медицинско лечение в стационар, както и в засягане на мандибуларния нерв,
предизвикал изтръпване на долната челюст
на ищеца, отоци и на двете места. Освен това в резултат на честата смяна на имплантите и възпалителните процеси от усложненията са
загубени и малкото останали костни тъкани.
Освен това от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, че надлежно е обяснил на ищеца причините, налагащи релечението, рисковете, включително рискът при провеждането
му, начина на лечението и обстоятелствата, които го налагат, както и че му е
предоставил цялата информация, предвидена в чл. 88, ал. 1 ЗЗ. Поради това не
може да се приеме, че З.М. е дала информирано съгласие за лечението и релечението на липсващите й зъби чрез поставяне на зъбни импланти, респективно замяната им, което е изрично
регламентирано право за него в чл. 87 и сл. ЗЗ. Недаването на такова съгласие
от своя страна не прехвърля върху него риска от възникване на усложнения,
присъщи на предприетото лечение, а рискът остава за лекаря (стр. 71,
"Медицинският деликт", М. Ш.).
В обобщение съд приема, че с извършеното в
нарушение на изискванията за вземане на информирано съгласие от пациента – в случая
за измършване на интервенции за поставяне на зъбни импланти и
реимплантация на вече поставени такива, при които манипулации е пробит максиларния синус на ищеца и е засегнат мандибуларния
нерв, което е наложило лечение чрез пластика за затваряне на синуса, премахване
на импланти от долна челюст и консервативно лечение
на нерва, ответникът е осъществил противоправно
действие, което е първоизточник и основна причина за развилите се при ищцата
като усложнение възпалителен процес и изтръпване на долна челюст, както и липса
на костни тъкани.
Не се установява обаче причинната връзка между поставянето
на зъбни имланти от ответника и твърдяното от ищеца намаляване
на зрението, за които вреди е представено копие от епикризата
от 31.07.2013г., издадена от УМБАЛ -Пловдив. Вместо това от заключение но СМЕ
се установява, че при ищцата е била налице дегенерация на задния очен полюс тип
Best с късно начало , като значителното намаление на
зрението на ляво око е резултат от дегенеративните промени в очното дъно. Поради
това съдът намира, че за тези вреди не са пряко следствие от поставянето от
ответника на зъбни импланти и не следва да бъде
присъждано обезщетение за тях.
Предвид изложеното съд приема, че по делото са
пълно доказани заявените за обезвреда неимуществени
вреди, противоправното поведение на прекия им
причинител и причинна връзка между тях. Ищцата е търпяла интензивни болки и
страдания от усложненията на оздравителния процес от хирургичните интервенции
проведени от ответника в периода от 18.06.2012 г. до 03.09.2013г., засегната е
телесната й цялост, като последица от развития хроничен левостранен
хипертрофичен синузит, както и появила се липса на сетивност в долна челюст и
загуба на костни тъкани. Това засягане е оставило трайни физически и
психологически белези. Като цяло оздравителния процес е продължил от
11.09.2013г. до 28.04.2014г. или повече от 8 месеца. Освен това нарушен е бил дъвкателния процес във фаза на оттхапване,
тъй като премахването на имплантите и оперативните
интервенции са пречили на дъвчене и приемане на твърди храни. Нарушена е и естетиката
- до възстановяването на дефектите, както и говорната артикулация. С трудовата
ангажираност на пострадалия и причинените травматични увреждания, то същите особено
депресиращи предвид продължилото лечение на последствията и наличието на
множество, изброени по-горе остатъчни явления. Цитираните увреждания са в пряка
причинно – следствена връзка с описаното по – горе конкретно противоправно поведение на ответника Р., а вината на
последния се предполага съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Презумпцията не е оборена.
Следователно са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност
на делинквента.
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди, настъпили като пряка и
непосредствена последица от увреждането, като при определяне размера на
паричния еквивалент на неимуществените вреди приложение намира принципът на
справедливото им репариране, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. При
съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 ЗЗД
понятие за справедливост като критерий за съразмерна обезвреда
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във всеки отделен
случай. Като такива обстоятелства в конкретиката на процесния случай следва да бъдат ценени вида и тежестта на
получените от ищеца телесни увреждания и психически травми, характера и
интензитета на свързаните с тях болки и страдания, продължителността на
възстановителния период и наличието на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по
справедливост обезщетение за претърпените от ищеца М. неимуществени вреди съдът
отчита преди всичко характера на причинените й травматични увреждания, както и
оздравителен период от около 8 месеца. Наред с това, следва да се съобрази, че
травмите не са създали опасност за живота му, нито са увредили сериозно и трайно
здравето му, тъй като вече са поставени подвижни протези. Накрая, като
релевантно следва да се цени и това, че отделно от телесното увреждане ищецът е
получил постравматичен стрес и емоционален дискомфорт, нарушено качество на живот, свързани с претърпените
болки и страдания, както и необходимостта от лечение на възникнали усложнения, които
неминуемо са повлияли негативно на психиката му. При съобразяване на всички
посочени обстоятелства съдът приема, че сумата от 24000 лв. съставлява
справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат компенсирани.
Поради което и на ищеца ще се присъди сумата от 24000лв.
–обезщетение за претърпени неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на причинени
увреждания от стоматологични
интервенции извършени в периода от 18.06.2012г. до 03.09.2013г., изразяващи се пробиване
на ляв максиларния синус и засягане на мандибуларния нерв долу в дясно, от които е заболяване
хроничен левостранен хипертрофичен синузит, както и липса на
сетивност в долна челюст и загуба на костни тъкани, установени на 11.09.2013г.,
причинено от ответника, която и сума ще се осъди ответника да заплати.
По правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на
причинените от него вреди от момента на увреждането. Поради това ответникът е в
забава от момента на установяване на увреждането и дължи обезщетение за
забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение
до окончателното изплащане на сумата. Направено е обаче възражение за изтекла
погасителна давност, което възражение по отношение иска за лихва е основателно,
тъй като съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземания за лихви. Искова молба е постъпила в съда на 04.09.2018г. При
това положение началният момент за присъждане на законната лихва е 04.09.2015
г.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 ГПК
предвид уважаване изцяло на предявеня от ищеца иск,
следва да се присъдят на ищеца направени разноски от общо
5098,0 лв., за които са представени доказателства да са направени,
включващи 960лв. за държ.такса, 2558лв. за СМЕ и СПсЕ, 80лв. за призоваване на свидетели и 1500лв. – адв. възнаграждение за един адвокат, който и сума ще се
осъди ответникът да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на
разноски, а направените от него такива остават за негова сметка
Така мотивиран, Велинградски районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на осн.чл.45 от ЗЗД, В.А.Р. ***, да заплати на З.И.М., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 24000.00лв. /двадесет и четири хиляди лева/
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания в резултат на
причинени увреждания от стоматологични интервенции извършени в периода от
18.06.2012г. до 03.09.2013г., изразяващи се пробиване на ляв максиларния синус и засягане на мандибуларния
нерв долу в дясно, от които е заболяване хроничен левостранен
хипертрофичен синузит, както и липса на сетивност в долна челюст и загуба на
костни тъкани, установени на 11.09.2013г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 04.09.2015г. до окончателното плащане, като Отхвърля
претенцията за законна лихва за периода от 11.09.2013 год. до 04.09.2015г.,
като неоснователна поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА В.А.Р. ***, да заплати на З.И.М., ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 5098,0 лв. /пет хиляда и деветдесет и осем лева / – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина И.)