РЕШЕНИЕ
№ 14897
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110174939 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу „***, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5001,04 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие
на *** г. в гр. ***, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Суифт“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба в съда – 16.12.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1267,35
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.01.2023 г. до
16.12.2024 г.
Ищецът твърди, че на *** г. около *** часа в гр. *** е настъпило ПТП по вина на
водача на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт“, с рег. № ***, който при движение
по ул. „***“ в кръстовището с ул. „***“ при наличие на знак „Б-2-Стоп! Пропусни
движещите се с предимство“ предприема маневра за завой на дясно, навлиза в лентата за
насрещно движение и удря в лявата част правещия маневра за завой на ляво по ул. „***“ лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, с рег. № ***, вследствие на което на последния
са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „***“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното
събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при
него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт
застрахователят е платил обезщетение в размер на 4986,04 лв. и е извършил ликвидационни
разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно
вземане за платеното обезщетение в размер на 5001,04лв. спрямо ответника като
застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е
изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала
1
неизплатена. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
обезщетение за забава в размер на 1267,35 лв. за периода от 16.01.2023 г. до 16.12.2024 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил, евентуално твърди съпричиняване от негова страна,
като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек автомобил е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, като не е съобразил поведението си с изчакващия на
знак „Стоп“ лек автомобил „Сузуки Суифт“. Оспорва и размера на вредите, като счита
същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на
пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „***“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил марка „Мерцедес“, модел
„***“, с рег. № *** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт“, с рег. № ***.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около *** часа, в гр. ***, на
кръстовището на ул. „***“ и „*** “ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „***“, с
рег. № ***, управляван от А. Ю. А., и лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***,
управляван от Г. Д. Ж.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на
удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „***“, с рег. № ***“ е
посочено лява страна-калник, броня, джанти и др., а за лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег.
№ *** – заден ляв калник, задна броня. Протоколът е подписан от двамата водачи.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен
от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е
опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е.
не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
2
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна
точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се
отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите
доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат
в показанията на разпитаните по делото свидетели, и заключението на САТЕ.
За установяване механизма на процесното ПТП в производството са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите А. Ю. А. и Г. Д. Ж..
Свидетелят А. Ю. А., водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, разказва, че е
участвал в ПТП в гр. ***, на ул. „***“, срещу детска градина „***“ – филиал. Посочва, че
правил ляв завой, и в последния момент видял, че другият автомобил заобикаля спряло
МПС, като предната страна на управлявания от свидетеля автомобил „мина, но задната не
мина и се одраскахме“. Свидетелства, че по улицата, в която искал да навлезе, чрез
извършване на маневра ляв завой, се движел автомобил, но той бил далеч, поради което
свидетелят предприел маневрата завой наляво. Другият автомобил заобиколил спрялото
МПС, но при разминаването му с управлявания от свидетеля лек автомобил, двете МПС-та
се „ожулили“. Твърди, че другият автомобил бил в неговата лента, но свидетелят навлязал в
улицата с бавна скорост и намалил още повече. Движел се с 10 км/ч. Посочва, че си е
„помислил, че вече се е прибрал да спре на СТОП-а“, но неговата „предница мина, а
страничната врата отляво ораскал калника й“. Уточнява, че преди удара видял другия
автомобил. При предявяване на протокола за ПТП от *** г., потвърждава, че подписа в графа
„А“ е положен от него, както и че той е нарисувал схемата на произшествието. Споделя, че
според него, вината за настъпване на ПТП е негова.
Свидетелката Г. Д. Ж., водач на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***,
разказва, че била спряла на ъгъла на кръстовището на знак „Стоп“ и се готвела да прави
десен завой – подала мигач за завой надясно. В този момент другият автомобил завил
надясно, за да навлезе в улицата, в която бил автомобилът на свидетелката. При извършване
на маневрата, навлязъл в нейното платно и ударил управлявания от нея лек автомобил.
Свидетелката твърди, че към момента на удара „почти спирала и мисли, че преди това
подала мигач“. Не си спомня да е имало други автомобили, който да са ограничавали
видимостта, както и дали е имало спрени автомобили на кръстовището, в нейното или в
другото платно за движение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитират като достоверни
показанията на свидетелите А. А. и Г. Ж. в частта относно обстоятелствата, при които е
настъпил удара, тъй като са житейски логични и кореспондират с отразеното в двустранния
констативен протокол за ПТП, както и със заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. Ж. единствено в частта, в която
същата заявява, че ударът между двете МПС е настъпил в нейната лента за движение, тъй
като в тази част показанията й се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства – показанията на свидетеля А. А. и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза. Отделно от горното, съдът намира, че с оглед изминалия
период от време от момента на ПТП е логично свидетелката да си спомня случая по-общо,
допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите
на човешката памет. Същественото е, че нейните субективни възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.
Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетеля А. А. в частта, в която същият
твърди, че видял другият автомобил в последния момент, тъй като в тази част показанията
му са фрагментарни, вътрешно противоречиви и непоследователни. Така, първоначално
свидетелят твърди, че видял другия автомобил в последния момент, а по-нататък заявява, че
3
другият автомобил бил далеч, поради което свидетелят предприел маневрата завой наляво, а
накрая посочва, че си е „помислил, че вече се е прибрал да спре на СТОП-а“.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява
следната фактическа обстановка: На *** г. около *** часа лек автомобил „***“, с рег. № ***,
се движи по ул. „***“, и на кръстовището с ул. „***“, водачът предприема маневра за завой
наляво. В същото време по ул. „***“ се движи лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***,
като водачът предприема маневра за изпреварване на спряло МПС, преминава в лентата за
насрещно движение и след заобикаляне, се връща в собствената лента, където спира косо.
Вследствие на предприетите маневри от двамата водачи траекториите на превозните
средства се пресичат и настъпва удар между тях. Според експертното мнение от техническа
гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Мерцедес ***“, с рег. № ***, който при маневра за завой наляво, не осигурява
безопасна странична дистанция при разминаване, вселдствие на което настъпва
съприкосновение със спрелия косо пред знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***. Съгласно експертното
заключение ударът е бил предотвратим за водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***, ако
при маневрата за завой наляво е изчакал лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № *** да се
включи в собствената си пътна лента. Според вещото лице ударът е бил предотвратим за
водача на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***, ако при изпреварване на спрялото
превозно средство е завършил маневрата без задната лява част да се намира в лентата за
насрещно движение. Видно от констатациите в заключението пътното платно на ул. „***“ в
район на процесното ПТП е съставено от две ленти за движение във всяка посока разделени
с единична прекъсната линия. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек
автомобил „***“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради виновното и противоправното поведение на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил „***“, с рег. № ***, който при извършване на
маневра за завой наляво, реализира съприкосновение с лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег.
№ ***, тъй като по същото време последният е завършвал маневра за заобикаляне на спряло
превозно средство на пътното платно в пресечната улица. За да достигне до този извод съдът
съобрази най-напред показанията на свидетеля А. А., който заявява, че при извършване на
маневра за завой наляво с цел навлизане в улицата, по същото време водачът на другия
автомобил е завършвал маневра за заобикаляне на спрял на пътното платно автомобил и
спиране на знак „Стоп“, при което траекториите на двете превозни средства са се пресекли и
между тях е настъпило съприкосновение. Нещо повече, в тази насока са и показанията на
свидетеля Г. Ж., която разказва, че в момента на удара спирала на знак „Стоп“, за да направи
маневра за завой надясно. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания,
съдът намира, че до голяма степен същите установяват по идентичен начин фактическата
обстановка около настъпването на процесното ПТП, като описаната от тях такава
съответства и на отразената от двамата водачи в схемата към двустранния протокол за ПТП
от *** г., както и на констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Съдът приема, че при така установеното поведение на водача А. А. безспорно покрива
нарушение на чл. 25, ал. 1 изр. 1 ЗДвП, според който при извършване на маневра за завой
наляво, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, както и нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, според който при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне
4
насрещно движещите се пътни превозни средства. В случая данните по делото сочат, че
водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***, е предприел маневра за завой наляво, без обаче
да се съобрази с местоположението на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***,
доколкото към този момент той е бил в процес на завършване на маневра за заобикаляне на
спряло на платното за движение МПС, и спиране пред знак Б2 Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство“, за предприемане на маневра за завой надясно. В тази връзка
следва да се отбележи, че в показанията си свидетелят А. сам заявява, че според него
причината за настъпване на процесното ПТП е негова, тъй като си е помислил, че другият
автомобил „вече се е прибрал да спре на Стоп-а“, което означава, че същият своевременно е
възприел посоката на движение на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***, както и
кР.та цел на извършената от него маневра, но въпреки това е пристъпил към маневра за
завой наляво, без да го изчака да я завърши като се включи изцяло в собствената си пътна
лента. На следващо място, от констатациите на вещото лице, както и от настъпилите
увреждания по двете МПС-та, а именно: инициалният контакт за лек автомобил „***“, с рег.
№ *** е бил в лявата страна, а за лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № *** – в задната
част, се установява по категоричен начин, че към момента на настъпване на удара, лек
автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***, е завършвал маневрата за изпреварване на
спрялото на платното за движение МПС, като единствено задната му лява част се е намирала
в лентата за насрещно движение, поради което съдът намира, че няма основание да се
приеме, че с поведението си водача на лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № *** също е
допринесъл за реализиране на процесното ПТП, респ., че изобщо има вина за него. От една
страна това е така, тъй като в противен случай уврежданията по лек автомобил „Сузуки
Суифт“, с рег. № *** биха били не в задната му част, както е в настоящия случа, а в
неговата предна част, респ. страничната част. Поради това, съдът намира, че изводите на
вещото лице, че ударът за лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № *** е бил предвидим, не
следва да бъдат кредитирани. От друга страна, по делото не се установява водача на лек
автомобил да е извършвал забранена маневра за изпреварване, като видно от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, пътното платно в района на процесното ПТП е
съставено от две ленти за движение във всяка посока разделени с единична прекъсната
линия. Действително, само по себе си това обстоятелство не освобождава водача Ж. от
задължението й по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, каквото нарушение му се вменява от страна на ищеца
с исковата молба, но в случая по делото не са ангажирани никакви доказателства дали и ако
да – в кой момент тя е възприела извършващия маневра завой наляво водач на другия
автомобил, за да приеме, че за нея това задължение изобщо е възникнало, а още по-малко, че
поведението й следва да бъде санкционирано за евентуално неизпълнение на същото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на
процесното ПТП, според който причината за него да се дължи на поведението на водача на
лек автомобил „Сузуки Суифт“, с рег. № ***.
При така изложените правни изводи и предвид недоказването на част от
посочените по-горе материални предпоставки, обуславяща основателността на заявената
регресна претенция, а именно: описания механизъм на настъпване на процесното ПТП,
както и вината на застрахования при ответника водач, предявеният от него иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За възникване на акцесорното вземане е необходимо да се установи наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): главен дълг, изпадане на ответника
в забава и размера на обезщетението.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният
иск за лихва за забава, който също следва да се отхвърли.
5
По разноските:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „*** се следват разноски в общ размер на
380 лв., от които: 250 лв. – депозит за САТЕ, 30 лв. – депозита за свидетел, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, продължителността и сложността на делото.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5001,04 лв., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр.
***, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „Суифт“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба в съда – 16.12.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1267,35 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.01.2023 г. до 16.12.2024
г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 380 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6