Решение по дело №109/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 121

гр. Видин, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и четвърти април

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

109

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от К.Т.М. *** против решение № 19 / 13.01.2023г. по АНД № 1191/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № BG 12042022 / 4000 / Р8 – 411 / 05.10.2022г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото доказателства, както и обстоятелството, че в производството пред административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са подробно описани, както в първоначалната жалба, така и в касационната такава.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП – изцяло. Становището в с.з. се поддържа от процесуалния представител на касатора. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава. Посочва, че решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждането на ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Безспорно е, че на 12.04.2022г. около 20:11 часа, в направление излизане от територията на Р България на ГКПП Оряхово - ферибот, е пристигнало ППС с рег. № СВ **** МС, вид : влекач, марка и модел СКАНИЯ Р450, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, брой оси – 5, което е управлявано от К.М..

След извършена проверка от страна на митнически служители е прието, че на 19.03.2022г. в 21:57 часа по път I – 1, отсечка км 7 + 594, превозното средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20181 на АПИ, че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Поради горните обстоятелства, свид. Б. приела, че е налице нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, като за констатираното нарушение съставила АУАН против нарушителя.

Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП № BG 12042022 / 4000 / Р8 – 411 / 05.10.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, с което му била наложена глоба в размер на 1800 лева, на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

Нарушението е установено на излизане от територията на страната на ГКПП Оряхово - ферибот, като АУАН е съставен от служител на Митница Русе.

При съставянето на АУАН нарушителят е заплатил таксата, видно от приложената квитанция от 12.04.2022г.

В АУАН е посочено, че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението. Видно от преписката е, че към акта са приложени две снимки, едната от които представлява черен фон, на който се чете регистрационен номер на автомобил, с автоматично генерирани дата и час, а на другата се вижда товарен автомобил, за който се твърди, че е процесният, управляван от наказаното лице. На двете снимки има автоматично генерирани освен дата и час и други буквени и цифрови символи.

В акта е посочено, че е нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП. Той е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 12.04.2022г. Писмени възражения по него не са постъпили. В НП като нарушен е посочен същият текст.

При така установената фактическа обстановка според съда актът и НП са изготвени от компетентни органи, съгласно чл.37,ал.1,б.“а“ от ЗАНН, вр. чл.167,ал.3б от ЗДвП и чл.47,ал.1,б.“а“, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.189е,ал.12 от ЗДвП.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.179,ал.3а от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинския районен съд е приел, че М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по същия текст – чл.179,ал.3а от ЗДвП, поради което и правилно му е наложено описаното по – горе наказание.

По делото пред ВРС са представени копия от свидетелство за регистрация на ППС, с рег. № СВ****МС, договор, сключен с „Тол БГ“ ЕООД и Интелигентни трафик системи„ АД § разписки за получени плащания към Тол БГ от 14.03.2022г. и 17.03.2022г.; справка за отчетен период от 01.03.2022г. до 31.03.2022г. ; справка – извлечение от електронната система на ИА“АА“ за вписаните на името на „Ка – Спийд“ ЕООД ППС – та, осъществяващи международен превоз на товари и трудов договор на касатора.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

Според наказващият орган с деянието си касаторът е нарушил посочената по - горе норма на чл.179,ал.3а от ЗДвП, според който текст водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.

Не се установява по делото основанието за налагане на наказание по чл.179,ал.3а от ЗДвП за твърдяно нарушение по същия текст, тъй като при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и без да е безспорно доказано извършването на административното нарушение.

Административнонаказващият орган е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според този текст водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

С чл.10,ал.1 от ЗП се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси, а именно на база време и на база изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа и т.2 - такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

При така установените факти и след анализ на правните норми се оказва, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Макар и от така съставеният АУАН и част от приложените доказателства да се установява някаква фактическа обстановка, така както е възприета и от съда във връзка с извършеното от страна на касатора нарушение на ЗДвП, Административен съд намира, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Нещо повече, дори и така, както е установена фактическата обстановка не е изяснена и не може да се приеме, че нарушението е категорично доказано.

В АУАН е посочено, че водачът е извършил нарушение във връзка с движение по път, попадащ в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като за въпросното ППС такава такса не е била заплатена. При разпита на свид. Б. в с.з. пред ВРС поддържа описаното в АУАН.

Относно посоченото по - горе нарушение, което наказващият орган твърди, че е извършено от нарушителя, се установява отчасти от фактическата обстановка описана в АУАН. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика са преписани правните норми без да са приведени към хипотезите на тези правни норми, установените в обективната действителност факти. Правната норма, обаче поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със становището на наказващия орган и събраните доказателства. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно-наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Преписването на част от правните норми, не означава, че в НП има фактическа обстановка. Такава в конкретния случай липсва, тъй като в нея не са изложени конкретните факти и обстоятелства, констатирани от наказващият орган.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят и до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от ответника по касация са предмет на доказване по делото.

Административният съд намира, че това е нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, тъй като на практика е довело до невъзможност за нарушителя да реализира и изгради адекватна защита, което от своя страна нарушава правото на защита на ответника по касация.

В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени правни норми, така и между словесното описание на нарушението и посоченият като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Видно от описаното в НП е, че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на извършване на нарушението в НП е посочено „път I – 1, км 7 + 594“, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, а в доказателствата, приложени към преписката, които представляват т. нар. доклад по чл.167а,ал.3 от ЗДвП се съдържа неясна снимка, от която не може да се разбере, какво точно е снимано и къде е направена снимката от една страна, а от друга – от описанието към снимковия материал също не става ясно дали се отнася за този автомобил и за какво точно нарушение. Следва да се посочи, че част от описанието, освен дата и час, съдържа цифрови и буквени символи, които представляват съкращения, които не са общоизвестни и такива на английски език. Според чл.14,ал.1 от АПК производствата се водят на български език, съответно и приложените доказателства също. Предполага се, че въпросният клип касае конкретния случай, но това не е категорично ясно. Безспорно начинът на изписване на мястото на извършване на нарушението като „път I – 1, км 7 + 594“ индивидуализира еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Приложените снимка и описание към нея не са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на нарушението, а водят до предположение. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за път или участък от път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа или не. Такова оспорване се съдържа и в първоначалната жалба пред ВРС.

Действително според разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, които заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Въпреки това обаче, според съда при издаване на наказателното постановление не съществува пречка, административния орган да обвърже съответните точки от пътя, описани като „път I – 1, км 7 + 594“ с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, като съответно не следва издаденото НП да почива на предположения. В този смисъл неоснователно е твърдението ответника по касация, че е налице яснота относно мястото на извършване на нарушението.

Освен посоченото по – горе, следва да се има предвид и че не е категорично установен и авторът на нарушението, тъй като доказателства в тази насока изобщо не са събирани. За установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се установи по несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС към инкриминирания период, което в случая не е сторено.

Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил на 12.04.2022г. на ГКПП Оряхово - ферибот, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение и на 19.03.2022г., в друга част на страната.

Липсват данни на 19.03.2022г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението момент, не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 19.03.2022г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК.

Следва да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената дата. Отговорността като репресивна такава няма как да почива на предположения

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение. Без да е налице обаче коректна такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят и до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя са предмет на доказване по делото. Следва да се има предвид, че НП не се ползва с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, поради което и в тежест на издателя му е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

В случая пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, според които ППС е регистрирано като собственост на „Скания Файнанс България“ ЕООД, а като ползвател са вписани „Ка – Спийд“ ЕООД, гр.Пловдив. Видно от доказателствата по делото е, че на 12.08.2021г. е сключен договор F39549 между „ТОЛ БГ“ ЕООД и „Ка – СПИЙД“ ЕООД, с предмет – ТОЛ БГ се задължават да предоставят на клиента – „Ка СПИЙД“ ЕООД срещу заплащане „Услуга за електронно събиране на пътни такси”, съгласно Общи условия на Интелигентни трафик системи /ИТС / - неразделна част от договора, като всички избрани услуги и параметрите им, вкл. срок на ползване на бордово устройство и брой ППС, за които се ползват, се описват в Анекс или приложение към договора. ППС, включени в договора и бордовите устройства, заявени за тях, както и лицата за контакт на Клиента по договора се посочват в Приложението към договора. Според приложението към договора лице за контакт на клиента е К. Б..

Анекс към договора е подписан на 12.08.2021г. и в същия /чл.7,ал.1/ е посочено, че срокът на ползване на анекса е 24 месеца, считано от посочената в Приложението начална дата на срок на ползване на бордовите устройства. Приложението е също от 12.08.2021г. с начална дата и срок на ползване на бордовите устройства от приложението. В приложението към тристранния договор, клиентът е предоставил номера на пътни превозни средства, за които е следвало да се събира пътна такса, като едно от тях е ППС с рег.№ СВ****МС. Т.е. срокът на ползване на бордовите устройства е 24 месеца, считано от 12.08.2021г. и към 19.03.2022г. – дата на нарушението, бордовото устройство за процесното ППС е било действащо. При тези доказателства следва, че от една страна не е установено несъмнено, че водачът, който не е установен е бил наясно, че ППС в деня на управлението е имало някакъв проблем и е било възможно да е без заплатена такса, както е приел ВРС, тъй като М. не е лице за контакт на клиента по посочения договор.

Изпълнението или неизпълнението на договора, сключването на който е регламентирано в чл.12,ал.2, чл.13,ал.1, ал.2 и сл. от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, действително не е основание, освобождаващо задълженото лице от административнонаказателна отговорност, но при действащ договор, същият е от значение, предвид разпоредбите на чл.13,ал.6-ал.9 от цитираната наредба. Съгласно чл.13,ал.1 и ал.2 от наредбата – „Налични бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, в случай че съответният собственик или ползвател е сключил договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. ; (2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2019 г., в сила от 11.10.2019 г.) Данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на АПИ в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание.”. В конкретиката на случая отсъстват доказателства за умишлени действия по см. на чл.13,ал.9 от наредбата – „Въз основа на декларацията по ал.8 АПИ изчислява дължимите тол такси от съответния ползвател на платената пътна мрежа след проверка за достоверността на декларираните данни, освен в случаите, в които се установи, че бордовото устройство не предава данни поради умишлените действия на съответния ползвател или поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани данни, в които случаи се прилага чл. 11, ал. 2.“, като в наредбата /чл.13 ал.6 и сл./ е регламентиран механизъм, регулиращ случаите, в които дадено бордово устройство преустанови подаването на данни – „съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, като в противен случай се прилага чл. 11, ал. 2.“.

С оглед описаното по - горе и предвид нормата на чл.139,ал.7 от ЗДв.П се оказва, че при наличие на договор с клиент – дружеството-работодател на водача, с предмет - услуга за електронно събиране на пътни такси, както и при посочено друго лице за контакт, с което да се осъществява връзка при възникване на евентуален проблем, не следва да се приема, че деянието е осъществено виновно по смисъла на чл.6,ал.1 от ЗАНН. Съответно, при наличие на договор, анекс и приложение по отношение Услуга за електронно събиране на пътни такси, водачът не е имал пряко задължение по смисъла на чл.179,ал.3а от ЗДв.П, тъй като са съществували договорни задължения за трето лице по смисъла на чл.139,ал.7 от ЗДв.П. Според договорните отношения, страна по договора не е водачът, нито е предвидено собственикът да осведомява ползвателя на ППС – водач за действието на договора, при което следва да се има предвид, че според чл.10б,ал.3 ЗП : „Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство…”.

Като се има предвид, че е наложена глоба на водача М. и предвид всичко описано по – горе относно сключения договор, то е следвало да бъде обсъден въпросът с наличието или липсата на вина, при извършването на нарушението. От наказващия орган нито са събирани, нито са обсъждани доказателства във връзка с наличието или липсата на вина у нарушителя, съответно не става ясно дали са взети предвид при издаването на НП, още повече, че липсата на вина следва от описаните по – горе обстоятелства.

Следва да се има предвид, че съществен елемент от състава на административното нарушение е вината. За да се приеме, че е налице административно нарушение, по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно.

В този смисъл при издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по делото, като това не е съобразено и от ВРС.

Предвид факта, че вината е съществен елемент от състава на административното нарушение, то и липсата на субективният елемент – вина, води до несъставомерност на деянието.

Предвид изложените мотиви, след като извърши изискуемата служебна проверка, касационната инстанция намира решението на районния съд, с което е потвърдено НП за нарушение санкционирано по чл.179,ал.3а от ЗДвП, за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като се отмени и НП.

Посочените по – горе нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон са достатъчни за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, поради което АС – Видин намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на страните.

По тези съображения решението на ВРС, с която е потвърдено НП се явява неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановена и отмяна на НП.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН искането на касатора за присъждане на разноски, е своевременно направено, но е неоснователно. Видно от делото е, че както пред ВРС, така и пред настоящата инстанция са представени договори за правна помощ, както и анекси към тях, от които се установява, че не К.М., а трето лице – дружеството „Ка – СПИЙД“ ЕООД, е заплатило договорените адвокатски възнаграждения, за което са приложени и копия от фактури и преводни нареждания. По делото липсват доказателства за плащане на сочените в списъка по чл.80 от ГПК вр. с чл.144 от АПК разноски от страна на касатора и за двете инстанции. При положение, че претендираните съдебни разноски, представляващи адвокатски възнаграждения и за двете инстанции, не са заплатени от касатора, те не подлежат на присъждане в негова полза / т.1 от ТР № 6 / 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012г. ОСГТК/. По посочените съображения съдебни разноски, във връзка с уважената касационна жалба, не следва да му бъдат присъдени, тъй като липсват доказателства той, а не трето лице, в действителност да е извършил такива разноски.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 19/ 13.01.2023г., постановено по АНД № 1191 / 2022г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG 12042022 / 4000 / Р8 – 411 / 05.10.2022г. на Директора на Национално тол управление към АПИ, с което на К.Т.М. *** му е наложено административно наказание по чл.179,ал.3а от ЗДвП – глоба в размер на 1800 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Т.М. *** за присъждане на разноски за производството.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.