Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 793
22.11.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 598 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.Р.В. ***, подадена чрез
адв. И.И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0254-000136/11.06.2022г.,
издадена от С.И. И. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ
Димитровград, с която на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС,
Джип Гранд Чероки с рег. № *********, за срок от 10 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. В хода по същество от процесуалния представител на жалбоподателя
се акцентира и върху незаконосъобразността на АУАН, въз основа на който е
издаден процесния акт, като се претендира, че незаконосъобразността на първия
води след себе си незаконосъобразност и на втория. В тази връзка се посочва, че
с решение по АД 302/2022г. на РС Димитровград, издаденото въз основа на същия
АУАН, НП е било отменено. Моли се за отмяна на оспорената заповед, като се
претендира заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмо рег. № 254000-3660/28.06.2022г., с което преписката е
изпратена в съда, началник РУ Димитровград изразява становище да не се вземат
предвид описаните в жалбата обстоятелства. При уважаване на жалбата се иска
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в минимален размер.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 11.06.2022г. e издадена процесната заповед, с
която на оспорващия e наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *********
за срок от 10 месеца. Заповедта e мотивирана с това, че на
11.06.2022г. около 21:58 часа в гр. Д. на бул. „Т. м.“ зад блок ***, М.Р.В. управлява
личния си лек автомобил Джип Гранд Чероки с рег. № *********, като при проверка
отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер 7510 за употреба на
алкохол. На същия е издаден талон за медицинско изследване номер 082997 и 8 бр.
стикери. Отразено е, че с горното е извършил следното: отказва проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване и вземане на биологични проби за хим. лаб. изследване
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е
нарушил: чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Заповедта е издадена въз основа на съставен
АУАН GA 452540/11.06.2022г.
Последният е приложен към доказателствата по делото, като описва идентична
фактическа обстановка, като тази от оспорения акт.
Като издател на заповедта е посочен С.И. И. – на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград. Сочи се че
същият е упълномощен да състави настоящата ЗППАМ със Заповед № 1253з-21/14.01.2022г.
на Директора на ОДМВР Хасково.
По делото не се представят доказателства за датата на
връчване на процесната заповед на жалбоподателя.
Въз основа
на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване
административен акт, в законоустановения срок и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита, предвид което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по доводи различни от изложените в нея. Следва да
се посочи, че съдът дължи пълна проверка за законосъобразност на оспорения акт,
независимо от посочените в жалбата доводи за нейното оспорване. При извършената
от съда проверка по реда на посочените в нормата на чл. 146 от АПК основания за
оспорване на административните актове, се установи липса на представени от
страна на органа надлежни доказателства удостоверяващи неговата компетентност.
В тази връзка следва да се отбележи, че задължение на административния орган е
да докаже с допустими и относими доказателства всички материално правни
предпоставки изискуеми към законосъобразното издаване на оспорения акт. Към
същите на първо място се отнася компетентността на органа издал акта.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
По делото не се представя Заповед №
1253з-21/14.01.2022г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която се твърди ответника
да е оправомощен да прилага принудителна административна мярка от вида на
процесната.
Тази
доказателствена тежест изрично е указана на ответната страна с протоколно
определение от 13.09.2022г., по реда на чл.171, ал.5 от АПК. Съдът е обърнал
внимание на ответната страна, че представената по делото административна
преписка е непълна, като е посочено че същата не съдържа Заповед № 1253з-21/14.01.2022г.на
Директора на ОДМВР – Хасково. Изрично е указано, че при липса на представени
доказателства относно компетентността на издателя на акта, делото ще бъде
решено при наличната доказателствена съвкупност. Указанията на съда са съобщени
на административния орган със съобщение, получено на 15.09.2022г. по електронен
път, а до проведеното съдебно заседание на 08.11.2022г. по делото не са
постъпили доказателства, удостоверяващи, предоставената на органа компетентност
да издава заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната.
Компетентността на органа, издал акта, е основна предпоставка
за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства,
удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за
липса на компетентност у органа, издал процесния акт. Ирелевантни за решаващата
воля на съда са обстоятелствата поради което органа е проявил процесуалното
бездействие в доказателствена насока, при изрично указаната доказателствена
тежест. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно
предоставена власт да се направи процесното властническо волеизявление, води до
единствено възможния извод за издаване на оспорения акт от орган, който не
притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този
административен акт се явява нищожен.
Изложеното води на извод за липса на компетентност у
страна на органа за издаване на акт от вида на процесния, което се явява
основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.
При този изход
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството,
платими от ответника. Същите възлизат в размер на 310 лева, от които 300 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 10 лева – внесена
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ :
ОБЯВЯВА за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0254-000136/11.06.2022г., издадена от С.И. И. на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково
да заплати на М.Р.В. ***, разноски по
делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: