№ 12390
гр. София, 15.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.А
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.А Гражданско дело №
20241110116338 по описа за 2024 година
като взе предвид, че поради допусната грешка в изготвения проект за доклад по делото не е
докладвал постъпилия в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба от ответника
"., което се е отразило и на изготвения доклад по делото, намира че на основание чл. 253
ГПК следва да измени обективирания в диспозитива на определение № 12376 от 15.03.2025г.
проект за доклад на делото, като го отмени и допълни в следния смисъл
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК изготвения ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО,
обективиран в определение № 12376 от 15.03.2025г., като го ОТМЕНЯ И ДОПЪЛВА същия
в следния смисъл:
ОТМЕНЯ определението, в частта с която е докладвано, че ответникът ". не е подал
отговор на исковата молба.
ДОПЪЛВА определението, като:
ПРИЕМА представените от ответника писмени доказателства.
Подаден е отговор на исковата молба от ответника ". в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който същият оспорва исковете, като твърди, че е платил претендираните възнаграждения, за
които е издадена обща фактура № . от 16.02.2024г. от страна на ищеца, с платежно
нареждане от 09.04.2024г., веднага след като е получил гаранция, че третото лице ., което е
извършило единият от превозите, няма да направи искане за плащане към ответника, за
каквато гаранция ответникът приема плащането на възнаграждението от ищеца към третото
лице. Счита, че са налице два договора за превоз с различни превозвачи, като само по единия
превозвач е ищецът, тъй като няма доказателства за възлагане и на двата превоза на ищеца,
респ. за превъзлагане на единия превоз на третото лице ., каквото твърди ищецът. Напротив,
ответникът бил предал товарите на всеки от двамата превозвачи, така както било посочено в
товарителниците, респективно дължал плащане на дължимото възнаграждение на всеки
1
превозвач поотделно. Твърди, че веднага след плащането към третото лице, в определения от
закона срок, добросъвестно и доброволно е заплатил на ищеца цялата дължима като
възнаграждение сума по двата договора, поради което не е станал повод за завеждане на
делото, както и че ищецът недобросъвестно, без да го уведоми за направеното плащане към
третото лице на 19.03.2024г. и без да му изпрати покана, два дни по-късно е предявил
процесните искове. Отделно от това намира за неправилно издаването на обща фактура за
възнагражденията по двата договора, а отделна фактура само за възнаграждението по първия
договор, изпълнен от ищеца, с превозна цена от 7823,32 лв. ищецът не бил издавал, нито му
бил изпращал. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете с оглед извършеното
плащане, както и моли да не се присъжда на ищеца законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до датата на извършеното плащане и разноски за производството. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е платил претендираните
вземания, за което последният сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже и твърдението си, че е превъзложил
един от превозите по . товарителница от 13.02.2024г., за товар – един пожарен автомобил
марка .: ., на третото лице ., за което обстоятелство УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с препис от определение № 12376
от 15.03.2025г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2