РЕШЕНИЕ
Гр. Елин Пелин, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1- ви състав, в публичното съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при участието на секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 502 по описа за 2020г., за да се произнесе, въз основа на закона и доказателствата по делото и на основание чл.15 от ЗЗДН,
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна молбата на Й.К.Г. ***, с ЕГН **********, против М.Н.М., Е.Р.Д. и Н.А.М.,***, за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие, затова че:
на 15.08.2020г. след обяд М.Н.М. и Е.Р.Д., без да са предизвикани по какъвто и да е повод от Й.К.Г., заплашвали последната със саморазправа и убийство. Е.Д. я замерила със стол, който стоял пред къщата. М.М. също замерил молителката със стол и счупил различни вещи, опитвайки се да намери нещо твърдо, с което да удари молителката или да го хвърли по нея. Отправяли към молителката заплахи, че ще я убият, ще я загробят, ще я запалят, ще я изгорят, псували я и обиждали с думите: боклук, парцал, кучка ;
на 23-ти август, към 15.35 часа М.М. и Е.Д. заплашвали Й.К.Г., че ще я убият, ще я запалят. М. изтръгнал стара круша в двора на имота и затиснал с нея молителката . След като влязъл в къщата се опитал да хвърли по молителката телевизора.
ОСЪЖДА Й.К.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на М.Н.М., Е.Р.Д. и Н.А.М.,***, разноски по делото - възнаграждение за един адвокат в размер на по 400.00 / четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Й.К.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН да заплати по сметка на Районен съд - Елин Пелин държавна такса по производството в размер на 25.00 / двадесет и пет / лева.
ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие №5/27.08.2020г., издадена въз основа на Определение от 27.08.2020г. по гр.д.№502/2020г. по описа на РС- Елин Пелин.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|
МОТИВИ
към Решение от 11.11.2021
година по гр.д. №502 от 2020 г. по описа
на РС – Елин Пелин.
В молба до съда от 26.08.2020г. Й.К.Г. твърди, че: На 15.08.2020г. след обяд М.Н.М. и Е.Р.Д., без да са предизвикани по какъвто и да е повод от молителката, заплашвали последната със саморазправа и убийство. Е.Д. я замерила със стол, който стоял пред къщата. М.М. също замерил молителката със стол и счупил различни вещи, опитвайки се да намери нещо твърдо, с което да удари молителката или да го хвърли по нея. Отправяли към молителката заплахи, че ще я убият, ще я загробят, ще я запалят, ще я изгорят, псували я и обиждали с думите: боклук, парцал, кучка;
На 23-ти август, към 15.35 часа М.М. и Е.Д. заплашвали Й.Г., че ще я убият, ще я запалят. М. изтръгнал стара круша в двора на имота и затиснал с нея молителката . След като влязъл в къщата се опитал да хвърли по молителката телевизора.
Твърди се, че на молителката е отправян системен тормоз от страна на лицата посочени с молбата до съда.
Иска се съдът да наложи мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от ЗЗДН .
Претендират се сторените по делото разноски.
Молбата е скрепена с декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Производството е по реда на Глава ІІ от ЗЗДН.
В с.з. и по същество на делото пълномощникът на молителката излага съображения, че във връзка със събраните по делото категорични доказателства обосноваващи основателността и доказаността на молбата, следва съдът да определи подходящи мерки, с оглед постигане превенцията на Закона за защита от домашно насилие.
Моли съда да определи по справедливост разноските.
Ответниците,
чрез упълномощения адвокат оспорват
изложените в молбата до съда твърдения.
По същество се иска съдът да отхвърли молбата за защита от домашно
насилие, като неоснователна. Намира, че събраните доказателства по безспорен
начин установяват, че липсва упражнено домашно насилие от
който и да е
от ответниците
спрямо молителката. Алтернативно въвеждат съображения, че двама от ответниците имат малолетни деца, с които живеят в това
жилище, което е единствено за тях и нямат къде другаде да живеят.
Претендират се сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:
Депозираната от Й.Г. молбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и от лице, което твърди, че му е упражнено домашно насилие от лица по чл.3 ЗЗДН.
Не се спори между страните, че ответникът М.М. е син на молителката
от третия по делото ответник - Н.М..
По отношение на М.М. съдът е издал заповед за незабавна защита в полза на
молителката, която заповед от 27.08.2020г. на основание Определение от 27.08.20г. по настоящото дело.
По отношение на другите двама ответници съдът е отказал издаване на заповед за
незабавна защита по съображения изложени
в определението от 28.08.20г., което не
е било обжалвано в тази му част от
молителката. Последното обстоятелство не
освобождава страната, респ. молителката от
задължение да докаже твърденията си изложени в молбата до съда, с която
е инициирано настоящото производство, респ. да скрепи същата с надлежни
доказателства по смисъла на чл.13, ал.1 и чл.14,ал.1 ЗЗДН.
Ангажираните
от молителката в настоящото производство доказателства не налагат извод за
осъществен от страна на тримата ответници / М.Н.М., Е.Р.Д. и Н.А.М.,***/ спрямо Й.Г. акт на домашно насилие
по начини и на дати отразени в молбата до съда, респ. на 15.08.2020г. и на 23.08.2020 г. около 15.35
часа. В тази връзка настоящият състав приема за недоказани и твърденията на молителката изложени в Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
от 25.08.2020г.. Последната по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЗДН се явява достатъчно
основание за издаване на заповед за незабавна защита, в какъвто смисъл частично
е уважено искането на молителката съгласно цитираното по-горе
Определение от 27.08.2020г., но не и за произнасяне с позитивно за
молителката решение по чл.15 ЗЗДН, като съображенията в тази насока са
следните:
В тежест на молителката е до
докаже твърденията въведени с молбата до
съда. Това следва от разпоредбите на §1
от ЗР на ЗЗДН и чл. чл.154, ал. 1 от ГПК.
От показанията на св.Д. и св.Т. не може да бъде конкретно
установено кой месец и на коя конкретна дата са посетили имота на страните по делото в с.
Г. въпреки, че пълномощникът на молителката в с.з. на 11.03.2021г. поддържа, че тези показания са относими към първата
дата посочена в молбата на Й. Г., респ.
за 15.08.2020 год.. Тези двама свидетели
си спомнят, че посещението им е било по сигнал за скандал и тогава са предупредили страните съставяйки
предупредителни протоколи. Страните си разменяли някакви реплики, но
свидетелите няма конкретни спомени за тяхното съдържание. Тогава
молителката по настоящото производство
се оплакала на св. Т., че сина й „нещо
бил счупил“. От същите показания на тези
свидетели се налага извод, че тяхното посещение не е било единствен случай,
като и други техни колеги по други
сигнали са посещавали имота на страните
в с. . Дори и да се приеме, че показанията на тези свидетели кореспондират с процесната дата 15.08.2020г, но което не следва от
ангажираните от молителката доказателства , то пак от същите не е
възможно да се изведе еднозначен извод
относно това чия именно правна сфера е била накърнена / на молителката или ответниците/ , с оглед правните възможности , които
регламентира ЗЗДН, до колкото са били
съставени предупредителни протоколи без да е установено на кои именно
лица.
На следващо място от показанията
на св. Христов, който на 23.08.20г. е
пребивавал в имота на страните
по настоящото дело за времето от около 11-12ч. до 18.30-19.00 часа е видно,
че около 13-14.00часа са пристигнали
полицаи и докато последните присъствали нямало разправии между молителката и ответниците.
Но преди да дойдат служителите на полицията
молителката изгонила човек, който пристигнал
с багерче да прекопае градината. След това молителката
започнала да нарича Е. Д. „циганка,
курва , шаврантия“. Според същия свидетел ответницата й казала да се разкара и не й е
отправяла обидни думи. От своя страна
първият ответник /М. М./ се
ядосал и казал на майка си , че не е права да изгони човека , който дошъл да копае.
Не е обиждал майка си по никакъв начин.
Между Н. М. и молителката нямало никаква
разправия. Други разправии този ден не е
имало, нито М. да е изтръгвал дърво от
градината. Разправии между страните не е имало и след като са си тръгнали полицейските
служители , видно също от показанията на
св. Х.. Следва
да се отбележи, че св. Христов единствен
има лични непосредствени възприятия относно
обстоятелства, които са настъпили на 23.08.2020г. в имота на страните в
с. Г. за времето извън посещението от страна на полицейските служители Д. и Т..
От показанията на св. Р. и Н.,
за чиито показания пълномощникът на молителката в с.з. твърди, че касаят
случая на 23.08.2020г. се установява, че
в момента на посещението си в имота на страните в с. Григорево не е имало конфликтни ситуации между молителката
и ответницити, като единия от полицаите бил при молителката в единия край на имота , а
колегата му с ответниците в другата половина на двора. Молителката
заявявала, че имало някакви щети, които
св. Р. не е видял. В този смисъл следва да се отбележи, че и от показанията на тези двама свидетели не е възможно да се извлече еднозначен извод, че
на 23.08.2020г. спрямо молителката е
упражнено домашно насилие по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН. С оглед доказателствената тежест
молителката е следвало / но не е сторила това/ да предприеме надлежни действия
по приобщаване към настоящото дело писмени доказателства по смисъла на чл.13, ал.1, и чл.14, ал.1
имащи отношение към онези
обстоятелства, които е декларирала, като
настъпили на 15 и/или на 23.08.2020г. в
имота й в с. Григорево така , както е отразено в декларацията от 25.08.2020г..
Твърденията изложени в молбата от 26.08.2020г. /касателно датите 15.08.20г. и 23.08.2020г./ не намират опора и в показанията на св. П.. Нещо повече,
от същите е видно, че от година преди
депозиране на молбата до съда отношенията между страните са били влошени и по
конкретно между молителката и Е. Д..
Свидетелят не може да посочи конкретна
дата, но било лятото, когато чул псувни
от страна на молителката отправени към тримата ответници.
Последните от своя страна се опитвали
да накарат молителката да преустанови, тъй като там имало и малки деца. Ответниците
не тръгнали дай отвръщат, а „ се опитали
дипломатично да подходят“.
Настоящият състав намира, че
ангажираните от молителката доказателства не могат да обосноват позитивно за
нея решение, а от друга страна такова не може да се основава единствено на
твърденията изложени в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Нещо повече, показанията на св. Е.Х.установяват поведение от страна на молителката на 23.08.20г.
противоречащо на етичните и морални норми, до колкото свидетелят е заявил, че
е видял, че „майката на М. е изгонила багериста и
започнала разпра с Е.Д. наричайки
я „циганка , курва , шаврантия“. Същият свидетел
е категоричен, че М. не е обиждал майка
си , а последната не е имала разпра с
бащата на М..
По отношение на ответници Е.Д. и Н.М. молителката не ангажира и в настоящия
процес надлежни доказателства относно качеството им на извършители по смисъла
на чл.3 от ЗЗДН, както и такива за упражнено
спрямо нея насилие по смисъла
на ЗЗДН
от страна на тези двама ответници.
Поради
горните мотиви съдът отхвърли молбата от 26.08.2020г. по чл.4, ал.1 от ЗЗДН на Й.К.Г. ***.
По
разноските
С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид
заявената от ответниците
претенция за направени по делото
разноски /възнаграждение за един адвокат / следва молителката да бъде осъдена
да заплати на М.Н.М.,
Е.Р.Д. и Н.А.М.,***, сумата от по
400.00 лева - разноски за едни адвокат съгласно приложените по делото договори за правна защита и съдействие.
При този
изход на делото на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН Й.К.Г. следва
да заплати в полза на държавата по
сметка на РС Елин Пелин държавна такса по производството в размер на 25,00
лева.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: