Протокол по дело №4521/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 569
Дата: 14 март 2024 г. (в сила от 14 март 2024 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20235220104521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 569
гр. Пазарджик, 12.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220104521 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Молителката И. Т. А. не се явява, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание. За нея се явява адв. К., редовно упълномощена да я
представлява отпреди.
Ответникът С. П. Г. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. Ц., редовно упълномощена да го представлява
отпреди.
Явяват се допуснатите до разпит свидетели Г. Т., К. К., В. Г., П. Г. и С.
А..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц. Да се даде ход на делото. В предходното съдебно заседание по
искане на ответната страна съответно бяха допуснати до разпит трима
свидетели, при режим на довеждане. За днешното съдебно заседание водим
само двама от свидетелите, като третият свидетел е служебно ангажиран, като
моля да ни дадете възможност същият да бъде доведен за следващото
съдебно заседание. Считам, че той няма да бъде пречка, единствено и само
неговият разпит за отлагане на делото, тъй като смятам, че делото не е
изяснено и все още предстои събиране на доказателства. Освен ако
пълномощникът на молителката не заяви, че желае съвместен разпит. Аз не се
противопоставям днес да бъде извършен разпит на явилите се свидетели, а
третият свидетел да бъде разпитан в следващото съдебно заседание.
1
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпилите по делото материали, а именно:
Преписка № 4635/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, постъпила с
писмо, с вх. № 3821/13.02.2024 г.;
Копие от пр.вх. № 6917/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, постъпило
с писмо, вх. № 3939/12.02.2024 г., с което уведомяват съда, че в РП –
Пазарджик не е постъпвала информация за издадени протоколи за
предупреждение по чл. 65 от ЗМВР;
Писмо от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 –
Кърджали, с вх. № 4054/15.02.2024 г., с данни за получени сигнали на ЕЕН
112 на 03.12.2023 г. от посочен телефонен номер от лицето С. Г. и от посочен
номер от лицето П. Г., ведно с компакт диск, съдържащ три броя аудиозаписи
и три броя снимки на електронни картони на приетите повиквания по случая;
Писмо от РУ – Пазарджик, с вх. № 4333/19.02.2024 г. с приложени
ксерокопие на докладна записка от мл.инсп. К. К. и мл.инсп. Г. Т. с рег. №
1818р-30171/04.12.2023 г., ксерокопие на обяснение, взето от лице със С. П.
Г., ксерокопия на Протокол за предупреждение, изготвен на лицето С. П. Г.,
ксерокопие на обяснение, взето от лице със С. А. А., ксерокопия на Протокол
за предупреждение, изготвен на лицето С. А. А..
Писмо от КСУДС – Пазарджик, с вх. № 5100/26.02.2024 г., с което
предоставят цялата налична документация, във връзка с работата по случая на
С. П. Г., ползващ социални услуги, чрез подадена в КСУДС – Пазарджик с вх.
№ 1002/04.03.2023 г. Предварителна оценка на потребностите, изготвена от
ДСП – Пазарджик и И. Т. А., ползваща социални услуги, чрез подадена в
КСУДС – Пазарджик, с вх. № 1147/10.10.2023 г. Предварителна оценка на
потребностите, изготвена от ДСП - ПазарджиК.
Преписка, свързана с детето К. С. Г. и подаваните до момента сигнали,
постъпили с писмо от ДСП – Пазарджик, с вх. № 5361/28.02.2024 г.
Писмо от РП – Пазарджик, с вх. № 5449/29.02.2024 г., с което
уведомяват съда, че на 26.02.2024 г. в РП – Пазарджик е била изпратена
2
докладна записка по пр.вх. № 181800-20204/2023 г. на РУМВР – Пазарджик,
с която ги информират, че по преписката е била извършена проверка, в хода
на която С. А. е била предупредена по реда на чл. 65 от ЗМВР да не се
саморазправя със С. П. Г. от с. Црънча, обл. ПазарджиК.
АДВ. К.: Запозната съм. Да се приемат.
АДВ. Ц.: Запозната съм с постъпилите материали по делото. Да се
приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото постъпилите документи, а
именно: Преписка № 4635/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, постъпила с
писмо, с вх. № 3821/13.02.2024 г.; Копие от пр.вх. № 6917/2023 г. по описа на
РП – Пазарджик, постъпило с писмо на РП - Пазарджик, вх. №
3939/12.02.2024 г.; писмо от РУ – Пазарджик, с вх. № 4333/19.02.2024 г. с
приложени ксерокопие на докладна записка от мл.инсп. К. К. и мл.инсп. Г. Т.
с рег. № 1818р-30171/04.12.2023 г., ксерокопие на обяснение, взето от лице
със С. П. Г., ксерокопия на Протокол за предупреждение, изготвен на лицето
С. П. Г., ксерокопие на обяснение, взето от лице със С. А. А., ксерокопия на
Протокол за предупреждение, изготвен на лицето С. А. А.; писмо от КСУДС
– Пазарджик, с вх. № 5100/26.02.2024 г., ведно с цялата налична
документация, във връзка с работата по случая на С. П. Г., ползващ социални
услуги, Предварителна оценка на потребностите, изготвена от ДСП –
Пазарджик и И. Т. А., ползваща социални услуги, Предварителна оценка на
потребностите, изготвена от ДСП – Пазарджик; преписка, свързана с детето
К. С. Г. и подаваните до момента сигнали, постъпили с писмо от ДСП –
Пазарджик, с вх. № 5361/28.02.2024 г.; писмо от РП – Пазарджик, с вх. №
5449/29.02.2024 г.,
ПРИЕМА писмо от Дирекция „Национална система 112“, Районен
център 112 – Кърджали, с вх. № 4054/15.02.2024 г.
ПРИЛАГА изпратеният компакт дисК.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че следва да бъде изслушан
полученият диск от „Национална система 112“ гр. Кърджали, затова
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИСТЪПВА към изслушване съдържанието на получения диск от
„Национална система 112“ гр. Кърджали. Постави се компактдиска в четеца
на компютъра. При отваряне на диска се установиха 6 файла, от които 3 броя
- звукови, които се прослушаха и 3 броя снимки на ел. картони, които се
показаха на страните.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. М. Т. – роден на ****** г. в гр. Разлог, живущ в гр. Пазарджик,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със
страните, с висше образование, работи в ОД на МВР – Пазарджик като мл.
инспектор.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Т.: Спомням си за случай на 03.12.2023 г. Изпратиха ни на
сигнал в с. Црънча, в жилището на този господин /свидетелят сочи
ответника/. Когато пристигнахме там, бившата му жена, тъкмо спряхме
колата, тя излезе с детенцето, което беше гушнала и когато влезнахме на
двора господинът държеше майката на жена му, която беше на земята. Като
ни видя той я пусна. Попитахме какво е станало, обясниха ни. Взехме по едно
обяснение. Написахме по едно предупреждение. Попитахме жената дали има
нужда от спешна помощ, тя отказа и каза, че ще си пусне жалба и няма
претенции за момента. На инцидента на място отидох с колегата К. К..
Жената, която лежеше на земята имаше леки оттоци на горната част над
очите. Каза, че господинът я е ударил, на дали е така. Ние не сме видели. В
наше присъствие не я е удрял. Казаха, че госпожата отишла да вземе внучката
си, но господинът е казал, че няма да й я даде и ще я даде само на бившата си
жена. След това жената е искала да влезе вътре, за да вземе внучката си,
тръгнала да го удря ли, нещо такова и той я ударил и я държеше на земята. На
инцидента бяха майката и бащата на господина. Снехме обяснения от тях.
Трябва да има писмени обяснения от тях. Точно когато спирахме колата, жена
му с детенцето излизаха от къщата, предполагам че са се прибрали. Не сме
разговаряли с тях. Разминахме се на вратата. Протоколите за предупреждение
се издадоха и на двете страни. Госпожата беше отишла при нейни съседи,
мисля, че беше, на двора си разговаряхме, взехме и на нея писмени обяснения
4
и си тръгнахме. Разминавайки се с майката и с детето майката беше гушнала
детето и беше с лице към майката и ние реално не сме го видели. Само се
разминахме. Не ми направи нещо впечатление. Тя го беше гушнала. Това
нещо става за секунди. Бабата по майчина линия на детето, която беше на
земята, не ни е казала, че тя е тръгнала да удря господина. Жената нищо
такова не ни е казала. Господинът ни обясни. Тя каза, че като е влезнала
вътре да си вземе внучето те са я нападнали. Господинът ни каза, че бабата е
дошла да вземе детето, той не го е дал и е казал да дойде майка му на детето
като той се е качил да вземе някаква шапка от втория етаж на детето, защото
не било готово и в този момент бабата е влезнала на двора и той я е ударил и
я е повалил на земята. Бабата е влезнала вътре в двора. Той каза, че й е казал
да стои отвънка и няма право да влиза в частния имот. По негови думи тя е
била агресивна. Той не ни е молил да й правим тест за алкохол. Когато
влязохме жената беше легнала на земята. Когато се разминавахме не знам
дали детето е ревяло. Не мога да преценя за две секунди. Не мога да кажа
след колко време госпожата се е сетила, че телефонът е у господина.
Госпожата каза, че когато той я е ударил, е паднала на земята и си е изпуснала
телефона. Не сме искали да закараме господина в районното за телефона.
Търсихме телефона. Не мога да отговоря на въпроса след колко време тя се е
сетила, че телефонът е в дома на господина. Валеше.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. Х. К. – роден на ******, в гр. Велинград, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, без родство със страните, работи в ОД на
МВР – Пазарджик като старши полицай.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Отидохме на място, на адреса, в с. Црънча. Точният адрес не
си спомням. На място беше господинът, който държеше една госпожа на
земята. При нашето пристигане той я пусна. Установи се, че имат някакъв
спор за детето. Всеки обвиняваше другия за виновен, затова написахме
протокол за предупреждение и на двете страни и снехме обяснения. Бях с
колегата Г. Т.. Госпожата имаше някакви наранявания в областта на лицето.
Попитахме я дали иска Бърза помощ. Тя каза, че не иска. Не искаше на
момента да подаде жалба. На мястото бяха майката и бащата на господина,
5
който живее на адреса. От бащата мисля, че отидохме да снемем обяснения,
но ни изпратиха на спешен сигнал и впоследствие трябваше да му снемат
обяснения. При нашето пристигане излезнаха от двора майка с дете, но дали
са били те там, не знам. Впоследствие когато разговаряхме разбрахме че е
възникнал спор за детето. По думите на ответника жената била агресивна
спрямо него и го било страх за него си, затова я държал на земята. Мисля, че
каза, че тя е посегнала да го удари, доколкото си спомня. Повече подробности
не мога да си спомня. Пристигайки се разминах с майка с дете. Дали го е била
гушнала не мога да си спомня. Времето беше такова и не сме обърнали
внимание на детето. Плач не сме чули. Времето беше много дъждовно.
Госпожата, която беше там каза, че е имала телефон, но сега липсвал. Не сме
виждали телефон. Това са думи на госпожата. Попитахме я да го потърсим,
защото тя каза, че има телефон. Търсихме го в двора – не го намерихме.
Телефонът не се намери. И дали е имало телефон или е нямало – не знам. Това
твърдеше госпожата. Не си спомням кога тя се е върнала да си търси
телефона. Като цяло на адреса сме останали около половин час. Господинът
писа обяснения в неговата къща, а госпожата – до тях, до комшията.
Господинът може да ни е казал да извършим тест за алкохол на госпожата, но
ние нямаме такИ. правомощия.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. А. А. – родена на ****** г. в гр. Горно Оряховица, живуща в с.
Братаница, българка, българска гражданин, неомъжена, неосъждана, И. А. ми
е дърщеря, с висше образование, имам счетоводна кантора и работя в нея.
Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. А.: Моята дъщеря има ограничителна заповед с него и в дните
на свиждане на внучката аз му я давам и отИ.м да я взема. Във въпросната
вечер, в която тя беше при него, трябваше да отида да я взема. Беше
03.12.2023 г., около 18 часа, защото по принцип това е крайният час.
Обикновено съм точна в 18 часа. Във въпросната вечер отидох, господинът
каза, че трябва да приготви малката и да я облече, което почти винаги се
случваше да я облича и гласи тепърва. Когато отидох той каза, че трябва да я
облече и изчаках на улицата и след това я изведе отвън на двора. Аз виждам
6
двора, защото в горната част вратата е плътна метална, но в долната част има
решетки и през решетките се вижда, че детето е в двора и чака. Започна да
вали дъжд и му казах, че влизам да взема детето. Да ми даде детето, няколко
пъти му повторих. Той каза, че ще изчака дъщеря ми да дойде от града. След
което, вратата беше открехната и му казах, че влизам да взема малката,
защото започва да вали. Той ме пресрещна на вратата, удари ми главата три
пъти. Аз паднах, но паднах от вътрешната част на вратата, т.е. в двора. Майка
му беше там, баща му беше отвън, детето беше отвън. Той ми изви ръцете и
ми удари главата още два пъти в земята. Опитах се да стана, но не успях.
Обърнах се и видях малката, майка му и баща му, стояха и гледаха. Малката
ревеше. Извиках няколко пъти да приберат детето, но докато той не нареди на
майка си да я приберат, не я прибраха. Майка му я прибра в нещо като лятна
кухня. Баща му остана. След което той ми нанесе още два удара в главата. Не
зная, може би с юмрук или лакът, беше зад гърба ми. Той каза на баща си да
се обади в полицията. Най-напред дойде дъщеря ми - взе малката и след
около пет минути дойдоха и полицаите. Когато дъщеря ми влезе в двора тя ме
завари в безпомощно състояние. Той беше на гърба ми. Беше ококорена и го
попита „Какво правиш?“ и се уговорихме да си смъкна главата, за да може да
пренесе детето, за да не ме вижда то в това състояние. Даже доскоро, когато
се направи забележка на детето, се случваше да си удря главата. Този ефект
започна да минава, но в началото беше. Чух той да казва на баща си да подаде
сигнал на 112, но кога се е обадил баща му, кой се е обадил - не знам. Той ме
държеше. Казах му да ме пусне, защото ме боли едната ръка. Той каза, че не
ми вярва. Така ме завариха полицаите. Точно на този инцидент не съм
посягала на С.. Аз влязох в техния двор, според мен това беше причината той
да ме нападне. Провокациите на С. са от много отдавна, още след като се
разделиха с дъщеря ми – обиди, заплахи, провокации. Ние сме на 20 метра
къща от къща. Всеки път като мина покрай тях или той мине - провокации от
рода на „Ето, мършата минава“ - прави се, че говори по телефона. Обиждал ни
е директно, в прав текст, и мен и дъщеря ми. Опитах се да го изблъскам,
защото той ми удряше главата. Опитах се да се дръпна назад, но … Майка му
и баща му не предприеха никакви действия. Майка му вкара детето в лятната
кухня, а баща му си пушеше цигарата докато чакахме полицаите.
Дворът е, представете си един правоъгълник, вратата е от широката
страна. Аз бях на улицата, в момента, в който тръгнах да взема детето, той ме
7
пресрещна. След ударите аз паднах от вътрешната страна на двора. Лятната
кухня се пада вляво. Детето, майка му и баща му на С., бяха някъде почти
пред входа на лятната кухня, на 3-4 метра от мен навътре, не мога точно да се
ориентирам. Детето беше с лице към мен. Аз видях детето когато се
поосвестих малко, защото бяха удар след удар. Детето мисля, че нямаше шал
- не си спомням дали е било с шапка. Детето плачеше това ме впечатли
повече. Детето беше на земята. От ляво на дясно детето беше най в ляво. До
него беше бабата и след това дядото. Вратата металната отгоре е плътна
отдолу има едни ребра и се вижда. Детето само не е влязло в лятната кухня.
Когато С. каза на майка си да вземе детето. Тя тогава взе детето и отиде в
лятната кухня. Това беше в средата на инцидента. Не съм удряла С.. Когато
дъщеря ми дойде, С. й каза в лятната кухня да влезе да го вземе, защото то
беше там. Тя влезе и го взе и излязоха. В този момент когато минаваха покрай
мен детето не плачеше. Други инциденти преки между нас не е имало, имало
е словесни. Не съм го обиждала. Протоколи за предупреждение от органите
на МВР имам инцидент за кучето през август месец. Господинът реши, че
кучето е негово. Не са ме предупреждавали. За конкретния инцидент на място
попълнихме протокол и аз написах, че нямам претенции към него. Този
документ, който на място съм подписала на момента, ако той се счита за
предупреждение – да, подписала съм. Аз нямам представа от разстояния. Аз
паднах вътре до самата входна врата от вътрешната страна. Оттам до лятната
кухня има, според мен, 3-4 метра. Бащата на ответника присъстваше през
цялото време, а майка му до момента когато прибра внучката. Аз отидох
около 18 часа, мисля че инцидента беше около половин час. С. ме държеше с
кръстосани на гърба ръце. Аз бях като на колене, но с краката на страни, с
ръце на гърба и си наведох главата, за да не ме гледа детето, защото имах
кръв по лицето. Въпросната печка не знам къде се намира, защото това беше
в неговото обяснение когато ходихме при кварталния, даже питах дъщеря си
къде се намира, защото тя е живяла там, тази печка и ми беше чудно как мога
да залитна и да се ударя и отпред и отзад. Не съм залитала. Не съм се спъвала.
У тях е равно няма къде да се спъна. Започваше да вали около 18 часа, в 18:30
часа вече валеше. Аз бях на земята постоянно. Отпред всичко е в плочки – от
дворната врата до кухнята е гладка повърхност с плочки. Запозната съм
отчасти със съдържанието на жалбата на С.. Беше тъмно, не си спомням с
какво беше облечен С.. Не беше с тениска, с дълъг ръкав беше. Не е имало
8
случай, в който да съм удряла С..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. С. Г. – роден на ****** г., в с Паталеница, живущ в с. Црънча,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, С. Г. ми е син, със средно
образование,пенсионер. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: Помня инцидента между сина ми и С. А.. Вечерта С. стягаше
детето да го изпраща на майка му около 18 часа. Търсеше му шапката. Аз
тъкмо сядах да вечерям, че трябва да пия хапчета навреме. Седнах да вечерям
и по едно време чувам гласа на внучето до самата врата на лятната кухня и
помислих че си е щипнало ръчичката, пръстите на вратата. Това беше
първоначално. Аз вечерях в лятната кухня, а къщата е на разстояние от нея.
Скочих веднага да видя какво става и вратата беше полуотворена и гледам С.
държи детето и посегнах към него и видях С. отзад как го удря с тукати по
гърба на С. и детето се обърна към мен към лятната кухня, беше обърнато де.
Взимах детето, прибрах го в стаята да го укротя. Видях, че тя е боса, беше
ръмял малко дъждец и се подхлъзна. Говоря за С.. Мисля, че се подхлъзна и
падна. Тя постоянно ходи боса и през зимата, и през деня, и през нощта,
постоянно боса ходи. Има обувки, но не може да носи обувки и все ходи боса.
Тя залитна и се подхлъзна. Само това видях в момента. Взимах детето и го
вкарах вътре в стаята докато се успокои. Моята жена дойде и взе детето.
Детето много обича бабата. Аз излезнах вънка и видях, то всичко беше като
миг, видях че С. ми вика да викам полицията, че той е викал полицията и не е
дошла и тогава аз от моя телефон се обадих на полицията. Внучката я
прибрахме в кухнята - мирно, тихо играят си с баба й. Вече проблеми с детето
нямахме. Като излезнах вънка виждам С. и С.. С. държи С. да не избяга и каза
да направя един телефон до полицията, че той се е обаждал, а те не са дошли.
Обадих се. Полицията дойде. С. каза, че докато не дойде полицията няма да
пусне С.. Имаме куче - френски булдог, то си играеше с детето вътре.
Детето беше на самата врата, има едно малко стъпало преди да се влезе
в лятната кухня. Детето беше от външната страна на лятната кухня, а аз
отвътре. Аз го гушнах или С. го пусна надолу към стълбичката и аз го взимах
и видях в този момент как С. се подхлъзна. С. беше леко наведен и тя го
9
удряше отзад. Не съм виждал С. да удря С.. С. не е посегнал изобщо на С.,
защото съм го учил от дете да не посяга, най-вече на жена. Не е посягал нито
на приятелката му, доколкото аз знам. На инцидента не бях през цялото време
отвън. Бях вътре в стаята като взимах детето от С.. Предполагам, че той го е
оставил на прага на стъпалото. Аз влезнах вътре в стаята и започнах да го
успокоявам детето дали е прищипано, но гледам, че С. удря С. отзад в гърба с
юмруци. Не мога да кажа защо детето се е разпищяло, защото аз вечерях –
хранех се. Детето много обича баща си и не дава някой да посегне на баща
му. Аз някой път, на шега, посягам на баща му и то ми хваща ръката.
Предполагам, че се е разпищяло, защото е видяло, че баба му да е ударила
баща му. Като дойде майка й внучката ми си тръгна. Нямаше да плаче, беше
весела. Докато С. беше вънка и С. я държеше детето си играеше с кучето –
френски булдог, малко куче. Имало е други конфликтни ситуации между С. и
сина ми, чул съм, но не съм взимал никакво отношение, защото бабата и зетя
трябва да се разбират. Мога да подчертая, че децата ми, две от които са в
София, само той е при нас и виждаме - жената и аз, виждаме, че като не върви
работата, а имат дете вече. То когато нямаше дете беше лесно. Вратата имаше
пролука и виждаме тя туп, туп, туп по стълбите, отИ. горе и цяла нощ се
либят. После сутринта той отИ. на работа, а тя в 10-11 часа си отИ.. Аз мисля,
че С. сигурно подклажда огъня за инциденти. Слушал съм един, два пъти и не
съм взимал отношение и даже не съм излизал навън да ме видят. Жената
казва, че ги е слушала. На конкретната дата вечерта, след като предадох
детето на жената, излезнах и повиках полицията. Тогава С. към мен, към
сина, към жената една камара приказки изприказва – „некадърници“. И за мен
– аз, който не взимам отношение между младите.
Жена ми не знам къде е била и сега ми е мътно на мен къде е била тя.
Спомням си, че като поуспокоявах детето тя дойде да ме смени, а аз пък
излезнах отвънка. С. удряше сина ми в гърба най-малко три пъти. Синът ми
държеше детето или беше леко наведен или нещо от тоя род, за да я видя.
Искаше да остави детето на една стълбичка има там. Защото и вратата на
лятната кухня беше леко отворена, когато аз станах от масата, като се изплака
детето. Отвътре като вечерям се вижда отвън, защото е пищол врата. Като
вечерях в момента чух най-напред как се изплака детето и като се обърнах да
взимам детето тогава видях С. и С., и детето. Жена ми тогава не беше до мен.
Детето не се беше прищипало. След като дойдоха полицаите те взеха
10
обяснение от жената, аз започнах да пиша и от мен взеха само заглавието.
Казах им го устно. Не ме изчакаха да го напиша, защото дойде при нас
единия, отидоха у комшийката, защото не у С., а у комшийката отидоха
полицаите и аз като в небрано лозе. Имах един химикал. Казах „Жена, пиши
ти най-напред, после аз“. Тя написа. Единият полицай дойде и се смениха.
Другият отиде там и какво се разбраха не знам. В края на краищата бях
написал имена, лична карта. Написал съм само името, ЕГН и надолу празен
лист. Взеха го и го мушнаха. Викам „Аз не съм писал обяснението, а вие ми го
взимате“. Видях, че С. се подхлъзна. С. държеше детето в момента на
подаването на детето. В този момент видях С. зад гърба му. Самото дете беше
в С.. Той се навежда, оная го удря с юмруци отзад и по едно време видях, че
се подхлъзва. Аз взех детето и се прибрах. Не съм видял нищо. Аз не съм в
никакви отношения със С. и И. А.. Аз не комуникирам с хора, които не желаят
да имат семейство. Семейството е нещо сплотено. Не може едно момиче да
дойде при ергенина през нощта, а през деня да бяга.
Когато дойдоха полицаите синът ми и С. бяха на двора на плочките,
бяха горе долу наполовина между лятната кухня и входната врата. Между
входната врата и лятната кухня не мога да кажа какво е разстоянието – 3-4-5-
6 метра, знам ли. Първоначално внучката я взех от С. закарах я в стаята и след
това жената дойде. Детето беше само вътре в кухнята, игра си с кучето. Преди
детето да дойде в лятната кухня беше у С. на входа на лятната кухня на
стъпалото. Преди това и видях, че С. търсеше шапката на детето, за да го
предаде. Вкъщи има инсталирани камери за видео наблюдение. Не знам дали
те гледат вътре в двора. Мисля, че не. Там пред сладкарницата има.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Л. Г. – родена на 13.02.1959 г. в с. Черногорово, живуща в с. Црънча,
българка, българска гражданин, омъжена, неосъждана, майка на ответника,
със средно образование, пенсионер. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: Този ден, докато мънинката, защото тя по-рядко идва и
двамата все ходим по нея. В смисъл да си играем – сменяме се. Вечерта
когато да я дава на другата баба започна да я облича. Викам „С.е, ще тръгвате
ли?“. Той вика остава само шапката. През деня когато детето спеше си
11
наредих зелето в бидона и като го попитах, дали ще я дава, за да мога да си
направя разтвора, той каза, че остава шапката и ще я води. През това време аз
съм на мивката и бъркам си там. Какво е станало, той като е излезнал вънка,
не знам. Единственото, което разбрах при трополясването, мъжът ми излезна
на вратата и взе детето, ама вътре пред кухнята, до сами стаята. Кога са
влезнали, какво е станало, не знам. С. се беше хванала ей така на лозницата
кола е с дупки и иска да влезне вътре, а пък С. не й позволява. Все едно
единият бута, другият иска да я изкара навънка. Дядката, като взе детето, си
беше вътре в стаята. Аз поседях при тях. Два, три пъти С. й каза на С. да
излезне и като дойде И. ще вземе мънинката, но тя се държи там и не пуща.
Кола се намира до сами кухнята, вътре в двора. Но вънка как е станало не
знам.
Аз бях на мивката вътре в лятната кухня. Не мога да определя колко
време е минало от влизането на С., докато детето влезе в кухнята. Детето като
влезе в кухнята беше малко като стреснато, то и аз не разбрах какво стана и
бях стресната. Аз излизам - С. се държи за кола и приказва, нещо мърмореше.
С. пък я държи, за да може да я избута навънка. В първия момент не можах да
разбера какво става. Мънинката плачеше като я взе дядката, после се успокои
детето. Детето плачеше сигурно се е стреснала когато са се бутали. Не съм
видяла. С. по този начин, а и отпреди това, те искат да го провокират. И преди
това е правила такИ. неща. Провокира го. Дойде провикне се и мен е
обиждала, само и само той да посегне. Все едно го провокират да направи
някаква беля. Влизайки детето в лятната кухня, то през цялото време беше
вътре, докато И. дойде, защото вътре й бяхме свалили якенцето. И. дойде,
облече я, тури й шапката и тя я взе. През цялото време детето беше вътре, то
вънка не е излизало. Ние се сменяхме с дядото. Първо дядото го гледаше,
после той излезна, а аз останах при нея, докато дойде И., да не се стресира
детето. За този специално случай не съм виждала С. да удря С., но преди съм
виждала. Като време не мога да кажа, гася си телевизора да вървим да си
лягаме и слушам нещо се говори отвънка. Кога излезнах, кога е дошла, все
едно го бута и му викам „С.е, нали ти казах, провокират те, прибери се
вътре“. Тя му вика „Ти си женчо, слушай майка си“. Това е друг случай. Тя
като мине все едно хвърля хляб на кучетата през вратата. Тя си знае нейното.
Спирка няма. Във въпросната вечер не съм виждала С. да посяга на С.. С. се
беше вкопчила за кола, а пък тоя все едно да я избута да не вляне. Като се
12
сменихме с дедката преди да дойдат полицаите, пътната вратата е правена с
решетки и там се беше хванала. При боричкането и двамата бяха паднала и
преди да дойде полицията. Видях я, че беше паднала на земята. Първия път
видях С. как се държи за вратата и не иска да изляне. После гледам, че бяха и
двамата на земята и телефона на С. беше паднал и дядката се обади на 112. Аз
не съм била през цялото време вънка. Първо дядото поседя при малката,
защото той е болен от сърце, даже след този случай взе да заеква като мини
инсулт, и той се пази. Малката е свикнала повече с мен и С., затова гледам
при нея да постоя, за да е спокойно детето. То беше спокойно, вънка не е
излизало. С. по едно време вика „То плаче“. Имаме френско булдоче и като
нещо скимти, то скимтеше, не че дятето е плакало. Викам „Това е кучето, не е
детето“. Като бях в кухнята не чувах какво се говори навън, вратата е
затворена. Аз писах обяснения, на мъжът ми казаха, че може да не пише.
Само аз писах и описах това, което ви казвам, защото то си е това.
За да му каже „Ти мъж ли си?“, аз това го чух „Ти мъж ли си, слушай
майка си“. Ако аз й отвърна на С.? Затова се стискам. Той естествено ще
защити мен, тогава защо съм излезнала. Аз съм излезнала да не направи той
някоя беля. Това беше другия случай.
Тази вечер когато С. се държеше за кола му каза „мърляч“. Не влизам и
излизам постоянно, но чух че тя му вика така. Той я избутваше навънка за
раменете. При вратата при подхлъзването защото беше прекапало и двамата
бяха паднали. Не съм ги видяла точно при падането. Видях С. на земята и С.
до нея и я държеше за ръцете. Аз съм миролюбив човек и при положение, че
познавам С. и ако я пусне и се одраска или нарани и дойдат полицаите и
видят нещо по нея , кой ще стане виновен – пак той. Грях ми е, че я държи по
този начин, но това е положението. Не съм видяла да й тече кръв от лицето.
Полицаите като дойдоха два, три пъти я попитаха да отиде в спешното или в
Бърза помощ. Даже С. каза да й направят изследвания на кръвта, в интерес на
истината не ми е направило впечатление дали мирише на алкохол, но тя не
иска. Даже стол й даде да седне. Тя не ми е казала да прибера детето в къщи и
С. не ми е казвал да го прибера. Тя само каза „Детето плаче“. Аз казах, че
плаче кучето. Аз като съм отвънка дядото е вътре при детето. После аз влизам
вътре, той излезе, за да не седи детето само. Синът ми не е конфликтен. Имам
три деца, хем учат и земеделски производител съм и ми помагат и тримата.
Двамата се задомиха в София, С. остана при нас. Който и да питате в село,
13
откакто се хвана с И., даже днес е изнервен, тя му беше обещала да му даде
детето, днес му го е отказала. И много пъти така. И съдебно решение имаше,
има 50 метра да не я доближава. ОтИ.м да взема детето, тя обикаля и аз
обикалям, там при Спортната зала. С. се ползва в селото с недобро име, но не
искам да казвам, за да не стане по-лошо и да се съдим за клевета. Има камери
на пътя, откакто се разделиха. Би трябвало да снимат на двора и пред къщата.
Има и камери отзад, защото ни правеха бели когато гледахме тютюн. Аз с
техниката съм скарана и не знам записи от камерите дали са дадени на
полицаите. Целият проблем тръгна оттам, че двамата останали в кухнята. За
какво да си говорят? И той започнал – откъде е, майка й вече я знаем, баща
има ли, братя, сестри. Като станало въпрос за баща й да попита, тя му казала
„Кой си ти, че да ме питаш?“. Това е било някъде преди обед. Надвечер
когато се прибирам, С. си дошъл запъхтян по-рано от работа и още от вратата
„Ти да си видял мъже да влизат у тях, че да питаш кой е бащата“. Направете
си сметка дядото какво е попитал момичето и те какво са му казали? Оттогава
си седя встрани.
АДВ. Ц.: На първо място имам няколко доказателствени искания, но на
първо място моля да бъде допусната очна ставка между С. А. и П. Г. и очна
ставка между свидетелката С. А. и свидетелката В. Г., тъй като считам, че има
съществени противоречия в техните показания, досежно това било ли е
детето по време на инцидента, кога е влязло в къщата и къде се е намирало по
време на инцидента. В настоящия случай е издадена незабавна заповед за
защита, именно по твърдения, че при инцидента детето е станало пряк
очевидец на този инцидент. Моля да бъде изслушан третия допуснат свидетел
в следващото съдебно заседание лицето Н. Ц..
В молба, с вх. № 3877/13.02.2024 г. съм поставила конкретни въпроси,
на които да отговори вещото лице по допуснатата от Вас съдебно
психиатрична експертиза. Поддържам това искане. Считам, че е относимо
към предмета на делото. СПЕ е допусната вече, като моля да определите
вещото лице, след внасяне на депозита от ответната страна.
В предходното съдебно заседание лично на ответника беше връчена
молбата, с която е сезиран уважаемият съд, заедно с приложените
доказателства. Макар, че с определението си сте приели тези писмени
доказателства, смятам, че не следва да бъде приемано банковото извлечение
14
от банковата сметка на И. А., тъй като е неотносимо към предмета на делото.
Не следва да бъде приемана и фото снимка на С. А., тъй като не е ясно кога е
направена, от кого е направена, времеви период и смятам, че не е относима
към предмета на делото. Ако въпреки всичко приемете, че те са приети вече,
ще коментирам същите при приключване на делото.
АДВ. К.: Не възразявам по искането за очна ставка, въпреки, че същата
няма смисъл. По отношение искането за СПЕ, въпреки че е допусната,
продължавам да смятам, че същата не следва да бъде изготвяна, тъй като
поддържам становището си, че С. А. не е страна по делото.
По отношение възражението за банковото извлечение, това е по
отношение изплащането на издръжката по отношение на малолетната си
дъщеря и го оставям на преценка на съда.
Ще моля да допълните СПЕ, че вещото лице следва да се запознае с
всички документи от социалния отдел, свързани с поведението на ответника.
Считам, че е от съществено значение изготвянето на експертиза по
отношение на поведението.
АДВ. Ц.: След допускането, в предходното съдебно заседание на СПЕ,
ми беше дадена възможност, с допълнителна молба, с препис за другата
страна, да посоча конкретни въпроси. Молбата е изпратена на пълномощника
на молителката, с указания, в едноседмичен срок, да вземе становище по
поставените въпроси. В указания от съда срок не е взето становище, поради
което моля взетото становище в днешното съдебно заседание да не бъде
вземано в предвид от Вас, тъй като процесуалното поведение на страните е
важно във всеки един процес и следва са се спазва.
АДВ. К.: Не сме подали отговор, защото нямаме възражение по
поставените въпроси. Не смятам, че нашето процесуално поведение показва
дезинтересираност спрямо настоящия казус.
Съдът, по направените доказателствени искания, счита следното:
Ще следва да се уважи искането на пълномощника на ответника за
поставяне в очна ставка на свидетелката С. А., съответно със свидетелите П.
Г. и В. Г. за посочените от адв. Ц. обстоятелства.
Ще следва да се даде възможност на ответната страна да доведе
допуснатия им трети свидетел в следващото съдебно заседание.
15
Ответната страна е изпълнила задължението си и в указания срок е
поставила задачи към допуснатата съдебно психиатрична експертиза, така че
по същата ще следва да бъде изготвено заключение по поставените от адв. Ц.
в молбата й от 13.02.2024 г. въпроси.
За вещо лице по тази експертиза ще следва се назначи д-р В. Д..
Ще следва да се определи депозит за вещото лице в размер на 400 лв.,
вносими от ответника, в едноседмичен срок от днес.
Следва да се укаже на д-р Д. да се запознае със събраните по делото до
момента доказателства.
Не се налага изменение на определението, с което са приети по делото
писмени доказателства, включително и тези коментирани от адв Ц. в
днешното съдебно заседание. Не са налице нови или неотчетени от съда
обстоятелства във връзка със същите.
Затова и по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да бъдат поставени в очна ставка свидетелите С. А. и П. Г.,
както и свидетелите С. А. и В. Г. за изясняване на обстоятелствата, посочени
от адв. Ц. по-горе.
ДОПУСКА до разпит като свидетел на страната ответник Н. Ц., който
да бъде доведен от ответната страна в следващото съдебно заседание.
ДОПУСКА назначената по делото СПЕ да отговори на въпросите на
ответника в молбата с вх. № 3877/13.02.2024 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото по допуснатата съдебно
психиатрична експертиза д-р В. Д..
УКАЗВА на вещото лице, че въпросите към експертизата са уточнени
от страната ответник и са отразени в молбата на неговия пълномощник адв.
Ц., с вх. № 3877/13.02.2024 г. на лист 87 от делото, както и че следва да се
запознае със събраните по делото до момента материали.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 400 лева, вносими от
ответника, в едноседмичен срок от днес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ц. за изменение на
определението, с което са приети като доказателства по делото справка-
16
извлечение от банковата сметка на молителката, както и фото снимка.
ПРИСТЪПВА към провеждането на очна ставка между свидетелите С.
А. и П. Г..
С. А.: Двамата се познаваме.
П. Г.: Познаваме се.
С. А.: В никакви отношения сме, като познати и съседи. Имаме обща
внучка.
П. Г.: Отношенията ни са, че не са за нашето село. Заради нея ще страда
и щерка й, и внучето й ще страда.
С. А.: По време на инцидента внучката беше отвън до лятната кухня. До
нея беше Вили, до нея беше П., тримата бяха един до друг
П. Г.: Аз ядох. Като се изплака детето тръгнах да излизам и вкарах
детето в стаята. В този момент видях, че ти боса политна, дали си паднала или
какво, не знам. Само това видях в момента когато вземах детето. С. беше леко
прегърбен. Детето го вземах от С. и го вкарах в стаята. По време на
инцидента детето беше на прага на стълбичката преди да се влезе вътре. Там
детето стоя секунди. След това взех детето и го вкарах в стаята. То стоя там
докато не го взема майка му.
С. А.: Детето видя инцидента.
П. Г.: Детето беше обърнато към мен. Не е видяло изобщо какво става.
А може да е видяло когато тя е удряла С..
С. А.: Детето видя инцидента до около средата и се разплака. Викнах
няколко пъти да го приберат. Детето се дереше, докато С. не каза на майка си
„Майко, прибери детето“.
П. Г.: Детето се изплака, аз скочих и видях детето у С. ,леко наведен, а
тя отзад удряше С. с юмруК. Ако е видяло детето е видяло как бабата удря С.
с юмруК. Аз не мога да съм сигурен, защото не съм го видял.
С. А.: Аз казах истината.
П. Г.: Казах само истината, истината и само истината.
ПРИСТЪПВА към провеждането на очна ставка между свидетелите С.
А. и В. Г..
С. А.: Познаваме се.
17
В. Г.: Познаваме се.
С. А.: В нормални отношения сме.
В. Г.: Откакто започнаха разправиите - да, не съм я нагрубила, но съм
дистанцирана.
С. А.: Детето видя инцидента, може би до средата, както отговорих и
одеве. Видя ударите в металната врата, после като паднах, ударите в земята,
след това се разкрещях и прибраха детето.
В. Г.: Аз бях вътре. Дядото внесе детето вътре и тогава аз излезнах.
Видях, че тя държи кола на лозницата до лятната кухня, а С. обърнат към нея
да я изкарва на пътя. Детето излезе от къщата да си ходи когато майка му
дойде да си го вземе.
С. А.: Аз казах истината.
В. Г.: Аз казах истината.
Съдът счита че делото ще следва да бъде отложено за друга дата за
изслушване заключението по допуснатата СПЕ и за разпит на свидетеля Н.
Ц., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.04.2024 г. от 14:00 часа, за
която дата и час страните уведомени от днес.
Да се призове вещото лице д-р В. Д..
Свидетелят на ответната страна при довеждане.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:07
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18