№ 1127
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241100502163 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ищеца „Водоснабдяване-Дунав“
ЕООД, ЕИК *********, въззивна жалба срещу Решение №18605/13.11.2023г.
по гр.д. 64677/2022г. по описа на СРС, 29-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу К. И. Д., ЕГН *******, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.198, ал.1 от
Закона за водите /“ЗВ“/, вр. чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи /“Наредба №4 от
14.09.2004г.“/ и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 556,76 лева – главница, представляваща цена на
консумирана и незаплатена вода за периода 31.12.2018г. – 23.06.2020г. за имот
с абонатен №411084, находящ се в с. Тертер, община Разград, ул. *******
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 27.01.2021г. до окончателното плащане, както сумата в размер на 26,91
лева – мораторна лихва за периода 30.07.2020г. – 20.01.2021г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.04.2021г. по ч. гр. д.
№ 12617/2021г. по описа на СРС, 29-ти състав. Твърди се, че въпреки
правилно установената по делото фактическа обстановка, съдът е стигнал до
погрешни правни изводи, относими към възражението на ответника за реална
1
доставка на услугата, в резултат на което е постановил един
незаконосъобразен съдебен акт. Посочва се, че процесният водоснабден имот
представлява еднофамилна къща и не е част от етажна собственост, поради
което в случая изразходените количества питейна вода се отчитат от
монтирания в него водомер. Поддържа се, че на 23.06.2020г. имотът е посетен
от служител на дружеството /инкасатор/, като достъп до имота е бил най-
вероятно осигурен от лице от домакинството на ответника. Заявява се, че
показанията на водомера са вписани съобразно предвидените за това правила.
Пояснява се, че електронният карнет по своята същност представлява таблет,
в който има заредена софтуерна програма на В и К оператора, до която
инкасаторът има достъп чрез въвеждане на парола и в която същият вписва
установените от него показания, при което констатацията на
първоинстанционния съд за дистанционен отчет се явява неправилна. Твърди
се, че имотът е бил ползван, като този извод следва от обстоятелството, че
изпратената от дружеството покана е получена от лице, което живее на адреса.
В тази връзка се сочи, че дори и ответникът да не е обитавал имота, същият е
бил ползван от трети лица, за които ищецът не е уведомил дружеството,
поради което отговаря за потребените от тях В и К услуги. С оглед на
изложеното се отправя молба за отмяна на решението и постановяване на
ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника К. И. Д., с който се оспорва същата. Заявява се, че
представената по делото справка от електронен карнет не е достатъчна да
установи реалното предоставяне на В и К услугите. Твърди се, че ищецът не е
ангажирал доказателства за извършен от него реален отчет на монтирания в
имота водомер, доколкото не е посочил лицето, което е предоставило достъп
до него. Поддържат се и направените с отговора на исковата молба
оспорвания на изразходваното количество вода, както и получаване на
процесната фактура.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно,
като доколкото пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства,
които да променят установената фактическа обстановка, съдът намира, че
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
2
събраните в първата инстанция доказателства. Същевременно в изпълнение на
задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да
изложи свои собствени съображения по съществото на спора във връзка с
наведените в жалбата доводи настоящият въззивен съдебен състав намира
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. чл.198, ал.1 от Закона за водите, вр. чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и
чл.86 ЗЗД - положителни установителни искове за установяване съществуване
на задължение на ответника към ищеца за заплащане на потребени В и К
услуги, както и лихва за забава на плащането им. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154, ал.1 от ГПК
по първия иск за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по повод доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода
за процесния имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил
задълженията си по договора - доставил е В и К услуги на ответника в
твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума. По иска за
лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е
спорно наличието на облигационно отношение по повод доставени в
процесния имот за претендирания срок услуги. Същевременно противоречиви
остават твърденията им относно извършената реална доставката на В и К
услуги.
В тази връзка следва да бъде посочено, че количеството изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните
на всяка водопроводно отклонение водомери - чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2004
г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен
период от време, което се разпределя между отделните потребители въз
основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални
водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в
присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал.
4 от Наредба № 4/2004 г., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите
на отчитане по електронен път.
В производството пред районния съд е прието писмено доказателство,
свидетелстващо, че показанията на водомера в процесния имот са били
отчетени с мобилно устройство по електронен път. Същевременно ответната
страна своевременно е оспорила изцяло съществуването на претендираното
вземане по доводи за липса на реална доставка в твърдения от ответното
дружество обем. При правилно разпределена от първоинстанционния съд
3
доказателствена тежест по повод така отправеното възражение настоящият
съдебен състав се солидаризира с извода на решаващия орган относно
недоказаността на обема на предоставените услуги. При липсата на други
доказателства /а и отсъствие на установени нормативни изисквания за
отчитането чрез електронен карнет/ съдът намира, че в доказателствена тежест
на ответното дружество е било да установи начина на снемане на данните в
електронният карнет и как се констатират отчитаните чрез него количества. В
този смисъл независимо че за тях не важи изискването за подпис от страна на
потребителя на В и К услуги, при оспорване на дължимите количества
водоснабдителното дружество е следвало да установи каква е била
методологията по отчитането на посочените количества. При липсата на
такива доказателства съдът не би могъл да направи извод, че вписаните в
електронния карнет данни отразяват реалното потребление на В и К услуги в
претендирания размер.
Предвид гореизложеното и с оглед установената по делото фактическа
обстановка, не може да се приеме, че в случая ищецът е доказал в условията
на пълно и главно доказване предоставянето на процесните В и К услуги,
поради което и при прилагане неблагоприятните последици от непроведеното
доказване предявените от него исковете следва да бъдат отхвърлени, а
обжалваното решение- потвърдено.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна,
като на същата следва да бъде присъдена сума в размер на 500 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №18605/13.11.2023г. по гр.д. 64677/2022г. по
описа на СРС, 29-ти състав.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на К. И. Д., ЕГН *******, сума в
размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
представителство пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5