№ 55 26.06.2020г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на четвърти юни две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 18/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.Р.Е. с ЕГН: ********** *** против Н.С.Д.
с ЕГН: ********** *** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 929.04 лв., представляваща
левовата равностойност на 6 755.37 GBP ведно със законната лихва върху последната, считано от предявяване на
исковата молба, до окончателното изплащане на дължимата сума, получена от
последния без правно основание.
В исковата молба се твърди, че
ищцата живеела в гр. О.. От 2015 г. започнала да пътува в чужбина, а именно до Шотландия,
където си намирала сезонна работа, а от началото на 2018 г. имала постоянна
работа там. Там се запознала с ответника и станали близки приятели. Той я убеждавал
колко е хубаво в Родопите, в неговия край. През месец ноември 2016 г. се
завърнала заедно с него в България и живели заедно няколко месеца в с. Ц., при
родителите му. Ищцата открила валутна сметка в британски паунди
в „Експресбанк“ АД, клон гр. Д., след което отново
заминала на работа в Шотландия заедно с ответника.
Към края на 2017 г. се завърнала
отново в България, като отново посетили родителите му в с. Ц., а ищцата внесла
още от заработените си пари във валутната си сметка. Ответникът, след като
разбрал, че ищцата има около 6 700
британски паунда в сметката си започнал да я
убеждава, че било много изгодно да си закупи жилище, тъй като в този момент
цените били ниски и инвестицията щяла да бъде много изгодна, тъй като по-късно
би могла да продаде жилището по-скъпо. Посетили гр. Стара Загора и огледали
една къща. Ищцата обаче заявила, че трябва пак да заминавам на работа в
Шотландия и няма време да търси жилище, но ответникът я уверил, че ако му
остави на него пари ще закупи жилище, собствеността на което ще й прехвърли при
завръщането й в България.
На 22.01.2018 г. ищцата превела
от нейната валутна сметка в „Експресбанк" АД гр. Д. по сметка на ищеца в същата банка сумата от 6 755.37
британски паунда или 14 929.04 лв. по курса за деня
на БНБ, закрила сметката. Отново отпътували
заедно за Шотландия, но месец след това с ответника се разделили и
по-късно той се върнал в България.
След като ответника се завърнал в
България няколко пъти ищцата разговаряла
с него по телефона и той я уверявал, че е намерил и закупил много
изгодно жилище в гр. Стара Загора, собствеността на което щял да й прехвърли.
През февруари-март на 2018 г.
ищцата се завърнала в България и разбрала, че ответникът е оставил при родителите й в гр. О. нейните вещи. Писала му
в „Инстаграм“, като му благодарила за вещите и отново
го помолила да се чуят и да се разберат за жилището или да й върне парите. След
това, ответникът спрял да й вдига
телефона. Във „Фейсбук“ ищцата писала и на баща му, като го помолила да разговаря
със сина си поне да й върне парите, тъй като от общи познати в гр. Д. разбрала,
че ответникът не е закупувал никакво
жилище. Оттогава и до момента ищцата нямала никакви контакти с ответника.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковата претенция да
бъде уважена
Претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
Излага се, че нищо от написаното в исковата молба не отговаря на действителното
фактическо положение.
Ответникът не оспорва, че с
ищцата са имали връзка. Запознанството им било по местоработата им във ферма в
Шотландия. През 2016 г , когато ищецът отново заминал на работа в същата ферма,
с ищцата се сближили и за период от месец заживели заедно, в самата ферма.
Живели заедно в продължение на 3 месеца, като основно ответникът поел грижите
за Е., тъй като тя като нов работник, нямала възможност да изкарва достатъчно
пари, за да поема нуждите си и да спестява.
В началото на връзката им всичко
вървяло добре. Докато ответникът издържал ищцата, тя изпращала пари на
родителите си, за да може да плащат на адвокат, който били наели, за да води
дело срещу бившия й мъж, с когото наскоро са се
разделили. Едновременно с посочените разходи за адвокат, ответникът давал и други суми, като ищцата твърдяла, че
в най- скоро време ще ги върне. В същата година, когато страните се прибрали във България, ищцата заявила, че нямало автобуси толкова късно
вечерта и нямало къде да остане, затова ответникът й предложил да остане в дома
му. Там тя останала 3 дни, след което ответникът я закарал в Опака при
родителите й.
Връзката между страните
продължила, като ответникът всеки месец я посещавал, за да я види. Тогава
ищцата била започнала ремонт на къщата където живее, но тъй като нямала
средства, помолила ответника той да
плаща, а тя щяла да му върне парите, когато спечели делото срещу бившия си мъж.
Така, ответникът дал около 4500 лв., за да не се притеснява ищцата, като
последната обещала да му ги върне.
В края на март 2017 г. ответникът
отново посетил ищцата, за да я види и точно тогава тя предложила да заживеят
заедно на семейни начала и да не бъдат далеч един от друг.
На 25. 03.2017 год. сключили и
религиозен брак, след което ответникът я завел в неговата къща. Там останали
около 2 месеца, след което заминали отново на бригада в Шотландия. Там работили
5 месеца и отново се завърнали в с.Ц., но отношенията им вече не били същите
-започнали да се карат за всичко.
От началото на съвместното им
съжителство до раздялата на страните
през 2018 ответникът се грижел изцяло за
нуждите на ищцата-ежедневно и давал пари за разходи, заплащал и всички консумативни
разходи-ток, вода и прочие. Всичките пари, които заработвала ищцата спестявала
в банковата си сметка, като твърдяла, че ще събере сумата която дължи на
ответника и ще му върне парите.
В началото на януари 2018 год.,
след поредното скарване между страните,
ищцата заявила, че желае да върне всички средства, които бил разходвал
по нея-лични и във връзка с извършените ремонтни дейности, за да не се чувства
задължена.
Известен период след този
разговор, ответникът получил по банковата си сметка сумата от 6577.37 паунда, без никаква принуда от негова страна, като ищцата заявила, че е изпълнила дълга си към ответника и че
вече се чувства свободна.
Няколко месеца след превода
страните отново заминали заедно за Шотландия, като месец след престоя им там,
ищцата изневерила на ответника, като в
последствие той разбрал, че тя е
поддържала връзка с настоящия си мъж още от 2017 г.. Това сложило край на
връзката.
След случилото се страните не са
се били виждали, нито са говорили, тъй като тя започнала да живее с новия си
мъж. В същата година, в края на
септември, ответникът се прибрал в България. Два месеца по- късно, ищцата
започнала да му пише в „Инстаграм“, но ответникът не
отговорил. Последният твърди, че никога не е поемал ангажимент към ищцата да
закупуват общо жилище в гр.Стара Загора, нито пък бил получил превод от нея на
такова основание.
Предвид изложените факти и
обстоятелства се моли за решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание, ищцата, редовно
призована, не се явява. За нея се явява адв. Р. - ТАК.
Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба на посочените в
нея основания. Моли за решение, с което претенцията да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител.
След приключване на съдебното заседание,
на 12.06.2020г., Н.Д. е депозирал молба, с която моли за отмяна на
определението, с което е даден ход на делото, тъй като бил станал жертва на
„адвокат измамник“.
Тук
следва да се отбележи, че по делото няма никакви доказателства ответникът да е
ангажирал процесуален представител, при което същият е уведомен лично по
телефон за датата, на която ще се проведе съдебното заседание. В този смисъл за
съда и за законосъобразното приключване на делото е без значение по какви
причини от субективен характер ответникът е решил да не се явява на
заседанието, за което е бил редовно
призован.
Поповският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД:
При
трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.
55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало
основание, общият правопораждащ факт е плащането на
сумата, чието връщане се претендира. Ето защо в тежест на ищеца по иск на някое
от тези правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в
тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи,
съответно да задържи извършеното плащане.
За
успешното доказване на иска с правна квалификация чл. 55 от ЗЗД ищецът следва
да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от основание,
както и че в резултат на същото ответната страна се е обогатила с претендираната сума,
а в същия размер е налице обедняване в имуществената сфера на ищеца, като при наличието
на горните факти, обогатилата се страна
следва да установи основанието за разместването на имуществените блага.
В конкретния случай не се спори между страните, че същите са се запознали във ферма в Шотландия
и са имали връзка до началото на 2018г..
Видно от приложеното по делото извлечение от сметка в GBP
с IBAN: *** П.Р.Е., се установява, че на 22.01.2018г., ищцата е превела на
ответника сумата от 6755.37 GBP. Това обстоятелство не се оспорва от последния.
От показанията на разпитания в
хода на съдебното дирене свидетел Е.А. се установява, че през 2018г., ищцата и
ответника споделили с А., че възнамерявали да сключат брак и желаели да закупят
къща в гр. Стара Загора. За целта ищцата дала на ответника пари за капаро и
отново заминала за чужбина.
Свидетелката излага още, че
ищцата се била развела още преди да се запознае с ответника и не е чувала да
той да й е давал пари за развод или за издръжка. А. твърди, че ищцата не е
правила ремонт на къщата си в гр. О., а само е боядисала спалнята. В момента П.Е. живеела в Англия с друг мъж и от
него имала дете.
Съдът намира свидетелските показания за обективни, логични и
непротиворечиви, поради което изцяло ги кредитира.
Ответникът не доказа изложените в
отговора на исковата молба твърдения, че преведените от П.Е. парични средства
са били за погашение на нейни задължения.
Следователно, твърдените от ответника факти, за които той носи доказателствена тежест
останаха недоказани в процеса.
При това положение настоящият състав е
длъжен да приеме, че правните последици на тези факти не са се осъществили.
Предвид изложеното, съдът намира исковата
претенция за доказана, при което следва да бъде изцяло уважена, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението.
Следва да се отбележи, че съгласно
Тълкувателно решение № 4/2014 по т.д. №
4/2014г. на ОСГТК на ВКС, след като плащането трябва да се извърши в чуждестранна
валута, то съдът не може да присъди левовата равностойност. В случаите, при
които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, дължима в
чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като
приеме, че е сезиран с иск за заплащане на сума в чуждестранна валута.
Ето защо в полза на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 6755.37 GBP, с която ответникът неоснователно се е обогатил, а не нейната левова
равностойност.
По разноските:
По
делото ищецът е направил разноски в общ размер на 1427.18 лв., от които 597.18 лв.
за заплатена държавна такса и 830.00 лв. за адвокатски хонорар, която сума, с
оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде присъдена в полза на ищцовата
страна.
С
оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Е. с ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 6755.37 GBP /шест хиляди седемстотин
петдесет и пет британски лири и тридесет и седем пенса/,
дадена като
капаро за закупуване на имот, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва,
считано от 08.01.2020г., до окончателното погасване на задължението.
ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Е. с ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 1427.18 лв. /хиляда четиристотин двадесет и седем лева и осемнадесет стотинки/ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: