М О
Т И В
И :
Предадени са на съд И.Щ.А. и Щ.И. ***,за
извършени престъпления,както следва:за първия-по чл.130,ал.1,във връзка с
чл.20,ал.2 и по чл.148,ал.1,т.1,във връзка с чл.146,ал.1 от НК,а втория-по
чл.130,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК.
Съдът,след като прецени поотделно
и в тяхната съвкупност събраните по
време на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства,както и
изхождайки от обясненията на подсъдимите,намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
По време на инкриминираното деяние тъжителят живеел в село Н.,където бил
израснал.
На 06.11.2011 година той бил на тържество в центъра на селото по повод
избора на нов кмет,където имало и други хора от селото,между които бил и
подсъдимият И.Щ..Някъде около 20.30 часа между тъжителят и подсъдимият И.Щ.А.
възникнал спор,при което последният го напсувал няколко пъти,изричайки
по-конкретно думите ”Да ти еба майката”,което го обидило много.Поради това
именно тъжителят го попитал защо го псува,в отговор на което подсъдимият И.А.
се нахвърлил върху него,нанасяйки му удари с юмруци по лицето,като му разцепил
лявата вежда.
В този момент се появил Д.Й. Д.-син
на тъжителя, който бил наблизо и видял,че подсъдимият И.Щ.А. бие баща му,което
наложило неговата намеса след което заедно с един друг съселянин-свидетелят И.
П. И. го издърпали встрани.После тъжителят заедно с посочения по-горе свидетел
се качили на автомобила на сина му се отправили към къщи.Веднага след като пристигнали,синът на тъжителя потеглил с
автомобила си.
Известно време след като Д.Й. Д.-син на тъжителя си тръгнал,до дома му
спрял един лек автомобил,бял на цвят,собственост на подсъдимия Щ.А..Тъжителят Д.
видял,че от него слезли двамата подсъдими,първият от които носел в ръката си
водопроводна тръба,а сина му-дървена бухалка.Без да му кажат нещо,двамата се
нахвърлили върху тъжителя и свидетеля И. Петров И. и започнали да удрят
тъжителя по главата.Последният паднал на
земята,продължавайки да чувства ударите по главата и тялото си,като целият бил
в кръв.Не след дълго той изгубил съзнание.
Същата вечер тъжителят Д. ***,но тъй-като в момента нямало дежурен хирург
бил откаран в “МБАЛ” АД-град Бургас в спешното отделение,където го изследвали и
му обработили раните.
В резултат на нанесения побой тъжителят Д. получил рани по главата и лявата
ушна мида,масивни кръвонасядания с травматичен оток на лицето,кръвонасядания с
травматични отоци по лявата длан и рамо,драскотини по лицето,избиване на пети
горен ляв зъб,отчупване на парченце от корона на първи горен десен зъб и ерозия
на роговицата на лявото око.
Освен това тъжителят Д. се почувствал обиден от псувните на подсъдимия И.Щ.А.,тъй-като
по този начин били накърнени
самооценката му,респективно-чувството му за лично достойнство.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите Димитър Д.,И.
Петров,Байчо А.,Р.Г.-младши полицейски инспектор и фелдшер П.И.,които счете за напълно достоверни
и безпристрастни,както и кореспондиращи напълно с всички останали доказателства
по делото,в това число и със заключението на вещото лице,а в някои отношения и
с обясненията на двамата подсъдими,за разлика от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели,а и от обясненията на подсъдимите,които се
характеризират както с вътрешни противоречия,така също и с противоречия едни
спрямо други,а и със събраните писмени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка, от
обективна страна съдът намери, че подсъдимите,нанасяйки удари с
ръце,водопроводна тръба и дървена бухалка, причинили на тъжителя телесни
увреждания, обуславящи наличието на леки телесни повреди,изразяваща се в
разстройство на здравето-престъпление по чл.130,ал.1 от НК,а само подсъдимия И.А.-накърнил
самооценката му,респективно-чувството
му за лично достойнство,която обида той му
нанесъл публично-престъпление по чл.148,ал.1,т.1,във връзка с чл.146,ал.1 от НК.От субективна страна,
съдът прие,че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл,тъй-като
подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на постъпките си и са предвиждали настъпването на
техните общественоопасни последици. Като причини за деянието съдът отчита незачитането
от подсъдимите на обществените отношения,свързани със неприкосновеността и
защитата телесния интегритет на индивида,желанието им за саморазправа и ниската
им правна култура.Съдът прецени като смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимите чистото им съдебно минало.Като отегчаващи такива съдът прие
неосъзнаването на вината им.
Съдът не възприе доводите на защитата на
подсъдимите в смисъл,че обвинението не било доказано по несъмнен начин,поради
липсата на убедителни доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения,както
и заради противоречията в изложението на
фактическата обстановка от пострадалия в тъжбите му до прокуратурата и
съда,тъй-като,както бе посочено по-горе налице са напълно безспорни доказателства,сочещи
на извода,че подсъдимите са извършили престъпленията,за които са им повдигнати
и обвиненията,а освен това не съществуват и никакви противоречия между
описанията на обстоятелствата,свързани с деянията на подсъдимите,дадени от
тъжителя пред различните органи на
съдебната власт,които да дават основание за постановяване оправдателна присъда.
Досежно предявения граждански иск,съдът се съобрази
със следното: Съдът намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и
в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимите, пострадалия е претърпял
лека телесна повреда по смисъл на чл.130,ал.1 от НК,като освен това било
накърнено публично от страна на подсъдимия И.А.
и чувството му за лично
достойнство.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе.По силата на чл. 45
от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.Пострадалия е пре- търпял неимуществени вреди, които
са неизмерими с пари, и затова размерът на следващото се за тях обезщетение,
както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът взе предвид при определяне
на размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането,начинът на извършването му, обстоятелствата,при които е
извършено,настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото
му положение. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно болките и страданията,понесени от увредения вследствие на
увреждането,която фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства.Правилното прилагане на Закона изисква за
неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият,след като се установи,че
действително е претърпял такава вреда,което,с оглед на
гореизложеното,явства по недвусмислен
начин. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя
от съда по справедливост и в случая обхваща безспорно тъжителя.
С оглед на тези обстоятелства,гражданският
иск,предявен против подсъдимия И.А. във връзка с причинените от него вреди на
тъжителя в резултат на извършеното деяние по чл.148,ал.1,т.1,във връзка с
чл.146,ал.1 от НК,както и по отношение на двамата подсъдими,за заплащане
обезщетение във връзка с претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на гореописаното престъпление по
чл.130,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,се явява доказан по
основание.Съобразно установеното по делото,по справедливост съдът присъди
сумата от 400 лева във връзка с деянието на подсъдимия И.Щ.А. по
чл.148,ал.1,т.1,във връзка с чл.146,ал.1 от НК,както и сумата 1500 лева дължимо
солидарно от двамата подсъдими обезщетение,като за горницата до общо
претендираните размери от 1000 лева по повод престъплението на И.А. по
чл.148,ал.1,т.1,във връзка с чл.146,ал.1 от НК и от 3000 лева по отношение
двамата подсъдими във връзка с деянието им по чл.130,ал.1,във връзка с
чл.20,ал.2 от НК,отхвърли иска като неоснователен в тази му част,поради
прекомерността на претенцията.
Предвид изхода на делото и на основание чл.2 от
Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс,съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет сумата от 50.00
лева по отношение подсъдимия И.А.,а същият и подсъдимият Щ.А.-да заплатят
солидарно сумата 60.00 лева, представляваща държавна такса от 4 % /но не
по-малко от 50 лева/ върху уважения размер на предявения граждански иск.Съдът
осъди подсъдимите да заплатят на тъжителя и направените от него разноски по
делото,както и следващата се държавна такса за издаване на изпълнителни листи.
Съдът счете,че в този си вид присъдата ще изиграе в
най-пълна степен своята възпираща,превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :