№ 14000
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20211110132655 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ат ГПК, вр.чл.55, ал.1 от
ЗЗД – за признаване за установени задълженията на ответника /главница и лихви/,
представляващи получени без основание суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че след издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 20136/2013 г. по описа на СРС, 80 с-в, изцяло е погасил
вземанията по заповедта, поради което с влязло в сила съдебно решение е признато за
установено, че не дължи сумите по нея. Поддържа, че по процесната заповед е
заплатил разноски по заповедното дело в размер на 245,13 лева за възнаграждение за
юрисконсулт, като съдът е редуцирал на правно основание чл. 78 ГПК
юрисконсултското възнаграждение на 50 лева от 245,13 лв. в заповедното
производство и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за
исковото производство. По изложените съображения претендира установяване на
вземане против ответника за сумата от 145,13 лв., представляваща надвнесена сума по
издадената заповед за изпълнение, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Не оспорва, че исковата сума от 145,13 лв. е получена
от дружеството, но поддържа, че същата е получена на годно правно основание –
издадената заповед за изпълнение.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за връщане на суми, представляващи
надвнесени суми за юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори по делото, че със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 20136/2013 г. на СРС, 80 с-в, ищецът е осъден да заплати на ответника суми
за доставена ТЕ за периода м.01.2001г. до м.04.2013г. – главница и лихви, ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 245.13 лева.
Ве е спорно между страните и това, че след получаване на заповедта, ищецат е
заплатил изцяло сумите по нея, в т.ч. и дължимото юрисконсултско възнаграждение.
С решение № 71826/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 9641/2014 г. на СРС,
39 състъв, е признато за установено, че ищецът не дължи сумите /главница и лихви/ по
заповедта поради плащане в хода на процеса, юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство е намалено до размера от 50 лева..
С оглед на това съдът прие, че претенцията по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, предявена от
ищеца, дължи основателността си на обстоятелството, че с влязло в сила решение е
определен размер на дължимите в заповедното производство разноски, в пъти по-
малък от заплатените от ищеца в заповедното производство, при което получената от
ответника разлика се явява платена без основание. Елементите на неоснователното
обогатяване по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице,
обогатяване на друго лице и причинно следствена връзка между обедняването и
обогатяването. В случая разликата между присъдените и заплатените от ищеца
разноски в заповедното производство, е получена от ответника без основание и
подлежи на връщане. Искът е основателен в пълен размер, в който следва да бъде
уважен. Ответникът дължи и законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението в съда, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат
разноските на ищеца както в исковото, така и в заповедното производства, при
адвокатско възнаграждение в минимален размер, непозволяващ последващата му
редукция..
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ................., ЕИК
2
............., с адрес .........., дължи на С. Т. В., ЕГН **********, с адрес ......, сумата от
145.13 лева – платена без основание сума за юрисконсултско възнаграждение по
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20136/2013 г. по описа на СРС, 80 с-в,
ведно със законна лихва за периода от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 57534/2020г. на
СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА ................., ЕИК ............., с адрес .........., да заплати на С. Т. В., ЕГН
**********, с адрес ......, сумата от 325.00 лева – разноски в заповедното производство,
както и 327.90 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ................., ЕИК ............., с адрес .........., за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3