№ 634
гр. Русе, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201366 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. О. А., депозирана против наказателно
постановление № 22-1085-000536/20.04.2022г. на Началник група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Във връзка с
тези твърдения се инвокират доводи, че атакувания с жалбата акт е издаден
при съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на
материалния закон. Оспорват се фактическата обстановка, изложена в
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява
и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище досежно подадената жалба..
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
1
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 22-1085-000536 от 20.04.2022г.,
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна
прокуратура – Русе по пр. пр. № 7258/21г. от 26.11.2021 г., с което е отказано
да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на жалбоподателя, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това,
че на 25.09.2021г., около 23,50 часа, в град Русе, ул. „Борисова“ срещу блок
„Вяра“ е управлявал по път отворен за обществено ползване лек автомобил
Сеат Толедо, с рег. № Р 00 21 ВТ, собственост на Ю. Ф. А., което МПС е със
служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви,
които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства
се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват
изложената в наказателното постановление факти от обективната
действителност.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
2
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни
ангажираните в жалбата твърдения, касаещи допуснати съществени
нарушения при издаването на наказателното постановление.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било
доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на
жалбоподателя, който не е бил собственик на посоченото МПС са били
налице представи, че управляваното от него моторно превозно средство е
било със служебно прекратена регистрация, респективно, че не е било
регистрирано по надлежния ред. Именно липсата на умисъл е било и
основанието да бъде постановен отказ от страна на Районна прокуратура –
3
Русе за образуване на наказателно производство срещу жалбоподателя.
Управляваният от жалбоподателя лек автомобил, който е
собственост на друго лице, е бил с поставени регистрационни табели с рег. №
Р 00 21 ВТ, в автомобилът е бил и неговият собственик – Ю. Ф. А. и от
доказателствата по делото безспорно се установява, че собственикът на
автомобила, не е уведомил жалбоподателя, че същият е със служебно
прекратена регистрация, поради това, че не го е регистрирал в двумесечния
срок от неговото закупуване, тъй като самият собственик не е знаел това
обстоятелство. Доколкото за него незнанието на закона не е извинително, не
може това да се вмени във вина на жалбоподателя и да се очаква от
жалбоподателя да знае, кога точно собственикът на автомобила и придобил
същият и че автомобилът му е предоставен да го управлява извън
двумесечния срок от неговото придобиване.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това Д.ие
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на Д.ието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното
превозно средство. Недопустимо е административнонаказтелна отговорност
да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН,
административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и
несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на
административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във
връзка с административнонаказателното обвинение.
В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен
4
съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
Разноски не са претендирани и не са представени доказателства за
извършването на такива, поради и което разноски не следва да се присъждат в
полза на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1085-
000536/20.04.2022г., с което на А. О. А., ЕГН:**********, с адрес ******, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5